Подготовка на платформите
След като сте „обърнали“ ръбовете, и сте премахнали тънките остри ръбове, вече сте готови да започнете отлюспването, за да изтъните и оформите парчето. За тази цел трябва да правите люспи, които вървят по лицето му, и навлизат доста навътре от ръба. Вече отбелязахме натиска навътре от ръба. Той е нужен за да премине люспата по-дълго разстояние по лицето на парчето. Дори по-важна от този натиск е обаче добрата платформа, която ви позволява да го приложите с нужната сила.
Запомнете, че при отлюспването с натиск платформа се явява самият ръб. Обикновено той е така скосен, че е по-близо до едното от двете лица на парчето. Логично е да желаете да премахвате люспи от точно тази негова страна. (фиг.2) Това не означава обаче, че трябва да зависите от шанса, и да отлюспвате само от там, където платформата е добра. Платформите могат да бъдат контролирани и нагласяни така, че да ви дадат това, което желаете. Те са единственото и най-важно нещо, което контролирате.
Идеалната платформа при отлюспването с натиск в повечето ситуации е леко над лицето , от което желаете да отделите люспа, и забележимо по-ниско от другото (фиг. 2-а). Представете си равнина, минаваща през въображаемия център на парчето. Да я наречем централна равнина. Платформата трябва да лежи върху, или под тази равнина (фиг.2-b).
Двулицевият ръб (фиг. 3-с) е за предпочитане пред еднолицевия (фиг. 3-а), където лицето на парчето представлява едната страна на платформата. Прекалено издутите скосове трябва да бъдат избягвани.
Ако платформата е прекалено близо до лицето на парчето, отделените люспи ще са тънки и къси, или ще имат скронност да завършват със стъпало или панта. Това е подобно на случаите, когато ъгълът на платформата е близък до 90 градуса. Ако отлюспвате еднолицев ръб от другата страна, срещу лицето, което е по-далеч от ръба (фиг. 3-b), е много трудно да накарате люспата да върви по плоската повърхност. Обикновено тя следва белега от предходната люспа върху скоса, резултатът от което е тънка, къса люспа, която увеличава ъгъла на ръба, но не променя позицията на платформата. Правилният двулицев ръб (фиг.3-c) позволява по-дебела и дълга люспа, която се разпространява и по плоската повърхност на парчето, като по този начин го изтънява.
Когато премахнете люспа от едното лице, платформата на ръба се премества към другото лице на парчето.Така е лесно да се контролира позицията на платформата. Ако желаете да отделите люспа от дадената повърхност, и искате да преместите платформата по-далеч от нея, можете да направите това, като премахнете къси люспи от ръба, в посока към лицето, от което искате да се отдалечите (фиг. 4).
Това може да бъде постигнато с отлюспване и „подстригване“ (shearing) с ръба на флейкъра, или натриване с абразивен камък (снимките по-долу). При отлюспването премахвате малки люспи, като натискате флейкъра почти изцяло само надолу. При „подстригването“ отчупвате дребни люспички от ръба с помощта на ръбовете на флейкъра. Натриването включва използване на абразива в една посока – навън от лицето, от което желаете да отлюспвате. По този начин се отделят малки люспички (ако натискате достатъчно силно), а също така и се заглаждат и затъпяват ръбовете, за което ще стане дума по-късно.
След като премахнете люспата, получавате чуплива издатина над вдлъбнатината от луковицата на перкусия, също както видяхме и при техниката „твърд чук“. Тази издатина прави ръба прекалено слаб, за да се отлюспи следващата люспа, освен ако издатината не бъде премахната, и платформата подготвена.
При отлюспването с натиск и работата върху двулицеви остриета, ще желаете да премахнете следващата люспа от другото лице, затова трябва да премахнете издатината чрез отлюспване, „подстригване“, или натриване на ръба в същата посока, в която сте премахнали предходната люспа – или с други думи – към лицето противоположно на това, върху което искате да работите сега (фиг. 6). Така не само премахвате издатината, но и нагласяте платформата към лицето, върху което искате да работите.
Платформите при отлюспването с натиск трябва да бъдат едновременно остри и здрави. Платформата е самият ръб, и тя трябва да е достатъчно остра, за да се забие леко във върха на флейкъра – в противен случай той ще се изплъзне още преди да успеете да натрупате достатъчно сила на натиск.
От друга страна обаче, прекалено острият ръб е чуплив, и не може да издържи на големия натиск, и да го предаде на люспата. Лекото натриване на ръбовете ги затъпява и подсилва. Ако искате да нагласите позицията на плафтормата спрямо лицето, върху което желаете да работите, можете да натриете ръба с абразива в посока навътре от него.
Дори платформата да е подходящо подготвена, някои напъри желаят тя да има допълнително заобляне на ръба, в същата посока, в която е основният скос (фиг. 7). Ефектът от това е увеличаване на ъгъла на платформата, и по-лесно преминаване на силата на натиск към лицето на парчето. Това се прави внимателно с абразив, като се внимава да не се отделят люспи, а просто да се заглади ръба.
Ако не желаете да нагласите позицията на платформата, а просто да затъпите ръба, можете да го направите като движите абрадера напред-назад по ръба на парчето, все едно искате да го разрежете. Натриването в посока на лицето, от което смятате да отделяте люспи, обикновено трябва да се избягва, освен ако не желаете да върнете ръба назад към централната равнина, за да отделите по-голяма люспа, или ако току-що сте отделили люспа от тази страна, и желаете да продължите с още няколко, пак от нея. В този случай трябва да премахнете чупливите издатини, останали от предходната серия люспи.
Възможно е да подсилите прекалено платформата, като затъпите ръба толкова, че флейкъра да се изплъзва от него, или просто да не можете да приложите достатъчно сила, за да отделите дълга люспа. В този случай е възможно да премахнете малка люспа, като натиснете надолу върху тази платформа, по начина, по който се прави „обръщане на ръба“. Но това може да е идеалното място за премахване на ключова люспа, и да сте направили идеалната платформа, с изключение на това, че е прекалено здрава. В този случай можете леко да я отслабите, като я изолирате.
Острият връх дава прецизност, а също така и концентрира натиска върху малък участък, което редуцира количеството сила, нужно за стартиране на пукнатината. Изолирането на платформата има долу-горе същият ефект. Чрез отлюспването на малки люспи-жлебове (фиг.8-1,2) от двете страни на платформата (фиг.8-3), вие намалявате участъка от ръба, който е в контакт с флейкъра ви, и разстоянието, което началната пукнатина трябва да преодолее през него. Това ще ви помогне за отделянето на по-голяма люспа от другата страна на парчето (фиг. 8-4). Внимавайте да не изолирате прекалено!
Начинаещите обикновено правят платформите прекалено слаби, или въобще забравят да ги подготвят. В резултат техните люспи са къси и неравномерни. С увеличаването на увереността и силата ви, ще откриете, че здравата платформа и големите люспи са много по-ефективни. Обикновено трябва да правите възможно най-здравата платформа, с която можете да се справите, и да не се страхувате прекалено. Това е особено важно, ако желаете да стигнете отвъд елементарните нива на отлюспването с натиск, и искате да изработвате по-големи остриета, да изтънявате, и да правите отлюспване по шаблон (patterned flaking).
Изтъняване
Ако помните от публикацията за твърдия чук, последната важна променлива, която трябва да контролирате, е формата на повърхността, от която се опитвате да отделите люспа. Люспите имат склонността да следват гребените и високите точки. Ето защо опитният напър се опитва да направи равномерни серии от сходни по форма и големина люспи, покривайки повърхността на парчето с вълнообразен шаблон (pattern) от белези от люспи.
От друга страна, люспите окончават със стъпало или панта, когато вървят към изявена вдлъбнатина или издутина. Тези проблеми трябва да бъдат внимателно отстранени, и парчето да бъде изтънено равномерно. Трудно е да се изтънява чрез отлюспване с натиск. Люспите при тази техника имат склонността да са къси и чупливи, така че не могат да премахват много маса.
Те не са достатъчно силни, за да издържат на голяма сила, и ще завършат с панта, стъпало, или ще се натрошат, ако очаквате прекалено много от тях. Това е в особена сила ако сте начинаещ. След като натрупате известен опит, и започнете да правите дълги и равномерни люспи, ще сте в състояние да изтънявате малки остриета доста добре. За тази цел обаче, ще ви е нужна доста физическа сила. Това си личи добре по предмишниците на някои майстори.
Жлебове (Notching)
Много от познатите върхове на стрели, копия и ножове, както и някои други каменни оръдия, имат жлебове или други приспособления, които обикновено са правени чрез специално приложение на техниката на отлюспване с натиск.
Жлебовете са започнати чрез обикновено отделяне на люспа, след което отлюспването е продължило навътре, редувайки двете страни на парчето. Ако желаете дълбок и тесен жлеб, ще имате нужда от много остър флейкър. Можете да използвате както шиловидно острие, така и широко и сплеснато такова, подобно на главата на отвертка (виж в Част Първа – Инструменти).
Жлебът е добре да се направи чрез две малки люспи, а не с една. Това ще ви даде втори шанс, ако натрошите платформата, което е много лесно, когато жлебът стане дълбок. След като веднъж навлезете в жлеба, ще премахвате къси, широки люспи, а не дълги, използвайки повече сила надолу, отколкото навътре към парчето.
Ще е трудно да скосявате ръбовете вътре в жлеба, а платформите ви често ще са на централната равнина. Самият ръб често ще бъде или прекалено чуплив, надвиснал над последно премахнатата люспа, или по-тъп и натрошен, отколкото бихте желали. Ще откриете, че често е по-добре да поставите върха на флейкъра малко над, и навътре от ръба на жлеба (фиг.9) Това означава, че повечето от натиска ще бъде насочен надолу, което ще изисква доста сила.
Изисква се добра преценка , за да избегнете опита да отлюспвате прекалено навътре от ръба, което ибикновено довежда до огъване и счупване на деликатният участък в най-неподходящия и разочароващ момент – след като сте работили дълго и здраво над парчето, и почти сте го завършили.
Други техники на отлюспване с натиск
До тук описахме стандартната основна позиция при отлюспването с натиск, която ще използвате през почти цялото време. Има обаче и алтернативи и вариации, които може да си струва да опитате.
Ако върхът на флейкъра е прикрепен към дълга дръжка, имате възможността да прилагате много по-голяма сила, като включвате в това и горната част на ръката, рамото и гръдният кош (фиг.10). Днешните напъри наричат този дълъг флейкър „Иши пръчка“ (Ishi-stick), на името на последният див индианец, който основно е използвал този инструмент при изработката на каменни остриета.
Колкото повече сила използвате обаче, толкова по-трудно е да задържите парчето, над което работите, неподвижно. Ако не го фиксирате достатъчно, от натиска то ще се извърти, и силата, вместо да отдели дълга люспа по повърхността, ще направи само къса такава. В опита си да задържите парчето здраво, можете да го притиснете и огънете прекалено. Това ще го счупи, особено ако прилагате голяма сила с флейкъра върху него, което е лесно с този инструмент.
Подръжката на парчето, върху което работите, помага за справянето с проблема. Някои напъри обичат да поставят парчето върху масата, или някаква удобна повърхност, лежащо върху кожена подложка, или друга мека и нехлъзгаща се повърхност, непозволяваща празни пространства под него, които да бъдат предпоставка за счупване (фиг. 11).
Алтернативата на това е малко, плоско парче дърво, поставено в дланта, което се нарича „ръчна наковалня“ (hand anvil), или пък дебела подложка от твърда гума (снимките по-долу). Ръчната наковалня и подложките обикновено са практични при работата с дребни и чупливи парчета, които са трудни за придържане.
по Джон Уитъкър
11.06.2016 at 12:45
Здравей Стояне, тъй като не можах да си намеря рог ,използвах голям пирон,чийто връх съм го направил като на рога от снимката по горе.Незнам защо не мога да правя големи люспи въпреки че спазвам всички указания които си дал,та въпроса ми е възможно ли е това да е от пирона ?
13.06.2016 at 13:51
Здрасти, твърде е вероятно това да ти е проблема, ако всичко друго в техниката ти е както трябва. Пиронът е малко по-твърд, и така кремъчният ръб се „впива“ по-плитко в него, което от своя страна може да доведе до по-къси люспи. Намери си някоя медна пръчка или пробвай със заострен еленов рог.
14.06.2016 at 12:48
Между другото наистина,много малко се впива и от твърдостта ръба дори и да е достатъчно дебел се натрошава.Благодаря,че ми отговори ще потърся някъде рог
17.06.2016 at 14:57
Стояне намерих си медна жица с диаметър 4.5мм мислиш ли че ще е достатъчна за добри големи люспи
17.06.2016 at 15:04
Да, трябва да свърши работа!