xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Заешки кожи

| коментара 35

Обработени заешки кожи

Тази зима си поиграх малко да обработя едни заешки кожи, за да видя какъв ще е резултата, и дали си заслужава да ги събирам занапред.

Баща ми гледа зайци откакто се помня, и всяка година десетки заешки кожи отиват на боклука. Ако има начин да се оползотворят, то трябва да го намеря! 😉 Избрах си 4-5 кожи. През зимата са по-пухкави, затова предположих, че ще е по-добре да ги събирам тогава. А и ги няма омразните мухи и скапващите всичко високи температури.

Веднага след като ги одрахме от зайците, ги обърнах с вътрешността навън, и ги разпънах върху рамки от извити U-образно пръчки. Накичих ги на тавана на сухо и проветриво място да съхнат. След седмица-две бяха изсъхнали добре.

По-късно разбрах обаче, че съм направил малка грешка, като съм избързал със сушенето. Заешката кожа имала тънка мастна ципа, която трябвало внимателно да се отстрани преди по-нататъшните обработки, защото можела да развали всичко. Премахвала се още когато кожата била прясна.

Обработени заешки кожи - Косъмът

За да поправя този пропуск, трябваше да рехидратирам отново кожите, за да възвърна първоначалният им вид. Накиснах ги за 24 часа в корито с вода. Те омекнаха, и след няколко часа внимателно пощене и белене, успях да премахна ципата. Тази операция трябва да се извършва много внимателно, защото (особено при кожите от по-млади зайци) е много лесно заедно със ципата да се отдели и част от кожата, или дори тя да се скъса.

След като имах чисти от мастна ципа кожи, трябваше да направя т.нар. „мокро дъбене“. Разтворих в 300 гр. вода 4 пакетчета сода бикарбонат. Те, естествено, не могат да се разтворят напълно, но се образува една каша, която се използва. Разрязах кожите надлъжно по корема, и натрих вътрешната им повърхност добре с тази каша. След това ги сгънах на джоб и оставих на хладно място. Тази процедура повтарях в продължение на три дни – разгъвам, мажа, пак сгъвам, и оставям на хладно.

След като приключих с този етап, измих внимателно остатъка от содата, и разпънах кожите на сухо и проветриво място (но не на вятър и силно течение!) на тавана, за да могат да изсъхнат. Това е т.нар. „въздушно дъбене“. Обикновено трае два дни, но в моя случай малко повече, защото се случи влажно време.

Обработени заешки кожи - Вътрешната страна

След това следва т.нар. „чифосване“вид разтъркване за отпускане, което се прави върху някакъв ръб, например облегалката на стола. Кожата се хваща в двата противоположни края, и се движи напред-назад върху ръба, като се прилага внимателно натиск, който да не е прекалено голям, за да не се скъса. Дали кожата е готова за тази процедура може да се познае, като в различни нейни участъци тя се прегъне откъм вътрешната страна с пръсти. Ако остава бяла линия – значи кожата е готова; ако не остава следа – значи е прекалено влажна; ако се чупи – значи е прекалено суха.

Та по този прост и лесен начин успях да обработя заешките кожи. Сега остана само да им измисля приложения. 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

35 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: