xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Среща в Русенски Лом – 28-30 април 2012 г.

| 4 Comments

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Обща снимка

С голямо закъснение – малко цветове и звуци от последната форумна среща, състояла се между 28-ми и 30-ти април, в района на Орлова чука, Русенски Лом.

Тръгваме към 11 и нещо, вместо в уговореното 10. Някои са имали тежка вечер. В колата сме аз, Жоро, Галин и Маца (съпругата на Галин). Маршрута е Шумен – Разград – Русе – Две могили. Пътуването е спокойно, като се изключат колоните от варненски коли, които после се оказва, че били букурещки, но кой да гледа целия номер :). За щастие, те не бяха в нашата посока.

В разговори и смях неусетно пристигаме на паркинга на хижа Орлова чука... е, не и без традиционното залутване съвсем близо до целта, когато решим да слушаме каката от джипиес навигацията. 🙂

Часът вероятно е към един и нещо следобед. Оглеждаме се за Жу и Цецо (efond). Те трябва да са пристигнали преди нас. Звъним по телефони – тц… извън обхват. Миро също трябва да е наблизо, но и той е извън обхват. По някое време Цецо успява да се свърже с мен. Прекъсва страшно. На пет думи хващам две. Разбирам само, че са слезли долу, за да огледат. Нарамваме и ние раниците, и тръгваме по пътеката.

От следващото обаждане разбирам, че са тръгнали срещу нас, да ги изчакаме. Намираме си открито местенце на скалите, с прекрасна гледка към каньона на реката. Бавят се. Решаваме да тръгнем пак надолу. След малко ни пресрещат  – Жу, Цецо и Миро. Миро довел и сина си, но той останал горе на паркинга. Слезли долу до реката без раници, за да потърсят едно изворче, но не успели.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Гледка от високоРусенски Лом - 28-30.04.2012 - ОгледРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Гледка от високо

Жу се консултира със свои познати по телефона. Разбираме, че са сгрешили дола, в който е трябвало да търсят. Случайно бях разглеждал картата на местността (все пак съм лагерувал точно тук преди около две години) и забелязах въпросното изворче. Не бях запомнил точното местоположение, но бях сигурен къде може да се намира – мястото бележеха две големи върбови дървета, които ясно забелязвахме отдалеч – явен знак за наличието на вода.

След кратко умуване, аз и Жу тръгваме пак надолу, за да намерим извора. Близостта на воден източник с питейна вода е ключов момент при по-продължителни бивакувания, особено с повече хора. Слизането е бързо и лесно по пътеката, и по част от стар каменен римски път. Пътьом минахме през мястото на отдавнашният ми зимен лагер – вече доста тревясал, но с още личаща си купчина камъни от огнището.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Бутилковия мостСтигаме до реката. През нея услужливо беше паднало като мост едно върбово дърво. Жу, Цецо и Миро вече два пъти бяха минали по него, така че е проверено. Клоните му бяха насъбрали умопомрачително количество боклук, основно от пластмасови бутилки. Грозна гледка, но не искам да отварям дума за това, че…

Жу винаги е казвала, че има проблем с равновесието при преминаването по такива препятствия. Аз пък се смятам за противоположност. Всъщност се оказва, че тя съвсем не се справя зле, а аз – че съм загубил доста от някогашните си умения. 🙂 Елемента „без право на грешка“ (все пак съм окичен и с фотоапарати и телефони), си казва думата. Реката е мътна, студена и кална, а дървото е тясно и осеяно с млади издънки и наноси от боклуци. Дълбочината е от 1, 5 до 2 метра, и никак не ти се ще да цопнеш във водата. Както и да е, помагайки си, успяваме да преминем на другия бряг.

От тук към изворчето ни води едва забележима пътечка. Всичко е обрасло във висока трева и коприва, а под слънчевите лъчи тежката влага от изпаренията превръща обстановката в нещо като сауна на открито. Вървим под дърветата, прескачайки по някое друго паднало през пътечката дърво. Дори забелязваме маркировка! Стигаме и до рекичката, която води началото си от въпросното изворче. Вървим по нея и най-накрая го откриваме – сгушено под няколко големи камъка в подножиет на склона, скрито в сянката на дърветата.

Местните го наричат „Римското кладенче“, и явно е древно. Представлява нещо като дълбока каменна купа с вода, на дъното на която извиращата струя вода създава малко фонтанче от пясък. Почиваме си за кратко в прохладната сянка и по идея на Жу тръгваме на запад по реката, за да намерим евентуален път откъм село Пепелина, по който да могат да слязат и колите.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - В търсене на полянаРусенски Лом - 28-30.04.2012 - - В търсене на полянаРусенски Лом - 28-30.04.2012 - В търсене на поляна

Селото трябва да е близо, но вървим с бърз ход вече почти час. Слънцето  прежуря. Влажно и горещо е, а вода за пиене почти нямаме. След този завой, след другия… Дали не го подминахме?! Поне гледките на отвесните скали са красиви. Пътят е черен, почти обрасъл с трева, но е проходим, с изключение на няколко съмнителни участъка. Точно заради тях преосмисляме ситуацията, и решаваме да се върнем обратно. Може би пътят щеше да се окаже неизползваем. Обаждам се на останалите, които вече доста бяха ни почакали, да взимат багажите, и да слизат надолу към реката, а ние с Жу тръгваме със същото забързано темпо по обратния път.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - СкалиРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Разходка в жегатаРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Разходка в жегата

Вече вкъщи по картата става ясно , че почти сме стигнали до селото. Отказали сме се на някакви си 200-300 метра от него. Като власите на Дунава… 🙂 Е, поне разходката беше добра…

Пристигаме при дървото-мост преди останалите. След малко и те се задават – окичени като шерпи, пухтящи от жегата и влагата. Някои носят по две раници, други – големи бутилки с вода. Самото преминаване по дървото, вярвам, си беше преживяване за повечето от хората, но благодарение на решителността и изключителното равновесие на Миро, всичко минава без инциденти.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - ШерпиРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Пресичане на рекатаРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Подкрепа

И отново по същата пътечка през тревата, под дърветата и край рекичката, завеждаме групата до Римското кладенче. Тук следва лека почивка, но единодушно не харесваме мястото – прекалено усойно, ветровито, и обрасло с коприва, затова се прехвърляме на една широка зелена поляна, недалеч от него, до реката.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Край лагерният огън

Часът сигурно наближава 6-7 вечерта, така че набързо се заемаме с разпъването на палатките и устройването на бивака – огнище, събиране на дърва и т.н. На здрачаване запалваме и лагерният огън. Идва време за хапване, пийване и сладки приказки около него. В атракция край огъня се превърна пилешкото чеверме, което Цецо, с помощта на Маца и Галин, успява да спретне, та да може ние да поточим лиги някой друг час около него. 🙂 Има си дори и манивелка, която почти всеки с удоволствие малко повъртя.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Пилешко чевермеРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Пилешко чевермеРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Край огъня

Пилето е готово късно вечерта, и тези, които умората не надви, и още са край огъня, успяваме да се насладим на вкуса му, още докато е топло. Аз лично трудно ще се сетя някога да съм хапвал по-вкусно пилешко. 🙂

Може би час след полунощ вече всички сме се оттеглили в палатките. Притеснявам се за неравната земя, но явно така съм улучил бабунките, че те идеално следват линиите на гръбнака ми. Чувствам се отлично – рядкост, когато става дума за спане направо на земята.

Навън става доста хладно, пада тежка роса, и вътрешността на еднослойната палатка се покрива с капки кондензирала вода. На мен обаче мие топличко в чувала, и започвам да се унасям. Точно под надуваемата ми възглавничка обаче, плитко под повърхността, явно се намира галерия или камера на мишки или къртици, защото ясно чувам писукането и скърцането им. Удрям отвреме-навреме с юмрук по земята, и накрая те поутихват, а аз  заспивам.

Утро е. Будя се от стъпки в тревата. Миро, който е закарал Жу до гарата, за да отиде на работа, се завръща. Решил е да се пошегува, и извиква: „Лични карти за проверка!“. На мен ми става смешно, но ако съдя по учудения поглед на Цецо, с който бяхме в една палатка, явно е прозвучало убедително. После разбираме, че така го е приела и Маца.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Утро

Утрото е свежо, с ярко слънце, тежка роса, и наситени цветове. Един по един се измъкваме от палатките. Сутрешна закуска с пържени на примус мекици, чай, кафе… Още няма 10 часа, а слънцето прежуря. Уцелихме рекордно топли дни за това време на годината. В каньона и вятъра е по-слаб. Няма да се мине без навес. В палатките е вече сауна.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Мекици

Имаме две свободни платнища 2 на 3 метра, и с помощта на двете буш-кресла, които Галин направи предната вечер, малко въжета и колчета, правим импровизирани тенти, които ще ни спасят от жарките лъчи. За съжаление, жегата се оказва основният враг на тази среща, и не ни дава много варианти за дейности на открито. Основно се крием под сянката на платнищата, и се отдаваме на разговори и дребни занимавки. Аз започвам да правя лък от едно парче леска, за сина на Миро – Митака.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - ЛагераРусенски Лом - 28-30.04.2012 - ЛагераРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Лагера

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Фалшиви гъбиВ ранният следобед пристигат и Владо с негов приятел – Тео. С тях се връща от работа и Жу. Към 16 часа пък си тръгва Цецо.

