Не мога да си спомня точно с кого и къде скоро говорихме за магнитната деклинация като фактор в ориентирането, но реших, че е добра тема, за която да отделя една публикация.

Съдържание

• Определение
• Методи за работа

• корекция на картата
• корекция на компаса
• „плъзване по скалата“
• математически

• Експеримент

Деклинацията често е пропускан от любителите факт в ориентирането и навигацията. На практика обаче, трябва винаги да се съобразяваме с нея. Ще разгледаме някои по-прости начини за справянето с този проблем, но нека първо да дадем определение за това, що е то деклинация.

Що е то магнитна деклинация?

Най-просто казано, географският (истински) Северен полюс се определя като точката в северното полукълбо, в която оста на въртене на Земята пресича нейната повърхност. Върху географските карти посоката към тази точка обикновено се изобразява като стрелка с буквата N върху нея. Използването на картата с компаса изглежда лесно, но всъщност компаса не винаги (даже в повечето случаи не) показва точно тази посока. Това е така, но компасът работи със земното магнитно поле, и всъщност сочи към друга точка, наречена северен магнитен полюс!

Понякога върху картите се изобразява и магнитния полюс под формата на стрелка с буквите MN над върху нея. На картите обикновено тези две стрелки (на географския и магнитния север) образуват диаграма, която се нарича деклинационна диаграма. Проблемът идва от това, че картата ви показва Север в една посока, а компасът ви – в друга. Тази разлика между двете посоки- Географския, и Магнитния северен полюс – наричаме магнитна деклинация.

Нека да си представим географския и магнитния северен полюс като две точки. Тези две точки дефинират линия, която обикаля цялото земно кълбо, образувайки окръжност. Ако се намирате в коя да е точка по тази линия, посоката към северният  географски полюс ще съвпада с посоката към северният магнитен полюс – т.е. деклинацията ще е равна на 0 градуса. Тази линия се нарича Нулев изогон (изогони – линии, свързващи точки с еднаква магнитна деклинация). В такъв случай няма да имате нужда да коригирате деклинацията си. Във всеки друг обаче – ще ви се наложи да се научите как да го правите.

Когато се намирате в различно отдалечени точки по земното кълбо, тези Географският и Магнитният северен полюс  като посоки се намират различно раздалечени една от друга. Тук идва момента, в който трябва да въведем и още едно определение – източна и западна магнитна деклинация. Само с това конкретизиране стойностите й имат значение. Ако ви кажат, че магнитната деклинация за вашия район е 4⁰, без да уточнят западна ли е или източна, как ще разберете каква точно корекция да направите?

Магнитната деклинация е променлива величина, защото магнитните полюси на Земята са в постоянно движение. В момента средната магнитна деклинация за България (изчислена за географския й център), е 4.31⁰ източна деклинация. Тоест, България се намира на запад от Нулевия изогон, и поради неравенството между двата полюса (магнитен и географски), стрелката на компаса сочи 4.31⁰ по-на изток от истинския север. За точките, намиращи се на изток от нулевия изогон, обратно – деклинацията ще е западна, и компаса ще сочи малко по-на запад.

Ако се интересувате от точната магнитна деклинация за вашият район, или за район, в който смятате да пътешествате, можете да използвате този онлайн калкулатор.

По пътя на логиката, не е трудно да се уверите, че деклинацията е важен фактор, с който трябва да се съобразявате, ако искате да сте добри в навигацията с карта и компас. Ето защо трябва да се научим как да я използваме правилно.

Методи за работа с магнитната деклинация

Най-простите методи за правилна употреба на магнитната деклинация в ориентирането са: коригирането на картата според компаса, коригиране на компаса според картата, „плъзгане по скалата“, и математическия метод.

Първо обаче, да уточним с помощта на следващото изображение наименованията на частите от компаса, които ще използваме:

Коригиране на картата спрямо компаса

Най-просто казано – да направим така, че картата да показва данните така, както ги показва компаса. Както вече обяснихме, картата ви „си мисли“, че Север е в една посока, а компасът ви – в малко по-различна.

За да накараме картата да показва същите посоки, които и компаса, просто трябва да начертаем върху нея линии, сочещи към магнитния север. Тогава може да не обръщаме внимание на оригиналната координатна система, показваща истинския, географски север, а да се ориентираме по начертаните от нас линии. Така картата и компаса ще показват едно и също, и няма да изпитваме затруднения и обърквания.

След като вече имаме начертани магнитни линии върху картата, има няколко начина по които да я използваме за ориентиране. Ако предпочитате метода с ориентирането на самата карта, то може да я ориентирате с помощта на компаса, използвайки тези линии, и всички обекти и посоки ще бъдат изобразени коректно. Така лесно ще се ориентирате.

Ако искате да намерите азимута, по който да се движите към дадена точка, трябва просто да подравните ръба на компаса към линията, съединяваща двете точки – вашето местоположение, и точката, до която искате да се придвижите. След това въртите скалата на компаса, докато линиите в капсулата съвпаднат с линиите на магнитния север, които вече сте начертали. При този метод не се налага да ориентирате картата, или да я държите неподвижно. Също така няма нужда да се водите от показанията на магнитната стрелка – много полезно при планирането на маршрути, когато не можете да откриете достатъчно равна и голяма повърхност, по която нищо да не пречи на показанията на стрелката.

Как можем лесно да начертаем магнитните линии? Има два прости начина:

1. Изчертаване с транспортир.  Подравняваме основата на транспортира с меридиана, и отбелязваме с малка чертичка градусите на деклинацията.

След това ползвайки този знак, с линийка изчертаваме линия, която преминава през цялата карта. Без да махаме линийката, изчертаваме още една линия с помощта на другата й страна. Така премествайки и подравнявайки линийката, можем да покрием цялата карта с успоредни линии, показващи посоката на магнитния север.

2. Изчертаване с компас. Този начин не изисква транспортир. Ако  компасът ви е тип бусола, тя вече има вграден такъв, който можете да използвате. Завъртете капсулата, докато ориентирате компаса така, че да показва истинския север. Ако например деклинацията е 5⁰ изток, то ще трябва да го настроите на азимут 5⁰ (360 + 5). Когато направите това, подравнете линиите в капсулата с меридианите на картата.

Сега можете да използвате ръба на компаса, за да изчертаете линии, които ще показват точната посока на магнитния север.

За по-голямо удобство е добре да използвате първия начин, по който предварително да начертаете магнитните линии по картата си – така ще можете да я ползвате със всякакъв тип компаси, дори и най-простите. Но това означава предварителна подготовка. Ако ще го правите в полеви условия – трябва да научите и другия метод.

Коригиране на компаса спрямо картата

Иначе казано – компаса да показва данните така, както ги показва картата. За този метод се изисква  компас, който има скала за регулиране на магнитната деклинация. Повечето базови модели компаси нямат такава скала, така че ще трябва да се охарчите за някой по-добър. Регулиращата се деклинация обикновено представлява допълнителна подвижна скала, индексна линия и означения за източна и западна деклинация.

Ако магнитната деклинация за нашият район е 4⁰ изток, то завъртаме подвижната скала, докато тя посочи 4⁰Е. Когато ориентираме такъв компас, ние го завъртаме така, че стрелката да попадне в „кошарката“ (често представлява две успоредни линии) в капсулата. Сега тази „кошарка“ се намира на 4⁰ на изток, съответно когато стрелката попадне в нея, докато компаса е настроен на азимут Север (0⁰/360⁰), то той ще показва посоката на истинския (географски) север.

Така при ползването на компаса, можем да подравним линиите в капсулата с меридианите на картата (истински север), и взетите след това данни ще са коректни с реалните географски. А когато сваляте азимут от реални обекти, преместената „кошарка“ ще се грижи за деклинацията вместо вас.

