xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Flintknapping: Техниката „Твърд чук“

| 1 коментар

Техниката „твърд чук„, при която люспите се образуват чрез удар на един камък с друг, е първата и най-основна техника за напинг. Тя може да се използва за направата на люспи, оформянето им докато се получат някои инструменти (като например стъргалки), и направата на тежки сечива, като някои от най-ранните форми на ръчни брадви. Техниката „твърд чук“ е също и началната фаза при изработката на много от по-фините инструменти, като с нея се правят грубите заготовки, които в последствие се дообработват с други техники.

Техниката „твърд чук“ е добър начин да разберете много от основните принципи на флинтнапинга, ни изисква доста големи количества материал. Ако сте все още прохождащ в напинга, и все още не сте открили находище на изходни материали, трябва да прочетете внимателно всичко, да опитате възможно най-много от него върху наличния материал, и като за начало да се концентрирате върху техниката „отлюспване с натиск“.

Материали и оборудване

Първо трябва да имате нещо, което да люспите. За предпочитане с големи размери – от размерите на юмрука ви, до футболна топка. Ако нямате подходящи парчета естествен материал, можете да опитате с изкуствени такива – дъната на големи стъклени бутилки, стъкло от изолатори, порцелан от тоалетни чинии, и т.н.

Работните инструменти са прости. Първо имате нужда от основни предпазни средства: очила, кожени ръкавици, и парче кожа в ролята на подложка и защита, с която да покриете бедрото си. Комплект от каменни чукове е следващото. Може да са рогови, и медни или бронзови.

Основното правило е, че чукът трябва да е по-лек от ядрото, което ще люспим, и че размера му се отразява върху размера на образуваната люспа, която можете да направите.

Каменните чукове се износват и чупят, така че вероятно бихте искали да имате поне няколко с различни размери: от 100-200 до 800-1000 грама. Най-добрите каменни чукове са заоблените от водата, трудно чупливи скални парчета. Заоблената, овална форма приляга добре в ръката, добре балансирана е, и има край, с който да удряте.

Обикновено чуковете са от материал, който е по-твърд и нечуплив от суровината, върху която ще се ползват. Кварцът, базалта, и някои подобни твърди и плътни скали са идеални за повечето случаи, но по-меките скали, като варовика, може да се използват върху върху обсидиан, както и върху някои много фини и тънки люспи. Камъни с пукнатини, жили, и други нееднородности и включения трябва да се ибягват, защото се чупят по-лесно. Освен това, начинаещите чупят каменните си чукове по-често.

Принципи на отлюспването с удар

Макар директният удар с твърд чук да е най-простата и най-лесна за описание и разбиране напинг техника, дори тук напърът едновременно наблюдава и контролира много взаимосвързани променливи: силата на удара, посоката, точката на контакт, формата на ядрото, ъглите на ръбовете, и много други неща, всяко от които в комбинация с останалите, влияе върху формата и размера на получената люспа.

Най-важните неща, които трябва да запомните, когато прохождате в тази техника, са външният ъгъл на платформата, ъгълът на удар, и формата на повърхнината, от която ще отделите люспата. Ето всичко накратко:

  1. Изберете подходящо парче материал. Като за начало парчета с големината на дланта, или юмрука ви, са идеални. Плоските парчета са по-добри от сферичните – някъде по ръбовете трябва да откриете място, където ъгълът е по-малък от 90 градуса с повърхнината, от която ще отделите люспата (фиг.1 – а). Ако външният ъгъл на платформата е по-голям от 90 градуса, няма да можете да отделите никаква люспа, а просто ще натрошите повърхността (фиг.1-с). Ъгълът на платформата влияе върху дължината на получената люспа. Ако изключим всички останали фактори, всяко увеличение на ъгъла на платформата ще предизвика удължаване на получената люспа (фиг.2). Но в реална ситуация, за да получите големи люспи, трябва да контролирате и останалите фактори. Започнете с ъгли на платформите доста по-малки от 90 градуса, и не се опитвайте да правите големи люспи, преди да знаете какво правите.
  2. Изберете подходящият каменен чук. Той трябва да е по-лек от ядрото, което ще люспите. В противен случай теглото на бавният и тежък чук ще надхвърли инерцията на ядрото, и ще го изтласка настрана, в резултат на което люспа няма да се получи, или точността ще бъде нарушена.
  3. Седнете удобно! Изберете стол или друга платформа, с височината на коляното ви. Така в седнало положение бедрата ви ще са практически хоризонтални. Ядрото или се държи в лявата ръка, с китка опряна на бедрото, или опряно на външната страна на крака. Повърхността, от която ще отделяте люспата, трябва да е успоредна на частта от тялото ви, върху която лежи. Отлюспването върху бедрото в началото трябва да се прави с добра кожена подложка, защото това е един от най-безопасните начини.
  4. Позиционирайте ядрото и се прицелете за удара. Прицелването изисква контрол над няколко фактора: точката на удара, ъгъла на удара, и силата на удара. Точката на удара трябва да е на 3-6 мм от ръба на място, където външният ъгъл на платформата е по-малък от 90 градуса. Разстоянието между точката на удара и ръба на платформата до известна степен ще определя големината на отделената люспа (фиг.3). Ако удряте прекалено близо до ръба, ще получавате само дребни люспички. Ако удряте прекалено навътре – най-вероятно въобще няма да отделите люспа. Точността не нещо, което ще придобиете с практиката.
  5. Опитайте се да направите удара под ъгъл по-малък от 90 градуса (фиг.4-b). Една от най-честите грешки на начинаещите напъри е тенденцията да се удря право върху платформата (фиг.4-c), или дори под ъгъл по-голям от 90 градуса (фиг.4-d). Това я натрошава и прави стъпало и зачатъци на конуси, които я унищожават. В напинга, ако поддържате един и същ замах при всеки удар, можете да нагласяте ъгъла на съприкосновение с платформата, като леко я местите и накланяте. Ядрото трябва да е възможно най-неподвижно по време на удара, и за това ви помага поставянето му върху бедрото. Представяйки си ъгъла на удара, запомнете основното правило: той трябва да бъде по-малък от 90 градуса, и по-голям от 35-45 градуса. Над 90 градуса ударът ще натроши платформата, а под 35-45 – най-вероятно ще се получи рикошет (фиг.4-а). Един от най-големите проблеми на начинаещите е да поддържат ъгъл на удара по-малък от 90 градуса.
  6. Контролирайте силата на удара. Тези, които не са опитвали напинг смятат, че е нужна голяма сила на удара – все пак се очаква да се счупи камък! На практика, освен ако не работите с някои наистина твърди материали, няма да имате нужда от сила по-голяма от тази, която ви предлага самото тегло на каменния чук. Можете да мислите за нея като за „падането на камъка“, вместо „ударът на камъка“. Рамото и китката ви трябва да са отпуснати, и да извършват плавно движение. Трябва да държите чука с прецизен захват, между палеца, показалеца и средния пръст, вместо с мощен захват при който той е поставен в дланта, и обгърнат от всички пръсти. Точността е много по-важна от силата!
    При повечето скали ако при удара не се отдели люспа, то вероятно не е защото не сте ударили достатъчно силно, така че не бързайте да се засилвате още повече за следващия удар. Спрете и огледайте добре платформата. Удряте ли точно там, където желаете? Външният ъгъл на платформата по-малък ли е от 90 градуса? По-вероятно е някое от тия неща да е проблема, а не силата на удара. Силните удари обикновено намаляват точността ви, и вероятно ще ви накарат да мърдате ядрото, забравяйки да подържате правилен ъгъл, и ще ви докарат куп лоши навици, които се опитвате да избегнете.

Платформи

Платформите са ключът към успешният напинг. Не можете да прекрачите отвъд най-основните нива, без да ги разберете, и да се научите как да ги контролирате и използвате. Платформите са едно от най-трудните за обяснение, запомняне, и подготвяне неща. Винаги отделяйте голямо внимание на платформите си. Като начинаещ, много е полезно да спрете, и да се замислите над всяка една. Огледайте я от близо, преди да ударите. След като нанесете удара, вземете отделената люспа и я поставете обратно върху ядрото, за да разберете дали сте ударили там, където сте желали, и каква люспа се е получила в отговор. Времето, прекарано в обмисляне на платформите, никога не е загубено! То ще ви се отблагодари с направата на успешни люспи, и ще предотврати натрошените ръбове и белезите от „шарнири“.

Ако платформата не ви изглежда добре – не удряйте по нея!

Има много начини за моделиране и подготовка на платформите.  Ето няколко основни правила, които трябва да знаете:

  • Повърхността на платформата трябва да бъде чиста. Ако има „гребени“ (издаден ръб/било върху повърхността на материала), стъпала, оставени от предишни люспи, дребни нееднородности, или мек кортекс, то при удара те ще се счупят, без да се отдели люспа.
  • Ако имате ръб с добра платформа и ъгъл по-малък от 90 градуса, но повърхността на самата платформа е неприемлива, можете да я почистите, като завъртите ядрото на обратно, и отделите люспа използвайки другото лице на ръба за платформа. Ако се направи правилно, това ще премахне проблемите с желаната платформа.
  • Вече споменахме, че външният ъгъл на платформата трябва да е по-малък от 90 градуса, но нека да обясним по-подробно защо. Ако външният ъгъл е равен, или по-голям от 90 градуса, е много вероятно да се отделят няколко люспи. Ако е по-малък, но близък до 90, люспите ще са къси и дебели, с изразено окончание „шарнир“. Ако ударите с по-голяма сила, за да избегнете образуването на „шарнир“, то вероятно люспата ще стане „надхвърлена“, и ще отнесе върха на ядрото със себе си. Ако външният ъгъл на платформата е много по-голям от 90 градуса, то няма да се отдели никаква люспа, а мястото на удара ще се разтроши, или ще се образува скрит конус, който ще затрудни по-нататъшната работа.

Въпреки всичко, контролирането на платформата не може да бъде достатъчно точно определено, и един от най-важните аспекти, който може лесно да бъде контролиран, си остава външният ъгъл на платформата. Има три основни техники, които поотделно, или комбинирано, могат да бъдат използвани за контролиране на външният ъгъл на платформата, и за подготвянето й за удара. Това са фасетирането, подкастрянето, и натъркването.

При фасетирането (фиг.5) се премахват люспи от повърхността на платформата. Това е добър начин за премахването на нееднородности. Освен това, така се променя и външният ъгъл на платформата, като обикновено той се увеличава. Това води до увеличаването на дължината на люспата.

Подкастрянето (фиг.6) премахва малки люспички от външната повърхност на ядрото във същата посока, в която смятате да отделите голямата люспа. По този начин също може да се променя ъгъла на платформата, ако люспите са относително дълги, и продължават надолу по лицето на платформата. По-голямата част от подкастрянето се изразява в премахването на дребни люспи. Това променя ъгъла на самия ръб на ядрото. Така се премахват тънките ръбчета на платформата, които не могат да устоят на удара. Това е най-добрият начин да се премахнат и острите ръбове над вдлъбнатината от луковицата на предишната люспа.

Натъркването (фиг.7) обикновено се извършва със самият каменен чук, или друг абразивен камък. Прави се по-дължина, или напряко на ръба. Така фините издатинки може да се „закачат“ и да се отделят миниатюрни люспички. Ефекта може да е като на фасетиране или подкастряне, или и двете заедно. Това е лесен начин за премахването на тънки и чупливи ръбове. Освен това, натриването на ръба на платформата с абразива прави миниатюрни надрасквания, които увеличават сцеплението между ядрото и чука по време на удара, и отслабват повърхността, подпомагайки образуването на фрактурата.

