Наскоро в полезрението ми попадна този интересен проблем, който потвърди и ми доизясни някои мои лични наблюдения и теории за проблемите на обществото и на човешкия вид, като цяло. Насъбрах набързо материал, който преведох и сглобих, за да можете и вие да се запознаете най-общо с това за какво иде реч.

Съжалявам, че примерите и данните не са взимани от нашата реалност и изследвания (в случая са от САЩ), но тук (в България), предполагам, този проблем въобще не е разискван и не са правени проучвания (повтарям – предполагам!), което от своя страна не е особено добре. Мисля обаче, че като цяло едва ли положението е много по-различно. Дори да не сме достигнали техните нива днес, то тенденциите мисля се забелязват.

Приятно четене! …и замисляне…

Какво е природо-дефицитното разстройство?

Терминът Природо-дефицитно разстройство (Nature-deficit disorder) се свързва с хипотезата на Ричард Лоув (Richard Louv), изказана в книгата му от 2009-та година – „Последното дете в Гората“ (Last child in the Woods). Според нея човешките същества, особено децата, прекарват все по-малко време навън, в резултат на което развиват широк спектър от поведенчески проблеми.

Недостига на редовен и нормален контакт с природата може да предизвика забавено умствено и физическо израстване. Природно-дефицитното разстройство не е описано в нито един медицински наръчник, или в негова ревизия. Терминът е въведен като опит за обяснение как откъсването на нашето общество от природата се отразява на днешните деца.

Лоув смята, че причините за този феномен включват:

• страховете на родителите
• ограниченият или забранен достъп до естествена природна среда
• примамливостта на екрана

Автора твърди, че сме навлезли в нова ера на разрастване на градовете, което ограничава игрите на открито, и заедно с културата на „мрежата“, тя затваря все повече децата вкъщи. Но, както той представя, аграрният, природно ориентиран начин на живот, закодиран в човешкия мозък не е съвсем готов за свръх-стимулиращото изкуствено обкръжение, които сами сме моделирали за себе си. Някои деца се адаптират. Тези, които не успяват, развиват симптоми на природо-дефицитно разстройство, които включват проблеми с вниманието, затлъстяване, тревожност и депресия.

Ричард Лоув прекарва десет години в пътувания из САЩ, прави репортажи, и разговаря с родители и деца, живеещи както в слабо населени, така и в урбанизирани райони, за техният опит и познаване на природата. Той твърди, че сензационното медийно отразяване и параноичните родители буквално са „наплашили и пропъдили децата от гората“, като в същото време насаждат оспорваната култура на страх, която поддържа „безопасните“ контролирани спортове, пред творческата игра и въображение.

Забелязвайки тези тенденции, някои хора осъзнават, че човешките същества притежават инстинктивна симпатия към природата – хипотезата за биофилията (biophilia hypotesis) – и предприемат стъпки към по-дългото пребиваване на открито, като например: обучение на открито, или изпращането на децата в зелени детски градини или училища.

 

Причини

Родителите държат децата си вкъщи, с намерение да ги предпазят от опасности.

Ричард Лоув смята, че може би предпазваме децата си до такава степен, че това се превръща в проблем, и нарушава детската способност за връзка с природата. Нарастващият страх на родителите от „опасният непознат“, която е обилно подхранвана от медиите, държи децата вкъщи и пред компютъра, вместо да преоткриват и разучават света отвън. Лоув смята, че това е основната причина за развитието на природо-дефицитното разстройство, тъй като родителите имат много по-голям контрол над живота на детето си.

Загубата на природна среда в квартала и града на детето.

Много паркове и природни резервати имат ограничен режим на достъп, и са окичени със знаци „Не напускай пътеката!“. Учителите, еколозите, и надзирателите в тези паркове добавят към всичко това още една забрана – „Гледайте, но не пипайте!“ С това те вероятно желаят да предпазят природата среда, но Лоув задава въпроса: колко струва тази протекция на връзката на децата ни с природата?

Увеличаващото се влечение да се прекарва повече време у дома.

С развитието на компютъра, видео игрите и телевизията, децата имат все повече и повече причини да си стоят вкъщи – средностатистическото американско дете прекарва 44 часа на седмица с електронните медии.

 

Последствия

Децата имат слабо уважение към най-близко обкръжаващата ги природна среда.

Лоув казва, че ефектите на природо-дефицитното разстройство ще станат още по-голям проблем в бъдеще. През последните близо три десетилетия, ускоряващият се ход на бързо отчуждаване на децата от опита, натрупан чрез директния контакт с природата ще доведе до дълбоки усложнения, не само за здравето на бъдещите поколения, но и за здравето на Земята като цяло. Последиците от това разстройство могат да доведат до първото поколение в историята, заплашено от риска да има по-малка продължителност на живота от своите родители.

Разстройствата на вниманието и депресиите.

Може да се развият разстройства на вниманието и депресия. Това е проблем, защото деца, които не получават своето време сред природата, изглежда са по-податливи на тревожност, депресия, и имат проблем с недостига на внимание. Лоув предполага, че излизането навън и посещаването на тихи и спокойни места, може да помогне значително за справянето с тези състояния.

Според изследване на Университета в Илинойс, взаимодействието с природата доказано намалява симптомите на разстройствата на вниманието при децата. Според тях: „Като цяло, нашите разкрития сочат, че пребиваването в обикновени природни условия по време на нормалните извън-учебни занимания и почивни дни, може да бъде изключително ефикасно в овладяването на симптомите на липса на внимание у децата.“

Теорията за възстановяване на вниманието (Attention Restoration Theory), развива още повече тази идея, както за краткосрочното възстановяване на възможностите на човека, така и за по-дългосрочна възможност за справяне със стреса. Проследявайки развитието на разстройствата  на вниманието и настроението, долните класове в училище също изглеждат свързани с природо-дефицитното разстройство.

Лоув твърди, че „изследванията на учениците от Калифорния, и в национален мащаб, показват, че училища, които имат класни стаи на открито, както и други форми на експериментално обучение, постигат значителни резултати при обучението на учениците в областта на социалните дейности, науката, филологиите, и математиката.

Детското затлъстяване се превръща в нарастващ проблем.

Около 9 милиона деца в Америка на възраст между 6 и 19 години са с наднормено тегло, или са затлъстели. Институтът по Медицина твърди, че през последните 30 години детското затлъстяване е нараснало с повече от два пъти при юношите, и над три пъти при децата между 6 и 11 години.

Организации

Коалицията „Нито едно дете на закрито“ (No Child Left Inside Coalition), работи за извеждането  на децата навън, и за активното обучение. Те се надяват да дадат гласност на проблема с природо-дефицитното разстройство. В момента работят над закона „ Нито едно дете на закрито“, който ще увеличи екологичното образование в училищата. Коалицията смята, че „проблема с природо-дефицитното разстройство може да бъде разрешен чрез подклаждането на интерес към природата у учениците и окуражаването им да изучават естествения свят в собствения си живот“.

В Колумбия Организацията за Изучаване и Защита на Природната среда (OpEPA) говори за проблема от над 10 години. Нейната мисия е да възстанови връзката на децата и юношите със Земята така, че те да се отнасят към нея с отговорност. OpEPA работи чрез свързването на трите нива на обучение: интелектуално, практически опит, и емоционално-духовно.

Още факти, съвети, решения и стратегии

 

Как да разберем, че природо-дефицитното разстройство се е превърнало в проблем за днешното общество?

• Заседналият начин на живот и физическото бездействие допринасят значително за редица здравословни проблеми, поразяващи днешната младеж.
• Хронични състояния, като детското затлъстяване, астмата и разстройствата на вниманието, са зачестили през последните няколко десетилетия.
• Около 16% от децата в САЩ (~9 милиона), на възраст между 6 и 19 години, са с наднормено тегло или са затлъстели.
• Детското затлъстяване през последните 30 години се е удвоило при децата в предучилищна и юношеска възраст, и се е утроило във възрастта между 6 и 11 години.
• Тези хронични състояния могат да доведат до белодробни, сърдечно-съдови и психични проблеми в зряла възраст.
• Заниманията на открито, в естествена природна среда, са отстъпили място на телевизията, видео-игрите, компютрите, и на взискателността на училищния, и извънучилищен график.
• Днешната младеж е загубила контакт с естествената природна среда, която е потенциално благотворна за нейното здраве и добра физическа кондиция.

Как мога да предпазя децата си от природо-дефицитното разстройство?

Разберете какво задвижва креативността им.

Изследванията сочат, че природата насърчава творчеството и успокоява децата, сблъскали се с информационното претоварване на модерния живот. Водата, дърветата, храсталаците, цветята, горите и потоците са най-добрите „играчки“, защото за разлика от колекционерските фигурки на екшън герои, те могат да бъдат всичко.

 Позволете контролираните рискове.

В пренаситената ни от медии култура, където родителите чуват почти ежедневно за нов случай на отвлечено дете, как да оставят собственото си да скита свободно навън? Опитайте се да излезете на открито с децата си, като им позволите да изпитат усещането за свободно и безгрижно скитане. Не забравяйте да прецените риска от това, какво ще се случи в детското въображение и душевен живот, ако държим децата си вкъщи, защото се страхуваме.

 Обърнете внимание на природно ориентираните лагери и училища.

Много родители изпращат децата си на летни лагери, много от които акцентират върху технологиите и заниманията на закрито. Преди да запишете децата си на лятно компютърно училище, обърнете внимание на лагерите, които акцентират на непланираното време, прекарвано сред природата, където децата са свободни да използват всичките си сетива, и да играят както намерят за добре.

 Планирайте време на открито.

В родителската култура, изобилстваща от прескачания от едно планирано занимание към друго, е време да се поспрем, и буквално „да помиришем розите“. Ако това означава да напишем „Излез навън!“ в семейния график веднъж в седмицата (или в идеалният случай – всеки ден), то грабнете молива и го направете! Има огромно разнообразие от занимания, които да ни изведат на открито, дори да е в собствения ни заден двор.

Свързано ли е природо-дефицитното разстройство със затлъстяването?

 

Детското затлъстяване в САЩ

Около 16% от американските деца (около 9 милиона) на възраст между 6 и 19 години, са с наднормено тегло, или затлъстели.

 Диабет Тип 2

Заради драстичното увеличаване на случаите на диабет сред децата през последните няколко десетилетия, определението за него се смени от „в зряла възраст“ на „диабет тип 2“. Около 176.500 деца и юноши в САЩ страдат от диабет.

Астма

В момента 9.4% от децата в САЩ имат астма. Децата с наднормено тегло са с повишен риск от развитието на астма и други респираторни проблеми, както и да бъдат хоспитализирани заради астма.

Хипертония

Едно на всеки десет деца с индекс на телесната маса около и над 95%, има хипертония (срещу само 2.6% при ИТМ < 85%).

Сърдечно-съдови заболявания

Юношите с наднормено тегло са в повишен риск от развитието на коронарна болест и преждевременна смърт. Повечето от децата с наднормено тегло имат поне един рисков фактор за появата на сърдечно-съдово заболяване, включително високи нива на холестерол, нарушен глюкозен толеранс, високо кръвно налягане и повишени триглицериди.

 

Детското затлъстяване може да бъде предотвратено чрез игри на открито

Американската Академия по Педиатрия издава през 2006-та година декларация, адресирана към грижещите се за детското здраве органи, изразяваща желанието си да се повиши физическата активност сред децата и юношите. Авторите отбелязват, че физическата активност, която е свързана директно с начина на живот, за разлика от аеробиката и ритмичната каланетика, е от критична важност за перманентната загуба на телесна маса при децата, и затова препоръчват свободни и неангажиращи игри на открито.

На кърмачетата и малките деца трябва да бъде позволявана свободна физическа активност на открито, и свободно „откривателство“. Американската Академия по Педиатрия препоръчва на родителите да извеждат децата си на открито колкото се може по-често.

 

Прекарва ли моето дете нездравословно дълго време пред екрана?

• 67% от родителите потвърждават, че всяко лято децата им прекарват по-малко време навън, отколкото предходното.
• 91% от родителите обвиняват телевизията, компютрите и видео-игрите за липсата на интерес у децата си да излязат навън.
• Има сериозен отлив на посетители на националните паркове и резервати.
• Изследванията сочат, че децата имат все по-малко свобода да лудуват навън, в сравнение с предходните поколения.
• Докато на 56% от днешните родители им е било позволено да ходят с колело на училище, когато са били на 10 години, то само 36% от тях позволяват на своите деца да направят същото днес.

 

Какво е екологично образование?

Най-желаният резултат от програмите за екологично образование е екологичната начетеност. Тъй като екологичното образование е процес, то не може само по себе си да подобри околната среда, като например да подобри качеството на местния въздух или вода. Вместо това, с времето то осигурява компетентността и уменията да бъдат анализирани екологичните проблеми, ангажиране с тяхното решаване, и предприемане на действия за запазване и подобряване на условията на средата. В резултат хората стават по-компетентни в преценката си за различните аспекти на даден екологичен проблем, и взимането на информирани и отговорни решения.

Компонентите на екологичното образование са:

• Внимателност и чувствителност към средата, и промените в нея.
• Знание за, и разбиране на средата, и промените в нея.
• Отношение на загриженост за околната среда и мотивация за поддържане или подобряване на качествата й.
• Умения за разпознаване на екологичните предизвикателства, и оказване на помощ при решаването им.
• Съпричастност в инициативите, които водят към разрешаването на екологичните проблеми.

Защо е важно екологичното образование?

Програмите на екологичното образование предоставят много ползи на учащите.

Обучението на открито води до подобряване на училищния успех

Изследванията разкриват, че обучението на открито обогатява живота на децата из основи. Децата, които се учат и играят на открито имат:

• По-дълъг период на концентрация
• Повече творчество
• По-висока самоувереност
• По-високи оценки на стандартизирани тестове
• По-висок учебен успех
• Значително подобрение в когнитивното (познавателно) развитие, самодисциплината, въображението и творческото изразяване, езиковите умения, и социалните взаимодействия.

Екологичното образование учи децата да се грижат за околната среда

Ние трябва да отгледаме добри „икономи“ на природата, които да се грижат за проблеми като изчерпването на ресурсите, замърсяването на околната среда, ерозията на почвата, и ускоряващото се изчезване на животински и растителни видове.

Екологичното образование окуражава духовната връзка със Земята

Духовната връзка със Земята учи децата, че те са част от природата, и че трябва да се грижат за това, което ги обкръжава, както и за останалите хора.

 

Какво прави екологичното образование за децата?

Хората, които са имали позитивен опит с природата в детството, са по-загрижени за околната среда като възрастни.

Много изследователи съобщават, че преживяванията сред природата в детството са били ключовото влияние, формирало днешните еколози.

Времето, прекарано сред естествената природна среда в детството, е основен фактор в живота на хората със силна ангажираност към природата и околната среда като възрастни.

Изследванията съвсем явно се обосновават, че влечението и любовта към природата, заедно с положителната екологична етика, растат заедно с редовния контакт на децата с природата, и играта в естествения свят.

Кратките учебни програми на открито подобряват резултатите от научните тестове при децата

Позовавайки се на проучване на Калифорнийския Департамент по Образование от 2005-та година, оценките на шестокласниците от теста за научни знания, са се подобрили с 27% след участие в едноседмична програма по обучение на открито. Резултатите остават високи до 6-10 седмици след края на програмата.

 

Как пребиваването на открито ще помогне на детето ми да бъде по-здраво?

В днешни дни малко деца прекарват „значително“ време на открито, и това не е загуба само за тяхната имунна система, но и за чувството им за място. Животът в „наситени с природа“ условия предпазва децата от ефектите на изпълнените със стрес житейски събития.

Едно изследване на ефекта на природата върху психологичното благосъстояние на децата от трети до четвърти клас открива, че тези с повече природа около домовете си имат:

• По-ниски нива на поведенчески разстройства
• По-малко тревожност и подтиснатост
• По-малко депресии
• По-високо самочувствие
• По-бързо възстановяване от стресиращи житейски събития

 Децата и възрастните откриват, че се концентрират и запазват внимание по-лесно, след като са прекарали известно време сред природата. Продължителността на концентрацията при децата се подобрява чувствително след като се преместят да живеят в къща, намираща се по-близо до естествени зелени площи.

Шведско проучване на детските градини открива, че децата в детски градини с естествени природни площи за игра са в състояние да се концентрират по-добре, отколкото тези в по-градска и застроена среда. Концентрацията и способностите да се обръща внимание у възрастните също се подобряват след време, прекарано сред природата.

 

Как да откъсна моя тийнейджър от телефона и компютъра, и да го накарам да излезе навън?

• Използвайте природата като фон, като място за семейни и обществени събития.
• Променяйте заниманията, за да направите престоя навън всеки път нещо ново и интересно.
• Позволете му да планира и ръководи някои от дейностите, както семейно, така и между връстниците му.
• Изпратете го на летен природно-базиран лагер с негов добър приятел.
• Момичетата обичат да водят дневници. Нека воденето на дневник рефлектира и върху разходката на открито.
• Планирайте някакви лагерувания в близките околности с детето ви, и с неговите приятели.

 

Как да заинтригувам детето си да научи повече за водните източници и за проблема с опазването на водите?

Заведете детето си до местният водоизточник. Всички зависят от водоизточниците, за това познаването на своя собствен е наложително за започването на интелигентен диалог за нашият най-ценен природен ресурс.

Дискусията за местните проблеми с водата може да започне около кухненската маса или в класната стая. Прости въпроси като: „Как този извор е получил името си?“, „Колко голям е нашият водосборен басейн?“, или „Чист ли е нашият водоизточник?“, често водят до отговори, които разпалват детския интерес към реките и потоците в околността. Тези разговори подклаждат дискусия за културата и историята.

Езиковите умения могат да бъдат усъвършенствани с водене на записки за разходките сред природата.

Тези записки усъвършенстват много когнитивни умения. Науката, математиката, и комуникациите обикновено се преподават чрез проекти, които насърчават внимателното наблюдение, събиране на данни, документиране, анализ, и докладване.

Някои училища имат късмета да имат достъп до места, подходящи за пътешествия, и напредничаво мислещите преподаватели, които имат волята да ангажират родителите и да правят проучвания. Учениците и родителите могат заедно да направят пътешествие по туристически пътеки, да наблюдават живота в някое устие на река, по морските или речни брегове, и да изслушат лекция от ресурсен професионалист.

С малко предвидливост тези пътешествия могат да включат и деца със специални потребности. Пикникът в красив пролетен или есенен ден може да се превърне в чудесен завършек на учебните занятия.

 

Претоварвам ли детето си със задачи?

Забързаното темпо на днешното общество изтрива играта (особено играта на открито!) от детските преживявания. Организираните занимания, макар да имат своето равноправно място в живота на детето, не могат да заместят свободната, спонтанна игра. Игра, която не е организирана и структурирана от възрастен. Точно в това неструктурирано време децата се разгръщат, релаксират, фокусират и ободряват.

По време на свободната игра децата развиват лидерството си и уменията за разрешаване на конфликти. Никой не печели от претоварването със задачи. Децата могат да възприемат отдаването на значение на задачите, вместо на тяхната собствена индивидуалност, като неизречена критика за способностите им.

 

Наистина ли престоят навън помага при дефицит на вниманието?

При деца, които имат Хиперактивно Разстройство с Дефицит на Вниманието (Attention Deficit Hyperactivity Disorder), задачи изискващи концентрация, като например домакинската работа или решаването на тест, могат да бъдат много затрудняващи. Изследване, проведено от Университета в Илинойс разкрива, че деца с ХРДВ демонстрират по-висока концентрация след 20 минутна разходка в парка, отколкото след същата разходка, но направена в квартала сред урбанизирана среда.

Анализът е базиран на сведенията на родителите за поведението на децата им в продължение на час след заниманията, и по специално:

• Възможността за фокусиране върху неатрактивни задачи.
• Възможността за слушане и следване на указания
• Възможността за устояване на разсейващи вниманието фактори.

Особено внимание заслужава откритието, че „зелените“ райони са по-ефективни от другите такива на открито, в редуцирането на симптомите на ХРДВ и РНВ. Това води до заключението, че не само чистият въздух и място, където да се разходиш навън са важни, а по-скоро самите природни условия сами по себе си.