Метода е много добър, но има един основен недостатък  – трябва винаги да се уверявате, че деклинацията е настроена вярно за конкретния район, в който се намирате! В България средната магнитна деклинация е около 4.3⁰, а вариацията й за цялата територия е вероятно около градус, така че дори да забравите да я настроите, едва ли ще е голям проблем, но ако пътувате на по-големи разстояния в някоя по-обширна страна, разликите може да са много по-съществени. Уверявайте се винаги, че деклинацията ви е настроена правилно!

 „Плъзване по скалата“

Подобен е на предходния, но се използва при по-простите компаси, които обикновено нямат опция за регулиране на деклинацията. Често обаче имат втора скала, намираща се в капсулата, която може да се използва за този метод. Ако погледнете в капсулата, около „кошарката“ ще забележите скала, която също е градуирана, и има означенията W и E. Тази скала работи по същия начин, както регулиращата се, с тази разлика, че тя е неподвижна, и вие сами трябва да помните и правите корекциите.

Пример: Поставяме компаса върху картата, и подравняваме едната му страна с желаната посока на движение. След това завъртаме капсулата, докато линиите в нея се подравнят с меридианите на картата. Сега знаем азимута на посоката, в която да се движим. За да я намерим на терена, просто ориентираме компаса, но когато стрелката влезе в „кошарката“, завъртаме още малко, докато тя посочи нужната деклинация върху скалата в капсулата. Сега вече компасът сочи точната посока, в която трябва да вървим.

Просто и практично, бихте казали. Но има и един недостатък, същия като при компасите с регулираща се деклинация, но и с допълнително неудобство – освен, че трябва да знаете конкретната деклинация, трябва и да я добавяте при всяко измерване. Ако забравите – допускате грешки!

Един полезен трик: Ако компасът ви няма такава допълнителна скала, е да си направите собствена скала, която да залепите на гърба на капсулата.

Математически метод

Описаните до тук методи са сравнително прости. Последният – математическия – е малко по-сложен, защото при него трябва да помните някои правила.

Най-общо погледнато, в ориентирането с карта и компас има две основни операции – взимането на посоката от картата, и намирането й на терена с компаса, и обратното – взимането на посока от терена и прехвърлянето й върху картата.

Пример за първото:  Познавате местността, знаете къде се намирате и знаете къде искате да отидете – просто измервате азимута от картата, и го намирате с компаса. (Запомнете: „от картата – към компаса“). Пример за второто: Виждате ключов ориентир и с компаса сваляте азимута към него. Следва прехвърлянето на този азимут от компаса към картата. (Отново: „от компаса – към картата“).

Сега да обясним за термините „От картата – към компаса“, и „От компаса – към картата“: Знаем каква е деклинацията за нашия район. Сега трябва да се научим кога да я прибавяме, и кога да я вадим. Ето какви са правилата: когато имате източна деклинация – вадите, когато имате западна – добавяте! Така е обаче, само когато прехвърляте данни от картата към компаса! Пример: Ако посоката на картата е 15⁰, а деклинацията ни е 4⁰ изток, то за да я намерим с компаса на терена трябва от 15⁰ да извадим 4⁰. Т.е. – настройваме компаса на 11⁰, и го ориентираме.

Когато прехвърляме  азимута от компаса, към картата – нещата се обръщат: западната деклинация се изважда, а източната се добавя. Пример: Посочвате отдалечен ориентир с компаса, сваляте азимут 156⁰, и желаете да прехвърлите тази посока върху картата. Имате 4⁰ източна деклинация, и преминавайки „от компаса – към картата“ трябва да я прибавим. 156+4=160 – настройваме компаса на 160⁰, и го поставяме върху картата. Изглежда малко по-объркващо и малко по-трудно за запомняне, особено когато не се намирате на топло вкъщи, но е добре да знаете и този метод. Колкото повече от методите усвоите, толкова по-вероятно е все един от тях да проработи в даден момент!

Ако всичко казано до тук не е звучало съвсем убедително, и ако все някой от вас си казва: „Е, та това са само няколко градуса! Едва ли нещо кой-знае какво ще променят. И с тях – и без тях…“, то нека тогава направим един теоретичен, но напълно реално възможен експеримент.

Експеримент

Разгледайте добре следната схема:

Да речем, че е част от моята карта, с която съм тръгнал на път. Магнитната деклинация за моят район е 5⁰ източна (всъщност за момента в Шумен тя е точно толкова).  Аз обаче не зная, не смятам за нужно, или съм забравил да направя нужните корекции – независимо дали на картата, или на компаса.

Случаят е следния: Вървя през гора (зелената територия на картата), и съм се запътил към малка хижа, която не знам къде се намира точно. Знам, че се движа долу-горе във вярната посока, но пък не знам къде точно по картата се намирам аз самия, за да преценя дали съм близо. Единствените ясни ориентири, които виждам, са два високи върха в далечината, които виждам през дърветата. Те са съответно на 16.1 и 16.3 км от мен, но аз не зная тези разстояния.

Решавам да използвам елементарна триангулация, за да открия точното си местоположение на картата. Свалям азимутите към двата върха, и ги нанасям върху картата като две линии, които би трябвало да се пресекат в точката, в която се намирам. Компасът казва съответно: 343⁰ за левия, и 20⁰ за десния връх. Ако знаех, че деклинацията за района е 5⁰ изток, и ако знаех математичното правило „от компаса – към картата, източната деклинация се добавя“, щях да разбера, че истинските азимути са съответно 348⁰ и 25⁰, и щях да открия точното си местоположение в точка А.

Аз обаче не коригирам данните, и съответно намирам местоположението си на грешно място – точка B, която е на над километър и половина по-на изток от точка А (а, да… забравих да кажа, че координатната мрежа е през 2 км). Така смятайки, че се намирам в точка B, аз измервам азимута и разстоянието до хижата: 318⁰ и 1.65 км. Настройвам компаса си на 318⁰, намирам някакъв ориентир напред, и тръгвам. Това, което не подозирам обаче е, че всъщност не тръгвам от точка B, а от точка А, която не се намира на югоизток от хижата, а на югозапад!

Освен това, аз не зная, че по правилото „от картата – към компаса“, трябва да извадя 5⁰, така че вместо по азимут 318⁰, аз реално се движа по 313⁰! Ето как за едни 5⁰ градуса в крайна сметка аз се озовавам (да приемем, че съм успял да определя точно разстоянието от 1.65 км), на повече от километър и половина по-на запад от хижата – точка C! Дори и не подозирам, че през цялото време съм бил по-на запад от нея! Вероятно ще продължа в същата посока още известно време, смятайки, че не съм преценил добре разстоянието, и грешката ще нарасне.

Километър и половина в гора съвсем не е като същото разстояние в полето. Особено когато не знаеш къде се намираш и започваш да се паникьосваш. А и ако е както често се случва – прибирането в хижата да е в края на деня и дори по тъмно – това означава дълга, студена и напрегната нощувка на открито. А ако е ветровита зимна нощ, нещата може да са още по-фатални.

Но да опростим още повече примера: Да речем, че знам с точност местоположението си – примерно съм до ясен ориентир. Искам да поема към точка, която не виждам пряко, но по картата виждам, че е на азимут например 10⁰. Деклинацията ми е 5⁰, и според елементарната геометрия можем да изчислим, че след 10 км при грешка от 5⁰, ще се намирам на около 872 метра извън курса!

Като заключение: Използвате ли карта и компас като средство за ориентация – винаги взимайте под внимание точната магнитна деклинация!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!