xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Хипотермия!

| коментара 13

Хипотермията е един от най-големите врагове на любителите на приключения сред природата. Придобиването на конкретни, и работещи знания за това, какво представлява тя, и как да я предотвратим, е може би най-първата, и най-важна крачка, която трябва да направим, за да се наслаждаваме на дивата природа в безопасност. Затова, преди да изучачаме каквито и да било други умения, нека положим една стабилна основа.

Първоначално си мислех, че съм закъснял с пускането на тази публикация, и че е трябвало да го направя в началото на зимния, а не на пролетния сезон. Като се замислих обаче, по-често тази опасност ни грози именно в тия преходни сезони, когато подлъгани от топло време, или подценили нужното облекло и екипировка, много хора се сблъскват, а понякога и стават жертва на хипотермията. Май всичко си е съвсем навреме! 😉

Хипотермията е дълбоко охлаждане на човешкото тяло, така че вътрешната телесна температура пада под границата, след която се нарушават физическите, и ментални възможности. Ако бъде оставено да се влоши, това състояние може да доведе до смърт. Обикновено хипотермията се превръща в проблем за хора, които или се намират в лоши метеорологични условия, или са физически изтощени.

Макар никой да не е застрахован от преохлаждане, следващите групи хора са в по-рисково положение:

  • Деца и стари хора – Хората над 60 години са с повишен риск от развитие на хипотермия, заради притъпените си физиологични и поведенчески отговори на студа. Децата също са с по-висок риск от възрастните, заради разликата в композицията на тялото и антропометрията.
  • Хора от места с горещ климат,  особено тъмнокожите
  • Със слабо телосложение и малко телесни мазнини – Хората с комбинация от високи стойности на дебелината на подкожната мастна тъкан, процента телесни мазнини, и мускулната маса, могат да поддържат телесната си температура по-добре, отколкото тези с по-малко мазнини и мускули.
  • В лоша кондиция –  Тренирани индивиди в по-добра физическа форма може да се задържат по-дълго време във върхови нива на метаболизма, и може да се върнат по-бързо в границите на нормалната телесна температура.
  • Ранените
  • Изпадналите в шокВ състояние на шок се нарушава терморегулацията на тялото
  • Със слаба воля
  • Подложените на продължителен стрес – Например изгубилите се.

Рискът от хипотермия чувствително намалява, когато са използвани подходящите за дадените климатични условия облекло и екипировка.

 

Фактори, водещи до хипотермия

От гледна точка на бушкрафта, факторите, водещи до хипотермия най-често са:

  • недооценяване на климатичните условия
  • носене на неподходящи и/или влажни дрехи
  • надценяване на физическите възможности
  • невъзможност за приемане на достатъчно храна и вода.

 

Най-основно обаче можем да разделим всички предразполагащи фактори на две групи – външни, и вътрешни.

Външни фактори

Студът, влагата и вятъра са трите външни фактора, отговорни за хипотермията. Комбинацията от всеки два от тях може да доведе до хипотермия, но най-лошата възможна ситуация е, когато са на лице и трите. От тях най-опасен е вятъра. Дори в топъл и сух ден той може да ви накара да почувствате хлад. Това негово свойство е познато под термина „мразовитост на вятъра“ (windchill), или често чувания израз „чувства се като…“. Ето таблица за стойностите й:

Колкото е по-силен вятъра (по-висока скорост), толкова по-ниски ще ви се струват температурите. Освен това, вятъра върху откритите части на кожата увеличава обезводняването. Мразовитостта на вятъра може да има драматичен ефект върху телесната ви температура, и не бива никога да бъде подценявана.

С изключение на някои наистина необичайни обстоятелства, студът сам по себе си, може да бъде контриран с изолиращо облекло.

Влагата, също сама по себе си (например под формата на летен дъжд), не е сериозна заплаха. Въпреки това, потапянето в студена вода, или намокрянето от студен дъжд, и особено извършването на физически натоварвания при горните два случая, чувствително повишават риска от развитието на хипотермия.

Вътрешни катализатори

Когато се съберат два, или всичките три от по-горе изброените фактори, можете да ограничите загубата на топлина чрез добавяне на допълнителна изолация, или намирането на укритие. За да поддържате постоянна телесна температура, трябва да поддържате „вътрешната ви пещ“ винаги заредена с гориво, като приемате калорична храна.

Въглехидратите са храните, които най-бързо се превръщат в енергия. Обикновено това са различните захари. Ако поемате по-малко от необходимото количество калории, настъпването на хипотермията ще се ускори.  Хипогликемията (понижената кръвна захар) засяга треперенето, и повишава риска от хипотермия.

Недостатъчното количество храна е вътрешния катализатор на хипотермията. Има още два такива, срещу които трябва да се борим: обезводняването и преумората.

Обезводняването засяга възможността за усвояване на храната и превръщането й в енергия, както и възможността за ефективно разпределение на топлината в тялото. То може също сериозно да засегне уменията ви да обмисляте нещата, и да взимате правилни решения. Обезводняването е особено опасно в студени климатични условия, защото тогава жаждата е по-трудно осезаема, и често е игнорирана.

И накрая, може би най-опасният вътрешен катализатор на хипотермията – преумората и изтощението. То може да бъде избегнато по три начина: първо – постигане на физическа форма по-добра от тази, която ви е нужна за обичайните дейности в буша; второ – чрез ограничаване на обезводняването, и поемането на достатъчно калории; но третият, и най-важен начин е, като избягвате прекомерните усилия и изразходването на енергийните запаси.

Когато се движите по хълмист терен, стремете се да поддържате равномерен сърдечен ритъм, независимо от релефа. Това означава скъсяване на крачката при изкачване, което може да изглежда като забавяне, но при продължителен преход ще ви позволи да вървите по-дълго, и по-далеч.

Ако сте хванати в капана на лошо време, не пренебрегвайте правилото да спреш, да намериш подслон, и да изчакаш по-добри условия, докато все още имате сили да го направите. Много хора са рухвали и умирали по баирите, докато правят последни отчаяни усилия да достигнат сигурно убежище. Добър пример, от който да се поучим, е канадския ескимос, който ако бъде притиснат от лошо време, ще открие най-доброто възможно за момента укритие, и ще спи, докато бурята отмине, съхранявайки по този начин ценните си енергийни резерви.

Симптоми и стадии на хипотермията

Симптомите на хипотермията са всякви други, но не и характерни и ясно отчетливи. Всъщност, един от най-големите проблеми при диагностиката й е, че развитието й често е тихо и незабелязано. Хората често не успяват да разпознаят промените в себе си, и смятат, че всичко е наред, така че ако сте в ролята на водач – вглеждайте се внимателно в другите, и търсете признаци на преохлаждане.

Основно хипотермията се разделя на три категории – лека, средна, и тежка. Всяка категория си има своите температурни граници и симптоми, с които е добре да сме запознати:

Лека хипотермия – от 35⁰C до 33⁰C

Симптоми:

  • 35⁰C– Неконтролируемо силно треперене. Повишено кръвно налягане.
  • 34⁰C – Амнезия, нарушения в говора (дисартрия), лоша преценка, промяна в поведението
  • 33⁰C –  Атаксия (нарушена мускулна координация), апатия

Средна хипотермия – от 32⁰C до 29⁰C

Симптоми:

  • 32⁰C – Ступор (нарушение на съзнанието, свързано с отпадналост и безчувственост)
  • 31⁰C – Треперенето спира, разширяване на зениците
  • 30⁰C – Сърдечна аритмия, намалена сърдечна ефективност
  • 29⁰C – Безсъзнание

Тежка хипотермия  – от 28⁰C до 13.7⁰C

Симптоми:

  • 28⁰C – Чести камерни фибрилации, хиповентилация
  • 27⁰C – Загуба на рефлекси и волеви движения
  • 26⁰C – Киселинно-алкални нарушения, без реакция на болка
  • 25⁰C – Намалена циркулация на кръвта в главния мозък
  • 24⁰C – Хипотензия (ниско налягане в съдовете), брадикардия (бавен пулс), белодробен оток
  • 23⁰C – Без рефлекс на роговиците, арефлексия
  • 19⁰C – Електроенцефалографска тишина
  • 18⁰C – Асистолия (спиране на сърдечната дейност)
  • 15.2⁰C – долен праг на оцеляване при хипотермия за деца
  • 13.7⁰C – долен праг на оцеляване при хипотермия за възрастни

 

Ако подозирате, че някой от членовете на групата развива хипотермия, можете или да се опитате да съкратите маршрута, или да направите достатъчна почивка на закътано място, където групата да се подкрепи с топли напитки и богати на въглехидрати закуски. Това винаги е по-добро, отколкото да стряскате хората с подозренията си, че са жертва на хипотермия.

