И понеже ме обвиниха, че с блога си започвам да пропагандирам индианска култура, за да не излезе, че съм се стреснал, айде още една публикация в същия дух… или не съвсем! Шегувам се! 😉 Публикувам превода на един чудесен абзац от Несмук, озаглавен „Индиански бивак“ (Indian camp). Хладните утрини и нощи вече напомнят за идването на есента, и се надявам това четиво да ви накара да се замечтаете, и да ви нахъса за нови есенни приключения. Приятно четене!

Най-простия и примитивен от всички видове биваци е „индианският бивак“. Той е лесен и бърз за организиране, топъл и удобен е, и може да устои на доста силен дъжд, ако е направен правилно. Ето как се прави това:

Да речем, че сте навън, и лекичко сте пропуснали правилната пътека. Падащият здрач ви предупреждава, че нощта настъпва. Но вие не сте вчерашен, и знаете, че мястото за почивка е особено важно за здравето и комфорта през дългите, студени ноемврийски нощи.

Спускате се в първата малка падинка, докато не дочуете бълбукащо поточе, тъй като водата е от първа необходимост. Докато вадите брадвичката си, оглеждате внимателно всичко наоколо. Малко поточе ромоли надолу през полу-запушен с лед отвор. Над поточето е паднала голяма, пропита от влагата канадска ела. Едно дялване с брадвата показва, че кората й лесно се бели.

Наоколо има изобилие от малки дръвчета: дълги, тънки колове, с туфа листа на върха си. Пет минути са достатъчни за да свалите едно от тях, да направите от него 3.5 метрова греда, да я заострите от двата края, да забиете единия в земята, а другия в меката кора на пречупена ела, и ето – това е основната греда на покрива на вашия бъдещ подслон. Сега тръгнете с брадвичката, и насечете най-гъстите и свежи млади елички, които можете да откриете. Съберете ги, и ги завлечете бързо в лагера.

Следващото нещо, от което се нуждаете, е огън. Има поне петдесет твърди, смолисти клона, стърчащи от ствола на приведена ела. Отчупете няколко от тях, и нацепете най-дебелите до размер на кибритени клечки. Превърнете получилите се при цепенето трески в стърготини, разчистете мястото за огнището от нападалите влажни листа, и драснете клечка кибрит в завета, образуван от крачолите на панталона ви. Ако сте истински горски човек, ще драснете само една.

Подклаждайте бавно огъня в началото, и той ще се разгори бързо. Когато пламъците станат триметрови, погледнете часовника си: вече е шест часа вечерта. Не бихте желали да си легнете преди десет, и имате цели четири часа  за „губене“, преди да легнете в постелята. Заемете се със старата ела: свалете всеки сух клон, а след това обелете кората, и я занесете в лагера. Това отнема час, и повече.

След това окастрете всяко клонче от младите елички, които насякохте, и облегнете стеблата им върху подпряната греда. Това ще направи нещо като меча бърлога, точно изчислена да ви предостави комфортна нощна почивка. Яркият огън скоро ще изсуши земята, която ще бъде ваше легло, и ще разполагате с достатъчно време, за да свалите друга малка еличка, от която да направите постеля от клонки, с дебелина около тридесет сантиметра. След това правите своята възглавница. Тя е особено важна за комфорта ви, и е много проста за изработка. Представлява парче плат, зашито като торба, която да напълните с мъх, листа, или елови иглички. След като я изпразните, тя е толкова малка, че можете да я приберете в джоба си.

Имате още няколко такива торбички, защото сте предвидлив. Една от тях е пълна с няколко унции добър чай; друга със захар; трета е за да съберете всички дреболии: пари, кибрит, джобното ножче (когато ще си лягате) и др. Имате кубче чисто масло, парче свинско месо, и щедро отрязана филия черен хляб. Преди да си легнете си правите чаша чай, препичате парче свинско в масло, и похапвате.

Става десет вечерта. Часовете не преминаха тягостно и бавно. Вие сте на топло, сухо, и сте нахранени добре. Старите ви приятели – совите, идват близо до лагерния огън, и ви приветстват със своите странни, диви гласове. В далечината лисица оповестява присъствието си със своя станен лаещ вой, карайки ви да се обърнете в нейната посока. Все още не сте готови да си легнете.

Накрая все пак заспивате, и е вече два часа сутринта, когато се пробуждате с усещане за хлад и тъмнина. Огънят догаря, и е завалял сняг. Совите са си отишли и дълбока тишина се е разстлала над студената, замряла гора. Наклаждате отново огъня, и докато ярката светлина огрява и най-дълбоките ъгълчета на горската ви бърлога, изваждате малката си лула и поставяте в нея щипка тютюн. Димът се вие бавно нагоре, огънят ви стопля и ви прави сънлив, и лягате обратно в постелята, за да се събудите отново с усещане за хлад, и да откриете, че огънят отново е догорял, и че се развиделява. Спали сте по-добре, отколкото бихте в собствената си стая вкъщи. Спали сте в Индиански бивак!

Дж. Сиърс – Несмук