Паленето на огън по метода Hand Drill (ръчен свредел, хенд дрил) се е практикувало от различни примитивни народи по цялото земно кълбо. Макар да не е чак толкова надежден, колкото Bow Drill (лъков свредел, боу дрил), който е познат на повече хора, той си остава достатъчно ефективен в ръцете на опитен човек. В същото време подобно на Bow Drill, този комплект също може да осигури запалването на десетки огньове, ако бъде намерена подходящата комбинация от материали. Тези, които са се доверили на тази технология за получаване на огън, със сигурност високо оценяват добрите комплекти, и при нормални обстоятелства не губят време да правят нов комплект на място всеки път, когато имат нужда от огън.

Най-голямото предимство на метода е в това, че комплекта е лесен за изработка, и не се нуждаете от връв. Освен това компонентите са леки и лесни за транспортиране. Недостатъците му са, че не е толкова ефективен при влажни условия, както Bow Drill, и че използваните материали трябва да са идеално сухи. Освен това техниката е трудна за усвояване до степен, в която напълно да й се доверите като единствения метод за получаване на огън, когато сте сред природата. Това обаче не трябва да ви разубеждава! Все пак при неуспех винаги можете да преминете към Bow Drill!

При метода Hand Drill, гладка пръчка (свредел, вретено) се върти бързо между дланите в дупка, прогорена в друго парче дърво (основа). При това въртене комбинацията от скорост и натиск създава силно триене между контактните повърхности, и предизвиква овъгляване на дървесината на вретеното и/или основата, и разпрашаването й под формата на фина, овъглена пепел (прахан). Жлебът, направен в основата, служи като колектор на тази прахан. В даден момент излизащата от жлеба прахан достига до точката на самовъзпламеняване – тогава се образува въгленче. След това въгленчето се пренася в гнездо от разпалки, и се раздухва до получаването на пламък.

В сравнение с Bow Drill, Hand Drill изисква повече финес, тъй като топлината се генерира с по-малко механични предимства. По тази причина вретеното трябва да е с по-малък диаметър. Тъй като процесът е по-малко агресивен към дървото, то може да бъдат използвани много по-меки материали (меки дървесни видове с гъбеста сърцевина), много от които не могат да бъдат използвани при метода Bow Drill. Тайната на успеха се крие в това да намерите точния баланс между скоростта на въртене и натискът на вретеното върху основата. Но тъй като тук не се използват никакви механични предимства, ритъмът на изпълнението и техниката трябва да са перфектни, или ще се изтощите много преди да получите въгленче. Въгленчето при Hand Drill е много по-малко от това при Bow Drill, така че трябва да се отнасяте с него много по-внимателно!

Материали

Следващите съображения относно материалите са резултат от опита и експериментите на много хора. Можете да ги използвате като ориентировъчни, но помнете, че много от тях са открити експериментално, и че още много материали и комбинации очакват да бъдат открити. Освен това помнете, че макар някои растителни видове в дадено състояние, а понякога и в специфични райони, могат да работят отлично, при други може просто да не стават за нищо!

Изборът на дърво директно влияе върху техниката, която ще използвате при въртенето. Например, ако използвате вретено от черен бъз и основа от клен, трябва да въртите възможно най-бързо, и с възможно най-голям натиск, докато ако използвате вретено от папур, който е много мек, скоростта също трябва да е много висока, но натискът – минимален.

Дървесини за Hand Drill

Вретено: топола, кестен, репей, папур, трепетлика, черен бъз, хвойна, лопен, явор, върба, клен, лугачка

Основа: топола, репей, кедър, повет, черен бъз, хвойна, полски клен, лопен, явор, върба, кестен, ела

За онагледяване на публикацията съм използвал вретено от цветно стебло на лопен, и основа от клон на черна топола.

Вретеното

Подходящите дървесини в този случай не се различават много от тези, посочени за Bow Drill, но тук трябва да  сте малко по-придирчиви, тъй като осъществяването на добро триене е малко по-трудно.

Идеалната дължина на вретеното е между 45 и 60 см. Обикновено се започва с няколко сантиметра по-дълго, тъй като по-бързо се скъсява. Ако вретеното е прекалено дълго, горният му връх има склонността да се извива и вибрира в различни посоки, което може да доведе до загуба на контрол над него (който е особено важен при този метод!). Ако вретеното е прекалено късо, няма да се възползвате от приемуществото, което ви дава дългото движение на ръцете надолу по него, преди да се наложи отново да ги преместите в изходна позиция.

Препоръчителният диаметър на вретеното е около 6-7 мм, за да се постигне по-голям брой завъртания с едно движение на ръцете. Ако е прекалено тънко, то ще се огъва под натиска на ръцете, насочен надолу. Ето някои ориентировъчни размери: от черен бъз вретената са с диаметър между 11 и 13 мм и 50-63 см дължина; стъблата от лопен са с диаметър около 8-10 мм и дължина между 38 и 46 см; вретената от папур (който е много чуплив), са с диаметър 9 мм, и дължина 48 см. За първите ви опити не ви трябва нещо по-късо от 70 см.

Вретената от цветни стъбла се събират мъртви. Вретената от дървенисти растения, дървета и храсти, обикновено се събират зелени. Мъртвите вретена могат да се използват на момента, и ако се намери такова в подходящо състояние, и атмосферните условия са подходящи, огънят може да се запали на място.

Най-добрите вретена от дървета и храсти се получават от т.нар. леторасти. Те са прави, тънки, дълги, и често без странични клонки. Освен това те често имат мека, гъбеста сърцевина, която изглежда има доста важна роля при паленето на огън по метода Hand Drill. Обелете свежите вретена. Можете да ги стегнете в сноп, за да изсъхнат прави. Често можете да запалите огън със свежи вретена, сушени само 2 дни на силно лятно слънце.

Идеалните вретена са гладки и прави. Опитайте се да загладите всяка издутина и остър ръб, защото те ще протрият и разранят ръцете ви. Това е особено важно при цветните стебла от лопен. Понякога и зигзаговидните и извити вретена могат да свършат работа при условие, че работният връх се върти в една точка, докато въртите с длани. Повечето вретена се нуждаят от леко изправяне с нагряване.

Ако материалът за вретеното не е достатъчен или подходящ на вид (къси или криви парчета), можете да си направите вретено от каквото и да било дърво, след което към върха му да закрепите парче от подходящия материал. Така също материалите се използват по-пълноценно.

На предходните снимки например, съм си направил вретено от дрян, към което посредством сглобка съм закрепил връх от черен бъз.

Основата

Типът й е същия, като при bow drill. Ако изпитвате трудности при получаването на въгленче, можете да я изтъните до 7-10 мм дебелина. Трябва да издълбаете дупката за вретеното преди да направите жлеба за стърготините. Самият жлеб е малко по-различен от този при bow drill – той е почти затворен горе, и се разтваря надолу. Вретеното пробива дупка в горната част още преди дървесината да се е загряла достатъчно, и така затвореният връх насочва по-голяма част от стърготините в самия жлеб, вместо да се натрупват върху него.

Основата може да бъде бързо разцепена от пън, корен, или клон. По-тънките клони може да бъдат просто загладени от двете страни. Изветрелите от времето, но още не гнили дървесини или речен и морски плавей, могат да свършат работа. Има хора, които използват доста твърди основи, но рядко постоянно. По правило се използва сравнително меко дърво. Основата трябва да бъде добре изсушена.

Прахан

За да направите подходящо гнездо от прахан и разпалки, погледнете тази моя по-стара публикация.

Фактори при паленето на огън по метода Hand Drill:

• вдъхновение
• подготовка на материалите
• състояние на материалите (влага, студ, мръсотия)
• скорост (въртене)
• натиск
• ефективност

Скоростта  и натиска са две лесни за изпълнение поотделно действия, но комбинирането им в едно, и изпълението им ефективно, често е трудна задача за начинаещия. Важно е да се извърши плавен трансфер на енергията към върха на вретеното, като то се върти доста бързо, докато се прилага постоянен натиск надолу към основата.

Ето няколко съвета как по-ефикасно да използвате енергията си, докато въртите вретеното:

• Направете известен брой движения с вретеното, докато мускулите ви леко се изморят. След това си починете минута-две. Кратката почивка помага за тонизирането на мускулите, позволявайки им да работят по-ефективно.
• Изразходвате много енергия, ако държите тялото си в напрежение. Опитайте се да отпуснете тези части, които не участват в движението, и не забравяйте да дишате! Не задържайте дъха си!
• Уверете се, че използвате/движите и двете си ръце, а не държите едната неподвижна, докато движите другата.
• Опитайте се да използвате различни части на дланта. Една от най-добрите е месестата част, точно зад кутрето, но в подгряващата фаза е най-добре да се използват целите длани и пръстите, за да направите по-дълги движения.
• Ако вретеното се хлъзга между дланите ви, опитайте да ги оближете леко. Влагата ще увеличи сцеплението.
• Ако основата не стои стабилно, намерете начин да я фиксирате, защото това е още една предпоставка за прахосване на енергия.
• Опитайте се да държите вретеното възможно най-вертикално, докато го въртите. Ако се мести много наляво-надясно, натискът надолу е неефективен, и се губи енергия. Ако движите вретеното напред-назад от вас, то може да се вреже в стените на дупката, и да предизвика нежелано триене.
• Когато вретеното проникне на дълбочина около половината от дебелината на основата, то вероятно ще започне да „пасва“ и „зацепва“ вътре. Леко разширете ръбовете на дупката с нож. Не подрязвайте върха на вретеното, защото това ще задълбочи проблема.
• Ако вретеното изскача от дупката по време на въртене, губите енергия, и това ви връща малко назад. Това е и признак за непостоянност в натиска надолу.

Опитайте това упражнение:

• Застанете в удобна позиция с ръце на върха на вретеното.
• Вместо да започнете въртене, просто натиснете вретеното към основата, и го задръжте така. Това е натиска, който трябва да подържате при въртенето.
• Подържайки натиска, бавно започнете да движите ръцете си напред-назад. Това движение е самото въртене, но „на забавен кадър“. То може да ви даде представа за това какво всъщност се изисква от вас.
• Сега ускорете!

Силата е фактор при паленето на огън по метода Hand Drill, но не чак такъв, какъвто повечето хора смятат. Успехът се крие повече в техниката. Някои много млади, стари, или с физически увреждания хора, може да нямат достатъчно количество сила и/или координация, но не ограничавайте себе си или другите предварително! Има само един начин това да се провери!

Въпреки това, не очаквайте да успеете толкова лесно! Някои хора не успяват да достигнат до фазата на въгленчето, дори след цял ден опити, и то под вещите напътствия на експерти. Аз също все още не съм го усвоил достатъчно добре (макар да съм го правил десетки пъти), и средно успявам в един от три опита. Просто продължавайте да тренирате, а може да опитате и работа в тандем (с приятел). Двама, или повече души, редувайки се, често могат да запалят огън дори тогава, когато един не би успял. Ако сте един от ония „природни таланти“ и успеете лесно, не си мислете, че сте усвоили всичко, особено ако смятате да доверите на този метод оцеляването си някой ден. Практикувайте, сменяйте материалите, и се учете от опита на другите.

Преди сериозно да се заемете с упражняването на метода hand drill, не забравяйте да давате достатъчно почивка на ръцете си. Едва ли има по-лесен и бърз начин да получите пришки, освен да се спуснете по въже с голи ръце. (На снимката вдясно виждате ръцете ми след 3-4 поредни опита. Пришките са започнали да се формират.) Упражнявайте се по малко два до три пъти в седмицата, докато изградите хубави мазоли. Няма да ви отнеме много време! Но внимавайте, защото ако мазолите станат прекалено дълбоки, трябва да бъдат „подрязвани“, иначе могат да наранят ръцете ви дори повече, отколкото пришките.

Ето какво пише за изпълнението на техниката Джон Макферсън:

„Това движение ще ви изтощи, уверявам ви! Тук участват съвсем други групи мускули. След като вършите това в продължение на 45 секунди, ще се чувствате така, сякаш сте избягали маратон, при това върху ръцете си, а не върху краката. Напрежението е голямо, и се изисква доста практика, за да изпълнявате всичко гладко, което е и задължително за успеха. Много е вероятно да прекарате доста време в практика, преди дори да си помислите думичката „огън“. Малко по-сложно е от това едновременно да вървите, и да дъвчете дъвка. Трябва в същото време и да жонглирате! Изисква се практика не само за да накарате всичко да върви гладко, но и да достигнете до някакъв вид физическо благосъстояние. Това ще изсмуква енергията ви. Също така ще образува и пришки и мазоли по дланите ви, които могат да се превърнат в лоши рани, ако се поработи достатъчно дълго.“

Изпълнение

Установяване на вретеното

Първата стъпка е да се прогори лека вдлъбнатина в основата, указваща къде точно вретеното ще се върти. Тя ще ви позволи също така да изрежете точно жлеба за стърготините. Започнете с издълбаването на плитка вдлъбнатина върху горната повърхност на основата, със същият диаметър като този на вретеното. Направете я на около три милиметра от ръба на основата. Аз започвам, като притискам върха на вретеното към основата, за да получа негов отпечатък, и след това по него издълбавам първоначалната ямка.

Когато въртите, можете да седнете, и да притискате основата с външната страна на едното ходило, или да коленичите на едно коляно, докато със стъпалото на другия сте застъпили основата. Аз лично предпочитам позицията, при която съм клекнал на двете си колена, а за фиксиране на основата използвам летвичка или клонка, която затискам с единият си крак. При тази позиция движенията са най-свободни, и можете да използвате тежестта на тялото си, за да подсилите натиска върху вретеното. Изберете позицията, която е най-подходяща за вас.

Работният край на вретеното (по-дебелият), трябва да бъде заравнен, за да се върти гладко във вдлъбнатината. Започнете да въртите, като спускате ръцете бавно надолу по вретеното. Внимателно, но бързо ги връщайте в изходна позиция една по една. Вретеното не трябва да изскача от вдлъбнатината, иначе ще загубите топлина.

Ако вретеното започне да скърца и „просвирва“ в дупката, пуснете в нея няколко зрънца пясък или пепел, за да разчупите политурата, и да създадете триене. Ако вретеното не иска да прогори основата, прочетете всичко написано до тук, и продължавайте да се упражнявате. Когато вретеното прогори известна дълбочина в основата и се върти стабилно в дупката, то е добре установено. Вече можете да изрежете жлеба.

Изрязване на жлеба

Жлебът трябва да бъде изрязан до половината от разстоянието до центъра на прогорената дупка. Стените му трябва да бъдат равни, и да не бъде прекалено широк.

Преди да започнете да въртите вретеното, поставете под жлеба сухо листо или парче кора, за да можете да съберете стърготините и да „хванете“ въгленчето. Обичам да правя жлеба коничен – съвсем тесен горе, и разширяващ се надолу, за да събира повече прахан.

Получаване на въгленче

Вече всичко е готово и можете да започнете да въртите вретеното. Ще ви се наложи да поработите здраво, но не се насилвайте от самото начало. По-добре е да увеличавате усилията постепенно, и да пазите малко сила за финалния етап, когато трябва да сте най-бързи. Не винаги можете със сигурност да кажете, че купчинката стърготини се е самозапалила. Ако тънка струйка сив дим се издига от самата купчинка стърготини, то почти сигурно имате въгленче. Винаги правете по още няколко допълнителни движения преди да спрете, за да бъдете сигурни.

Ако купчинката продължава да дими силно и след като спрете въртенето, значи имате въгленче. Но не се паникьосвайте! Вероятно сте поработили доста здраво, за да получите това въгленче, и вероятно целите треперите от изтощение. Следващата стъпка е да си отпочинете малко. Можете внимателно да раздухвате въгленчето, но го оставете за малко да се установи добре. На този етап въгленчето се разпространява сред рехавата прахан, и ако бъде разтърсено, може да се разпръсне и да изгасне. Обикновено такива въгленчета горят от само себе си, без да бъдат манипулирани, над 3 минути. Обикновено 15-30 секунди са достатъчни въгленчето да се спои в плътна бучка.

Същински пламък

Внимателно освободете с помощта на върха на ножа, или някоя клечка, въгленчето от жлеба, и изтръскайте върху него останалите стърготини. Внимавайте да не разтрисате много самото въгленче. Поставете го внимателно в центъра на подготвеното гнездо от разпалки там, където те са най-фини. От тук-нататък трябва да раздухвате така гнездото, че да лумне в пламъци.

1. Започнете със загръщане на въгленчето с разпалките, и внимателно раздухвайте. Ако духате прекалено силно, можете да загасите въгленчето.
2. Въгленчето трябва да започне да се разпространява, и да прогори кухина в центъра на гнездото. Стремете се да подържате тази кухина малка, чрез свиване на самото гнездо. Ако притиснете прекалено силно, можете да го загасите заради липса на кислород. Ако не го притискате достатъчно – може да изгасне заради липса на гориво.
3. Не прекратявайте раздухването за прекалено дълго време (а в случая „прекалено дълго“ не е чак толкова много). Когато прекратите раздухването, всичко започва бързо да загасва.
4. Трябва да раздухвате само през малка дупка в предната част на гнездото. Притискането на гнездото минимизира загубата на топлина, и увеличава горещото ядро.
5. Дръжте гнездото високо и застанете с гръб към въздушното течение, за да избегнете попадането на пушек в лицето ви.

Идеята е гнездото да лумне в пламъци преди да е изгорило пръстите ви. Ако стане прекалено горещо за държане, можете да го сложите на мястото на бъдещият огън, и притискайки и манипулирайки го с помощта на пръчки, можете да продължите да го раздухвате.

И по традиция накрая ето и едно видео, което ще онагледи по-добре написаното в публикацията, и ще ви затвърди прочетеното. 😉

Успех!

По Джон Макферсън, Рей Миърс, и Стивън Едхолм

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!