Един лесен за изпълнение, и надежден трик, с чиято помощ можете да откриете първите симптоми, че започвате да развивате хипотермия, е простото докосване на палеца и кутрето на ръката. Ако не успеете да го направите, значи е добре да помислите за намиране на укритие, и запалване на огън, защото хипотермията е вече в ход, и скоро може да нямате физическата възможност да го направите. По М. Кохански

Когато хипотермията е вече на лице, проблема може да се развие много бързо, и ако не се предприемат мерки – да доведе до смърт. След известен период на влошаващо се летаргично състояние и загуба на сетивни способности, треперенето спира, и тялото започва да се самоизключва в последно усилие да запази живота в себе си – от спонтанно заспиване, през безсъзнание, до кома, която може да предшества смъртта.

Но макар тези стадии да са много тежки и крайно опасни, смъртта не е неизбежният изход от тях. С възможностите на модерната медицина и първокласните умения на спасителните екипи, има достатъчно причини да се борите докрай! Често жертвите на тежка хипотермия изглеждат мъртви, защото нямат никакви признаци на живот и са студени. В тези случаи правилото  е: „Не е мъртъв докато изглежда студен и мъртъв, а когато вече е топъл и мъртъв“.

Ако спонтанното дишане прекъсне, продължете да третирате хипотермията по стандартния начин, и започнете изкуствено дишане за колкото се може по-дълъг период от време, като внимавате самият вие да не се изтощите, и да станете следващата жертва.

Признаците, за които трябва да следите, оглеждайки хората в групата, са оплакване или белези за преохлаждане, умора и летаргия, влачене на краката, завален говор,  енергийни изблици, недостатъчна физическа координация, унасяне и заспиване, зрителни измами и неконтролируемо треперене. Последните два признака са доста сериозни и алармиращи, и не трябва да бъдат игнорирани.

Ако се движите с хора от обичайният ви приятелски кръг е добре да опитате, и да си изградите регулярно и спокойно темпо, което да ви се превърне в навик – по този начин всяко необичайно поведение ще бъде бързо забелязано.

Полево третиране на хипотермията

Да се справите с хипотермия в полеви условия е много по-трудно, отколкото да положите усилия да я избегнете, като за начало. Действията ви първо трябва да бъдат насочени към предпазване на тялото от по-нататъшно охлаждане, последвано от опити за затопляне.

По лесно е в полеви условия да се третира лека и средна хипотермия. Действията са основно едни и същи:

  1. Отделете пострадалия от въздействието на въздействието на външните фактори. Това може да стане в добре изолирана палатка, или колкото се може по-добър подслон, добре изолиран от земята.
  2. Поставете го в спален чувал. Ако дрехите му са влажни, поставете непромокаема преграда между тях и сухия спален чувал – например найлонов плик или миларово фолио.
  3. Класически начин за затопляне е влизането в чувала на втори човек, който е в добро състояние, играещ ролята на източник на топлина. Най-добре това действа при контакта кожа в кожа. Ако имате възможност да затоплите палатката с помощта на някаква печка – направете го, но се уверете, че има достатъчна вентилация.
  4. Топлите напитки са добър вариант, ако пациента разбира се, е в състояние да ги поеме. Те ще му подпомогнат способността му сам да произвежда топлина. При подобряване на състоянието се препоръчва и лека гимнастика, за допълнително сгряване.
  5. Най-важният аспект при третирането на хипотермията е това, че затоплянето трябва да става постепенно. Ако се опитате да затоплите пострадалия прекалено бързо, той може да изпадне в шок, и да се стигне до още по-тежка хипотермия. Това се получава, защото докато тялото изстива, кръвоносните съдове, носещи топла кръв към крайниците, контрактират (свиват се), за да запазят топлината в централната част на тялото, където са жизнено важните органи. Ако тези крайници бъдат бързо затоплени, например с бутилки топла вода или до открит огън, кръвоносните съдове изведнъж ще се отпуснат, и ще пуснат кръвта да циркулира нормално. Това изведнъж ще освободи поток от студена кръв към сърцето и вътрешните органи, която ще изсмуче останалата топлина, влошавайки драматично проблема.
  6. В зависимост от отговора на пострадалия към положените грижи (ако няма подобрение), може да се наложи и евакуация. 

Много по-сложно стоят нещата при тежката хипотермия:

Действайте внимателно! Грубите действия могат да предизвикат застрашаваща живота сърдечна аритмия.

  1. Сменете средата – топло и защитено убежище. Не загрявайте бързо (с грейки и гореща баня), защото може да предизвикате сърдечни проблеми.
  2. Направете увиване като за хипотермия, ако имате достатъчно материали за целта (спални чували, одеала, миларово фолио, постелки), което да предпазва от загубата на топлина чрез отдаване, изпарение, и конвекция. Топли грейки или бутилки с топла вода може да се поставят около гръдният кош.
  3. Пострадал в тежка хипотермия никога не може да бъде напълно възстановен в полеви условия, така че транспортирането до болница е приоритет, и от критическа важност.

Класически, но много по-безобиден проблем, обикновено свързан с дейностите в гората през зимата, е това, че докато човек работи по организирането на подслона, често може да спре, за да сгрее ръцете си на огъня, и след това да продължи с работата. Така, естествено, той увеличава загубата на топлина, поради описаните по-горе причини. Най-добрият начин да сгреете ръцете си, е като ги мушнете под мишниците или в слабините си, където те ще се стоплят и ще върнат чувствителността си, но без да достигнат до прекомерните нива топлина на открития огън. Усилията ви за затопляне трябва да бъдат насочени първо към централната част на тялото, гърдите и слабините, а крайниците да се оставят за най-накрая.

Разбира се, още много може да бъде казано и уточнено за хипотермията, и как да се предпазим, или справим с нея, но като за начало, надявам се, тази информация да ви е напълно достатъчна.

По материали от Р. Миърс, М. Кохански, Medscape, и др.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

13 коментара

  1. Pingback: Хипотермия! | К+

  2. Това е много сложна тема.Историята е показала,че и най-подготвените не са застраховани(справка – историята на SAS патрула Bravo Two Zero,още един САСовец,герой от Битката при Мирбат – Майк Кийли(Mike Kealy) – загинал от хипотермия по време на учения в Уелс,както и много знайни и незнайни планинари и алпинисти.
    Скоро четох една история за трима алпинисти пробващи 3 върховни зимни якета,по време на качване или слизане от връх,където единият с най-малко върховното от трите якета започва да развива първите симптоми на хипотермия,та се налага колегата му да му бие шамари за да го стегне малко и да го изкара от мразовития му транс,а разликите в спецификациите на екипировката им не са били големи.
    Може много да се изпише за превенцията,не е предмет на коментар на статия.
    Бърз любопитен факт – всяка ръкавица само с палец ,където другите пръсти са в едно отделение топли повече отколкото ръкавица с оъделни отделения за всеки пръст,при условие че са от една и съща материя.

  3. Добре би било да се отбележи, че някои материи при намокряне губят почти 100% от изолационните си свойства, докато други запазват това си качество дори мокри.Това от какво е ушита дрехата ти може да е (и е) много важно…;)

  4. Затова най-добре – така. :Р
    http://www.from-ua.com/upload/cb91559ad02c6c8.jpg

  5. Нещо по въпроса за печално разпространения метод „разтриване със сняг“?

  6. Забрави за разтриване със сняг и употреба на алкохол. Трябва да се знае, че ако човек е наранен е възможна хипотермия и през топлите дни и нощи на годината, причина за това е основно изтощението.

  7. недостатъчните нива на кръвната захар (хипогликемия) са много голям фактор за хипотермията – случвало ни се е дори в летен ден да ни е доста студено, когато сме изпотени от ходене и гладни и има вятър.

  8. Захарта – именно затова се пие алкохол, поради голямото съдържание на захар.

    • Да, сигурно… 🙂 Алкохола засилва хипогликемията. Какво е отношението му към хипотермията, и въобще дейностите сред природата, мисля доста пъти дискутирахме. 😉

  9. Чувала съм от опитни планинари, че не трябва да се пие прекалено много вода, когато се върви зимата, защото това стимулирало изпотяването, а от изпотяване се замръзвало.
    На мен не ми звучи разумно, но пък знам ли?

  10. алкохолът се пие при спасяване, защото разширява кръвоносните съдове на кожата, което прави измръзването на крайниците по-трудно, а стоплянето (при условие че вече човека е на топло) по-лесно

    наистина алкохолът се разгражда до фруктоза, но за това се иска доста време така че енергийната полза от него е съмнителна

  11. ТУК мисля вече бистрихме тази тема. 😉

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: