xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Строен, атлетичен, и палео-индианец…

| коментара 33

…или: Защо начинът ни на хранене ни убива!

В западният свят отдавна е известен терминът палео-диета: хранителен план, базиран на предполагаемото древно хранително меню от диви растения и животни, което древните човеци са консумирали през Палеолита – период от около 2.5 милиона години, приключил някъде преди около 10 000 години с появата на земеделието. Много учени смятат, че това е храната, за която човешкият организъм е създаден да консумира и усвоява, и че в днешно време сме се отдалечили много от нейния оригинален вид.

Преди време прочетох една статия на антрополога Вогън Брайънт (Vaughn Bryant), професор в Департамента по Антропология към Тексаския Университет, която ми се стори доста интересна. Реших да я преведа, за да могат и българските читатели да се запознаят с нея. Приятно четене!

Когато посетих своят първи археологически обект, бях изпълен с любопитство и почитание. Беше горещ августовски ден през 1964 г., и си спомням колко беше горещо и сухо, когато извървявахме няколкото мили, делящи обекта от най-близкият черен път. Беше моят дебют на полето на археологията – нещо различно от това, което бях слушал на лекциите в Тексаският Университет, или чел в книгите. Това беше голямо скално убежище, намиращо се недалеч от малкото селце Корнсток, във Вал Верде.

Археологът отбеляза няколко неща, които тогава не грабнаха веднага вниманието ми, но връщайки се назад във времето разбирам, че те са били знаменателни, защото показват колко малко се е знаело за някои техники на анализ, които днес са рутинни при повечето археологически разкопки. Например той спомена, че много би искал да узнае какви типове храна са консумирали древните обитатели, какви видове животни са ловували; какви семена са натрошавали в хаванчетата, открити при разкопките; дали тяхната диета е била хранителна, или не. Той подхвърли тези въпроси, докато седеше до входа на убежището, не обръщайки внимание на купчинката човешки копролити (изсушени или вкаменени праисторически изпражнения), стоящи на  възходящото течение горещ въздух, идващ от каньона по-долу. За него тези сухи копролити не бяха нищо повече от неприятна подробност. Той казваше, че понякога те били толкова много, че задръствали ситата, когато се пресявало за артефакти!

След години разбрах колко важни могат да бъдат те, и как често крият отговори на въпросите за диетата, хранителността, начина на приготвяне на храната, и дори за физическото здраве на праисторическите хора. Копролитите са едни от най-добрите форми на доказателствата за начина на хранене, защото тяхното  съдържание представлява несмлени материали, за които знаем, че са преминали през храносмилателната система на човека. Изследванията ми върху копролитите от разкопките в югозападен Тексас дават поглед върху хранителните навици на културите, обитавали региона почти 9000 години. Като цяло, диетата на тези събирачи е съдържала около 66-75% въглехидрати, и 25-33% протеини и мазнини. Растителните храни, които са консумирали, са били хранителни и богати на фибри.

Менюто им включвало: слънчогледови семки, смелени семена от кактус и мескуит, жълъди, орехи, райски ябълки, грозде, боровинки, месестата част на сотола и агавето, плодовете и стеблата на кактуси. Тези древни тексаски събирачи са балансирали своето растително меню с месни протеини и мазнини, набавяни основно от дребни животни, като мишки, плъхове и подобни на тях гризачи, риба, сухоземни охлюви, пресноводни миди, малки гущери, гъсеници, скакалци, малки птички, яйца, и ако са имали късмет – случаен заек, или сърна. Знаем още, че те са били като цяло в добро здраве. Изследванията върху копролитите свидетелстват, че тези популации от ловци-събирачи са били почти напълно чисти от чревни паразити и инфекции.

Сравнения в храненето

От изследванията ми над човешките копролити и човешкото хранене, мога да направя важни сравнения между диетите и начина на живот на древните ни предшественици, и нас самите. Първо: и мъжете, и жените от тези ранни тексаски култури са били в отлична физическа форма. Те са водели живот, който е бил в хармония с биологичния ни дизайн. Като резултат от това, те са се радвали на по-дълъг и по-здрав живот от този на техните потомци, които са се превърнали в първите фермери по тези места. Повечето от тези древни хора са водели живот, който ние бихме нарекли „идеален“, и са консумирали „идеалната“ храна – тази, за която нашите тела са създадени. И когато направим съпоставка между тях, и нас самите, може да забележим някои очевидни разлики.

Като група, нашите предци са били стройни и елегантни, с добра фигура, защото са разчитали на физическата си сила и издръжливост, за да оцелеят. Консумирали са по-малко от половината количество мазнини, поемани от днешният средностатистически американец, и от своя страна мазнините, които са поемали, са били от  по-безопасните поли-ненаситени типове. Тези ранни тексасци също така са консумирали големи количества комплексни въглехидрати, и много малко прости въглехидрати (захари). Средно са поглъщали 5, 10 или 15 пъти повече фибри, отколкото ние днес, и храната им била обемна, запълваща, и засищаща, а не висококалорична и префинена, като днешната.

Консумирали са храни богати на калий, и бедни на натрий, и вероятно съдържащи повече от два пъти повече калций, отколкото ние поемаме днес. И все пак, от всички разлики между нашата и тяхната диета,  най-потресаващо е количеството и типа мазнини, консумирани от двете групи. През по-голямата част от човешката история, човешката диета е била бедна на мазнини. Диетата на югозападните тексасци не е била изключение. Мазнини са се съдържали в някои растителни храни, като семената и ядките, и в месото на животните. В Праисторически Тексас мазнините вероятно са били трудна за откриване храна, защото повечето от животните, ловувани от тези групи хора, са били слаби и с чисто месо, като общият процент на мазнините в телата им бил по-малък от 4%. Като противоположност, над 30% от общата трупна маса на днешните крави и прасета, са мазнини!

Повечето мазнини са изградени от дълги вериги триглицеридни молекули, всяка съдържаща три мастни киселини и глицерол. Холестеролът, често споменаван заедно с мазнините, е необходим за синтеза на някои хормони и жлъчни киселини, но не е истинска мазнина.Той е сложна субстанция, изградена от циклични молекули, която се държи по-скоро като восък, отколкото като мазнина.

В природата има много типове мастни киселини. Едни са наречени наситени мастни киселини, а други са ненаситени. Ненаситените от своя страна се делят на две групи: моно-, и поли-ненаситени, в зависимост от това дали са свързани с една, или повече двойни въглеродни връзки. Химията на мастните киселини е сложно нещо, и за повечето от нас е по-важно да знаем как тялото ни ги използва, отколкото самата химия.

Някои поли-ненаситени мазнини са наричани „структурни“ мазнини, защото тялото ни ги използва за да изгражда и поправя почти всички клетъчни мембрани. Освен това се нуждаем от тези мазнини, за да синтезираме някои хормони, регулиращи телесните ни функции. При разграждането на един грам мазнина, нашето тяло получава девет калории енергия. Ненаситените мастни киселини обикновено са от растителен произход, и са течни при стайна температура. Повечето  ненаситени мастни киселини са поли-ненаситени.

Повечето наситени мастни киселини са наречени „запасни“, или „тлъстини“, защото излишното количество от тях може да бъде запазено и натрупано за бъдещо ползване. Някои подкожни тъкани при животните съдържат запасни мазнини, защото те предоставят топлинна изолация. Повечето от тях обаче, се натрупват в други телесни части, като например телесната кухина, и в мускулните тъкани. Наситените мастни киселини са твърди на стайна температура.

Все пак, има два важни източника на моно-ненаситени мазнини, които са част и от нашата диета днес. Това са зехтина (77% моно-ненаситени, а останалото поли-ненаситени), и фъстъченото олио (48% моно, и 52% поли-ненаситени). Причина моно-ненаситените мазнини евентуално да се превърнат във важна точка при  планирането на бъдещите ни диети, е това, че предварителните тестове показват, че храненето с меню, включващо по-голямо относително количество моно-ненаситени, спрямо останалите типове мазнини, може да помогне за покачването на нивата на телесните HDL (липопротеини с висока плътност). Все пак искам да  подчертая, че тези открития все още не са напълно приети от официалната медицина.

Месото на дивите животни, което са консумирали ранните индианци в югозападен Тексас, е осигурявало повече протеини, отколкото мазнини. Дивите животни имат малки количества мазнини, и обикновено те са разпределени равномерно в тялото. Също така, с изключение на някои видове морски бозайници, повечето мазнини у дивите животни са от ненаситения, структурен тип. На другия полюс, домашните животни, които отглеждаме за месо, и много от животните, които преохранваме, гледайки ги като домашни любимци, или в зоологическите градини, имат помежду си нещо общо – телата им съдържат повече мазнини, отколкото протеин, а по-голямата част от тези мазнини са от наситения, запасен тип.

По-голямата част от храните, които американците обичат най-много, съдържат големи количества мазнини. За нещастие, ние консумираме мазнините с наслада, и те засищат пристъпите ни на глад много по-добре от протеините и въглехидратите. Може би по този начин природата е решила да ни насърчава да консумираме тази ценна храна. Ако е така, то може би това е било добре за древните тексасци, но за нас днес е просто бич. И което е още по-лошо за днешният човек с наднормено тегло – храносмилателната ни система е много ефективна в усвояването на мазнини, като обикновено не позволява повече от 5% от тях да „избягат“, без да ги абсорбира. Това предимство е доставяло ценен източник на енергия за  праисторическите ни предци, но е един от факторите, допринесли за затлъстяването на повече от половината американци в наши дни.

Сравнявайки типовете и количествата мазнини, изяждани от нас днес, с тези, консумирани от нашите предци ловци-събирачи в югозападен Тексас се оказва, че от преди 2000 до 10000 години, един килограм дивечово месо е съдържало до 1/6-та от мазнините, и до 1/10-та от наситените мазнини, които днес се съдържат в килограм  от по-голямата част от телешкото месо, продавано по магазините. Което е още по-лошо – качеството на телешкото месо се определя от това колко мазнини се съдържат в него. От най-скъпото, към най-евтиното, това изглежда така:

  1. Първокачествено телешко – 46%+ мазнини
  2. Много добро телешко – 40-45% мазнини
  3. Добро телешко – 34-39% мазнини
  4. Стандартно телешко – 27-33% мазнини

Количеството наситени мазнини в менюто ни трябва наистина да ни разтревожи. Комитетът по хранене и човешки нужди към Щатският Сенат докладва, че 42% от общото количество калории в менюто на средностатистическия американец идват от мазнините, както и че отношението на поли-ненаситените към наситените мазнини е алармиращите 7:16. За сравнение, пресметнато е, че древните тексасци са консумирали месо, при което това отношение не е било по-голямо от 7:5, и че сумарно  калориите, получени от мазнини (включително от растителни източници), не може да са били повече от 20-25%.

И високото количество мазнини, и големият процент наситени такива, правят повечето днешни диети нездравословни. Доктор Едуард Джовенучи и неговият екип от изследователи в Училището по Медицина към Харвардския Университет съобщават, че диетите, богати на мазнини, които в по-голямата си част са  животински, а не растителни, са считани за фактор, предразполагащ към развитието на напреднали форми на рак на простатата. Това подкрепя по-ранните изследвания на други учени, които откриват връзка между някои форми на рак на гърдата, и на дебелото черво, и диетите богати на мазнини, особено на такива от наситен тип. И макар да не можем да го докажем, ние вярваме, че тези нещастия рядко са тормозели древните югозападни тексасци.

Също така смятам, че едва ли някой от тези наши предци някога е трябвало да се притеснява от коронарна болест на сърцето – един от най-големите убийци в едни от най-развитите страни в света. Високите нива на холестерол в кръвта, диетата, възрастта, пола, и генетичните заложби, са все фактори, свързани с коронарната атеросклероза. От всички тях, за съжаление, можем потенциално да контролираме само един – нашата диета.

Много хора погрешно смятат, че нивата на холестерол в кръвта им са директно свързани с количеството холестерол, който консумират. По някаква ирония, високата консумация на холестерол обикновено само леко повишава нивата на холестерол в кръвта. Например, масаите в източна Африка пият огромни количества мляко, и техният дневен прием на холестерол често надхвърля 1000-2000 милиграма. В същото време тестовете показват, че масайските бойци имат ниски нива на холестерол в кръвта, които са в границите на само 115-145 mg/dl! Подозирам, че древните тексасци също са имали ниски нива на холестерол в кръвта, дори понякога да се е случвало да го консумират в по-големи количества, в зависимост от достъпа им до месо и морска храна.

Последните изследвания потвърждават, че диетите с високо съдържание на мазнини, особено от наситения тип, имат по-голям принос за покачването на холестерола в кръвта, отколкото количеството холестерол, който човека консумира. Нивата на липопротеини са другият важен фактор, свързан с общото здраве. Мазнините и холестерола, които консумираме, не могат да бъдат транспортирани директно от кръвта. Вместо това, техните молекули трябва да бъдат прикрепени към специални протеини-носители, които са наречени липопротеини.

Има два вида липопротеини, използвани от тялото ни: липопротеини с ниска плътност (LDL), и липопротеини с висока плътност (HDL). LDL често са наричани „лоши“, защото пренасят холестерола към телесните тъкани, включително към кръвоносните съдове, където част от него бива складиран като плака, и евентуално може да задръсти артериите. Когато това се случи, човек може да получи удар, или инфаркт.

Медицинските изследвания сочат, че колкото по-голямо количество мазнини приемаме, и колкото по-високо е нивото на наситените такива в менюто ни, толкова по-високи са и нивата на LDL в кръвта. Употребата на тютюн също повишава нивата на LDL. Да си пълен (по определение: да си с повече от 20% над идеалното си тегло в таблиците), също допринася за високите нива на LDL. Същевременно, понеже нашите тексаски предшественици са били слаби и атлетични, и са имали меню бедно на мазнини, особено на наситени, можем да предположим, че нивата на LDL в кръвта им са били в здравословните граници.

HDL са т.нар. „добри“ липопротеини, понеже отнасят холестерола извън тъканите, особено извън стените на кръвоносните съдове. Веднъж премахнат от там, холестеролът се транспортира до черния дроб, където се изгаря, или изхвърля. Сериозната гимнастика или фитнес (не простото обикаляне из квартала), ще повиши  нивата на HDL, също както и диетата с ниско съдържание на мазнини, особено от наситения тип. Освен това, както беше споменато и по-горе, менюто, богато на моно-ненаситени мазнини, може да вдигне нивата на HDL. Колкото до нашите предци, макар нивата на HDL не могат да бъдат доказани чрез изследване на копролитите,  ние вярваме, че техният начин на живот със сигурност ги е поддържал достатъчно високи.

И накрая, едно доказателство, което вярвам много добре показва колко много сме се отклонили от начина на живот на предците си. През 1976 аз, и моите колеги, бяхме изпратени на разкопките на голям археологически обект в югозападен Тексас, който се намираше на половината от височината на стената на един каньон. От 21 души в колежанска възраст, 18 нямаха нужната сила и издръжливост, за да направят изкачването без въжета и стълби. Както разкрихме по-късно, обектът е бил обитаван почти 9000 години от култура, в която мъжете, жените, и децата вероятно са изкачвали стените на каньона дузина пъти всеки ден, без помощта на нищо друго, освен на собствените си сила и издръжливост.

Каква полза можем да извлечем от това, което научихме за живота и храненето на тези палео-индианци?

Нашето предимство днес е, че можем да правим информирани избори. Не бива, разбира се, да се отказваме от благините на цивилизацията, но трябва и да живеем в хармония с физиологията си. Чрез подбора на меню,  приближаващо се до пропорциите от мазнини, фибри, протеини, и комплексни въглехидрати, които са консумирали древните, и като намалим приема на захар и натрий, ние можем да спечелим от консумирането на почти „идеалната“ храна. След това, чрез прибавянето на редовни тренировки и гимнастика, и избягването на  тютюна и другите вредни субстанции, ние трябва да успеем да поддържаме едни приемливи нива на сила и издръжливост докато остаряваме, и да продължим да се радваме на много от аспектите на „перфектният“ начин на живот, години наред.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

33 коментара

  1. с тая забележка, че описаната диета е доста след времето, през което човекът е еволюирал, следователно доказателствената стойност за полезността й и пригодността й към човешкия организъм клони към нула

    диетата на предците на homo sapiens би трябвало да разглеждаме 🙂

    • Ами homo sapiens може да е еволюирал така, точно за да се храни с тази храна, и в следствие от храненето с нея?! И после за кратко време се опитва да я замени… Замисли се в каква част от човешката история сме ловци-събирачи, и каква фермери и животновъди…

  2. В менюто им имало „повече от два пъти повече калций“…
    Хмх, странно… от къде ли, като са били само ловци и събирачи, а не скотовъдци!?

    • Е то калций само домашните ли животни могат да ти го осигурят?! Калций има в какви ли не храни…

    • илианчо, ами всички тревопасни и животни които не са хищници- отде си набавят калция бе братле??
      слона който има тонове костна маса, бивни и тн- той кат не яде мляко, сирене или кашкавалче как трупа калции за да напраи тези огромни кости, тяло и бивни а??
      май индустрийката ти е замъглила главицата с глупости за млякото и калцият.

  3. Е колкото го има в млякото, в друго не вярвам да го има. И все пак 2 пъти в повече… Пък и моите уважения към науката и учените, ама да гадаеш по изсъхнали л@йна какво са яли преди стотици хиляди години… 😕 Пък да си правиш изводи за телосложението 😕 А каква ли е била продължителността на живота 😕

    • Вярвай ми, има начини да се определят тия неща. 😉 Освен копролити, може да има и кости да речем. Те също дават инфо за телосложение, възраст, и т.н.

    • явно си неграмотен -щом се оповаваш на „вярвания“ -в какво се съдържа калцият..
      чети си книжките научните и може би тоя живот ще се ограмотиш- човек се учи цял живот- и на дърти години елементарни неща може да научиш- важното е да ги хванеш нещата все някога.

  4. Може! Не искам да влизам в спор. Ама за мен си е в сферата на догадките… Пък и въпросният терен, дето не успели да го изкачат – ами може преди 20 000 години да е имало удобна пътечка, която ерозията да е заличила… Пък и 20-тина студенти едва ли могат да бъдат представителна извадка… Спирам 😉

  5. В първия абзац има няколко реда с някакви квадратчета и маймунки. 😉

  6. не става дума за скотовъди, а за полу-маймунския ако мога така да се изразя – еволюцията от човекоподобно към изправен човек и после различните homo-та нататък

    сведения за тях има много по-малко, отколкото ни се иска, но пък някои интересни теории подсказват, че еволюцията на косматите ни братовчеди е вървяла заедно с повишаване на количеството месо в диетите им

    не забравяй, че хората произхождат от Африка, където има много повече дивеч и то целогодишно и има определена липса на зърнени растения. едва след разселването на хората по другите континенти диетите им се променят съобразно специфичните условия. изследвай екскременти от ескимоси да видим ше съдържат ли семена :Р

    освен това, като археолог, няма как да пренебрегна факта, че това което намираме, е само част от действителността – запазената част – и това е един от основните принципи на археологическите изследвания. в случая, намерени са екскременти с растително съдържание… именно защото те се запазват по-лесно, докато такива при хранене с месо са меки и се разграждат без остатък.

    • Longanlon, съгласен съм за месото (особено за червеното) като много важен фактор в еволюцията на човека. Но съгласи се, че едно е месото от нещо бягало по саваната, едно е от бокса във фермата. 😉 Основен проблем в случая се изтъква количеството и типа на мазнините в менюто, не на протеините. Прав си също, че диетите на хората по различни места на света варират, и че това тук е малко частен случай, но пък и от него могат да се вадят изводи.

      П.П. Когато копролитите са изсъхнали в ариден климат, няма особена разлика от какво са били. 🙂

      • човекът откакто е излязал от африка и е хомосапиенс не е еволюирал физически-
        същият си е.. тя еволюциятане става за някакви хиляди години-
        това че той си изобретява инструменти и тулове и е населил цялата земя и поробил всичките животни и трепе наред-незначи че физически е еволюирал.
        и това че е измислена осмическата храна- незначи че хората могат да живеят в космоса вече и са еволюирали до там да си живеят извън планетата.. нали?
        смешни сте с тия еволюции и хранене..
        вижте скелета и ченето на хората- и пак ще си поговорим- дали може да убие със захапване и смотаните си ръце едно голямо биче или каквото и да е голяо животно-без помощни средства- които неса продукт на еволюцията- природната- ами на човешката фантазия и въображение..

  7. Колкото до атлетичността на индианците – изобщо не съм убеден, че храните им допринася значително за това. При една диета без преяждане, генетиката има огромната роля във формирането на телосложението – а слабите, бавните и хилавите просто не са оцелявали в общество с голяма детска смъртност (не знам каква е била при индианците, но през 1800 г. в Европа е била 80%), което отгоре на всичко и често воюва, така че генетичният материал, както и на всички други праисторически хора, е бил отличен в това отношение. Не знам дали си чел това: http://kaka-cuuka.com/192

  8. Да не развалям кефа от статията ала научните твърдения в исторически план пък било то и подкрепени от друга наука какъвто е примера сега не са ПОСЛЕДНИ И КРАНИ,100% ВЯРНИ. Никой не ни го казва ала те по документи са записвани като ВЕРОЯНОСТИ 🙂 Така ,че да сведем тази вероятност до две гомна в Африка и да не и приписваме глобални размери!
    Неразбирам кво иска да каже автора с „Строен, атлетичен, и палео-индианец…“ за мене няма нищо атлетично в шкембест бушмен и бушменка с цици паднали по-ниско от пъпа 🙂

    • @Longanlon: Логично! 😉

      @Хикс: За съжаление не мога да ти отговоря от името на автора какво точно е искал да каже. Аз представям статията на човек, който се очаква че знае какво говори ( Antropology Professor; Interests: Palynology, Paleoethnobotany, Coprolite Analysis, Quaternary Studies, Middle East, South America, North America).

  9. Още веднъж, адмирации за автора и поредната му приятна публикация ! А, към скептиците – моля дайте, по-обективна преценка за бита преди 30 000 год., било то по погатки или копролити, би било интересно за всички, и за да не се изместваме прекалено далеч от тематиката на блога – да си припомним откритието (инструмента) на Шимпанзето, с което похапва термити, мисля си че и човечеството в последните 100 год. не е измислило нещо по-добро – от това да изсмуква, каквото му попадне ……

  10. Съгласен съм че хранат определя външния ни вид. Но също така начина ни на живот и местата в които живеем определят това което ядем. Написаното може и да е вярно, но за определен региено, за определен народ и за определено време. Ако всичко се приема на 100% хората в скандинавието, Аляска и Сибир би трябвало да са модел за сумисти. Итината е че някога хората са извършвали нисъизмеримо с днес повече физическа дейност. Движението е определящо!

  11. човек е това което яде! в тоя ред на мисли се сещам за едно място където свинята е издигната в култ…

  12. „човек е това което яде!“

    хм, интересно – аз не помня да съм ял секси пичове… хъхъхъ

  13. Здравейте! Не искам да правя реклама и не искам да се разбира поста ми като такъв просто тук: http://spidersport.com/ може да прочете доста истини за храненето и най-вече за правилния-здравословен начин (този за който ни е създала природата)! От личен опит мога да твърдя че над 90 % от написаното там е истина – пак казвам от личен опит! Скоро дори даваха по някоя програма от дискавъритата или от географика, не си спомням точно, как са се хранили ескимосите и защо имат нищожен процент инфаркти, удари и други съвременни здравословни проблеми – като основното в храната са наситените животински мазнини (мас от тюлени), риба и нищожни количества зеленчуци и плодове! Не искам да влизам в полемики и спорове и да налагам мнение – който го интересува ще се поразрови и ще намери всичко :)! И накрая да спомена само че естествения енергиен източник в нашето тяло са мазнините – за това тялото единствено и само тях складира-трупа ;)! Дори като ядем въглехидрати които са така наречената бърза (енергия) ако са повече (почти винаги са повече) организма преработва излишните в мазнини и ги складира – така че тлъстинките се сещате от де идват! Избягвайки мазнините ние се опитваме да научим тялото си да използва друг вид енергия което е малко неестествено и неразумно! Така научили сме тялото да ползва въглехидрати които първо бързо се усвояват но само толкова колкото е нужно в момента на тялото – другото отива в склада (преработва се в мазнини) след което правим интензивно физическо натоварване и тялото търси въглехидрати и понеже единствените въглехидрати в нашия организъм са в черния дроб (няколко грама – много малко) то си ги взима от там – и ние получаваме болка в областа на черния дроб – сигурен съм че на всички вас се е случвало :)… но стига толкова това беше от мен който се интересува ще намери необходимата информация.

    • Да, и с тези теории съм запознат донякъде. Всъщност малко са областите, като храненето, в които има толкова много, и все обосновани теории. 🙂 Бях на ясно, че не всички ще са съгласни с представената тук. Аз просто я представих, като една от всички. А може би зад всичко се крие едно основно нещо – използване на получената енергия. То каквото и да консумираш, когато не го използваш, все ще се складира, знаем как. 🙂 Кой знае дали ще открием някога наистина правилния начин. Постоянно виждаме как стари общоприети теории след време са частично, или напълно оборвани. 🙂

  14. ErU, в някои индиански езици месото се нарича „истинската храна“, въпреки, че индианците са използвали пълноценно ресурсите на обитаваната територия, вкл. много растения.
    Но при хора, живеещи в естествена природна среда в умерените и северни географски ширини, през една значителна част от годината няма диви растения, а големи запаси не са можели да се правят. Затова месото (прясно или сушено) е било главния хранителен ресурс поне за 4-5 мес. през годината.

  15. Вчера по travel tv или някоя подобна чух интересно определение за археологията от един американски археолог, изследвал маите:
    – Археологията е: 20% факти, 30 % предположения и 50 % приказка…

  16. Този археолог малко се е направил на интересен. Всъщност археологията, ако нещата не се нагаждат към някакви политически доктрини (най-вече патриотични) е достатъчно точна наука.

  17. „Строен, атлетичен“…
    Максимална възраст – 40 години.
    Не благодаря.

    • Някой беше казал: „Да прибавим живот към годините, а не години към живота.“ Колко ли истински живот са имали през тези 40 години? Ако ние извадим от нашия годините, дадени на работодателя си, и тези, в изпълнението на някакви социални задължения, кой ли накрая ще излезе, че е живеел повече?! 😉

  18. Последния абзац най-много ми харесва. Чудесна и информативна статия. Благодаря ви {}

  19. Идеята е много интересна и със сигурност тези мазнини, които консумираме днес са меко казано опасни. Но ако днес започнем да се храним с това, което е било подходящо за нас преди 2.5млн. г., много по-вероятно е да си докараме жестоко разстройство, вътрешни паразити, вирусни заболявания или в най-добрия случай повръщане заради неприятния вкус. Да не забравяме, че днес се налага да неутрализираме в телата си много по-различни вредни съединения, които приемаме с днешния въздух, който пък своевременно ни е променил съществено… Въпреки това идеята е интересна – някой трябва да се прежали и от МакДоналдс да направи рязък завой към гората и полето. Трябва да се докаже на практика какви ползи ще извлечем от 2.5млн.-годишната диета.

  20. само ескимосите са яли месо- по принуда, защото са се озовали на такива условия-
    но основно ядат рибата- което месо е дрго. и виж от кога съществуват като вид хора там-
    в африка и където и да е сред води и гори има много плодове. това е основната храна, и растения. корени и тн.
    бъркаш основно за маймуните- те са вегетарианци.
    има само един род шимпанзе- което малко ловуват само за да се докаат в племето си- и има социален характер. не за прехрана основна- те 85% от менюто им е вегетарианско.
    горилата е пълен веган! -никакво месо, и са доста спокойни и не агресивни- тия заблуди са ти натресени от холивуд май..
    другият вид шимпанзе- вторият, са също пълни вегани- без месо- и супер спокойни невойнствени и не агресивни.

    месо може да се стигне да се яде еволюционно- само когато няма наличие на друга храна.-по принуда и заради климата.
    хората са устроени физически да ядат само дребни малки меса които могат да ги захапят с устите си.
    откакто са развили инструментариума- устите си не са ги развивали.. тоест –
    успоредно с уредите които използваме- не еволюираме и физически-
    устите ни, челюстите ни, зъбите ни, и червата и флората ни в червата са си същите..
    не сме се променили физически- през този кратък период на индустриално развитие..

    така че търси логиката на хранене- от физиката- акот си археолог.
    мисли логично

  21. Търсете истината в Човешкото мляко
    то съдържа средно
    1,1% белтъчини,
    4,2% мазнини,
    7,0%, лактоза (захар),
    и доставки
    72 ккал на 100 грама
    и 98% вода!

    това значи че такава подобна храна ни трябва като големи- в това съотношение, даже по малко %- понеже бебетата растат супер бързо и млякото е комбинирано така от природата- за да растем има такива ензими.
    после като имаме зъби е достатъчно и един път на ден да се храним- и много да се движим.

    най много са въглехидратите- те се набавят от плодове сочни- със вода много и фибри, от зеленчуцисъщо има, новсякъде-не само в житни..(както чета разни горе коментари..некомпетентни)
    на второ са мазнините- кат опроцент.
    най малко му трябва ан човек белтъчини…
    това е!

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.