Не мога да си спомня точно с кого и къде скоро говорихме за магнитната деклинация като фактор в ориентирането, но реших, че е добра тема, за която да отделя една публикация.
Деклинацията често е пропускан от любителите факт в ориентирането и навигацията. На практика обаче, трябва винаги да се съобразяваме с нея. Ще разгледаме някои по-прости начини за справянето с този проблем, но нека първо да дадем определение за това, що е то деклинация.
Що е то магнитна деклинация?
Най-просто казано, географският (истински) Северен полюс се определя като точката в северното полукълбо, в която оста на въртене на Земята пресича нейната повърхност. Върху географските карти посоката към тази точка обикновено се изобразява като стрелка с буквата N върху нея. Използването на картата с компаса изглежда лесно, но всъщност компаса не винаги (даже в повечето случаи не) показва точно тази посока. Това е така, но компасът работи със земното магнитно поле, и всъщност сочи към друга точка, наречена северен магнитен полюс!
Понякога върху картите се изобразява и магнитния полюс под формата на стрелка с буквите MN над върху нея. На картите обикновено тези две стрелки (на географския и магнитния север) образуват диаграма, която се нарича деклинационна диаграма. Проблемът идва от това, че картата ви показва Север в една посока, а компасът ви – в друга. Тази разлика между двете посоки- Географския, и Магнитния северен полюс – наричаме магнитна деклинация.
Нека да си представим географския и магнитния северен полюс като две точки. Тези две точки дефинират линия, която обикаля цялото земно кълбо, образувайки окръжност. Ако се намирате в коя да е точка по тази линия, посоката към северният географски полюс ще съвпада с посоката към северният магнитен полюс – т.е. деклинацията ще е равна на 0 градуса. Тази линия се нарича Нулев изогон (изогони – линии, свързващи точки с еднаква магнитна деклинация). В такъв случай няма да имате нужда да коригирате деклинацията си. Във всеки друг обаче – ще ви се наложи да се научите как да го правите.
Когато се намирате в различно отдалечени точки по земното кълбо, тези Географският и Магнитният северен полюс като посоки се намират различно раздалечени една от друга. Тук идва момента, в който трябва да въведем и още едно определение – източна и западна магнитна деклинация. Само с това конкретизиране стойностите й имат значение. Ако ви кажат, че магнитната деклинация за вашия район е 4⁰, без да уточнят западна ли е или източна, как ще разберете каква точно корекция да направите?
Магнитната деклинация е променлива величина, защото магнитните полюси на Земята са в постоянно движение. В момента средната магнитна деклинация за България (изчислена за географския й център), е 4.31⁰ източна деклинация. Тоест, България се намира на запад от Нулевия изогон, и поради неравенството между двата полюса (магнитен и географски), стрелката на компаса сочи 4.31⁰ по-на изток от истинския север. За точките, намиращи се на изток от нулевия изогон, обратно – деклинацията ще е западна, и компаса ще сочи малко по-на запад.
По пътя на логиката, не е трудно да се уверите, че деклинацията е важен фактор, с който трябва да се съобразявате, ако искате да сте добри в навигацията с карта и компас. Ето защо трябва да се научим как да я използваме правилно.
Методи за работа с магнитната деклинация
Най-простите методи за правилна употреба на магнитната деклинация в ориентирането са: коригирането на картата според компаса, коригиране на компаса според картата, „плъзгане по скалата“, и математическия метод.
Първо обаче, да уточним с помощта на следващото изображение наименованията на частите от компаса, които ще използваме:
Коригиране на картата спрямо компаса
Най-просто казано – да направим така, че картата да показва данните така, както ги показва компаса. Както вече обяснихме, картата ви „си мисли“, че Север е в една посока, а компасът ви – в малко по-различна.
За да накараме картата да показва същите посоки, които и компаса, просто трябва да начертаем върху нея линии, сочещи към магнитния север. Тогава може да не обръщаме внимание на оригиналната координатна система, показваща истинския, географски север, а да се ориентираме по начертаните от нас линии. Така картата и компаса ще показват едно и също, и няма да изпитваме затруднения и обърквания.
