xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Отци – Леденият човек (Част Първа)

| коментара 21

Отдавна ми се искаше да напиша нещо за Отци (Ötzi) – човекът, открит замръзнал в ледовете на Алпите, живял преди повече от 5000 години. Мен лично всичко около него ме впечатлява, защото поглеждайки към него, и към запазеното му облекло и екипировка, сякаш успявам да надникна назад в едно отминало време, в което бушкрафтът просто се е наричал „живот“. Към едно време, в което хората са били толкова други, колкото и същите като нас.

Всички умения и дейности, за които ние си говорим тук, са сякаш събрани и могат да се видят в този едничък човек – изработка на облекло, плетене на върви, лъкове, стрели, флинтнапинг, палене на огън с искри, примитивна медицина, съдове от брезова кора, плетене с растителни материали, прахан, плетене на мрежи, примитивни раници, и т.н.

Информацията е доста, и със сигурност няма да се събере в една публикация, затова ще има продължение. Надявам се да ви хареса. Приятно четене!

История на откриването

 

Находката

Четвъртък, 19 септември 1991 г. – 13:30 ч. Тисенжок (Tisenjoch) – 3210 м.н.в, Оцталски Алпи (Северен Тирол, Италия)

В един слънчев ден двама туристи – Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг, Германия, се разхождат из Оцталските Алпи. Слизайки от връх Finail към местността Тисенжок, те решават да минат по пряк път, и напускат маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязват нещо кафяво на дъното му. Първо си помислят, че това е някакъв боклук, но когато го разглеждат от близо, с ужас разбират, че са открили човешки труп.

От леда и водата се подават само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежи с гърди към плосък камък, а лицето е закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязват парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те правят снимка на това, което смятат за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години.

В този момент никой и не подозира, че мъртвият мъж и предметите около него, скоро ще добият световна слава. Историята на археологическата сензация на двадесети век е на път да се развие.

Изваждането

Измъкването на мумията от леда се проточва 4 дни  – от 20 до 23 септември 1991 г. Причините са отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер и т.н. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успява да освободи изцяло мумията от снега.

От разтопената вода са извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева, които са струпани на куп до тялото. То е опаковано в чувал за трупове, заедно с останалите находки, и е транспортирано с хеликоптер до Вент (Vent) в австрийската долина Отц. Събитието се записва с камера. Тъй като не присъства археолог, в последствие филмът се оказва много ценен.

 

Мястото на находката

Леденият човек е открит в каменен улей с дължина 40 метра, дълбочина 2.5-3 метра, и 5 до 8 метра ширина. Ограден е от стръмни скални стени и се намира на 3210 м.н.в. Дъното на улея е осеяно с големи обли камъни. Мумията е лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западният край на група големи камъни. Тази група го е предпазвала от огромната сила на леда, който бавно се е натрупвал отгоре. По времето, когато са се очертавали границите през 1922 г, това място е било покрито с 20 метра плътен сняг. Сега то е голо.

Разкопки в леда

За първи път археолозите са си имали работа с нещо, намерено в ледник. Първите археологически изследвания на мястото на находката, са направени между 3-ти и 5-ти октомври 1991 г. Целта им е да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети, и да се направи детайлен план. Настъпващата зима обаче слага край на археологическите изследвания за тази година.

Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа. Улеят е много щателно прегледан и проучен.

Защо Отци остава непокътнат?

Това е благодарение на невероятна поредица от съвпадения:

  1. Отци трябва да е бил затрупан със сняг скоро след смъртта си, а по-късно и от лед. Само по този начин тялото е можело да се предпази от хищници и разложение. Дали мумията е била размразявана по време на тези няколко хиляди години, не може да се определи със сигурност. Палео-климатичните данни сочат, че е имало периоди на затопляне през втората половина на трети век преди Христа, и по време на Римската Империя. По това време ледът в този улей е възможно и да се е разтопявал.
  2. Дълбокият улей, разположен перпендикулярно на посоката на придвижване на леда в ледника, предпазва тялото от „смилане“ и отлагане в долният край на долината. Огромните маси лед, които преминават над улея, оставят мястото на находката недокоснато.
  3. Находката е изложена на разрушителните слънчева светлина, вятър и атмосферни условия, само за кратък период през 1991 г., между разтопяването на мумията, и измъкването й от леда.

 

Мумията като Световна сензация

 

Невероятната възраст на находката

Шест дни след откриването на мумията, археолозите най-накрая я получават. Конрад  Спиндлер – професор по Древна и ранна история в Университета в Инсбрук, изследва тялото и находките, и базирайки се на типологията на брадвата, веднага датира находката като „на поне 4 хиляди години“.

До преди това откритие, толкова добре запазена човешка мумия на възраст няколко хиляди години, напълно облечена и с множество лични предмети, никога не е била откривана, никъде по света. Неопровержимо доказателство за автентичността и необикновената възраст на Леденият човек и неговата екипировка, е направеният радио-въглероден анализ. Четири различни научни института анализират проби от тъканите на тялото и предметите. Резултатите са недвусмислени:

Леденият човек е живял между 3350-та и 3100-та година преди Новата ера!

Отци е бил жив някъде преди около 5000 години, по времето, когато откритието на медта предизвиква икономически и социални промени в Европа. Също така, леденият човек вече е бил прекарал цели 600 години в ледника, когато египетският фараон Хеопс нарежда да се построи пирамидата, която днес носи неговото име. Стоунхендж е щял да бъде построен няколко столетия след неговата смърт.

Защо Отци е толкова необичаен?

По цял свят са открити множество изкуствено мумифицирани тела. В някой древни култури е обичайно труповете да се обработват така, че да се предпазят от разложение. Има примери не само от Египет, но и от гробове в Чили, Перу и Гренландия. Естествено мумифицирани тела са намирани в торфени блата, и в по-голямата си част датират от времето на Христос.

Леденият човек е една от най-старите мумии в целият свят. Но не само възрастта му го прави толкова ценен за науката, а и начинът, по който е мумифициран. Отци е т.нар. „влажна мумия“ – т.е. влагата в нея е запазена в отделните клетки. Телесните тъкани са еластични и позволяват детайлни научни изследвания. Нещо повече – те е естествена мумия, незасегната от погребални обичаи и интервенции.

Леденият човек, заедно със своето пълно облекло и екипировка, ни представя една моментна снимка на живота в Европа в края на каменната ера.

 

Мумията

 

Как е изглеждал Отци?

Последните детайлни изследвания на 154 сантиметровата мумия, тежаща само 13 кг, позволяват реконструкцията на следните факти за външният вид на Ледения човек:

Мумията без съмнение е на възрастен мъж. Съдейки по костната структура, той е бил на около 45 години. Приживе е бил висок около 160 см – колкото е била средната височина на популацията през Неолита. Бил е слаб, с малко подкожни мазнини, и вероятно е тежал около 50 кг.

Косата му, която е опадала в процеса на мумификация, е била тъмна и чуплива. Вероятно е била дълга поне до раменете, и е носена разпусната. Освен кичурите човешка коса, на мястото са открити и по-къси, къдрави косми, подсказващи, че Отци вероятно е имал брада.

ДНК тестовете сочат, че е имал кафяви очи. Меките тъкани на лицето са деформирани от леда. Няколко експерта се опитват да възстановят чертите на лицето му. Най-скорошната реконструкция  може да бъде видяна и в Археологическия музей в Южен Тирол.

Анатомични аномалии

Изследователският екип успява да диагностицира няколко анатомични и патологични промени в мумията. Отци е бил без дванайста двойка ребра. Има и фрактури на ребрата и от двете страни. Тези в дясно са успешно зараснали, докато в ляво са по-скорошни. Дали ги е получил скоро преди смъртта си? Или са резултат от натиска на ледника? Тежестта на леда със сигурност обаче е предизвикала деформация на черепа.

Леденият човек е с ясно забележима диастема – разстояние между горните два резеца. Липсват му и мъдреците. Стадият на износване на зъбите му подсказва, че се е хранел с брашно, мелено с помощта на мелнични камъни или хаванчета. Лявата страна на горната челюст показва признаци на по-сериозно износване, вероятно поради факта, че Отци често е използвал зъбите си, докато работи с дърво, кости, кожа и сухожилия.

Здравословното състояние на Отци

Успявайки да доживее до късна зрялост от 45 години, Отци трябва да е бил един от най-старите членове на общността си. Тялото му показва ясни признаци на дегенерация – ставите му са износени, а артериите – склерозирали. Забележителното обаче е, че зъбите му , макар и износени, не показват признаци на разрушаване.

Тялото на Отци пази следи от наранявания, получавани през целия му живот: добре зараснала фрактура на няколко ребра, както и на носовата кост. Нарастване, подобно на киста, на левия крак свидетелства за вероятно измръзване.

Леденият човек е страдал от инфестация с власоглав червей (Trichuris trichiura). Ботаниците са открили яйца на този паразит в червата на мумията.

Изследвайки косата на Отци за следи от тежки метали, резултатите показват значително по-ниски нива на олово, в сравнение с тези у днешният човек. От друга страна обаче, нивото на арсен е доста по-високо. Вероятно Леденият човек редовно е участвал в обработката на метални руди, и извличането на мед.

Изследването на ноктите разкрива факта, че Отци е страдал от хронично заболяване от неопределен тип. Три от т.нар. Beau-Reil линии, пресичащи нокътя, сочат че имунната му система е била подложена на сериозен стрес през последните 8-ма, 13-та и 16-та седмици от живота му. Най-скорошната линия е и най-ясно изразената.

Тялото на Отци е изследвано и с високо технологична ендоскопска техника, която е вкарана през специално направени отвори на гърба на мумията. Всичко е документирано от камера с висока резолюция. По белите му дробове си личи, че е прекарвал доста време край открит огън.

Изследване на стомашното съдържимо на Отци дава данни за последното му хранене. Той е ял каша от древен див вид пшеница (einkorn), отглеждана в Азия, месо от див козел (ибекс), и зеленчуци. Зърната може да са били смляни и опечени под формата на хляб. Работата върху взетите проби продължава.

Първоначалните анализи на ДНК на Леденият човек показват, че като цяло тя съвпада с тази на населението на Централна Европа по това време.

Татуировки

Тялото на Отци е покрито с над 50 татуировки под формата на групи от линии и кръстове. Те не са правени с помощта на игла, а чрез малки разрези, в които се е втривал въглен. Концентрирани са на места, където тялото е изпитвало големи натоварвания и напрежения, и които вероятно са му причинявали много болка. Вероятно татуировките са били форма на терапия, а не символи.

Изумителното е , че татуираните места по тялото на Отци съвпадат с акупунктирните линии по кожата. Преди това откритие всички са смятали, че акупунктурата се е появила около 2000 години по-късно, в Азия.

Процесът на мумификация

Учените не са на едно мнение относно детайлите при мумификацията на Отци.

Едната теория предполага, че Отци и екипировката му са били покрити от защитен слой сняг, който е позволявал достъпът на въздух в продължение на години. След много години, ледовете на ледника са покрили мумията, спирайки по този начин мумификационният процес – форма на студено изсушаване в суха, проветрива атмосфера.

Другата теория твърди, че мумификационният процес се е развивал на повърхността на ледниковата вода, а тялото чак в последствие е било покрито от сняг и лед. Ако е било така обаче, то тялото би трябвало да е изложено на атаките на хищници и насекоми, за което няма доказателства. Освен това, без защитното покритие на снега, личните вещи на Отци не биха останали по първоначалните си места. Леките съдове от брезова кора например, биха били отвяти от вятъра.

 

Обстоятелствата около смъртта на Отци

 

Как е умрял?

През юли 2001 г., почти пълни 10 години след откриването на мумията, д-р Egarter Vigl и д-р Gostner правят невероятно откритие. Анализирайки новите рентгенови снимки, забелязват чуждо тяло, проникнало дълбоко в лявото рамо. Допълнителните детайлни разследвания не оставят място за съмнение – това било кремъчен връх на стрела. Най-вероятно Отци е загинал в резултат на тази рана.

При внимателното оглеждане на гърба на мумията, д-р Vigl открива малъл разрез в кожата. Той продължава в тесен канал, водещ към вътрешността на тялото. Прониквайки в тялото, върхът на стрелата е направил дупка с ширина 2 см в лявата лопатка, и е спрял на няколко сантиметра от белия дроб. Не са засегнати жизненоважни органи, но върхът е засегнал голям кръвоносен съд и е нарушил инервацията на лявата ръка, което трябва да е предизвикало обилно кръвотечение, и парализа на ръката.

Вероятно Леденият човек е загинал от кръвозагуба за броени минути.

Като добавка, дълбока рана на дланта и множество охлузвания и натъртвания свидетелстват, че Отци е бил въвлечен в ръкопашна схватка малко преди смъртта си. Открита наскоро черепно-мозъчна травма с голям кръвоизлив в задната част на главният мозък, придружена с фрактура на черепа, свидетелстват за падане, или атака от друг човек.

Кога е умрял?

Анализът на стомашното съдържимо на Леденият човек, направено в Института по Ботаника към Университета в Инсбрук, идентифицира 30 различни вида полен (цветен прашец). Поленът прониква в тялтото на Отци чрез храната, която яде, водата, която пие, и въздухът, който диша. По-голямата част е от дървесни видове. Те предоставят важни улики за местонахождението на Отци преди да напусне долината, и да се качи във високата планина. Дървесните видове сочат наличието на смесени гори, като тия във Vinschgau, и особено в долината Schnal. В частност водният габър, който расте само на юг от Алпите.

Съдейки по степента на разграждане на полена в храносмилателният тракт, ботаниците смятат, че Отци трябва да е бил във Vinschgau 12 часа преди смъртта си. Годишният сезон, в който е умрял Леденият човек, може да бъде определен по фазите на цъфтеж на намерените различни видове полен. Ранно разпъпващите се видове доминират. Водният габър например, цъфти от март до юни.

Още една улика са кленовите листа в един от съдовете от брезова кора. Съдейки по нивата на хлорофилно съдържание, те трябва да са били свежо откъснати – някъде между юни и септември.

На тези открития обаче, се противопоставя намирането на плодове от трънка, които Отци е носел у себе си. Те могат да бъдат набрани само между юли и ноември. От друга страна обаче, плодовете е можело да бъдат набрани и изсушени много преди това, и да са носени в тази си форма.

От това изобилие на инфрмация учените заключават, че Леденият човек е загинал някъде през пролетта и ранното лято.

 

Следва продължение…

По материали от www.iceman.it

 

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

21 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: