Тази зима си поиграх малко да обработя едни заешки кожи, за да видя какъв ще е резултата, и дали си заслужава да ги събирам занапред.

Баща ми гледа зайци откакто се помня, и всяка година десетки заешки кожи отиват на боклука. Ако има начин да се оползотворят, то трябва да го намеря! 😉 Избрах си 4-5 кожи. През зимата са по-пухкави, затова предположих, че ще е по-добре да ги събирам тогава. А и ги няма омразните мухи и скапващите всичко високи температури.

Веднага след като ги одрахме от зайците, ги обърнах с вътрешността навън, и ги разпънах върху рамки от извити U-образно пръчки. Накичих ги на тавана на сухо и проветриво място да съхнат. След седмица-две бяха изсъхнали добре.

По-късно разбрах обаче, че съм направил малка грешка, като съм избързал със сушенето. Заешката кожа имала тънка мастна ципа, която трябвало внимателно да се отстрани преди по-нататъшните обработки, защото можела да развали всичко. Премахвала се още когато кожата била прясна.

За да поправя този пропуск, трябваше да рехидратирам отново кожите, за да възвърна първоначалният им вид. Накиснах ги за 24 часа в корито с вода. Те омекнаха, и след няколко часа внимателно пощене и белене, успях да премахна ципата. Тази операция трябва да се извършва много внимателно, защото (особено при кожите от по-млади зайци) е много лесно заедно със ципата да се отдели и част от кожата, или дори тя да се скъса.

След като имах чисти от мастна ципа кожи, трябваше да направя т.нар. „мокро дъбене“. Разтворих в 300 гр. вода 4 пакетчета сода бикарбонат. Те, естествено, не могат да се разтворят напълно, но се образува една каша, която се използва. Разрязах кожите надлъжно по корема, и натрих вътрешната им повърхност добре с тази каша. След това ги сгънах на джоб и оставих на хладно място. Тази процедура повтарях в продължение на три дни – разгъвам, мажа, пак сгъвам, и оставям на хладно.

След като приключих с този етап, измих внимателно остатъка от содата, и разпънах кожите на сухо и проветриво място (но не на вятър и силно течение!) на тавана, за да могат да изсъхнат. Това е т.нар. „въздушно дъбене“. Обикновено трае два дни, но в моя случай малко повече, защото се случи влажно време.

След това следва т.нар. „чифосване“ – вид разтъркване за отпускане, което се прави върху някакъв ръб, например облегалката на стола. Кожата се хваща в двата противоположни края, и се движи напред-назад върху ръба, като се прилага внимателно натиск, който да не е прекалено голям, за да не се скъса. Дали кожата е готова за тази процедура може да се познае, като в различни нейни участъци тя се прегъне откъм вътрешната страна с пръсти. Ако остава бяла линия – значи кожата е готова; ако не остава следа – значи е прекалено влажна; ако се чупи – значи е прекалено суха.

Та по този прост и лесен начин успях да обработя заешките кожи. Сега остана само да им измисля приложения. 😉