След като вече имаме начертани магнитни линии върху картата, има няколко начина по които да я използваме за ориентиране. Ако предпочитате метода с ориентирането на самата карта, то може да я ориентирате с помощта на компаса, използвайки тези линии, и всички обекти и посоки ще бъдат изобразени коректно. Така лесно ще се ориентирате.
Ако искате да намерите азимута, по който да се движите към дадена точка, трябва просто да подравните ръба на компаса към линията, съединяваща двете точки – вашето местоположение, и точката, до която искате да се придвижите. След това въртите скалата на компаса, докато линиите в капсулата съвпаднат с линиите на магнитния север, които вече сте начертали. При този метод не се налага да ориентирате картата, или да я държите неподвижно. Също така няма нужда да се водите от показанията на магнитната стрелка – много полезно при планирането на маршрути, когато не можете да откриете достатъчно равна и голяма повърхност, по която нищо да не пречи на показанията на стрелката.
Как можем лесно да начертаем магнитните линии? Има два прости начина:
1. Изчертаване с транспортир. Подравняваме основата на транспортира с меридиана, и отбелязваме с малка чертичка градусите на деклинацията.
След това ползвайки този знак, с линийка изчертаваме линия, която преминава през цялата карта. Без да махаме линийката, изчертаваме още една линия с помощта на другата й страна. Така премествайки и подравнявайки линийката, можем да покрием цялата карта с успоредни линии, показващи посоката на магнитния север.
2. Изчертаване с компас. Този начин не изисква транспортир. Ако компасът ви е тип бусола, тя вече има вграден такъв, който можете да използвате. Завъртете капсулата, докато ориентирате компаса така, че да показва истинския север. Ако например деклинацията е 5⁰ изток, то ще трябва да го настроите на азимут 5⁰ (360 + 5). Когато направите това, подравнете линиите в капсулата с меридианите на картата.
Сега можете да използвате ръба на компаса, за да изчертаете линии, които ще показват точната посока на магнитния север.
За по-голямо удобство е добре да използвате първия начин, по който предварително да начертаете магнитните линии по картата си – така ще можете да я ползвате със всякакъв тип компаси, дори и най-простите. Но това означава предварителна подготовка. Ако ще го правите в полеви условия – трябва да научите и другия метод.
Коригиране на компаса спрямо картата
Иначе казано – компаса да показва данните така, както ги показва картата. За този метод се изисква компас, който има скала за регулиране на магнитната деклинация. Повечето базови модели компаси нямат такава скала, така че ще трябва да се охарчите за някой по-добър. Регулиращата се деклинация обикновено представлява допълнителна подвижна скала, индексна линия и означения за източна и западна деклинация.
Ако магнитната деклинация за нашият район е 4⁰ изток, то завъртаме подвижната скала, докато тя посочи 4⁰Е. Когато ориентираме такъв компас, ние го завъртаме така, че стрелката да попадне в „кошарката“ (често представлява две успоредни линии) в капсулата. Сега тази „кошарка“ се намира на 4⁰ на изток, съответно когато стрелката попадне в нея, докато компаса е настроен на азимут Север (0⁰/360⁰), то той ще показва посоката на истинския (географски) север.
Така при ползването на компаса, можем да подравним линиите в капсулата с меридианите на картата (истински север), и взетите след това данни ще са коректни с реалните географски. А когато сваляте азимут от реални обекти, преместената „кошарка“ ще се грижи за деклинацията вместо вас.
Метода е много добър, но има един основен недостатък – трябва винаги да се уверявате, че деклинацията е настроена вярно за конкретния район, в който се намирате! В България средната магнитна деклинация е около 4.3⁰, а вариацията й за цялата територия е вероятно около градус, така че дори да забравите да я настроите, едва ли ще е голям проблем, но ако пътувате на по-големи разстояния в някоя по-обширна страна, разликите може да са много по-съществени. Уверявайте се винаги, че деклинацията ви е настроена правилно!
„Плъзване по скалата“
Подобен е на предходния, но се използва при по-простите компаси, които обикновено нямат опция за регулиране на деклинацията. Често обаче имат втора скала, намираща се в капсулата, която може да се използва за този метод. Ако погледнете в капсулата, около „кошарката“ ще забележите скала, която също е градуирана, и има означенията W и E. Тази скала работи по същия начин, както регулиращата се, с тази разлика, че тя е неподвижна, и вие сами трябва да помните и правите корекциите.
Пример: Поставяме компаса върху картата, и подравняваме едната му страна с желаната посока на движение. След това завъртаме капсулата, докато линиите в нея се подравнят с меридианите на картата. Сега знаем азимута на посоката, в която да се движим. За да я намерим на терена, просто ориентираме компаса, но когато стрелката влезе в „кошарката“, завъртаме още малко, докато тя посочи нужната деклинация върху скалата в капсулата. Сега вече компасът сочи точната посока, в която трябва да вървим.
Просто и практично, бихте казали. Но има и един недостатък, същия като при компасите с регулираща се деклинация, но и с допълнително неудобство – освен, че трябва да знаете конкретната деклинация, трябва и да я добавяте при всяко измерване. Ако забравите – допускате грешки!
Математически метод
Описаните до тук методи са сравнително прости. Последният – математическия – е малко по-сложен, защото при него трябва да помните някои правила.
Най-общо погледнато, в ориентирането с карта и компас има две основни операции – взимането на посоката от картата, и намирането й на терена с компаса, и обратното – взимането на посока от терена и прехвърлянето й върху картата.
Пример за първото: Познавате местността, знаете къде се намирате и знаете къде искате да отидете – просто измервате азимута от картата, и го намирате с компаса. (Запомнете: „от картата – към компаса“). Пример за второто: Виждате ключов ориентир и с компаса сваляте азимута към него. Следва прехвърлянето на този азимут от компаса към картата. (Отново: „от компаса – към картата“).
Сега да обясним за термините „От картата – към компаса“, и „От компаса – към картата“: Знаем каква е деклинацията за нашия район. Сега трябва да се научим кога да я прибавяме, и кога да я вадим. Ето какви са правилата: когато имате източна деклинация – вадите, когато имате западна – добавяте! Така е обаче, само когато прехвърляте данни от картата към компаса! Пример: Ако посоката на картата е 15⁰, а деклинацията ни е 4⁰ изток, то за да я намерим с компаса на терена трябва от 15⁰ да извадим 4⁰. Т.е. – настройваме компаса на 11⁰, и го ориентираме.
Когато прехвърляме азимута от компаса, към картата – нещата се обръщат: западната деклинация се изважда, а източната се добавя. Пример: Посочвате отдалечен ориентир с компаса, сваляте азимут 156⁰, и желаете да прехвърлите тази посока върху картата. Имате 4⁰ източна деклинация, и преминавайки „от компаса – към картата“ трябва да я прибавим. 156+4=160 – настройваме компаса на 160⁰, и го поставяме върху картата. Изглежда малко по-объркващо и малко по-трудно за запомняне, особено когато не се намирате на топло вкъщи, но е добре да знаете и този метод. Колкото повече от методите усвоите, толкова по-вероятно е все един от тях да проработи в даден момент!
Ако всичко казано до тук не е звучало съвсем убедително, и ако все някой от вас си казва: „Е, та това са само няколко градуса! Едва ли нещо кой-знае какво ще променят. И с тях – и без тях…“, то нека тогава направим един теоретичен, но напълно реално възможен експеримент.
Експеримент
Разгледайте добре следната схема:
Да речем, че е част от моята карта, с която съм тръгнал на път. Магнитната деклинация за моят район е 5⁰ източна (всъщност за момента в Шумен тя е точно толкова). Аз обаче не зная, не смятам за нужно, или съм забравил да направя нужните корекции – независимо дали на картата, или на компаса.
Случаят е следния: Вървя през гора (зелената територия на картата), и съм се запътил към малка хижа, която не знам къде се намира точно. Знам, че се движа долу-горе във вярната посока, но пък не знам къде точно по картата се намирам аз самия, за да преценя дали съм близо. Единствените ясни ориентири, които виждам, са два високи върха в далечината, които виждам през дърветата. Те са съответно на 16.1 и 16.3 км от мен, но аз не зная тези разстояния.
Решавам да използвам елементарна триангулация, за да открия точното си местоположение на картата. Свалям азимутите към двата върха, и ги нанасям върху картата като две линии, които би трябвало да се пресекат в точката, в която се намирам. Компасът казва съответно: 343⁰ за левия, и 20⁰ за десния връх. Ако знаех, че деклинацията за района е 5⁰ изток, и ако знаех математичното правило „от компаса – към картата, източната деклинация се добавя“, щях да разбера, че истинските азимути са съответно 348⁰ и 25⁰, и щях да открия точното си местоположение в точка А.
Аз обаче не коригирам данните, и съответно намирам местоположението си на грешно място – точка B, която е на над километър и половина по-на изток от точка А (а, да… забравих да кажа, че координатната мрежа е през 2 км). Така смятайки, че се намирам в точка B, аз измервам азимута и разстоянието до хижата: 318⁰ и 1.65 км. Настройвам компаса си на 318⁰, намирам някакъв ориентир напред, и тръгвам. Това, което не подозирам обаче е, че всъщност не тръгвам от точка B, а от точка А, която не се намира на югоизток от хижата, а на югозапад!
Освен това, аз не зная, че по правилото „от картата – към компаса“, трябва да извадя 5⁰, така че вместо по азимут 318⁰, аз реално се движа по 313⁰! Ето как за едни 5⁰ градуса в крайна сметка аз се озовавам (да приемем, че съм успял да определя точно разстоянието от 1.65 км), на повече от километър и половина по-на запад от хижата – точка C! Дори и не подозирам, че през цялото време съм бил по-на запад от нея! Вероятно ще продължа в същата посока още известно време, смятайки, че не съм преценил добре разстоянието, и грешката ще нарасне.
Километър и половина в гора съвсем не е като същото разстояние в полето. Особено когато не знаеш къде се намираш и започваш да се паникьосваш. А и ако е както често се случва – прибирането в хижата да е в края на деня и дори по тъмно – това означава дълга, студена и напрегната нощувка на открито. А ако е ветровита зимна нощ, нещата може да са още по-фатални.
Но да опростим още повече примера: Да речем, че знам с точност местоположението си – примерно съм до ясен ориентир. Искам да поема към точка, която не виждам пряко, но по картата виждам, че е на азимут например 10⁰. Деклинацията ми е 5⁰, и според елементарната геометрия можем да изчислим, че след 10 км при грешка от 5⁰, ще се намирам на около 872 метра извън курса!
Като заключение: Използвате ли карта и компас като средство за ориентация – винаги взимайте под внимание точната магнитна деклинация!
08.02.2013 at 16:43
Стояне, това е прекалено сложно за прост човек като мен…
08.02.2013 at 16:44
😀 Всъщност на практика е по-просто, отколкото изглежда! 😉
08.02.2013 at 20:40
страхотна статия
09.02.2013 at 12:06
Хубава и полезна публикация. Но веднага в мен изникна следния въпрос: Какво правим ако имаме само „бутон“ компасче от комплекта за оцеляване? 😉
09.02.2013 at 18:52
Бутонните компаси са за приблизително намиране на посоката. Пример – знаеш долу-горе къде се намираш, и знаеш, че примерно на североизток има река, морски бряг, магистрала… и така – просто тръгваш в посоката, без да се интересуваш от конкретно място.
11.02.2013 at 20:02
Деклинацията е за артилеристи или пътешественици с твърде дълги крака. У нас е напълно достатъчно едно бутонче за приблизително ориентиране. При преобладаващо планинският релеф, ползван от нас за приключения, 4,31 градуса в ляво или дясно са без значение.Много по важно е да можем да четем цялата информация, която една добра карта може да ни даде.
11.02.2013 at 22:58
Чавдаре, дай пет! 😉 В момента толкова много хора се плесват по челото с думите „Ей, верно бе…“, производителите на компаси бързат да продадат акциите си на борсата, магазините за екипировка се чудят как да заменят скъпите бусоли с бутонни компасчета, инструктори по ориентиране късат дипломите си, и се откриват нови работни места за хора, заличаващи азимутите по коловете на туристическите маркировки. 😉
12.02.2013 at 7:19
Може и да греша…Сега като се замисля, когато преди четвърт век служих в артилерията, стандартният уред(бусола) не предвиждаше деклинация.Като студент съм търчал из горите в отбора по ориентиране, пак не помня такава поправка.Имах „щастието“ да се движа по колове в Стара планина преди няколко години и съм сигурен, че не отчитах тия 4,3 градуса.Колкото до магазините – знаеш, че винаги ще си имат клиенти.Уважавам умерения ти сарказъм и оценявам добре написаната статия.Безспорно тя повишава общата ни култура, но практическата полза клони към нула.Поздрав!
12.02.2013 at 8:46
Човек никога не може да предвиди със сигурност „практическата полза“ на което и да било нещо, докато не му се наложи да го използва! 😉
Между другото, винаги ми е чудно, защо забравяме че има свят и отвъд България?! Малък пример – в Адирондак (САЩ) деклинацията е 15 градуса. Дали това ще се отрази при работата с карта и компас? А дали там българин не може да отиде?
А, да… бусолата ми (на снимките) е един от популярните модели за спортно ориентиране (ще познаеш кой). Тя има предвидена скала за корекция на деклинацията…
09.02.2013 at 15:49
Още една страхотна статия. Поздравления, Стояне!
12.02.2013 at 13:44
Зададох въпроса си за бутон комаса за малко уточнение и допълнение към полезната статия. Всъщност бутончето ще ни послъжиза да избегнем движението в кръг. 😉
12.02.2013 at 13:56
Да, и за това също! 😉
12.02.2013 at 19:22
Стояне, дано не съм прозвучал заядливо, не това бе целта ми. Затова и изрично уточних, че впечатленията ми за непрактичността на тази поправка са за територията на България,на което продължавам да държа.Споменавайки артилерията признавам, че не помня отчитаща деклинацията скала на артилерийската бусола(http://forum.eshop.bg/viewtopic.php?t=47617), което не значи, че такава няма.При пръв удобен случай,минавайки през Шумен и факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „Васил Левски“ ще направя такава справка 😉 А иначе , любопитен факт е, че през първата половина на ХХ век нулевият изогон е минавал през Финландия, докато сега е в Швеция.Поздрав!
13.02.2013 at 9:02
Да, изогоните сменят постоянно положението си. Аз това го отбелязах, и затова сложих линк към калкулатора за деклинацията. Примерно на военните топографски карти от 1942-ра гледам, че деклинацията за Шумен е била 3 градуса и 20′. Сега е 5 градуса!
За артилерията – не съм запознат, но според мен ако са ползвали компаси за триангулация, то няма начин да не са се съобразявали с деклинацията. Ако мерача не е нанасял корекции, то поне от другата страна трябва да е имало. Или пък да е имало някакви корекции, които да са били перманентно нанесени на измервателните уреди, за да не бъркат изпълнителите с разни изчисления?
Трябва да е имало нещо, защото ето елементарен пример – отива мерача (всъщност не знам как се казва оня, дето ходи напред да сваля координати, затова го наричам така) напред, вижда целта, взима азимутите на триангулачните точки, изчислява координатите и ги праща при гаубиците (предполагам нещо по тая схема става). Ако не е правил корекции, то леко ще сбърка, но айде понеже е близо до целта, грешката няма да е голяма. При гаубицата обаче, дето може да е на 15-20 км, ако нанесат координатите на картата и свалят азимута, без да се съобразяват с деклинацията, може да изчислиш сам – при 5 градуса деклинация ще се отклоняват с по 872 метра на всеки 10 км! Ми че ти цяло село ще пропуснеш, камо ли за някой укрепление или танкова формация! Верно, че мерачите ще докладват, и ще се стреля отново и отново, ама що, като може да е по-лесно? 😉
13.02.2013 at 18:59
Схемата е горе долу такава, но няма да се излагам с опити да си спомня подробностите 😀 Логично е деклинацията да присъства в жанра, имайки пред вид и цената на снарядите 😉
Лично аз съм се губил много пъти с компас и GPS(в Р.България) и затова си позволих да репликирам под статията ти. Впечатлява масовото невежество по отношение правилното четене на карти, което е жалко, тъй като с това несложно умение се решават много досадни проблеми при разходките ни сред природата.Популярността на блога ти и перфекционизмът при изготвянето на статиите могат и дано помогнат на много хора практически.Поздрав!
13.02.2013 at 20:02
Благодаря! 😉
Щом има невежество – ще вземем да пуснем още няколко публикации на тема Ориентиране. Ама не толкова “адвансед”… малко по-”бейсик”. 🙂 Включително четене на карта. 🙂
13.02.2013 at 20:31
Много полезна статия 😉 ! В началото ми се стори малко сложно, но като прочетох експеримента накрая- всичко ми се изясни! Наистина е хубав пример 😉 .
14.02.2013 at 18:26
Моля…;)
20.02.2013 at 14:36
И още 1 малко допълнение – изогоните не са прави линии като мередианите. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/World_Magnetic_Model_Main_Field_Declination_D_2010.png
20.02.2013 at 20:09
Не схванах какво искаш да кажеш. На тази карта в Каспийско море компасът трябва да сочи изток-запад?
20.02.2013 at 21:57
Линиите (изогоните) на тази карта не показват ориентацията на магнитната стрелка, а свързват точки, в които магнитната деклинация е с еднаква стойност, примерно 5 градуса, 10 градуса и т.н.
26.02.2013 at 12:20
Малка корекция на статията от мене. Стояне тъй като ползваш някакъв руски компас ако се не лъжа или Спорт бяха немски няма значение но на твоя компас корекцията за деклинация е обратна спрямо марковите компаси и тук може да стане недоразумение. Моля сравнете последната снимка на компаса от статията на Стоян и линковете посочени от мене http://www.suunto.com/ImageVault/Images/id_244/width_800/height_800/compressionQuality_100/conversionFormat_127/scope_0/ImageVaultHandler.aspx http://silva.se/sites/default/files/products/Ranger_36985-6001_render_high_res.jpg Ето и един с обърната деклинация http://www.rei.com/media/cc/409ad0f2-c82a-4bda-a090-8f8d1be0798a.jpg. Тоест има малка разлика с това което пишеш и което е в действителност според наличната техника. Или с две думи когато се осеверява карта то стрелката на компаса трябва да сочи +4,31 градуса за географския север на БГ Узана тогава картата е осеверена по географския меридиан.
Друг вариант е ако картата е магнитно осеверена с компаса без корекция то тогава правим следното: Взимаме азимут от терена и искаме да го нанесем на картата то тогава добавяме +4,3 градуса и нанасяме точката на картата. Взет азимут от карта към терен тогава вадиме -4,3 градуса (ако измерено по карта е 64 градуса 64-4,3 =~ 64 градуса). Така определяме точното ни местоположение което е особено важно при азимути на големи разстояния. Това може да си го запишете на картата за да не забравяте или поне аз така съм направил. Друго много важно нещо е при принтирани карти да определите на терен отклонението от терен към карта!! Как става това: Взимате карата и компас и излизате на съответната местност за която е изпринтена картата. Заставате на точно и ясно място на терена обозначено и на картата (връх. кота и т.н.) осеверявате картата с компас по магнитния север и взимате азимут от карта към няколко точки записвате показанията, два върха или сгради и прочие. След това взимате азимут на от позицията ви към същите тези точки на терен и записвате стойностите. Би трябвало разликата(Y) между измерените стойности на терен и по карата да е еднаква за всички измерени точки тоест това е вашата корекция (Y) с която вие да работите когато взимате азимут към терен пренесен на картата или обратно. Надявам се че сте ме разбрали. Последното с принтираните карти го установих по трудния начин макар че си бях играл доста с принтирането извършено от геодезки отдел в местен завод уж за голяма точност.
26.02.2013 at 13:34
Миро, няма никаква неточност в публикацията ми. Гарантирам! Показаните от теб компаси са точно тия, за които става въпрос в частта „Плъзгане по скалата“ – т.е фиксирана деклинационна скала. Моят на снимката е с регулируема, и ако си ги представиш правилно нещата (скалата, заедно с двете линии на кошарката е на отделен прозрачен диск под капсулата, с други думи – ти си местиш магнитната стрелка, аз си местя кошарката 😉 ), ще схванеш логиката на „обърнатата“ деклинационна скала. 😉
Благодаря за останалите уточнения. 😉
28.02.2013 at 12:23
Между другото пробвах веднъж да си направя компас като Антъни Хопкинс във филма „Острието“ и вярно се получи.
31.03.2014 at 11:27
Поздрави на автора, за хубавия и полезен Блог.
Ако позволите, да добавя малко полезна информация по въпроса:
Магнитния север, бавно, но затова пък със сравнително постоянна скорост и посока си променя местоположението с течение на времето. Поради този факт, стойността на магнитната деклинация на дадена карта е вярна за годината, в която тя е издадена. За да се коригира този проблем, на картите се изписва и стойността на годишната промяна, както и посоката, на съответната промяна. С помощта на тази корекция, можем да изчислим достатъчно точно (за нашите нужди) актуалната магнитна деклинация, дори и да разполагаме със много стара карта на района в който се намираме.
24.05.2014 at 0:49
Само две неща да добавя:
1. По въпроса за сложността – когато човек разбира за какво става въпрос, въобще не се интересува от теоретичните класификации на методите – той просто прави каквото трябва, както го разбира и толкоз…
2. Северният магнитен полюс все още се намира някъде в Канада. Ако не се лъжа – на около 147 градуса западна дължина. България се намира между около 23 и 28 градуса източна дължина. Тоест има между България и северния магнитен полюс има между 170 и 178 градуса разлика в дължините, като полюсът е на запад от нас. Тоест – стрелката на компаса трябва да сочи почти точно на север (защото 178 е почти 180) и съвсем малко на запад (защото все пак 178 не е 180). Но въпреки това картите на магнитната деклинация (или склонение) показват около 4 градуса в обратната посока. Освен това в тези карти има изогони, които са затворени линии, ограничени в малък регион, а промените във времето на картите на изогоните са твърде хаотични. Според мен това означава, че на тези карти е отчетена не само деклинацията, ами и магнитната девиация – влиянието на посоката на магнитното поле от местните условия, от наличието в даден регион на железни руди, та до влиянието на човека.
05.10.2014 at 15:52
Не претендирам за безпогрешността на разсъжденията си, но ако не съм прав ме поправете. Да предположим че намираме точката на която се намираме по горната схема с 2-та върха. Обаче не сме ориентирали картата по географския север, а по магнитния. (Това е много важно, защото левия или десния край на картата са ориентирани по географските мередиани.). Допуснали сме грешка Х-градуса. Но понеже и върховете и на картата и спрямо местността ще са със същите градуси „изместени“ спрямо изчертаните линии върху картата, то грешките ще се компенсират и в края на краищата ще сме намерили точното си местоположение. След това по картата отчитаме пак магнитния азимут към целта и го следваме. Следователно не правим никакви корекции към показанията на компаса, тъй като в района магнитната деклинация я считаме за една и съща за целия ни преход. И накрая стигаме по живо-здраво до целта, която сме си набелязали. Според мен отчитането на деклинацията и коригирането и се налага в случаите, когато трябва да изминаваме големи разстояния, да използваме няколко картни листове с различни стойности на деклинацията, а също така да нямаме пред нас видими ориентири за определяне на точката на местостоене.
И на края благодаря на Стоян за прекрасния блог, който е създал!
06.10.2014 at 9:39
Ако ориентираш картата по магнитния, а не по географския север, двата върха няма да се намират там, където очакваш. Респективно всеки взет от картата азимут няма да сочи натам, накъдето би трябвало. Ако виждаш върховете, и ориентираш картата така, че азимутите им да съвпаднат, то вече имаш географски ориентирана карта. И там вече ще забележиш разликите в данните с компаса (магнитна деклинация).
Може би не схващам добре каква точно идея имаш, и не мога да разбера какво ще е това компенсиране на грешките?
Иначе да – при малки разстояния грешките са от не особено голямо значение. 🙂
18.08.2017 at 16:42
Това със наслагването на картата и терена и да видиш че компаса сочи друго е много готин пример .
06.10.2014 at 18:09
ами по друг начин казано и върховете на местността и върховете на картата ще бъдат еднакво „грешно“ ориентирани не по географския, а по магнитиния север
08.10.2014 at 10:31
В такъв случай ми се струва, че говориш за написаното в частта „Коригиране на картата спрямо компаса“…