Ето моето решение на проблема „правилно съхранение на стрели за лък„ – въпросната кутия се изработва сравнително лесно, и вярвам ще е доста практична. Пригодена е за стрели с върхове от т.нар. „таргет“ тип – за стрелба по мишена.

Какви материали са ни нужни:

• листи картон с подходящи размери
• парчета ламиниран паркет
• дървени летвички
• видии
• хартиено тиксо или хоби-лента
• боя
• дрелка с бургии по 5 и 10 мм

 

Стойката

Първо се захващаме с изработката на самата стойка, която трябва да осигурява добро положение на стрелите, за да се избегнат максимално изкривяванията. При стрелите от цели пръчки това се случва често (разбира се, не е непоправимо, но…). Ако се съхраняват вертикално, това става по-трудно.

Как съм го направил аз: Взимам две еднакви парчета ламиниран паркет, с размерите, които ми харесват. Върху едното от тях правя мрежа от равностранни триъгълници, страната на които е малко по-дълга от разстоянието от оста на стрелата – до ръба на перата й. Това е с цел при подреждане на стрелите, перата им да не се мачкат като се опират в съседните стрели.

След като имам готовата мрежа, напасвам двете парчета едно върху друго (нали казахме, че са еднакви), и ги стягам със стяги. Върху пресечните точки в мрежата от триъгълници пробивам дупки с размер 5 мм. Правя дупки и там, къдетo смятам да съединя двете плоскости с вертикалните дървени летвички.

Разделям плоскостите, и с помощта на дървените летвички (които са с дължина малко повече от половината на стрелите), и на няколко види, сглобявам стойката. По плоскостта, която ще се явява горна, разпробивам 5 милиметровите дупки с 10 милиметрова бургия. През тях трябва да се промуши стрелата, докато в долните влиза само върха й.

Стойката е готова!

 

Кутията

От картон първо правя долната част на кутията, в която плътно да влиза стойката. Принципно тя може да е висока и колкото самата стойка, но аз съм си оставил малко просвет, за да мога да виждам уцелвам ли с върховете правилните дупки, когато нареждам стрелите. За залепване на сглобките ползвам хартиено тиксо.

След това правя плътно нахлузващия се по тази част капак на кутията. Накрая и двете части ги боядисах хубаво с блажна боя – хем за по-добър естетически вид, хем да стане една идея по-херметически затворена. 🙂

Когато кутията е готова, в долната половина пъхаме стойката със стрелите.

Отгоре затваряме с капака, и ето крайният резултат:

Ето как за почти без пари може да имаме една практична кутия, в която да съхраняваме ръчно изработените си стрели. Принципно може да се мине само и със стойката, но реших, че е по-добре с кутия. В нея стрелите са по-защитени от прах, може да се намали и влагата (няколко пакетчета силикагел), както и да се поставят разни препарати за борба с молци, перояди и други вредители.