Времето се затопли, и хората започнаха да прекарват все повече време на открито, и сред природата. Навлизайки в горите, много от тях се притесняват от опасни диви животни, и се чудят как биха реагирали при евентуалната среща с тях. Това, което забравят, или дори не подозират обаче е, че много по-голяма опасност ги дебне в тревата под краката им. Там се крият едни от най-дребните, но същевременно и най-опасни твари в нашите гори и поля – кърлежите.

Реших да направя тази публикация, която да ни напомни за тях, и за това как трябва да реагираме на тази опасност, защото, както казах, активностите ни сред природата се увеличават, а това съвпада и с пика на кърлежовата популация. Според някои източници се очаква кърлежите да са прекарали добре зимата, и сега да се появят в големи количества. Увеличава се и процента на кърлежите, носещи в себе си някоя от най-често предаваните по този начин болести, така че риска не е за подценяване.

През последните години проблемът с кърлежите е доста сериозен. Има ги почти навсякъде, и в големи количества. Могат да бъдат активни почти целогодишно, и са особено концентрирани във високите треви, папратите, ниските храсти и гористите местности, особено местообитанията на сърни и елени, както и районите на паша на домашни животни.

Кърлежите са основните преносители на болести по хората, изпреварени само от комарите в световен мащаб. Заболяване не предизвиква самото ухапване на кърлежа, а токсините, секретите, или микроорганизмите, които се пренасят чрез неговата слюнка.

Иксодовите кърлежи (Ixodidae) са важни, защото те са основните преносители на болести по хората. Познават се по твърдата обвивка, която имат. Обикновено те се прикрепват към гостоприемника, и се хранят в продължение на часове, до дни. Пренасянето на болестта обикновено става  към края на храненето, когато кърлежът е пълен с кръв.

Най-често пренасяните от кърлежи болести по хората са:

• Лаймска болест
• Марсилска треска
• Q-треска
• Кримска-конго хеморагична треска
• Туларемия
• Кърлежов енцефалит

Пиковете на случаите на заболели от болести, предавани чрез кърлежи, следват сезонен модел (обикновено от април до септември), когато кърлежите се развиват от ларви към възрастни. Различните кърлежи минават през сложен жизнен цикъл, който обикновено включва няколко гостоприемника. Хората обикновено не са важна част от този жизнен цикъл, но те могат да заменят всеки един бозайник, който е представен на схемата по-долу. Освен това, в повечето случаи човекът не е и последният гостоприемник.

Кърлежите се крият в ниските храсти и високите треви. Тези места им дават възможността за физически контакт с гостоприемника. Едно изследване сочи, че най-бързият начин (около 30 секунди) да съберете по себе си кърлежи, е като се облегнете на дърво, или седнете върху стар пън на места, където има популация от кърлежи. За да живеят и растат, кърлежите се нуждаят от кръв, така че не са особено придирчиви към източника й. Ако не открият гостоприемник – те може да умрат.

Когато кърлежът намери гостоприемник (като напр. човек, домашно куче или котка, елен, или заек), и открие подходящо място за прикрепване, той започва да се забива в откритата кожа, използвайки своя устен апарат. Устният апарат на кърлежа е назъбен, което му помага да се закрепи сигурно към гостоприемника.

Често кърлежът секретира специално свързващо вещество (цемент), за да прикрепи по-добре устния апарат и главата си към тъканите. Също така, може да секретира и невротоксини, които пречат на гостоприемника да усеща болката и раздразнението. Всъщност много от жертвите въобще не усещат, че са ухапани от кърлеж, и че той се храни от тях. Слюнката съдържа също и противосъсирващи вещества, за да може кърлежа да се храни по-лесно, както и такива, подтискащи оттока. Някои хора може да са алергични към изброените вещества, и ухапването от кърлеж да предизвика бърза и тежка алергична реакция. Някои може да развият и симптомите, изброени по-долу.

 

Признаци и симптоми на ухапването от кърлеж

Обикновено ухапването на кърлежа е безболезнено. Много хора може въобще да не го усетят, и може да не забележат кърлежа, ако той се нахрани и се отдели. Малките видове кърлежи (които също може да пренасят лаймска болест), може да са толкова дребни, че да са почти незабележими. Все пак, има симптоми, чиято поява може директно да се свърже с наличието на кърлеж – те са резултат от ухапването му.

Понякога невротоксина, който се впръска по време на прикрепването, имащ за цел да направи мястото безчувствено, може да предизвика мускулна слабост или парализа. Много рядко тази парализа може да засегне и дишането.  Простото действие на изваждането на кърлежа прекъсва секрецията на невротоксин, и обикновено пострадалия се оправя бързо и напълно.

Ухапването, само по себе си, може да предизвика симптоми, само след като кърлежът се отдели от гостоприемника. Въпреки това, някои хора може да забележат локално зачервяване, сърбеж, парене, и рядко – локализирана интензивна болка преди, или след като кърлежът се отдели. По-голямата част от ухапванията на кърлежи предизвикват малко, или никакви незабавни симптоми.

Симптомите на болестите, предавани от кърлежи, обикновено започват дни или седмици след като кърлежът се отдели. Ето защо повечето от лекарите не подозират тези заболявания, понеже повечето хора не са забелязали, или са забравили за тези „нищожни“ ухапвания. Най-важната улика за всяка болест, предавана от кърлежи, е съобщаването на медика за случая на ухапване. Също така е добре да му съобщите и за скорошни пребивавания сред природата (къмпинг, разходки, и др.), особено в местности, където има кърлежи, дори да не сте забелязали ухапване.

 

Кога да търсите медицинска помощ

 

Третиране на ухапването от кърлеж

За съжаление, повечето хора си мислят, че знаят как да премахват кърлежи, но най-разпространените методи за премахване всъщност увеличават риска от инфекция и заболяване. Най-загрижени при премахването на кърлежа трябва да бъдем към възможността при това действие да се предаде болест. Методите за премахване, които стимулират кърлежа да повърне дори малка част от погълнатата вече кръв, или да изпусне заразена слюнка обратно в гостоприемника, може да увеличат вероятността за предаването на болестта.

Две предупреждения

• Често използваните методи, като докосването на кърлежа със запалена кибритена клечка или цигара, или намазването му с боя, лак за нокти, вазелин, нафта, мазнина и т.н., може да навредят допълнително на гостоприемника (човек, куче, котка), тъй като стимулират кърлежа да повърне съдържимо, или да произвежда повече секрети, съдържащи патогени, и да ги изпуска в мястото на ухапването.
• Главата и устният апарат на кърлежа трябва да бъдат извадени цели. Тъй като кърлежът е здраво закрепен към повечето гостоприемници, грубата или неправилна манипулация може да предизвика откъсване на част от главата или устният апарат, които да останат прикрепени към кожата. Това може да се превърне във врата за инфекции и възпаления, и може да увеличи риска от пренасяне на болестта.

Как да премахнем кърлежа

• Използвайте малка пинцета или форцепс. Използвайте и някакъв вид защита на ръцете (ръкавици), за да не пренесете патогени от кърлежа върху тях. Има и някои специализирани инструменти за премахване на кърлежи, като Nymphia, The O’Tom Tick Twister, Tick Key и др.
• Използвайки пинцетите, внимателно обърнете кърлежа да легне върху гърба си. Хванете го добре със пинцетите колкото се може по-близо до кожата. Дърпайте леко и внимателно, докато той се освободи. Въртенето и клатенето на кърлежа не правят ваденето по-лесно, защото устният му апарат е назъбен: дори напротив – такива действия може да доведат до скъсване на главата и челюстите, сериозно увеличаващо шансовете за инфекция. Правилната техника е показана на картинката по-долу:

  

  фиг.2 – Правилно премахване на кърлеж

• Веднъж премахнали кърлежа, не го размачквайте, защото можете да се заразите. Има доста случаи на хора, заразили се чрез пръсване на секрети в окото, или попадането им в малки ранички по кожата.
•  Изхвърлете го на място, където не представлява опасност за никого. Можете  също така да го запазите затворен в шишенце или завит в хартия, за да го покажете на лекар, ако се почувствате зле.
• Зоната на ухапване трябва да остави малък „кратер“ или вдлъбване, където главата и челюстите са били прикрепени. Ако в раната останат части от главата и/или устният апарат – те трябва да бъдат отстранени от лекар.
• Измийте щателно зоната на ухапване със сапун и вода, и приложете среден по сила дезинфектант. Наблюдавайте мястото в следващите няколко дни за реакция към ухапването, като например обрив или признаци за инфекция. Можете да поставите и антибиотичен крем от аптечката си. Антибиотичния мехлем може да предотврати локалната инфекция, но не ви предпазва от заразяването с предавани от кърлежи болести.
• Не забравяйте  да измиете добре ръцете си след като сте се докосвали до кърлеж, или до инструментите, с които сте го премахвали. Почистете и дезинфекцирайте всички инструменти, които сте използвали.

 

Превенция на ухапванията от кърлежи

Както са казали мъдрите хора: Превенцията е по-добра от лечението! Затова:

• Избягвайте районите с висока трева и храсти, където кърлежите се крият и очакват преминаването на гостоприемник, към който да се прикрепят.
• Бъдете особено внимателни при посещението на райони, където има кърлежи, в месеците от април до септември.
• Носете светли дрехи, за да можете лесно да забележите кърлежите, и да ги изтупате от себе си.
• Напъхвайте крачолите си в обувките или чорапите, или носете гети.
• Използвайте репеленти, особено тези, специално разработени за кърлежи (Mosi-Guard, Autan, Ultrathon, Viprazin и др.). Следвайте указанията на етикета. Избягвайте използването на репеленти, съдържащи DEET върху деца. Внимателно следвайте инструкциите, защото някои репеленти могат да се поставят върху кожата, а други – само върху дрехи.
• Съдържащите DEET репеленти с концентрация до 15% може с внимание да се използват и върху деца. Трябва да се прилагат много внимателно, и следвайки стриктно инструкцията на опаковката
• Репелентите, съдържащи перметрин може да се прилагат върху дрехите, но не и върху кожата.
• В райони с голяма гъстота на кърлежите, репелентите, съдържащи DEET трябва да се нанасят повторно през по-малък период, отколкото за комари. Следвайте внимателно инструкциите.
• Периодично оглеждайте и проверявайте за кърлежи себе си, другите, и домашните ви любимци, когато се разхождате в райони с повишен риск.
• Използвайте репеленти срещу бълхи и кърлежи върху домашните любимци. Премахвайки кърлеж от домашен любимец, следвайте същите правила, както ако беше човек. Предпазете се, като поставите ръкавици и очила.
• Хора, които живеят в райони, където често се срещат кърлежи, и са имали симптоми на треска през последните два месеца, не трябва да даряват кръв.
• Въпросът с приемането на антибиотици като превенция за Лаймска болест  е спорен, и вероятно има смисъл само ако районът, в който се намирате, е сериозно нападнат от заразни кърлежи.
• Няма ваксина срещу кърлежи, но текущите изследвания предполагат, че базофилните бели кръвни клетки могат да изиграят важна роля в развиването на резистентност към кърлежови ухапвания.

Прилагането на акарициди (вещества, убиващи кърлежите и другите акари) на широки земни площи, и редуцирането на техните хабитати (напр. премахването на шумата, растителните отпадъци, храсталаците)са били ефективни в малки по мащаб опити. Някои нови методи на контрол включват поставянето на акарициди върху животните-гостоприемници, като се използват специални тръби за захапване, кутии, и хранилки в местата, където кърлежите са проблем. Биологичен контрол с помощта на гъбички, паразитни нематоди, и паразитни оси също може да ограничи популацията на кърлежите. Някои учени използват сателити, за да прогнозират в кои участъци е възможен бум на разпространение на кърлежи, за да могат хората да бъдат предупредени.

Приятно, и безпроблемно пребиваване сред природата! 😉

По материали от emedicinehealth.com, CDC, и др.