Читателка на блога насочи вниманието ми към една неточност (по-скоро непълнота) в описанието на едно от растенията, публикувано в наръчника „Полезни растения“. Тъй като тази непълнота не е съвсем безобидна, реших да направя корекция в наръчника, която съобщавам с тази публикация.
Става въпрос за растението Гарванов лук/Витлеемска звезда (Ornithogalum umbellatum), публикувано във втора част на поредицата „Полезни растения“. Според следните източници, които ми бяха цитирани (линк, линк), растението се води токсично, особено за тревопасните животни. Токсичността се дължи на два вида сърдечно действащи гликозиди (подобни на дигиталиса), съдържащи се във всички негови части, но най-много в луковиците.
Токсикозата не е често срещана, но може да бъде сериозна, ако се поеме голямо количество от луковиците. Тя може да се забележи още след приема на първите две сурови луковици, когато предизвиква недостиг на въздух. Останалите симптоми на токсикозата са: гадене, слюноотделяне, повръщане, диария, както и недостиг на въздух, болка, парене и подуване на устните, езика и гърлото, и дразнене на кожата при продължителен контакт. По-сериозно може да бъде положението при хора с болно сърце, където голямото количество поети луковици може да накара токсикозата да прогресира до фатална сърдечна аритмия.
До тук нещата изглеждат достатъчно сериозни, за да премахна изцяло това растение от наръчника, НО…! Представените в него растения не са подбрани случайно! Извадих ги от други наръчници за оцеляване, и ако не се лъжа, това растение трябва да съм го взел от един от наръчника на Американската Морска пехота. Предположих, че има причина то да е там. Разрових се отново из интернет, и ето какво открих:
Въпреки доказаната токсичност, растението все пак може да бъде консумирано, особено ако е в малки количества или като добавка към ястия (линк, линк). Луковиците стават ядливи, когато са добре сготвени (обикновено добре сварени), или се изсушат и стрият на прах . Същото би трябвало да важи и за листата, тъй като в тях съдържанието на гликозидите е дори по-малко. Според книгата на Стивън Фациола – „A Source Book of Edible Plants“, цветовете на растението могат да бъдат използвани като добавка към печен хляб и сладкиши.
Ето какво съм написал първоначално за растението в наръчника:
„Ядливи и полезни части: Листата и луковицата на растението са ядливи. Приготвят се по метода на варенето.“
Възможно е да съм допуснал някаква неточност при превода на указанието за начина на обработка (съжалявам, че не мога да открия източника, защото беше отдавна), и да не съм забелязал евентуалното конкретизиране на варенето на луковиците и растителните части, за да станат те годни за консумация?!
Самият аз съм консумирал сурова луковица и лист от растението, понеже очаквах да наподобяват лук, но ми се сториха доста безвкусни, затова не съм опитвал повече. Не съм забелязал някакъв ефект от приема им, вероятно ако бях продължил…
Както и да е, поправям тази своя грешка по този явен начин, променям описанието на растението в блога и в наръчника, и моля всички, които вече го имат, да си го изтеглят отново от тази връзка:
15.01.2013 at 19:04
Благодаря,ценно е
Pingback: Корекции в Наръчника “Полезни растения” | К+
01.02.2013 at 14:21
Малката /тя е на 5/ яде редовно гарванов лук заедно с мен като сме на „експедиции“. Яла е по 9-10 луковици, а аз и по повече и не съм забелязал подобни симптоми. Възможное е както при повечето билки, този токсин да се натрупва в определен сезон в големи количестава.
10.02.2013 at 16:45
Благодаря за всички статии в този сайт.
Храната е първа необходимост, но и в книгите за оцеляване почти нищо не пише по този въпрос; надявам се за в бъдеще някой да ни просвети – ако аз намеря време някой ден и събера информация ще я предложа.
27.02.2013 at 10:17
Пардон, че не видях наръчника по-горе, а той е върхът.
16.03.2013 at 13:35
Браво! Не видях обаче оскрушата, а тя определено трябва да е в наръчника.
18.03.2013 at 10:21
Има още растения, които трябва да бъдат включени в наръчника, но това ще стане вероятно в някое следващо издание.
29.03.2014 at 9:49
Мноог интересен наръчник. Браво! Единсвено се замислих, че Myrica gale не се среща в България. Но е възможно информацията ми да е остаряла и да е открито находище.