xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Мед от диви пчели

| коментара 11

Наскоро във форума се появи тема за събиране на мед от диви пчели. Това си е бушкрафт умение и занимание, практикувано навсякъде по земното кълбо, където има диви медоносни пчели. Спомних си, че съм чел някъде за метода, който са използвали нашите дядовци някога. Реших да го издиря, и публикувам тук.

Като начало малко теоретични постановки:

Диви медоносни пчели у нас реално няма. Това всъщност са подивели рояци на питомната медоносна пчела, които са се изплъзнали по някакъв начин на пчеларите във фазата на роене на пчелните семейства. Такива рояци-бегълци си намират подходящо място сред природата – хралупи, скални ниши и т.н., където организират своя „кошер“, правят восъчни пити, и ги пълнят с мед. Вероятността обаче, да преживеят зимата, е малка.

„Работният периметър“ на пчелите работнички е площ с радиус до 3 км, като обикновено е дори по-малък – 1-2 км. Те не ходят да събират нектар и прашец  по-далеч, което ще рече, че ако видите медоносна пчела някъде из горите или полята, то кошера й е на не повече от 3 километра от вас. Ако в този периметър няма селище или пчелини – бинго!, имате си работа с диви пчели.  В периметъра на кошера също трябва да има източник на питейна вода, което е много важно за пчелите.

След като сте уверени, че сте попаднали на диви пчели, остава само да ги проследите обратно до кошера им. Тук идва цялото майсторство. За него ще стане дума в цитата по-долу (със съкращения). Той е от разказа „Мед от диви пчели“, публикуван в сборника разкази на Ради Царев, озаглавен „Дивите ми приятели“ (който, между другото, е много приятна книжка, която намерих случайно захвърлена на една ограда).

 

Свалих натежалата раница на тревата, извадих от нея изтърканите и потъмнели от времето захлупци, леката сива кратунка, надупчена нарядко с шило, делвата с дупките на гърлото, през които бяха прекарани връвчици за носене, мастиленото шишенце с бяла блажна боя и привързаната за него тъничка четчица от водни бои и ги подредих да ми бъдат подръка. После взех кратунката и пристъпих към най- близкия лопен.

Върху едно от цветчетата жужеше нетърпе­ливо подранила пчела, цялата напрашена в жълто. Поста­вих отвора на съда близо до насекомото и с точен удар на показалеца го съборих вътре. Повторих това пет пъти, сло­жих плоската дървена запушалка на дупката и се върнах при малкия си лагер. Тук събрах набързо полуизсъхнали треви, кафяви стъбла повехнала дива цикория, зелени листа от близкия трънкосливов храст, натъпках всичко в нащър­бената делва и го подпалих с късче хартия. Във въздуха се вдигна тъничка сива струя дим, която затърси колебли­во път към светлото небе.

После отчупих сухо стъбълце от недорасла метличина и отворих захлупците, в които бях разредил мед с вода. Потопих клечицата в гъстата течност и поднесох влажния крайчец към една от дупките на кра­тунката. Най-близката пчела, която се въртеше раздразнено в неочаквания затвор, се залепи за лакомството и започна да смуче, упоена от наслада.

След като нахраних всичките пет пленнички, доближих делвата до кратунката и я опуших внимателно, колкото на­секомите да доловят дима. Потопих четчицата в боята и из­вадих запушалката на отвора. Първата пчела запълзя към вратичката, прелази през ръба и точно в този миг докоснах с върха на четчицата нейното телце между крилата. Насе­комото се напрегна и излетя, но на гърба му остана бяло петънце. Успях да бележа четири пчели с боята, а петата се измъкна недосегната, тъй като беше по-пъргава от дру­гите.

Проследявах с поглед полета на насекомите. И петте пчели са насочиха на север към подножието на планината. Те изчезваха зад храстите, където минаваше планински по­ток, раздрал лъкатушно гръдта на платото. Занесох вещите си близо до брега му, поставих димящата делва върху пло­сък камък, обрамчен с буйна растителност, и до нея поло­жих празната кратунка с отвора нагоре. Сега трябваше да чакам търпеливо, но се получи друго.

 * * *

 Понесе се отново жужене, което се засилваше, приближа­ваше се. Над кратунката се виеше пчела. Тя кацна върху ръба на отвора и по­лази без колебание навътре. Скочих на крака, наведох се и надникнах през дупката. На гърба на насекомото се белее­ше петънце — не бях направил грешка, умението на дядо не беше потънало в забрава, бях го възкресил като по чу­до в този тъй хубав ден. Посегнах с разтреперани пръ­сти към пръчицата и веднага започнах да подхранвам пче­лата. През това време долетяха и нейните посестрими. Из­минали се бяха тридесетина минути от отлитането им. Хра­лупата, в която дивите пчели бяха изградили питите си, сигурно се намираше доста далеч, но имаше време до залез слънце.

Пчелите се нахраниха и полетяха пак обратно. Този път отбелязах по-сполучливо посоката на летежа им и се преме­стих по-уверено до следващото препятствие. Подхранвах на­секомите, добавях листа и треви в делвата, за да им пома­гам да намерят кратунката със струята дим, вървях на­пред от място на място.

 * * *

 Стоях до група остри скални върхове, които се подаваха от почвата подобни на гигантски зъбци на гребен. От кратунката към горския кошер се беше обра­зувал истински въздушен мост. Две гъвкави вериги от доли­тащи и отлитащи пчели, сякаш изстрелвани от срещуполож­ни картечници, летяха като дребни жълточерни куршуми.

Хралупата се криеше нейде в китката великански буки, чиито гладки тъмносиви дънери се издигаха от скалите ка­то дялани от мрамор колони на древен храм и поддържаха върху себе си зелени сводове от облаци лъскави листа.

* * *

 Победил бях в това безкрайно дълго дебнене и преслед­ване — другия път трябваше да водя с мен и децата си, — не биваше да бъде забравено старото майсторство.

 

Чел съм и други материали за проследяването и намирането на гнезда на диви пчели, и ако има интерес, може по-нататък да преведа и някои от тях.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

11 коментара

  1. Много полезно и заинтригуващо. Браво! Незнаех тези подробности за пчелите, а съм срещал доста по горските поляни и то там, където в посочения радиус няма нищо.

  2. Много интересно са ги откривали, наистина.
    А ето как го правят по другите континенти ––> http://vbox7.com/play:b856827e45

  3. това е доказателство за „невъзможното“ общуване с природата…

  4. bobber, нещо ми е трудно да разбера какво имаш предвид?!

  5. хахах
    мисълта ми беше че в днешния материялен свят много хора си мислят че общуването с природата което си е било нещо нормално(както се видя)е невъзможно.
    знаеш и индианците колко близко до природата са живяли…има истории че някои могат да говорят с животни,и което е по-интересно че животните им отговарят 🙂
    сега изглежда чак като небивалица,но нищо чудно да е верно 😉

  6. Малка забележка.
    Може би е хубаво да се оправи терминологията. Понятие като дива медоносна пчела няма, но да кажем че може да се използва за медоносна пчела в свободно състояние. От 4-те вида медоносни пчели никоя не е „опитомявана“ за да бъде след това изпусната да подивее. Всичко това пиша с най-добри намеренияза да не изпадат в зблуда читателите. Поздрави.

    • Опитах се да уточня в началото на публикацията за какви пчели става дума, надявам се читателите да са разбрали. Именно за тях използвам нарицателното „диви“, а и защото автора на въпросния разказ е използвал същото определение. Иначе за питомното – да, малко трудно да се опитоми нещо, което има само нервни ганглии. 🙂 Всичко беше образно казано, с цел яснота за редовия читател. Благодаря за уточненията!

    • Необходимо е да се знае че ако се взема мед то е важно да е с мярка и да се остави достатъчно на пчелите за презимуване тоест повечето мед да остане в гнездото.По принцип гнездата са в труднодостъпни хралупи и за да се извади от тях мед трябва да се изреже и част от дървото което пък може да съсипе самата хралупа и да навреди на пчелното семейство.Може при невнимание да се нарани или убие майката което може да доведе до загиване на цялото семейство/макар че те биха могли да си отгледат нова майка ако сезона го позволява/.Така че ако не е свързано с оцеляване по добре да не се пипа или ако се изреже правоъгален прозорез после да се затвори добре.Така от там може да се извади малко мед и следващата година ако семейството оцелее през зимата и въобще дивия кошер да се ползва като бортнически.

  7. Бях на изложение в етнографския музей в Пловдив,това лято.Един рояк пчели си бяха свили гнездо, в носещата греда на сградата.Медът им преливаше и капеше,точно на стълбите,на цвят тъмно кафяв кехлибар.Беше много вкусен:))

  8. Аз мисля като намеря някоя хралупа да слагам близо до нея тръвна и когато започнат да се роят – по-голям да е шанса да се засели с рояк. Благодаря за материала 😉 Спределете още информация по темата.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: