Невръщащият се бумеранг, или „заешка пръчка“ (rabbit stick), е едно то най-ефективните ловни оръдия, които някога са били използвани от примитивния човек в районите с ниска растителност, и полу-пустините. Той може да бъде хвърлен с ръка по почти праволинейна траектория на разстояние от около 150-200 метра, с леко отклонение в ляво или дясно, и с много малка промяна във височина до почти най-крайната точка на полета.

Невръщащият се бумеранг е наричан с различни имена, освен това, което му е дадено заради най-обичайните му жертви (заешка пръчка). В Нови Южен Уелс (Австралия), аборигените го наричат „бумарин“ (bumarin), от което произлиза всъщност и самата дума „бумеранг“. На други места го наричат „уонгиум“ (wongium), „уункун“ (wunkun), и „уангал“ (wangal). Наричан е и „убийствена пръчка“ (killer stick), „боен бумеранг“, „ловен бумеранг“, и разбира се „невръщащ се бумеранг“. Племето Хопи нарича своята версия „заешка пръчка“, което също е много разпространено име.

В Новият свят заешката пръчка на Хопи е американският вариант на невръщащия се бумеранг. Заешките пръчки са документирани в големи територии от Югозапада, които обикновено са били населявани от Хопи. Невръщащият се бумеранг изисква открити и полу-пустинни терени за успешното си действие. Степите и полу-пустините, в които дебелите дървета са рядкост, са точно местата, в които заешката пръчка е била наистина добре адаптирана.

Невръщащият се бумеранг е адаптация на обикновената пръчка за хвърляне. Тя вероятно е била най-ранното летящо оръжие на човека, поне в горите и местностите с храстовидна растителност. Обикновена пръчка, неизползваща аеродинамични сили обаче, не може да прелети повече от 60 метра, докато невръщащият се бумеранг понякога прехвърля и 200! С времето тази пръчка била по-тясно специализирана. Някои дължини, тегло, диаметри, материали, баланс и твърдост се оказвали по-подходящи от други. Такива специализирани пръчки са откривани по цял свят, но обикновено са най-характерни за Австралия.

„Всяко оръжие, хвърлено с ръка, като например камък, копие, или бухалка, има ограничен обсег на действие. За да увеличи този обсег, човек трябва да хвърля високо, или с максимална сила. За ловец, използващ такова оръжие, това означава или да се промъкне достатъчно близо до плячката, или да пожертва точността, прицелвайки се високо, и хвърляйки с голяма сила. В полу-пустинните равнини, където има малко естествени прикрития, промъкването на близко разстояние до жертвата е проблемно. Бумерангът, макар и с проста форма, всъщност е едно усъвършенствано аеродинамично устройство, проектирано да се справи с този проблем.

Невръщащият се бумеранг обикновено е по-голям и по-тежък от връщащите се разновидности, и е със средно голяма извивка. Използва се за лов и война, и е проектиран да лети по почти права линия, паралелна на земната повърхност. Това е изключително оръжие, идеално пригодено за използване в открити местности. Напуска ръката на ловеца със скорост около 100 км/ч, върти се с около 10 оборота в секунда, и може да убие или нарани всичко по пътя си, който представлява участък с ширина около метър, и дължина около 200 метра“ – Rieser.

„Балистически“, ако можем да използваме този термин, полетът на невръщащият се бумеранг има повече общо с този на съвременните оръжия, отколкото който и да било друг примитивен проектил, включително и стрелата. Малко примитивни лъкове са били правени така, че да изстрелят ловна стрела на разстояние по-голямо от 200 ярда. Тези, които са имали такива възможности, според тестовете на д-р Поуп (с бойни лъкове), са имали прекалено голяма тяга, за бъдат използвани за стандартни ловни дейности.

За да може невръщащият се бумеранг да лети по права линия, той трябва да може да набира височина, но същевременно и да елиминира въртящия момент. Това обикновено се постига, като рамената се извиват, или издялкват така, че вътрешната им страна да осигурява издигане, а външната – спускане.

Равнината на въртене в момента на хвърляне обикновено е около 20 градуса над хоризонтала (70 градуса надясно от вертикала), така че има едно леко странично движение наляво от хвърлящия, докато бумеранга излита. Заради почти праволинейната му траектория, с този бумеранг можете да се прицелвате по-точно, отколкото с връщащия се, и това е причината той да е толкова подходящ за лов.

Въпреки високата скорост на полета, истинската разрушителна сила на невръщащият се бумеранг се дължи всъщност на бързо въртящите се рамена, които значително увеличават силата на удара при попадение. Плътен невръщащ се бумеранг с тегло 12 унции (около 340 грама) без проблем може да счупи предния крак на елен, или животно с подобни размери, на сравнително големи разстояния.

„Когато започнах да преподавам примитивни умения, бях изумен от скептицизма и недоверието на учениците ми по отношение на убийствената сила на заешката пръчка. Като начин да ги убедя, аз ги молех да я вземат в ръце, и да се ударят с ръба й лекичко по челото. По-късно говорих с друг мой колега, който използвал същия този метод за убеждаване. Опитайте!“ – Джим Алън.

Макар бумерангите да са едно от най-древните оръжия на човека, качественият анализ на техния полет среща много трудности, и единствения начин някой да определи прецизно траекторията на един от тях, е като го хвърли.

По Ерет Калахан