Ричърд Луис „Дик“ Пренеки (Richard Louis „Dick“ Proenneke) (4 май 1916 – 20 април 2003), е натуралист, живял сам във високите планини на Аляска, в местност наречена Туин Лейкс (Twin Lakes). Обитавайки дървена къща, която си е построил собственоръчно от естествени материали, намерени в околността. Дик, се превръща в икона на живота в дивата пустош, не само на Националния парк и Резерват „Лейк Кларк“, но и по цял свят.
Биография
Бащата на Пренеки, Уилиям Крисчън Пренеки (William Christian Proenneke), е участвал в Първата Световна война, и по-късно работи като копач на кладенци. Майка му, Лаура, е домакиня. Родителите му се женят в края на 1909, или началото на 1910 г, и имат три дъщери и трима синове: Робърт, Хелън, Лорен, Ричърд, Флоранс, и Реймънд. Роден е в Айова. За рожденна година на Ричърд се посочва 1917-та, но записките на социалните служби и данните от преброяванията показват, че той е роден на 4-ти май 1916 г.
През Втората Световна война Пренеки служи във Флота на САЩ, като дърводелец. По време на тази си служба той развива остър ставен ревматизъм, и е прикован към леглото за почти шест месеца. Според Сам Кейт, негов приятел до живот, това заболяване се е оказало много ключово за Пренеки, който решава да посвети остатъка от живота си на укрепването на здравето и каляването на тялото си.
След освобождаването му от флота, Пренеки постъпва в училище, за да стане механик на дизелови двигатели. Комбинацията от висок интелект, приспособимост, и строга работна етика, го превръщат в особено умел механик. Макар доста умел в търговията, Пренеки се отдава на любовта си към природата, и се премества в Орегон, за да работи в ранчо за овце. През 1949-та за пръв път посещава Аляска, по покана на свой приятел. Премества се на остров Шуяк (Shuyak Island), Аляска, през 1950 г.
Няколко години работи като оператор на тежка техника, и ремонтьор в пристанището на Кодиак. Пренеки прекарва следващите няколко години работейки навсякъде из Аляска като рибар на сьомга, и дизелов механик. Работил е за „Fish and Wildlife Service“ в King Salmon. Уменията му като механик се прочуват, и той е много търсен като такъв. Ричърд обаче решава да намери тихо местенце, където да се оттегли в почивка. Така той заминава за Туин Лейкс (Twin Lakes).
Уединение
На 21 май 1968 г, Пренеки пристига на своето ново място за почивка – Туин Лейкс. Преди да го направи, той се приготвя да обитава дървена къща на по-горното от езерата, собственост на пенсионирания капитан от флота Спайк Керитърс (Spike Carrithers), и жена му Хоуп, от Кодиак. Тази колиба е с добро местоположение, и е близо до мястото, което Пренеки избира за построяването на собствена дървена къща. Ричард има познат пилот – Бейб Алсуорт, който периодично го навестява, за да му доставя храна, и да изпълнява поръчки, които Пренеки му възлага.
През 1967-ма започва строежа на собствената си дървена къща. Завършва я през 1968 г.
Това не е първата такава къща в Туин Лейкс. Не е и най-голямата. Къщата на Пренеки се отличава със забележителното майсторство на изработката, което отразява непоклатимата му любов уважение към дивата природа. За строежа й са използвани само ръчни инструменти, много от които Пренеки сам си моделира и изработва. За тридесетте години живот в къщата, Пренеки изработва ръчно мебели и приспособления, показващи дърводелския му гений.
Дик е достатъчно предвидлив, и заснима процеса на конструкция на къщата, оставяйки инструкции как стъпка по стъпка да изградите структура, само с помощта на двете си ръце. Освен това води подробни дневници и записва всичко: от ежедневните си дейности, до наблюдения над природата, и посещения на приятели и почитатели. Неговите метеорологични наблюдения са едни от най-дългите пасажи от данни, достъпни за учените, изучаващи парка.
Пренеки остава в Туин Лейкс за следващите 16 месеца, след което се прибира у дома, за да навести роднините си, и за да си уреди още начини за доставка. Връща се в Туин Лейкс следващата пролет, и остава там за следващите 30 години, като само рядко се прибира, за да навести семейството си. Заснима филм за своят живот на уединение, който по-късно е превърнат в документален.
Завещание
През 1999 г, на 82 годишна възраст, Пренеки се завръща в цивилизацията, и прекарва остатъка от живота си със своя брат в Калифорния. Умира от инсулт на 20 април 2003 г, на 86 годишна възраст. Завещава своята дървена къща на Националните Паркови Служби.
Къщата на Пренеки е култово място за посещение на всеки, който се увлича по Дивото, и живота сред него. Тя се стопанисва като открит музей – не е за публично ползване, и пренощуването в нея не е позволено. Забранено е взимането на предмети, както и на оставянето на каквото и да било. Местата за нощуване на посетителите са от другата страна на езерото, където има обособени специални палаткови лагери, както и укрепени висящи контейнери за храна. За да се посети колибата, трябва да се пресече езерото. Принципът „Не оставяй никаква следа.“ е строго препоръчителен.
През 1973 г., Сам Кейт редактира дневниците и фотографиите на Пренеки, и ги събира в книгата „One Man’s Wilderness: An Alaskan Odyssey„. След години в печат, през 1999-та тя е преиздадена в нов формат, и печели National Outdoor Book Award (NOBA). През 2005 г. някои пасажи от книгата, използвани с разрешение, както и части от филма на Пренеки, са използвани във филма „Сам в Пустошта“ (Alone in the Wilderness), който се появява по публичните телевизионни канали. Фимът акцентира върху строежа на дървената къща, за което Пренеки използва естествени ресурси от самата местност, както и кадри от дивия свят, времето, и сцените от ежедневието му през тежките зимни месеци.
Също така, през 2005-та Националните Паркови Служби и Асоциацията по Естествена История на Аляска, публикуват „More Readings From One Man’s Wilderness“ – още един том от дневниците на Пренеки. Книгата, редактирана от Джон Брансън – дългогодишен парков работник в Национален Парк Лейк Кларк и приятел на Пренеки, е за годините, когато паркът е основан. Дик е в много близки отношения с Парковата Служба, и им помага, когато се заснимат деликатни райони, и ги известява, когато наоколо се навъртат бракониери.
Отношението на Пренеки към дивата природа е просто: Туин Лейкс и неговите диви обитатели не трябва да страдат, и да са притеснени от неговото присъствие! Той оползотворява почти всичко, дори празните тенекиени кутии от газ. Този негов „off-the-grid“ начин на живот вдъхновява много хора, навсякъде по света.
25.11.2011 at 10:46
Отново поздравления, Стояне, за хубавата публикация. Кажи, моля те, откъде да си свалим книгите и филма за Пренеки.
25.11.2011 at 10:51
Преди време zoso беше пуснал линкове към филмите във форума, но предполагам може да се намерят по торент тракерите. Освен това мисля, че го има и в YouTube.
Pingback: Кой е Дик Пренеки?
25.11.2011 at 13:17
Едно забележително филмче за него, в което обяснява разни неща:
25.11.2011 at 13:41
Книгата май я имаше в Library.nu (бившата Гигапедия).
25.11.2011 at 18:34
Лелеее, ако знаеш само от кога чаках нещо за този човек. Поздравления, Стояне! Страхотна статия! 🙂
Имам филмите за Дик:
– „Alone in The Wilderness“
– „Alaska Silence And Solitude“
– „The Frozen North“
Който иска да му ги пратя да пише или ако някой може да ги качи на сървър или във форума…за да е по-лесно за всички! 🙂
btw и трите филмчета са много интересни (поне за мен, но мисля, че ще се харесат и на останалите следящи този блог)
25.11.2011 at 18:37
Откровено си признавам – завиждам с цялата си душа на Дики Пренеки. Човекът е обърнал гръб на „цивилизацията“ и е отишъл да живее живота си пълноценно още преди съсъществуването с природата да се превърне в риалити-шоу, и то на място, което открай време си има специално място в сърцето ми. Дано се помни паметта му, редом с тази на хора като Несмук Сиърс. Благодаря ти, Стояне – ако не беше твоята статия, така и нямаше да науча за този достоен човек – което само по себе си говори много; истинските хора рядко целят да се самоизтъкват.
Между другото, предвид името му, допускам, че той има нативноамерикански корени? Или бъркам?
25.11.2011 at 18:38
@npopov: Филмчето е страхотно и пленително, благодаря за чудесното допълнение към статията на Стоян!
28.11.2011 at 15:18
@Alexandrov, ами пусни ги тези филми… 😉
28.11.2011 at 18:50
Black Wolf…само да знаех как? 🙁
Някой да каже къде мога да ги кача ( и как, защото не съм много наясно с компютрите)
Другият вариант е някой да даде скайп, за да му ги изпратя. 🙂
28.11.2011 at 20:35
Абе аз съм много тъп! Тези филми ги има бе! Нали Zoso беше дал линк?! Има го в темата „Филми, клипове, предавания“…
28.11.2011 at 20:53
Аз го потърсих линка от Зосо, но нещо се е скапал и не е активен.
http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?pid=12301#p12301
Та, ако някой може да ги качи някъде ще е добре 🙂
29.11.2011 at 16:11
Абе много заредяха тези публикации в блога и евала за тази статия!
29.11.2011 at 16:25
Миро, четвърта седмица при мен е лудница! Аз пак и тая публикация като успях да завърша. Ще има пак… живи-здрави… 😉
30.11.2011 at 0:37
Същото филмче, но не толкова орязано. => http://www.vbox7.com/play:58eb3d98a5
30.11.2011 at 19:06
http://dox.bg/files/dw?a=78e1490bf3
http://dox.bg/files/dw?a=7d2a43afb7
http://dox.bg/files/dw?a=971a46f998
Ето линкове от мен за трите филма с Дик! Приятно гледане, дано съм бил полезен! 🙂
( Линковете за достъп до файловете ще бъдат активни до : Сряда 14.12.11. )
01.12.2011 at 10:47
Ето и едно интересно четиво по темата:
Файл : More Readings from One Man’s Wilderness.pdf
Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=a1895edaff
И втора част на Alone In The Wilderness:
Файл : Alone.In.The.Wilderness.II.avi
Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=b741de6a11
Активни до Четвъртък 15.12.11.
01.12.2011 at 15:16
Благодаря ви за линковете!!!
02.12.2011 at 9:11
Като гледам филмчетата на чичо Дик, се чудя – как тоя човек си е останал с десет пръста 🙂
07.12.2011 at 21:53
Благодаря ви много за линковете!!!
05.10.2012 at 21:09
Страхотна статия!!! През цялото време там с какво се е изхранвал този човек?? само с лов и горски плодове ли??
05.10.2012 at 22:35
Със сигурност е използвал природните ресурси, но по принцип е имал редовна доставка на провизии и различни консумативи от цивилизацията.
07.10.2012 at 20:22
Не искам да ставам прекалено подозрителен и дребнав , но все пак кой му ги е плащал тези цивилизовани консумативи?
07.10.2012 at 20:53
Човекът е бил пенсионер. При това не български… 🙂 Между другото, препоръчвам ти да изгледаш филмчетата на, и за Пренеки. Могат да се намерят. Ще намериш много отговори, виждам, че ти е интересно. 😉
08.10.2012 at 19:37
Мерси за отговорите и продължаваи в същия дух