Набелязаната платформа може да бъде и изолирана. Тя може да бъде ограничена с „жлебове“ от двете страни на точката на удара. Най-добрата техника за извършването на това най-често е подкастрянето, но може да се използва и фасетиране. Изолирането на платформата има троен ефект: Първо – това ви дава по-добра, точно определена точка, в която да се целите. Второ – това намалява разстоянието, което първоначалната пукнатина в повърхността на платформата трябва да пропътува, а от там и силата, нужна за отделянето на люспата. Трето – увеличава и подсилва гребена върху ядрото, директно под платформата, който от своя страна води и оформя люспата, както ще стане ясно по-късно.

Лицето на ядрото

Като главно правило, равнината на фрактурата на всяка люспа има склонността да преминава под участъците с най-голяма маса. С други думи: люспите имат склонността да следват гребените върху повърхността на ядрото. Внимателното изследване на самите хребети (обикновено белези от предходните люспи) ви позволява да предскажете и контролирате дължината, формата, и окончанието на бъдещата люспа. Реално възможността да организирате система от хребети там, където ги желаете, ще се превърне в ключов момент във вашите напърски умения. За сега запомнете, че платформа, направена върху съществуващ гребен, ще направи дълга люспа, а платформа върху вдлъбнатината на белега от луковицата на предходната люспа или плоска повърхност, ще направи къса и широка люспа.

Окончания

Вече сме разглеждали видовете окончания на люспите. За предпочитане са тия от тип „перо“. „Стъпало“ и „шарнир“ са нежелани. Махът с чука следва дъга, която при удара упражнява сила в две посоки: едната е по дължина на люспата, а другата – навън, сякаш се опитва да я отлепи от ядрото. Тази странична сила не само отваря цепнатината, но и в известна степен огъва самата люспа. Ако тази сила е прекалено голяма, то люспата ще бъде отделена от ядрото прекалено бързо, и ще се пречупи, когато огъването премине лимита й.

Ако получавате множество „стъпала“ и „шарнири“ върху ядрото, когато повърхностите и ъглите са иначе добри, то вероятно теглите към себе си камъка-чук в момента на удара. Това е честа грешка при начинаещите, когато се удря върху малка платформа. Малките ъгли на удара също увеличават риска от получаване на стъпала и шарнири. Те са също често срещани, когато силата на удара не е достатъчна за отделянето на дълга люспа – пукнатината следва най-краткия път до повърхността на ядрото.

Образуването на стъпала и шарнири също е свързано и с формите на предходните люспи. Ако дадена люспа завършва късо, следващата направена на същата повърхност, е много вероятно да завърши в стъпалото или шарнира, която тя е образувала върху ядрото. Когато люспата стигне до участък с по-голяма маса от тази, при която е започнала, най-често тя спира, и образува още по голямо стъпало или шарнир.

По същата причина не можете да отделите люспи от вдлъбнатини и кухини в повърхността на ядрото, както и през голяма изпъкналост или издутина. Повтарящите се стъпала може да образуват „плато“, което не може да бъде преодоляно, и често е причина за изхвърлянето на парчето материал. Големите и дълбоки люспи могат да се справят с този проблем, и по-късно може да обсъдим направата им. При простите ядра разполагате с няколко добри опции:

  1. Избягвайте отлюспването, както върху вдлъбнатини, така и върху издатини – следвайте гребените и нормалните, леко изпъкнали повърхности.
  2. Ако получите стъпало, не го правете по-лошо, като отлюспвате върху него
  3. Една от възможностите да решите този проблем е, като отделите голяма люспа. Това често означава премахването на голяма част от ядрото, така че може да не се окаже добро решение.
  4. Може да се опитате да премахнете препятствието, като го атакувате от друга платформа.

Оформяне на ядро

Някои видове материали се намират в ъгловати форми и е лесно да намерите някой ръб, който да е с ъгъл по-малък от 90 градуса. Но често потенциалните ядра са с много малко подходящи платформи. Заоблените и прави ъгли са чест проблем. Повечето естествени парчета кремък са заоблени, а правоъгълните ръбове се намират по някои счупени парчета, пластови кремъци, и стъкло. Ако правият ъгъл, или заобленият ръб са достатъчно тънки, един удар може да ги отчупи. Повечето ядра вероятно ще имат участък, в който това може да бъде направено. След като първата люспа е отделена, белегът от нея може да бъде използван като платформа за по-нататъшната работа.

Ако върху ядрото имате ръб, чиито ъгъл е по-малък от 90 градуса, то е логично да отделяте люспи и от двете му страни. Ако отлюспвате само от едната, то вашето ядро е еднолицево. Съответно то може да бъде и двулицево, ако отделяните люспи от двете му страни. Това е добър начин да направите максимален брой люспи от дадено парче материал. Освен това, много от сечивата, дори и най-ранните, са двулицеви. Направата на двулицев ръб на дадено парче материал е удобно за подготвянето на платформи и направата на прости ядра, и като стратегия при изработката на някои инструменти.

Много ядра завършват като многопосочни и безформени парчета скала, от които люспите са отделяни във всевъзможни посоки, в зависимост от моментните възможности. Много по-ефективно е, ако имате възможност, люспите да се отделят в една посока и от една платформа, но със смаляването на ядрото, и натрупването на нееднородности и грешки по някоя от повърхностите му, понякога е възможно люспите да бъдат отделяни от друга посока.

Можете да попаднете на парче, което е практически сферично. Има два начина да се справите с това. Единият е двуполюсният удар (фиг.8). При него ядрото се поставя върху твърда повърхност, която служи като наковалня, и в горният му край се нанася силен удар. Това може да образува конуси в точките на удара, и е много вероятно ядрото да се сцепи или разпръсне (понякога подобно на портокал). Резултатите от използването на тази техника са непредсказуеми, самата тя е трудна за контролиране, и като цяло не е препоръчителна.

Другият начин за справяне с обли парчета е т.нар. „техника на разцепващия конус“ (split cone). Вместо да поставяте ядрото върху „наковалня“, и да правите двуполюсна фрактура, то може да бъде поставено на мека повърхност, като например пясък, или върху бедрото, покрито с дебела подложка, и да бъде направен силен удар под прав ъгъл по него. Материалът в областта на удара се компресира, и играе роля на нещо като клин, който разцепва ядрото. По този начин облите парчета може да бъдат разцепени, за да се покажат плоски повърхности с подходящи платформи. Тази техника е подходяща и за разцепването на много големи скални парчета. Тя обаче не е чак толкова лесна, колкото изглежда, и е много вероятно да не ви донесе успех при първите няколко опита.

Заключение

Ако трябва да обобщим всичко казано дотук за техниката на твърдия чук, то може да стигнем до следващите девет основни правила, които трябва да спазвате, когато я използвате:

        • Платформата трябва да има ъгъл по-малък от 90 градуса.
        • Ъгълът на удара трябва да бъде по-малък от 90 градуса.
        • Използвайте удобно, естествено дъговидно движение при нанасянето на удара.
        • Използването на голяма сила не е задължително.
        • Прицелете се в точка, намираща се на 3-6 мм от ръба на платформата, или толкова навътре, колкото искате да бъде дебела люспата.
        • Стремете се да удряте над гребените по повърхността на ядрото, и никога над стъпала и вдлъбвания, или изпъкналости, които ще спрат хода на люспата.
        • „Подкастряйте“ платформите си за по-добри резултати.
        • Ъгълът и дълбочината на платформата, и формата на повърхността на ядрото са най-важните фактори, определящи размера на получената люспа.
        • Преди всичко, мислете какво правите! Премислете подготовката си, и сами на себе си обяснете защо смятате да постъпите по този начин, и какъв смятате, че ще бъде резултатът. След това огледайте резултата, и вижте дали сте били прави в избора си, а ако не – защо? Можете дори да използвате маркер, за да начертаете очакваната форма на бъдещата люспа върху повърхността на ядрото. Когато сте начинаещ, това е добра практика.

И едно кратко клипче за онагледяване:

 по Джон Уитъкър

 

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

Един коментар

  1. Много интересно сега очаквам и материал за обработката на кост и рог

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: