В историята на флинтнапинга като технология, техниките „твърд“ и „мек“ чук предхождат отлюспването с натиск (preasure flaking). При изработката на по-сложни каменни оръдия, като например върхове на копия, стрели, или двулицеви (biface) ножове, процесът обикновено следва точно тази схема – твърд чук, мек чук, и отлюспване с натиск. Въпреки това, по-лесно е би било ако първо изучите отлюспването с натиск, а след това продължите с „мек чук“. Ето защо ще поговорим първо за тази техника, а след това ще продължим с „мекия чук“.
Принципите на отлюспването с натиск са много близки до тези на техниката „мек чук“, с която ще се запознаем по-нататък. Разликата е в това, че силата се прилага чрез натиск с флейкъра (инструмент за отлюспване с натиск) върху платформата, вместо с удар по нея. Това означава, че не можете да приложите толкова голяма сила, но пък точността е доста по-голяма.
Когато някой започва да изучава флинтнапинг, е по-добре да започне с отлюспването с натиск, защото то е по-лесно. Така по-лесно виждате какво се случва, и прилагате принципите на едно по-ниско ниво. Необходимите инструменти и изходни материали са лесни за намиране, и дори начинаещ може да направи приличен прост връх на стрела, с който да се гордее (макар и за кратко 🙂 ).
Инструменти
Инструментите за отлюспване с натиск е лесно да бъдат намерени, или изработени. Най-основно имате нужда от флейкър, защита за ръцете (подложка)(Фиг.1-1), и малък абразивен камък (Фиг.1-5). Много от напърите използват шип от еленов рог в ролята на флейкър (Фиг.1-2). Единствената модификация от която се нуждае роговият флейкър, е отрязването му от рога, и периодичното му заточване, защото лесно се износва при работа. При археологически разкопки това са най-често намирания вид флейкъри.
Ако не можете да намерите рог – има алтернатива. Може да използвате например парче от дебела животинска кост (телешка), прикрепено към дървена дръжка. Такива по-сложно устроени флейкъри са характерни за по-късните праисторически времена. Иши е предпочитал сложен флейкър, чийто връх е бил от гвоздей от меко желязо, а много от днешните напъри използват за целта дебела медна жица. Малко парче от дебела медна тел може да бъде втъкнато в дръжка на пила или друг ръчен инструмент, за да се получи евтин, здрав, и ефективен инструмент (Фиг.1-3), чийто части можете да намерите във почти всяка железария.
Много напъри предпочитат медта пред рога, отчасти защото тя е по-твърда и се нуждае от по-рядко заточване. Ако работите с твърд материал, или правите здрави платформи, нужни за премахване на големи люспи, медта е по-добрият избор. По-острите и по-твърди медни върхове на флейкърите позволяват по-прецизно и по-лесно отделяне на люспата.
Още една възможност е да се използва твърдо дърво, но за целта се изисква повече умения, малко по-различни техники, и много заточване на инструмента. Много от кремъчните артефакти в Австралия вероятно са били изработени по този начин. Може да се използват и парчета от раковини, както и камък, но и двата варианта са наистина трудни за работа. Тъй като не са достатъчно пластични, за да се получи добро сцепление между тях и кремъка, е трудно да се правят дълги люспи, а платформите се натрошават лесно.
Другият инструмент, от който имате нужда, е малък абразивен камък (Фиг.1-5). Той трябва да е груб – като фин пясъчник, твърд варовик, фин базалт, или дори карборунд (синтетично точило). Абразивът ще се използва за натриване и надраскване на ръбовете на парчето, върху което работите, за да установите по-добра платформа.
Няколко думи за безопасността
Ако люспата, която натискате с флейкъра, се забие в дланта ви, ще се нараните доста сериозно. Много етнографски източници сочат, че нашите древни предци са ползвали подложки. Има също и праисторически доказателства за тяхната употреба – значи те не са били много „по-корави“ от нас.
Ръкавицата ограничава възможността на ръката да усеща парчето кремък, и да го поддържа добре. Ето защо най-често за целта се използва малка подложка с дупка за палеца (Фиг.1-1). Тя стои добре в дланта, като в същото време пръстите са свободни.
Изходни материали
Отлюспването с натиск обикновено се прави върху някоя люспа, или частично оформено двулицево парче (байфейс/biface). За да започнете с обучението си, вземете сравнително тънка и равномерна люспа, направена с техниката „твърд чук“. Стават също и дъна от стъклени бутилки или прозоречно стъкло. Всъщност много напъри са започнали да се учат върху стъкло, защото е лесно за намиране.
Стъклото има и други предимства – то е много хомогенно (еднородно), така че няма как да попаднете в някоя жилка, а белезите от люспата са много ясни, и лесно можете да разберете какво точно се случва. То обаче, е малко по-чупливо, което вече не е толкова добре, защото лесно можете да счупите работното парче. Но от друга страна, чупливостта означава прилагането на по-малко сила, което от своя страна значи по-голям контрол.
Ръбовете на стъклото се чупят лесно, така че е особено важно да подготвяте добре платформите. За начинаещия, всяко нещо, което те кара да се забавиш, и да помислиш над организирането на платформите, е добре дошло.
Основни принципи
При твърдият чук, ударът се нанася зад ръба, върху равна платформа. При отлюспването с натиск силата се прилага върху самия ръб, с помощта на флейкъра. Ъгълът на платформата в този случай е ъгълът на самия ръб, и е по-малък от 90 градуса (oбикновено много по-малък). Силата се прилага към платформата под ъгъл по-голям от 90 градуса (Фиг. 2-а).
При техниката „твърд чук“ ъгълът на удара е по-малък от 90 градуса, спрямо равнината на парчето кремък. Основната сила при отлюспването с натиск , е приложена почти паралелно на централната равнина , или малко навън от нея, но следвайки повърхността на парчето (Фиг.2-а). Всъщност при отлюспването с натиск има два компонента на силата: по-голямата сила трябва да е насочена както е описано по-горе (Фиг.2-b-1), но има също и такава, носочена надолу, която помага за стартирането на люспата (фиг.2-b-2).
За да усвоите тази техника, поставете върха на флейкъра си срещу ръба на парчето, сякаш искате да го разцепите на две (върха на флейкъра). Ръбът трябва да бъде правилно подготвен: ъгъл по-малък от 90 градуса – достатъчно остър, за да потъне едва забележимо във върха на флейкъра, и да не се получи приплъзване, и достатъчно тъп, за да не се натроши още при първоначалният натиск. Натиснете внимателно в посоката, в която искате да се отдели люспата, натрупвайки постепенно сила. След това добавете леко движение надолу, към дланта си, и люспата ще се отдели с рязък пукот.
Ако силата, приложена надолу, е прекалено голяма, отделените люспи ще са къси. Ако пък силата, насочена срещу ръба, е прекалена, то той може да се натроши, и въобще да не се отдели люспа. Начинаещите почти винаги правят къси люспи, обикновено защото прилагат прекалено много сила надолу.
Работна позиция
Има доста вариации на работната позиция, но като за начало ще опишем най-простата, основна позиция, на която можете да се доверите напълно:
Поставете кожената подложка в дланта ви. Поставете парчето, над което ще работите, върху нея, като гледате то да лежи върху месестата част в основата на палеца (Фиг.3). Притиснете го към дланта с пръсти. Парчето трябва да е добре поддържано от тази месеста част, особено ръбът, върху който работите. Ако поставите парчето в дланта си подобно на мост, свързващ двете издадени нейни части (над линията на живота), и го притиснете, много вероятно е да го счупите.
Добре е да работите седнали, леко приведени напред, с китки опрени върху вътрешната страна на бедрата (снимките по-долу). Тази позиция ви дава сила и стабилност. Един от основните проблеми на начинаещите е, че се забелязва тенденция да опират лакти върху бедрата си, а дори и да работят без никаква опора на ръцете. В момента, в който приложат сила, всичко започва да трепери и да се тресе, или парчето е натиснато надолу в дланта, тя самата се извива, ъгълът на натиск се променя, и в резултат се отделя само една къса люспа.
Когато на бедратa са опрени китката и задната част на дланта, не само че всичко е по-стабилно, но може да бъде използвана и пълната сила на ръцете, както и тежестта на торса, за да могат да се отделят и доста големи люспи. Понякога допълнителна сила може да се приложи и чрез събирането на краката един към друг.
Начална фаза
Първата стъпка е обследването на парчето, с което ще работите. Трябва да помислите малко над него. Какво искате да направите от него? Представете си завършеното острие. Изпълнимо ли е това? Какви проблеми трябва да избегнете или отстраните – дебели участъци, жилки, прави ъгли.
Когато сте наясно какво искате да направите, започнете с подготовката на ръбовете. Ако имате тънък, остър ръб, резултат от окончание „перо“, трябва да го премахнете, като го натриете с малък каменен чук, абразивен камък, или ръба на флейкъра ви (фиг.4-а). Ако се опитвате да отлюспите много остър ръб, той така или иначе ще се счупи, а ако го оставите да стои върху парчето, то рано или късно ще свършите с порязани пръсти.
Натрошете острия ръб с триене по дължината му, или перпендикулярно на посоката на вътрешната повърхност на парчето. Така ще направите ръб, който има скос към вътрешното лице на работното парче, и е леко затъпен (фиг.4-b).
Сега използвайте този ръб като платформа, и премахнете серия от люспи към външната повърхност на парчето. Тези първи люспи не трябва да са много дълги. Опитайте да ги направите равномерни и избягвайте стъпалата и другите грешки. Когато отлюспите колкото се може по-голяма част от дължината на парчето, подкастрете и натрошете ръба в същата посока, след което го обърнете, и отлюспвайте от другата повърхност. Когато приключите, ще имате двулицев ръб по тънката периферия на парчето си.
Следващата стъпка е да се справите със по-дебелите ръбове, или тези с прав ъгъл, като например при парчетата стъкло. Това се нарича „обръщане на ръба“ (turning the edge, bifacing), и както и преди, целта е да се стигне до остър двулицев ръб, върху който да направите платформи за по-нататъшно отлюспване.
Ако ръбът с прави ъгли е достатъчно тънък, понякога можете да отделите люспа направо през него от едната, или от другата му страна, особено в ъглите (фиг.5). Това прави ръба заоблен към едното лице, и може да бъде отлюспван в тази посока.
Също така е възможно да отделяте люспи от платформа с прави ъгли. Това може да направи правият ъгъл достатъчно тънък, за да имате по-добра стартова точка (фиг. 6). Недостатъка е в това, че люспи от 90 градусови платформи обикновено завършват със стъпало или панта, особено когато повърхността е гладка, както е при стъклото. Стъпалата и пантите ще ви създадат проблеми, когато по-късно се опитате да направите люспи през цялата дължина на едното лице на парчето.
Почти всички ръбове имат място, от което да започнете, което да не е с прав ъгъл и да предоставя добра платформа. Започнете от него, и работете към ръба с прав ъгъл. Започвайки където и да е, върху подходяща платформа, работейки по дължина на ръба, всяка люспа отделяйте от подходяща платформа по-малка от 90 градуса, ще премахва част от неподходящата правоъгълна платформа, и ще прави подходяща такава за отлюспване за отделяне на люспа от другата страна на парчето. Това най-лесно ще разберете, като погледнете Фиг.7.
След всяка люспа (или поредица от люспи), парчето се преобръща от другата страна, и белегът от последната люспа служи като платформа за следващата докато не се премахнат всички прави ъгли по ръба на парчето, и не се получи остър двулицев ръб с подходящи ъгли на платформите. Този процес е известен като „редуващо се отлюспване“ (alternate flaking), „обръщане на ръба“ (turning the edge) или скосяване/заобляне на ръба (beveling).
Обръщането на ръба е начин да се преодолеят повечето ръбове с неподходящи платформи – ъгли от 90 и повече градуса, здрави обли ръбове, издутини и удебеления, и места, където сте натрошили платформата, или сте оставили стъпало върху нея. Трябва да внимавате да не натрошите платформите, или да ги заоблите прекалено при натриването. Ако счупите малката платформа, направена от предходната люспа, може да се наложи да се върнете назад, и да започнете всичко отначало, като започнете малко по-дълбоко в ръба.
При обръщането на ръба се работи и върху двете лица на парчето, и обикновено това е първата стъпка при направата на двулицево острие, независимо връх на стрела, нож, или ръчна брадва. Повечето люспи при обръщането на ръба ще са къси, неравномерни по форма, и няма да навлизат много навътре по повърхността на парчето. След като процеса приключи, той ще осигури платформи по цялата дължина на ръба, които след това могат да бъдат подготвени за поделянето на люспи, навлизащи доста по-навътре по повърхността на парчето.
02.10.2012 at 13:54
Браво Стояне, още една страхотна статия! Аз лично предпочитам да използвам не малък флейкър, а така наречената- Ishi Stick( не знам как се казва на български). Забелязах, че не си описал този инструмент в публикацията, та исках да те питам дали си запознат с него и дали го използваш?
02.10.2012 at 14:01
Това е първата част на публикацията. Да изчакаме и втората. 😉
02.10.2012 at 22:14
Ааа, добре. Извинявай, предположих че може да прибързвам с въпроса 😉 .
11.06.2016 at 12:44
Здравей Стояне, тъй като не можах да си намеря рог ,използвах голям пирон,чийто връх съм го направил като на рога от снимката по горе.Незнам защо не мога да правя големи люспи въпреки че спазвам всички указания които си дал,та въпроса ми е възможно ли е това да е от пирона ?