Лъковете винаги са ме привличали. Всъщност мисля, че са малко мъжете, които не биха казали същото. Това оръжие е дало толкова много на предците ни, че вероятно благоговението пред него се е закодирало в гените ни. Още от невръстна възраст сме започнали да си играем с лъкове, и все се стремяхме да имаме по-хубавия, по-големия, по-силния, по-здравия…

Когато поотраснах, често си мислех да си направя „истински“ лък, с истински стрели. Но макар и да съм намирал тук-там чертежи и ръководства, истината е, че знаех прекалено малко за лъковете. Напоследък започнах да попълвам малко тази празнина и ето, че най-накрая се престраших да опитам! 🙂

Първоначално мислех да започна подробна поредица, разглеждаща всички аспекти на лъкоправството, включваща мненията на различни доказали се майстори. С времето обаче разбрах, че това би било сериозен труд, особено за начинаещ като мен. Дори без впускане в подробности, и разглеждайки само най-важните неща, този труд лесно би достигнал размерите на книга в няколко тома. 🙂

Ето защо реших да подходя възможно най-кратко (като същевременно и не пропускам най-важното), и просто да опиша изработката на първия ми прост лък. Дори тази тъй съкратена публикация успя да стане достатъчно голяма, за да я пусна в две части, а има още толкова подробности, които могат да бъдат написани. Моля вещите в тази материя да ми простят неизчерпателността – може да се каже, че е нарочно! 😉

Приятно четене!

Бърз, здрав лък може да бъде направен практически от всеки вид дърво. Просто лъковете от по-слаби дървета трябва да бъдат по-широки, отколкото тези от по-силни и твърди. Например 50 паундов (22.5 kg) лък от маклура може да бъде широк само 2.5 см, докато същият, направен от кедър трябва да е поне 5 см. Напълно функционален лък може да бъде направен и от бор (чам), но тогава би трябвало да е широк поне 8-10 см!

Дизайн

Съществуват десетки различни дизайна на лъкове. Този, който ще изберем тук, е може би най-древния от всички – прародителят на всички лъкове! Той е добър избор по много причини: това е най-лесният за направа лък. Той е издръжлив, бърз е, и е красив. Погледнете към Луната веднага, след като се появи на небето след новолуние, и ще разберете кой е той. Това е простият плосък лък, изработен от цяло парче дърво.

Макар да е прост, този тип лък е доказал качествата си и в историята – оцелели екземпляри на по 8000 години са намирани в блата из Европа. Има рисунки в египетски гробници. Индианците са го използвали преди да се появят конете. Испанската броня лесно бивала пробита с него. Англичаните са побеждавали превишаващи по численост войски въоръжени с арбалети.

Избор на дърво

Като за първи лък избягвайте да работите с маклура, акация, тис, черница, и някои други. Беловината на тези видове трябва да бъде премахната, и да се работи само със сърцевината – задача, чието правилно изпълнение е трудно, и може да отнеме повече време, отколкото самото правене на лъка след това. Изберете някакво по-тежко и по-твърдо от обичайните дърво. Добър избор са бряста, ясена, дъба, габъра, брезата, явора (клен), дряна, бука, и което и да било от дивите, или питомни плодни или костилкови дървета.

Отрязване на дървото

Намерете дръвче, чиито ствол е с диаметър около 10 см. Той трябва да е прав, неусукан. Идеален би бил такъв с размери 10 см в диаметър, и приблизително 180 см дължина. Минимално 7 см диаметър, и 167-8 см дължина. Под кората може да се крият различни „изненади“, затова по-голямата повърхност би ви оставила повече свободно място за работа.

Отрежете най-правата част от ствола, като пропуснете издуващият се участък, където той преминава в земята. Преди това обаче, е добре с трион да отрежете малка камичка от дървото, с дълбочина 1-1.5 см, за да проверите гъстотата на годишните кръгове. Ако са повече от 15 на 2,5 см, то е по-добре да намерите друго дърво. Дървета с гъсто разположени годишни слоеве често са по-слаби. Дърветата с голям диаметър често имат гъсто разположени годишни слоеве, затова тези с дебелина от 10 до 20 см са най-добрите кандидати. Избягвайте мъртвите дървета. Някои дървесини са устойчиви на гниене, но в момента не говорим за тях.

Използвайки ками и чук, разцепете ствола на две половини. Ако тези половини имат повече от 25 см по външната си дъга – разцепете ги на още половина. Премахнете кората. Ако дървото е отсечено през пролетта, лятото, или есента, то ще се обели сравнително лесно. При зимно отрязаните и изсъхналите дървета, кората се бели по-трудно, и това може да се улесни, като тя се размекне чрез предварително накисване с гореща вода, или на пара.

Много внимавайте при премахването на кората да не засегнете първият годишен слой на дървесината под нея! Той трябва да остане ненарушен! Това се налага, защото той ще бъде гърбът на бъдещия лък (страната, сочеща навън от стрелеца), а лъковете се чупят откъм гърба си. Нарушаването на целостта му увеличава риска от счупване.

За първият си лък избрах младо дръвче бял ясен (мъждрян), с диаметър най-малко 8 см. Намерих го в гъста горичка от саморасли такива, която се намираше в един дол, и по тази причина повечето бяха високи и относително прави. За съжаление моето имаше известна извивка в долния си край, но просто нямах чак толкова голяма възможност за избор. Пропуснал съм да го снимам като е цяло, но на снимките, където е вече разцепено, можете да добиете представа за формата и размера му.

Отрязох го през февруари – когато беше най-студено, и соковете в дървесината са най-малко. Запечатах краищата му с блажна боя, и го оставих на сухо, сенчесто и проветриво място на тавана да съхне, както е цяло и с кората. Понеже все отлагах започването на лъка, то стоя там почти две години.

Разцепих го с помощта на малки метални ками. Оказа се, че влакната на дървесината са вървели спираловидно по ствола, и цепеницата се оказа леко усукана. За щастие усукването влизаше в безопасните 40-45 градуса, така че можеше да продължа работа.

Обелих кората с помощта на рукан. Много внимавах да не засегна дървесината, и особено издаващите се възли. Ясенът е силно застрашен от счупване, ако се наруши първия годишен слой на дървесината, или възлите. Остатъците от ликото, което е доста тъмно на цвят, премахнах, като го накиснах с топла вода, от което то стана гъбесто и по-тъмно, и лесно се премахваше с цикла или остър нож.

Инструментариум

Ето няколко варианта на комплекти инструменти, в зависимост от това по колко примитивен и автентичен начин искате да изработите лъка си:

1. Остро парче кремък с правоъгълен ръб, и плоско парче пясъчник
2. Малка брадвичка, груба пила, пила за метал, стъкло или метална цикла
3. Брадвичка, рукан, spoke shave (не знам българското име), груба и фина пили, стъкло или метална цикла, шкурка
4. Лентов шлайф, spoke shave, стъкло или метална цикла, фина шкурка.

Ръчно кантарче (пружинно, или електронно, измерващо до 20-25 кг), ще ви е от полза при определянето на силата на лъка, но ако работите съвсем примитивно, трябва да се доверите само на инстинкта си. За тилеринга (финото моделиране на извивката на лъка) ще ви трябва поне тилеринг летва с размери 2,5 х 7-10 х 90 см.

При изработката на моя лък използвах основно голям сатър, рукан, spoke shave, груба пила за дърво, пила за метал, метална цикла (cabinet scraper),  и шкурка.

Проблеми при изработката на лъкове

Новите в това изкуство често се сблъскват със следните проблеми:

1. Лъкът се чупи
2. Лъкът има прекалено голям локален, или цялостен „сет“ – извивка, която кара лъка да изглежда като натегнат, когато е с отпусната, или без никаква тетива.
3. Лъкът стреля бавно и слабо.
4. Лъкът започва като 40 паундов, а мистериозно завършва като 25.

Причини

1. – Счупеният лък е резултат от следните най-чести причини:

• прекалено е тесен
• засегнати са влакната или годишните кръгове на гърба му
• отнемане на прекалено много материал в даден участък от рамото
• прекомерно огъване и претоварване по време на тилеринга
• гнила дървесина, или скрити недостатъци в заготовката

2. – Локалният сет се дължи на прекалено много отнет материал в даден участък от коремчето (към стрелеца). Прекомерният цялостен сет се дължи на:

• лъкът е прекалено тесен за здравината на дървото
• използване на не добре изсъхнала дървесина
• претоварването на лъка по време на тилеринга

3. – Прекалено големият сет също е една от причините за бавната стрелба на лъка. Ако върховете му са прекалено масивни, той пак ще стреля бавно. Понякога и самият дизайн и форма на лъка водят до бавна стрелба.

4. – Лъкът става прекалено слаб, когато се премахне прекалено количество материал по цялата му дължина.

Решения

1. Уверете се, че ширината на лъка е достатъчна за неговата сила, и за здравината на дървесината, от която ще бъде направен.
2. Уверете се, че дървото е сухо.
3. От началото на тилеринга, до самият му край, премахвайте материал САМО там, където рамото се огъва най-слабо.
4. Избягвайте претоварването на лъка, докато го тилеровате.
5. Избягвайте бързото отнемане на големи количества материал от коремчето по време на тилеринга.

Направа на лъка

Изберете обелена от кората цепеница, и отбележете върху външната й повърхност парче с ширина около 5 см, и дължина около 170 см. Когато кората е обелена, възлите се виждат по-добре. Опитайте се да разположите ивицата така, че да избегнете възможно най-голям брой от тях, особено най-големите. Парчета с прогнили възли  трябва да се изхвърлят. Възел близо до централната линия на заготовката е по-приемлив, отколкото близо до ръбовете. Също така по-опасни са възлите в средната, работеща част на рамото. Изрежете очертаната заготовка до линиите. Нека ъглите да са прави.

Отбележете центъра на бъдещия лък, и очертайте дръжката. Тя трябва да е достатъчно дълга, за да побере ръката ви, заедно със стрелата над нея. Обикновено 10 сантиметра са достатъчни. Ширината й е около 2 см, а дебелината – ако имате възможност – около 3 сантиметра.

Моята цепеница беше доста дългичка, така че успях да отрежа парче с дължина 176 см. При дадения диаметър на дръвчето, максималната ширина на лъка, която можех да си позволя, беше 4 – 4.5 см – напълно достатъчно за лък от ясен, с тия размери, и сила до 50-60 либри. Той трябва да е малко по-широк от обикновено, защото това ще предотврати придобиването на прекалено постоянно огъване (сет) в следващите етапи от изработката, и при самата му работа.

Очертайте самата форма на лъка. Централните 65-70 см ще са с широчина около 4.5 см. От там нататък ще следвате плавно извиваща се линия, която ще се свие до 1,5-6 см при върховете. Изчертайте формата такава, каквато ви харесва на око. Така ще можете да следвате естествените извивки на влакната, както и да заобиколите възлите. Това ще придаде уникален вид на вашия лък, и ще увеличи безопасността му. Само се уверете, че централната линия, преминаваща през центровете на двата върха, пресича центъра на дръжката. Издялкайте с брадвичката излишният материал.

Използвайки за водач гърба на заготовката, изчертайте линии от двете й страни (тесните странични). Започнете от около 12-15 мм при върховете, и постепенно увеличете до 20.2-3 мм в средата при дръжката. Нека пръстите ви следват извивките на гърба – това ще накара и молива да прави същото. Премахнете излишният материал до тези линии, но не ги пресичайте! Направете повърхността на коремчето колкото се може по-плоска.

Централната линия на лъка изчертах, като опънах конец по цепеницата, и го разположих така, че да разположа максимално безопасно възлите в очертанията на бъдещия лък. Е, това не стана със всички, но пък и решението беше приемливо. В рамките на лъка влизаха 4 възела, от които само двата малко по-рискови. Можете да ги видите на снимките по-долу. При изчертаването на формата на лъка ги заобиколих, следвайки потока на влакната, за да ги подсигуря.

Излишният материал първо грубо премахнах с помощта на един сатър, който ми беше доста удобен за работа, но брадвичката също е подходяща. После преминах на spoke shave, и накрая с пила за дърво.

От тук-нататък трябваше да се справя с два проблема, следствие от формата на цепеницата – долното рамо имаше сериозен дефлекс (извивка към коремчето на бъдещия лък), и усукване, което ми се щеше ако не да премахна, то поне да намаля.

За „моделиране“ на дървото при изработка на лъкове обикновено се използва топлина или пара. Аз реших да ползвам първото. Направих си специален уред, с който да мога да огъвам безопасно и контролирано нагрятото дърво. С негова помощ почти изправих дефлекса.

Усукването също намалих, като използвах специална установка от прости лостове и тежест. Като източник на топлина първоначално използвах газов котлон, но после си купих пистолет за горещ въздух, с който нещата ставаха и по-добре, и по-бързо.

Изправената заготовка стегнах към права греда, и оставих „да си почива“ на по-влажно място, за да възстанови водното си съдържание. Ако започнете да огъвате лъка веднага след извършване на такива процедури, има голяма вероятност да го счупите поради пресъхването на дървесината в третираните участъци. Седмица две на място с влажност 70-80 % решават проблема.

На този етап заготовката вече прилича на лък, но всичко до тук беше просто дърводелска работа! Истинската работа на лъкоправеца започва с тилеринга (tillering) – избирателното премахване на материал от коремчето на лъка, целта на което е да се постигне симетрична и плавна извивка на двете рамена.

Първо се започва с т.нар „тилеринг на пода“ (floor tillering). Опрете единият връх в земята, а другия дръжте в ръка. Коремчето сочи нагоре към вас. С другата ръка натиснете централната част на лъка със сила около 35-40 паунда (16-18 кг). Огледайте дъгата, която описват рамената на лъка. Отбележете си кои места се огъват най-слабо. Изстържете с пила или spoke shave маркираното, заедно с известно количество материал под него. Ако заготовката е прекалено твърда, за да я огънете, премахнете материал по цялата й дължина. Стремете се да направите колкото се може по-плосък корем. Проверете отново тилеринга, и повторете процедурата, докато двете рамена започнат да се огъват плавно и симетрично.

 

Следва продължение…

По Тим Бейкър…