„Несмук“ (Nessmuk) е псевдонима на Джордж Уашингтън Сиърс (George Washington Sears) (2 Декември 1821 – 1 Май 1890) – един от най-вдъхновяващите писатели за живота в пустошта. Един от първите майстори на разказа на 19-ти век, и вероятно най-странния любител на кануто, за всички времена. Сиърс е бил водещ сътрудник на списанието „Гора и Поток“ (Forest and Stream) през 80-те години на 19-ти век. Неговите публикации популяризират самотните пътешествия с ултра-леко кану по езерата Адирондак.

Най-известният му труд – книгата „Горски умения и Лагеруване“ (Woodcraft and Camping), продължава да се отпечатва и в наши дни. Той е и един от най-ранните, и най-дълго пребивавали сред пустошта природозащитници, а ефекта от неговите първопроходнически усилия продължава да се усеща и днес. Сиърс вдъхновено защитава дивата природа, пишейки в едно от своите писма, че притежава „вкус за приключенията, силна любов към природата в нейният най-див вид, и странното влечение да бъда сам в дебрите на горите.“ Той е бил едно щастливо съчетание на технология и изкуство, на природа и живот.

Сиърс е роден в Оксфорд, Масачузетс, на 2 декември 1821 г. Той е най-големият от десет деца. Очарован е от няколкото книги за индианци, които семейството му притежава, и това оставя у него траен интерес към горският начин на живот и приключенията. На 8 годишна възраст баща му го изпраща да работи във фабрика на „American Textile“, по което време се привързва и към творбите на Чарлз Дикенс. Сиърс бяга от фабриката, и попада под влиянието на млад индианец от племето Нарагансет, наричащ себе си Несмук. От него, в последствие, той взима и своят псевдоним. Несмук запознава Сиърс с живота сред дивото, учи го на лов, риболов, и бивакуване.

На 19 години Несмук постъпва на работа в комерсиалния риболовен флот, а по-късно извършва и тригодишно пътешествие на борда на китоловен кораб в Южния Пасифик. След завръщането си, той прекарва следващите пет години в пътуване из страната, писане на книгата „Горски умения и Лагеруване“ (Woodcraft and Camping), преподава в училище в Охайо, „щура“ се е из равнините, добива сребро в Колорадо, редактира вестник в Мисури, става каубой в Тексас, местен жител на Орегон, и лагерува и ловува в някогашната дива пустош на Мичиган, преди да се засели в Уелсбъро, Пенсилвания през 1848 г., където става обущар. Там той живее до края на дните си.

Жени се през 1857 г, и има три деца. Участва в Гражданската война през 1861 г. През 1866 г. пътува до Уискънсин, а след това и до Амазонка в Бразилия, следвайки пътя на Луис Агасиз (Louis Agassiz). Проваля се в опита си да заинтригува инвеститори с плана си за подобряване на индустрията за добиване на естествен каучук.

На 59 годишна възраст, висок около 160 см, тежащ около 47 килограма, и с влошено здраве заради остра пулмонарна туберкулоза и астма, Сиърс решава да провери дали езерата Адирондак, и горите около тях, ще успеят да подобрят здравето му. За пътуването го вдъхновяват „Приключения в Пустошта“ на Уилиям Хенри и Харисън Мъри, пубкикувани през 1869, където те хвалят Адирондак със здравословната атмосфера, която имат за туберкулозно болните. Надъхват го също и ентусиазираните писания на Верпланк Колвин за дивата природа на Адирондак.

Тъй като е дребен и слаб, той не може да пренася стандартното тежко кану по сухите участъци между езерата от веригата Фултън. Опитът с наемането на водачи му показва, че те са подходящи само за богаташите. Ето защо инвестира в направата на ултра-леко кану. Убеждава Дж. Хенри Ръштън (J. Hanry Rushton) от Кентън, Ню Йорк, да му построи едноместно кану, което може да носи. То е пренесено с влак и конска каруца до езерата. Несмук прави три такива пътешествия.

Несмук описва тези свои преживявания в 18 статии, публикувани в списанието „Гора и Поток“ (Forest and Stream), а по-късно, през 1962 г., са издадени и под заглавието „Писма от Адирондак“. Разказите за тях са вероятно едни от най-известните му публикации. Те му осигуряват 10 годишна работа в „Гора и Поток“. Пътешествията, направени с ултра-леки канута, вдъхновяват използването на същите и в наши дни.

Първото кану на Несмук, използвано през 1800 г., тежи 8.100 килограма. Двете успешни канута: Сюзън Нипър (Susan Nipper) през 1881-ва, и Сейри Гамп (Sairy Gamp) през 1883-та, са тежали съответно 7.250 кг, и 6.240 кг. Стандартните канута по същото време най-често тежат над 45 кг., а сегашните са някъде между 30 и 35 кг, като най-леките са около 22-3 кг. Сиърс гребе и пренася кануто по 266 мили във всяка посока от Олд Фордж, до Горното езеро Саранак, всеки път. Пътешествието през 1883-та отнема на 61-годишният писател повече от месец, за да го завърши.

Сиърс съветва читателите си: „тръгнете леко: колкото по-леко – толкова по-добре! Така ще имате най-основните и прости материали за здравето, комфорта, и удоволствията си.“ Той казва всичко това като резултат от своята „горска“ философия, както и от собственото си крехко телосложение.

Когато възрастта и болестите започват да пречат на приключенията му, неговата продукция за „Гора и Поток“ намалява. Сиърс се връща в Уелсбъро за постоянно през 1887 г., покосен от малария, също както и от астма и туберкулоза. През пролетта на 1890 г. той е вече прекалено слаб, за да излиза от къщи, и умира на 1-ви май същата година. Пренебрегвайки неговото желание да бъде аутопсиран, и костите му да бъдат положени „на място, където благословената слънчева светлина понякога ще може да ги докосва“, читателите на „Гора и Поток“ помагат за организирането на подобаващо погребение, и издигането на паметник върху гроба му, който може да бъде видян и днес.

Приносът на Несмук към света на бушкрафта и природозащитничеството е огромен. Като един от най-първите природозащитници в света, той редовно критикува дърводобивните практики на Пенсилвания, както заради негативният им ефект върху популацията на пъстървата, така и заради унищожаването на боровите гори. Той се съюзява с десетки адвокати срещу компаниите, извършващи дъбене с дървесна кора, и дърводобив, и е написал стотици язвителни писма, много от които продължават да се отпечатват и днес.

Идеята за пътуването с леки канута остава забележима и днес, когато терминът „Несмукство“ (Nessmuking) се превръща в синоним на пътешествие с лека екипировка. Канутата и идеите на Несмук са приети от много от неговите почитатели. Организирани обиколки с ултра-леки канута, в присъствието на водач, все още се предлагат в района на Адирондак, а подобни на канутата на Несмук модели могат да бъдат открити в различни части на страната.

През 1927 г. на Сиърс е оказана голяма чест, когато връх близо до Уелсбъро е кръстен на неговото име. По-късно е създадено и езерото Несмук, като е направен бент на потока, минаващ близо до мястото на неговият дългогодишен дом. След като изкарва почти 70 години в Smithsonian, Сейри Гамп и останалите канута на Несмук в момента могат да бъдат видени в Музеят на Адирондак в Блу Маунтин Лейк (Blue Mountain Lake), Ню Йорк, където те привличат стотици хиляди посетители всяка година.

Творби:

• „Пътуване с кану по езерата Адирондак с Несмук: Адирондакски писма от Уашингтън Сиърс“ , (Canoeing the Adirondacks with Nessmuk: The Adirondack Letters of George Washington Sears. Syracuse: Syracuse UP, 1993.)
• „Горски Руни“ , (Forest Runes. New York: Forest and Stream Publishing Company, 1887.)
• „Горски умения и Лагеруване“ , (Woodcraft and Camping. New York: Dover Publications, 1963.)