Бавно и сигурно слънцето се спуска  към северният ръб на каньона, и скоро сянката покрива лагера. С нея веднага повява хлад. Лагерът се оживява, огънят отново пламва, а над него се окачват котлетата за готвене. Отново приказки и смях до късно, когато звездите греят ярко, а тревата се покрива с тежка роса. С приятели край огъня е винаги хубаво.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Под тентитеРусенски Лом - 28-30.04.2012 - ВечерРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Край огъня

Събуждам се от светлина в палатката. Съмва се. Навън пеят толкова много и различни птици. На тънката граница между дрямката и разбуждането си представям, че е ранно мезозойско утро – светът на динозаврите. Сигурно и тогава толкова много и различни гласове са приветствали изгрева – летящи, пълзящи, подскачащи, бягащи… А и нали единствените оцелели до наши дни динозаври са именно птиците!

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Росна утрин

След като лагерът се разбужда и привършваме със закуската, решаваме от рано да започнем със стягането на багажите – път ни чака! Навесите се свалят, палатките се прибират, раниците се пълнят, а всички следи от бивака се прикриват – сухите дърва, огнището, колците… Само остава утъпканата трева, но съм сигурен, че след първият дъжд и тя вече си е била пак същата, както преди да бъдем там.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - На връщане

Нарамили тежките раници, вървим в индийска нишка през дълбоките треви, под вече парещите слънчеви лъчи. Не след дълго достигаме и до основното препятствие (бих го нарекъл даже атракцията), на целия маршрут – падналото през реката дърво-мост. Минавам първи. С раница… По-трудно е, отколкото си мислех. Изместеният център на тежестта и инертността на раницата ме карат да се чувствам така, сякаш никога не съм вървял по паднало дърво.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - През реката

Криво-ляво, само с едно по-сериозно залитане, успявам да стъпя на отсрешния бряг. След мен Владо и Миро се справят сякаш по-добре. Всъщност Миро чисто и просто си върви. 🙂

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - Тролей

Тъй като с раници очевидно е по-трудно и по-бавно, решаваме да направим нещо като тролей за тях, който да служи и като опора за преминаващите по дървото. Снаждаме две по-дълги и здрави въженца, намерени в раниците, и форсирането започва! Ето клипче за протокола. 🙂

Преминали благополучно на другия бряг, тръгваме бавно да пъплим нагоре по пътеката. На едно-две места спираме за кратки почивки, защото в жегата си е трудно. Някъде около обяд сме вече на поляната пред хижа Орлова чука. Празничният понеделник е събрал теферичлии от околността – хора, за които едва ли пребиваването сред природата е често, и в малките изключения то е вероятно „защото така е модерно“.

Русенски Лом - 28-30.04.2012 - ИзкачванеРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Носим си боклукаРусенски Лом - 28-30.04.2012 - Гледка за довиждане

Като казах „модерно“ – да, можеше да се видят модерни майки, бащи-тежкари, разни „гъзета“ с нови маратонки и фланелки… абе хора, които ни гледаха със странното недоумение „Абе тия с къф акъл са? Не знаят ли как се почива?!“  Но, това е една друга тема… 🙂

Забавляваме се с репликите на децата на полянката:

“ – Ей, ей… вижте! Туристи!!!“

“ – Ходили са да събират боклук…“ (носим си нашия)

“ – Лельо, вие защо вървите?!!“

Миро със сина си и Жу тръгват първи, след тях Жоро, а аз, Галин и Маца си тръгваме с Владо и Тео, които ще ни оставят в Шумен на път за Варна. Тъй като решаваме да минем по по-пряк път, прибирането ни се проточва малко, защото той се оказва в доста лошо състояние – не е учудващо защо е толкова малко използван. Гледките обаче бяха сякаш от ранния комунизъм. Като завръщане в миналото. Дори не подозирах, че има подобни места в региона. 🙂

Та така – към 7-8 часа вечерта си бях вече в къщи. До нови срещи!

Още снимки, видео, и разкази от присъствалите на срещата – в темата във Форума.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

4 Comments

  1. Как само съжалявам, че не можах да дойда … Ама да свърша ремонта и съм на линия. Иначе за сега само за кратки еднодневни излети.

  2. Сега като се замисля, наистина си беше еб@хти и жегата !!!

    П.С. Аз май съм единствения, който Миро не е успял да събуди с командата „Лични карти за проверка“ 🙂

  3. браво банда! стояне, разнежваш се! какви са тези палатки, какво е туй чудо?
    страшно съжалявам, че не бях в състояние да дойда!!!

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: