xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Отци – Леденият човек (Част Втора)

| коментара 13

След като в предходната публикация се запознахме с историята на откриването на Ледения човек, научихме повече за мумията и реставрацията й, както и за проведените изследвания и направените хипотези, в следващата публикация ще обърна по-подробно внимание на облеклото и екипировката, които Отци е носел в последният си час. Накрая ще изредя и основните хипотези за това какъв е бил, и къде е живял.

Облеклото и екипировката на Отци

 

Леденият човек ни предоставя един поглед отвътре към битието на жителите на Алпите в началото на Медната ера, преди около 5000 години.

При нормални условия на консервация, дрехите и екипировката, направени от органични материали, биха се разградили много отдавна. Отци е носел със себе си много пълен и много ефективен набор от вещи и облекло, който би му позволил да живее далеч от дома за дълъг период от време,  и да бъде самодостатъчен. Със своите инструменти той би имал възможността да поправя повредените елементи на екипировката си, и да изработва нови.

 

Облеклото

 

Сламена наметка, рогозка, или раница?

При втората археологическа експедиция до мястото на находката, са открити три големи парчета от оплетена от алпийска блатна трева рогозка. Първоначално е смятана за част от плетена наметка без ръкави, носена върху кожените дрехи.

По-късно обаче, изникват съмнения около тази хипотеза, защото рогозката не следва формите на тялото – частта при рамената би била прекалено тясна. Освен това, начинът по който евентуално би била носена, е непрактичен. Раницата и колчана не биха могли да бъдат носени нито под, нито над сламената наметка. Осен това, колчанът бързо би износил рогозката.

Най-вероятно Отци е носил плетената рогозка над главата си, пристягайки я отгоре с ремък. Етнографското сравнение показва, че днешните пастири все още ползват подобни рогозки, в ролята им на ефективна защита от дъжд. Рогозката би могла да бъде и липсващата вместимост, прикрепена към рамката на раницата.

Коженото палто

Палтото на Отци е било направено от кожа на питомна коза. По вътрешността му личат множество следи от стъргане – вероятно белези от процеса на почистването на кожата. Научните изследвания сочат, че кожата е щавена с помощта на мазнина и дим. След щавенето парчетата са внимателно защити едно за друго с кръстосан шев. За зашиването са използвани влакна от сухожилия.

Палтото е било носено с косъма навън. Тъмните ивици са се редували със светли. Вероятно Отци е носел дрехата отворена отпред, тъй като не са намерени пристягащи ремъци или копчета, но може и да е била придържана затворена с помощта на пояса.

Нищо не е останало от ръкавите на палтото. Не е и съвсем ясно дали те въобще са съществували. Палтото е било носено дълго време, за което свидетелстват петната от пот и мръсотия от вътрешната му страна. Дупките от тръни са били закърпвани с растителни влакна, вероятно от самият Отци.

Препаската

Препаската – правоъгълно парче от 33 см широка кожа, е направена от дълги и тесни ивици козя кожа, съшити една за друга с кръстосан шев, използвайки усукани животински сухожилия.

Останките от препаската показват, че тя вероятно е била дълга около метър. Била е прокарвана между краката, и пристягана около кръста с колан.

Шапката от меча кожа

Близо до главата на мумията била открита полу-сферична шапка от меча кожа. Както и почти всички други кожени дрехи, и тя е била ушита от няколко парчета кожа. Била е носена с козината навън, и е изключително добре запазена.

По долният й ръб са били прикрепени два кожени ремъка, които са били връзвани под брадичката, за да се придържа на място.

Гамашите

Когато тялото било открито, на него е имало два крачола гамаши. Направени са от няколко парчета кожа от питомна коза, зашити със сухожилия.

Това са най-старите по рода си гамаши, намирани някога. Покривали са само бедрото и прасеца. Горната им част е била подсилена с кожен ремък. За всеки крачол е бил зашит ремък, който да се връзва за колана на кръста.

В долния край крачолите са имали пришити ремъци, които са били завързвани за обувките, за да не се надигат нагоре, докато Отци се е движел. Гамашите имат следи от сериозно носене и чести поправки.

Обувките

Също като гамашите, и обувките на Отци са най-старите от своя вид, познати на науката. Те имат усъвършенстван дизайн, и се състоят от вътрешна и външна част.

Вътрешната част е направена от мрежа, изплетена от растителни влакна. Нейната роля е била да задържа на място сеното, което е служело за изолация. Външната част е направена от еленова кожа. Двете части – мрежестата вътрешна, и кожената външна  – са били пристегнати към овална подметка от меча кожа с помощта на кожени ремъци.

За разлика от подметката, горната част на обувката е била с козината навън. Обувките са се пристягали към глезена с върви от растителни влакна.

Диагонално през подметката е закрепена ивица кожа, за да се постигне по-добро сцепление при ходене. Експериментите с реконструкции на тези обувки са показали, че тези ленти наистина предотвратяват приплъзването при ходене по скалист терен. Обувките са изненадващо топли и комфортни. Въпреки това обаче, те не са подходящи за придвижване в дъжд, защото се накисват от водата.

Поясът и джоба

Леденият човек е имал пояс, направен от 4 до 5 см широка телешка кожа. От намерените фрагменти става ясно, че той е бил с дължина почти 2 метра, и може би се е носел увит два пъти около кръста и завързан отпред.

Джобът е представлявал парче пришита към пояса кожа, а отворът му е се е затварял с език от по-мека кожа. Отци го е използвал за да съхранява различни кремъчни инструменти: стъргалка, свредел, парче кремък и 7.1 сантиметрово шило от кост. Шилото е можело да бъде използвано за разнообразни дейности – шиене, татуиране, или дори клечка за зъби.

По-голямата част от джоба е била запълнена с черна маса, по-късно идентифицирана като праханова гъба (Fomes fomentarius). Гъбата, част от праисторическа „запалка“, пази следи от железен пирит. Когато железният пирит се удари в ръба на кремък, той произвежда искри. Когато тези искри попаднат върху сухата и пухеста гъба, тя започва да тлее, и може да се използва за запалването на огън.

 

Екипировката

 

Брадвата

Най-важният предмет в екипировката на Леденият човек, е била неговата брадвичка с медна глава. Внимателно огладената й дръжка е с дължина около 60 см. На върха на дръжката има разклонение, което е разцепено, и в него е пъхнато медното острие. То е залепено с брезов катран, и увито здраво с тънки кожени ленти, за да стои стабилно на мястото си.

9.5 сантиметровото острие е с трапецоидна форма, и е направено от почти напълно чиста мед. Изтънената част е оформена чрез студено коване, след отливането на главата. Тя позволява главата да се закрепи по-стабилно към дръжката.

Археологическите експерименти са показали, че медната брадвичка е била идеален инструмент за отсичане на дървета. Можела е да свали тисово дърво за 35 минути, без да бъде заточвана през това време.

В периода около 3000 г. пр.н.е., медните брадви са били символ на статус, и вероятно са били ценени като оръжие. Може би Леденият човек е бил племенен лидер или войн?

Кинжалът

13 сантиметровият нож във формата на кинжал, представлява малко триъгълно кремъчно острие, закрепено към дръжка от ясен. Острието е вкарано дълбоко в дървената дръжка, и е пристегнато с животински сухожилия.  Към жлеб в края на дръжката е завързана връв.

Кремъкът, от който е направено острието, е от кариерите до Lessini Mountains, северно от Верона, където има негови естествени залежи. Той е бил търсена търговска стока през късния неолит в Централна Европа, заради изключителното си качество.

Кинжалът е бил носен в триъгълна, подобна на калъф кания, направена от дървесно лико, зашита по дългата си страна с растителни фибри. Отворът на канията е подсилен с двойна оплетка. На едната страна на канията има кожено ухо, с чиято помощ тя е можела да бъде окачена на пояса, и така ножа да е винаги под ръка при нужда.

Инструмент за ретуширане (флейкър)

Това е инструмент за работа с кремък, използвайки техниката „отлюспване чрез натиск“. Дълъг е около 12 см, и прилича на молив. Направен е от парче липов клон, заострен в единия си край. В този заострен край, в по-меката сърцевина, е вмъкната 6 сантиметрова твърда пръчка, подаваща се навън само няколко милиметра. Тя изглежда направена от втвърден на огън еленов рог.

С помощта на този инструмент са се отлюспвали малки парченца от ръбовете на кремъка (флинтнапинг), като по този начин са се изработвали остриета, или са се заточвали затъпените такива. Когато върхът на инструмента се затъпял или износел, той е можело да бъде наострен подобно на молив.

Лъкът

Леденият човек е носел със себе си заготовка за 182 сантиметров лък. Когато е пристигнал в улея, той внимателно го е подпрял на камъка, където е и открит стоящ все така прав, след хиляди години.

Заготовката е била издялана от стъблото на тис. По повърхността й има следи от дялане – внимателно и опитно нанесени удари с брадва. Тези следи показват, че лъкът е бил все още незавършен. Заготовката тепърва е трябвало да бъде оформена, огладена, и полирана.

При праисторическите лъкове тетивата е имала обикновено примка в единия край, а другия е бил завързван за върха на лъка. Но тук следи от тетива не са били открити. Опитите с реконструирани по този модел лъкове показват, че диво животно е можело да бъде повалено със значителна точност от разстояние 30-50 метра.

По-задълбочено изследване на заготовката за лъка показва, че е била покрита с кръв. Когато изсъхне, кръвта играе рола на водонепропусклива бариера.

Колчанът  и съдържанието му

Преди да умре, Отци внимателно е положил колчана си на каменната плоча. Правоъгълният, дълъг кожен колчан е направен от мека кожа. Зашит е по дължината си, и по тясното дъно. По едната му дълга страна е била завързана 92 сантиметрова лескова пръчка, която го е държала изпънат. Тази пръчка е била чупена на три места през времето на използване на колчана. Отци дори е носел едното от парчетата.  Капакът и ремъкът за през рамото липсват. Страничният джоб е декориран с кожени лентички.

Археологическата общност с нетърпение е очаквала отварянето на колчана. Освен стрелите и заготовките (шафтове), той е съдържал още:

  • 4 шипа от рог на елен, завързани заедно с парчета дървесно лико
  • Извит връх от рог – вид универсален инструмент, който освен за всичко останало, е можел да бъде използван и за дране на животни.
  • Две животински сухожилия
  •  Топка от неравномерно оплетена връв от дървесно лико с дължина около 2 метра. То би трябвало да е неподходящо за употреба в ролята на тетива.

Стрелите

След като отварят колчана, изследователите са силно озадачени откривайки, че само две от стрелите са завършени, а останалите около дузина са само грубо оформени шафтове. Незавършените шафтове са дълги между 84 и 87 см, и са направени от издънки на калина (Viburnum). Кората била обелена, но телата още не били огладени. Всички те са имали изрязани жлебове за тетивата в края си.

Двете завършени стрели са имали кремъчни върхове, закрепени към шафта с помощта на брезов катран и омотани растителни влакна. Задният им край пази следи от радиално оперение с три пера, закрепени към шафта с помощта на брезов катран и влакно от коприва.

Това е първият случай на запазено оперение при праисторически стрели. Едната стрела е била съставена от две части, като в основният шафт е вмъкнато удължение от дрянова клонка (предстрела, foreshaft)

Според технологичният археолог Х. Паулсен, двете стрели не може да са правени от един и същ човек. Оперението сочи, че едната увивана от левичар, а другата от десняк. Освен това, стрелата с удължението е прекалено дълга за колчана на Отци.

Раницата

Близо до брадвата и лъка били открити няколко парчета дърво: двуметрова U-образна пръчка от леска, и две тесни летвички от лиственица, с дължина 38 и 40.3 см, и с изрязани жлебове по краищата. Смята се, че тези парчета дърво са части от примитивна раница (като понягата).

Лесковата пръчка е била рамката, а двете летвички са били хоризонталните свързващи елементи. За свързването на частите на раницата са използвани въжета от растителни материали. Остатъци от тях са били намерени до дървените парчета.

Няколко парчета кожа и кичури козина показват, че към рамката на раницата вероятно е била прикрепена торба от кожа, в която Отци е носел принадлежностите си.

 

Мрежата

Намерена е и груба, подобна на торба мрежа, направена от върви от дървесно лико. Вероятно е използвана за лов на птици и зайци. Употребата на мрежи в праисторически времена е документирана върху бронзови съдове от късната желязна ера. Зайците първо са били улавяни в мрежата, след което убивани с удар.

Съдовете от брезова кора

Намерени са два цилиндрични съда от брезова кора. Леко овалната им основа е с диаметър 15-18 см. Дълбочината им е около 20 см. Стената е направена от правоъгълно парче брезова кора, свито на руло. Около ръбовете на парчетата са пробити дупки, и са зашити едно към друго с помощта на лико.

В сравнение с керамиката, съдовете от брезова кора били по-леки и по-нечупливи, което ги правело идеални за разходки из планините.

Вътрешността на единият съд била потъмняла, и съдържал свежи листа от клен, постлани с различни други растителни остатъци, и следи от въглен. Вероятно този съд е бил използван за съхранение на тлеещи въгленчета, а листата са били изолиращ материал. Може би Отци е носил въгленчета от последният си лагерен огън?

Минерали и инструменти

Екипировката на Отци е изработена от 18 различни вида дърво, като за всяко нещо е подбирано най-подходящото от тях. Кора, лико, трева, кожа и кремък също умело са преправяни в практични предмети, прибори, инструменти и облекло.

Макар да не може да се докаже, че Отци сам е изработил всичко по себе си, то със сигурност е бил в състояние да намери, добие, и подбере всички тези материали и сам. Леденият човек, и неговите съвременници, ясно доказват, че са притежавали отлични познания за естествените материали. Възможността да използваш изходните природни материали по най-подходящият им начин, е било жизненоважно умение за хората, живеещи в онези времена.

Каменният диск

Дискът, направен от бял доломит, има дупка в средата, през която е прокаран ремък от кожа. Този ремък прави примка, в чиито отвор са усукани девет кожени ивици, образуващи нещо като пискюл.

Предназначението на диска остава неясно. Археолозите смятат, че е част от нещо като декоративно украшение. Но той може да е имал и практическо приложение. Кожените ивици можа да са служели за материал за поправка на облеклото и екипировката. Във влажно време или с лепкави ръце би били трудно да се развържат. Каменният диск може да е правел тази задача по-лесна.

Дискът също така може да е служел за закачване на пискюла към колана, като се е подпъхвал под него (както при японското кимоно).

„Аптечката“ на Отци

Леденият човек е носел и своего-рода комплект за първа медицинска помощ. Той е представлявал два кожени ремъка, на всеки от които е била нанизана бучка от някакъв материал. Ремъците са били завързани за облеклото на Отци. Анализът показва, че тези бучки са от плодното тяло на брезовата пореста гъба (Piptoporus betulis).

Тази гъба е имала много медицински приложения, чак до 20 век. Известна е със своите антибиотични и кръвоспиращи ефекти. Освен това, токсичните масла в нея са ефективни срещу чревни паразити като тези, от които е страдал и самият Отци. Дали и тези лечебни свойства са били вече открити през Неолита?

 

Как е живял Леденият човек?

 

Кой е бил Отци?

Медната брадва на Леденият човек е важна улика за неговият социален статус. Медните брадви и кинжали са били символи на положение, определящи принадлежност към класата на войните или водачите, както свидетелстват някои статуи от същият период. Отци и неговата фамилия очевидно са имали високо положение в своята общност – много вероятно да са били собственици на говеда, вождове, или старейшини на селището.

Взимайки под внимание тази му роля в обществото, учените изграждат няколко теории за това, какъв е бил всъщност:

  1. Леденият човек е бил шаман, който се е изкачил в планината, за да се занимава със своите духовни задължения. Тази теория обаче е отхвърлена, заради липсата на свещени или ритуални предмети.
  2. Тъй като Отци е носел медна брадва, изниква вероятността той да е бил примитивен геолог, търсещ залежи на руда в планините. От друга страна обаче, той не е носел нито необходимите за тази дейност инструменти, нито образци от руда в себе си.
  3. Във връзка с оръжията, които с намерени у Ледения човек – неговият лък и стрелите – се допуска вероятността той да е бил ловец. Но пък от друга страна, те могат да имат и много други приложения, включително и защита от атаки на други хора. Частично запазената мрежа, с която могат да се ловят зайци, също предполага ловни занимания. Отци може да е използвал своите кремъчни инструменти и парчета рог, за да дере и разфасова улова си.
  4. Няма ясно доказателство Отци да е бил търговец. Шестте парчета кремък, които е носел, нямат търговски вид. По-скоро изглеждат като предмети за лична употреба. Както показва инструметът за ретуширане,  той е бил в състояние да изработва и заточва сам остриетата си. Екипировката му не включва никакви други предмети, които могат да бъдат търгувани.
  5. Накрая, съдейки по екипировката му като цяло, Отци може да е бил пастир, или човек, които превежда стадата до по-добри пасища. Превеждането на стадата играе важна роля по тия времена, и е било ключов елемент в икономиките на уседналите общества. Освен охраната на стадото, пастирът е трябвало да умее да ловува, да събира храна, и да поправя дрехите и екипировката си. Факт е, че Отци е упражнявал всички тези дейности. Благодарение на екипировката си – особено на контейнера с въглените, той трябва да е бил в състояние да прекара без проблеми много дни във високата планина. Остатъците от зеленина по дрехите му, както и в контейнера с въглените показва, че той скоро е бил в контакт със селище в долината. Тази теория се подкрепя и от факта, че мястото на находката се намира близо до важен проход между долините Шналс и Отц. Естествените планински поляни над границата на гората, са били използвани за пасища още от късният неолит. Въпреки всичко обаче, теорията е подкопана от факта, че по дрехите на Отци, и на мястото на находката, не са открити никакви следи от овце, кози, или кучета. Ако е бил пастир, той със сигурност би влизал във физически контакт с животните, които пази.
  6. Скоро след откриването на мумията започва да се върти хипотеза, че Леденият човек е изгнанник, прогонен от селището си, или беглец от него. Последните открития около причините за смъртта му, раните на ръката и главата, хвърлят нова светлина върху теорията, за той е бил преследван. По всичко личи, че Отци е участвал в битка малко преди смъртта си. Това може да го е принудило да избяга в планината. Преследвачите му обаче, са го открили, и са го простреляли със стрела в гърба. Използвайки последните си сили, той е успял да се добере до улея, където е умрял от раните си.
    Това, че екипировката му не е ограбена (особено ценната медна брадва), и че стрелата, с която е убит липсва, както и евентуалният удар по главата, дава повод на учените да смятат, че Отци е убит от свои. От хора, които са го познавали, и които не са искали да оставят улики на мястото на престъплението, които да водят към тях самите, както това би станало, ако бяха оставили стрелата, или взели брадвичката или други предмети от екипировката му.

 

Към коя културна група е принадлежал Отци?

Уникалността на находката прави културната класификация крайно трудна. В праисторически времена принадлежността към дадена култура се е изразявала основно чрез типичните форми на съдовете, и декорацията им. Липсата на керамика прави задачата още по-трудна.

Базирайки се на находките от медната епоха открити там, където днес се намира Южен Тирол, по всичко личи, че Отци е бил член на първата независима алпийска култура – Таминс-Карасо-Исера-5.

Отделяйки се през последните столетия на четвъртото хилядолетие преди Христа, тази група се е характеризирала с прости керамични съдове, декорирани чрез ръбове, жлебове и редове от точки. Мъртвите са били погребвани в масови гробове в пещери, или под скални навеси.

Усеща се и силното влияние на културата Ремнедело, която по същото време процъфтява по долината на По. Тя взима името си от гробището Ремедело Сото, намиращо се югозападно от езерото Гарда. Гробовете представляват овални дупки в земята. Заедно с хората са били заравяни и върхове на стрели, брадви, кинжали и древни украшения.  Ясно се забелязва социалното разделение: само около 17% от главите на брадвите, и 13% от кинжалите са направени от мед. Останалите остриета са или от серпентинен камък, или от кремък. Предметите, заровени  в някои от гробовете, поразително приличат на екипировката на Отци.

Къде е живял Отци?

Произходът на кремъка, който е носил Леденият човек, типологията на острието на брадвата му, видовете дърво, от които е направена екипировката, и поленът намерен в храносмилателният му тракт сочат, че той би трябвало да е живял някъде на юг от Алпите.

Анализът на изотопният състав на зъбния емайл и костите на Отци, предоставя още по-детайлна информация. Хората поемат различни изотопи (варианти на един и същ химичен елемент) чрез храната, и след това ги отлагат в тялото си. В резултат на това, изотопният състав на човешките останки зависи от геоложкият район, в който е живял човека.

Анализите показват, че Отци вероятно е прекарал детството си в горната част на долината Ейсак, или по долната част на долината Пустер. Той със сигурност е живял последните десет години от живота си в Vinschgau.

Археологическите разкопки на дворцовият хълм на Schloss Juval във Vinschgau, на входа на долината Шналс, са открили останки от неолитно и бронзово селище. Може ли това  да е бил домът на Отци?

 

 

Отци в Музея

 

Технология на консервацията

За да се запази мумията на Леденият човек е необходимо изкуствено да се симулират условията в ледника: температура от -6 градуса по Целзий, и относителна влажност от 98%.

За да се постигне това е разработена сложна автоматизирана охладителна система, чиито сензори постоянно изпращат данни за атмосферното налягане, температурата, относителната влажност, състава на въздуха и теглото на мумията. За да се предотврати постепенното изсъхване на останките, стените на клетката са покрити с плочи лед.

Изложението

Още от самото начало правителството на провинция Южен Тирол осъзнава значимостта на находката и, след няколко години съхранение и изследвания в Института по Анатомия в Университета в Инсбрук, решава да изложи мумията и останалите находки в музейна експозиция.

Взимайки под внимание общественият дебат дали тялото трябва да бъде погребано след завършване на археологическите, антропологичните и медицинските изследвания, крайното решение е в полза на това, тялото да бъде консервирано и изложено в музей.

Находката трябва да бъде консервирана по възможно най-добрият начин, като същевременно остане и достъпна за заинтересованата публика. Изследователската работа по тялото също така трябва да продължи.

Самата мумия е поставена почти скрита от поглед в подобна на апсида, затъмнена стая, и може да бъде видяна през малък прозорец, пред който  посетителите минават един по един. Размерите на прозореца са само 40 на 40 сантиметра. Ако е по-голям, той ще създава неприемливи температурни колебания вътре в клетката.

В същото време проектантите на експозицията са желаели да осигурят на мумията интимна атмосфера, по етически съображения.

По материали от www.iceman.it

 

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

13 коментара

  1. Много интересна информация… Супер статия… +++

    Ще има ли още ?

  2. Стояне, благодаря ти за чудесната статия! И двете части ми бяха изключително интересни!
    Може би остана единствено неуточнено, че мумията може да се види в музея в град Bolzano (Южен Тирол, Италия).
    Поздрави!

  3. Мисля, че не са само това филмите за Отци. Май има и още, макар че не съм сигурен напълно.

  4. Смерть ледяного человека. (англ. Death of the Iceman) BBC — British Broadcasting Corporation, UK — London, 2002.

    Ледяной человек. (нем. Der Mann aus dem Eis) VHS, Spiegel TV, 97 мин.

    Человек из Эцталя и его мир. (нем. Der Ötztal-Mann und seine Welt) VHS, Movienet Film GmbH, 93 мин.

    Эци — ледяной человек. (нем. „Ötzi – Der Mann aus dem Eis“) VHS, FWU — Wissen und Bildung, 27 мин.

    Ледяной человек. (англ. Ultimate Guide, Iceman) Discovery Communications Incorporated, USA/Brando Quilici Productions, Italy

    Загадки истории. Ледяная мумия (англ. Mysteries of History. Ice Mummy) AETN International, КП Продакшн, 2010.

  5. Знаеш, че лъка няма да бъде пропуснат от мен хаха.
    Правени са опити за реплика и лъка не е издържал теста. Това наистина доказва, че е бил в процес на работа. Иначе Боб Куи прави подобна реплика със същите размери и лъка е дръпнал около 150# на 23 инча.
    Тетива – от това, което съм чел в раницата е имало въже от коприва или лико, което е с подобна дължина на лъка и от там се предполага, че това е тетивата. Копривеното въже е подходящо за лъкове до около 50#, което буби съмнение дали наистина това е тетивата, като се има предвид предполагаемата сила на лъка. Спора е дали липсата на нарези също не отговаря на този въпрос, има много доказателства, че лъковете в в тази епоха на са имали такива а намотка от от връв, която има роля на нокове.

    http://www.jw-gpw.eu/Boegen/Steinzeit/Nr.1_Holmegaard_Ulme/HGU_OW_d.jpg

    http://www.jw-gpw.eu/Boegen/Steinzeit/Nr.1_Holmegaard_Ulme/HGU_UW.jpg

    • Да, лъкът в този му вид, в който е намерен, не става за ползване. Дори и приведен в работеща форма, както каза ти, ще стане над 150 либри. Това е боен лък, и то по-силен от реално ползваните в Англия навремето. Да не забравяме, че на Отци основно му е трябвал за лов. Няма данни Отци да е използвал силен лък (промяна в костна структура). За да ловуваш не ти трябват огромни дистанции и сила, а точност. За да станеш много точен с толкова силен лък, трябва да си меко казано як. 🙂 Съдейки по височината и предполагаемото тегло на Отци, то той би стрелял комфортно с нещо около 50 либри, а над 60 би му било трудно да е точен. Ето защо се смята, че лъкът в завършена форма сигурно би трябвало да е някъде в тези граници.

      Колкото до тетивата – наистина е намерено въже с подходящата дължина, но то дори не е от коприва, а от лико на липа. Освен това е неравномерно изплетено – в единия край е 3.5, а в другия 7 мм. За сравнение – тетива на 50 либров лък, изплетена от първокачествени ленени влакна, е с дебелина около 3.5 мм. При по-лош материал – коприва например, дебелината ще е по-голяма. Изрязаните нокове на стрелите на Отци са били с ширина 4 мм, което явно е в подкрепа на това, че завършеният лък би трябвало да бъде с долу-горе тази сила – 50 либри. 🙂

      А иначе си прав, че няма нужда да има изрязани нокове по краищата на лъка, и че може да са били с навити сухожилия или връв, макар това да е хипотетично. 🙂

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: