“Отвъд границите”. Това заглавие и красивата, но не особено асоциативна фотография на корицата, едва ли би привлякло особено вниманието на хора като мен и Вас. Някои може би ще обърнат внимание на авторката – Елизабет Гилбърт, която е известна и с „Яж, моли се и обичай“. Неочакваната изненада в случая ще е, че това е всъщност биографична книга за небезизвестния Юстас Конуей (Eustace Conway), а оригиналното й заглавие е „The last American man”.

Подариха ми книгата преди седмици, и я прочетох почти на един дъх. Тъй като ми се стори ценна, реших да я представя и на вашето внимание. Кой е Юстас Конуей, предполагам всеки може да разбере от Мрежата – тя изобилства от информация за него (можете да го видите и в поредицата „Mountain Man“ на History Channel). Тук ще нахвърлям само някои най-важни моменти от живота му:

Тежкото детство с властен и взискателен баща го кара да прекарва почти цялото си време в горите, където усвоява различни умения. На 17 напуска дома и заживява в индианско типи. Осигурява си всичко необходимо от природата – храна, вода, дрехи. Този живот обаче не го удовлетворява за дълго. Негова цел е преследването на все по-големи приключения.

Преплава Мисисипи със саморъчно направено кану, пропътува 2000 мили по трудната и опасна Апалачка пътека, пътува из германските Алпи, катери скали в Нова Зеландия, пресича Америка (от Южна Каролина до Тихоокеанското крайбрежие) на кон, прехранвайки се с убити по пътя животни и спейки на твърдата земя.

Конуей изповядва философията на завръщане на човек към по-традиционния начин на живот и дълбоката връзка с природата. Не обича градовете и модерната цивилизация, която промива мозъците ни, и ни кара да загубваме основни умения, натрупани през хилядолетната човешка еволюция.

За цел на своя живот избира „просвещаването“ на другите за нуждата от завръщане към корените ни и към природата. Иска да се превърне в катализатора на глобална промяна.

Ще си позволя да цитирам част от негова реч пред  група тийнейджъри, която за мен е доста добър пример за философията му (изнасянето на лекции и беседи в училища, университети, и различни други учреждения и прояви, е част от неговия начин за популяризиране на идеите му, и докарване на някакви доходи):

„Аз живея – каза Юстас – сред природата, където всичко е свързано, върти се в кръг. Сезоните се редуват в кръг. Планетата се върти, а освен това обикаля около Слънцето. Потокът на водата върху земята е кръгов, изсипва се от небето и циркулира по света, за да разпръсва живота, а после пак се изпарява нагоре. Живея в кръгла индианска колиба и стъквам огъня си в кръг и когато любимите ми хора ми идват на гости, сядаме в кръг и си говорим. Циклите на живот на растенията и животните са в кръговрат. Аз живея навън и мога да го видя. Древните хора разбирали, че нашият свят е кръг, но ние, съвременните хора, сме изгубили съзнание за това.

Аз не живея вътре в сградите, защото сградите са мъртви места, където нищо не расте, където водата не тече и където животът спира. Не искам да живея на мъртво място. Хората казват, че не живея в реалния свят, но всъщност съвременните американци са тези, които обитават фалшив свят, защото са пристъпили извън естествения кръговрат на живота.

Видях кръговрата на живота най-ясно, когато яздех с коня си из Америка и се натъкнах на тялото на койот, който наскоро беше умрял. Животното се беше мумифицирало от жегата в пустинята, но навсякъде около него в тучна окръжност беше израстнала малка ивица свежа зелена трева. Земята взимаше назаем хранителните вещества от животното и се възстановяваше. Тук не ставаше дума за смъртта, осъзнах аз, ставаше дума за вечния живот. Взех зъбите на койота и си направих този гердан оше на мястото и сега винаги го нося около врата си, за да не забравя никога този урок.

Хората днес живеят ли в кръгове? Не. Те живеят в кутии. Всяка сутрин се събуждат в кутията на спалнята си, защото една кутия до тях е започнала да издава писукащи звуци, за да им каже, че е време за ставане. Ядат закуската си от кутия, а после хвърлят тази кутия в друга кутия. После напускат кутията, в която живеят, качват се в кутия с колела и потеглят за работа, която също е поредната голяма кутия, разделена на много преградени кутийки, където група хора прекарват деня си седнали и втренчени в компютърни кутии.

Когато денят свърши, всички се качват отново в кутията с колела, отиват си у дома в своите къщи кутии, и за забавление прекарват вечерта, загледани в телевизионните кутии. Слушат своята музика от кутия, получават храната си от кутия, държат дрехите си в кутия, живеят живота си в кутия! Тази картина не ви ли прилича на някого, когото познавате?

Сега децата вече се смееха и ръкопляскаха.

Избягайте от кутията! – възкликна Юстас. – Не сте длъжни да живеете така, само защото хората ви казват, че това е единственият начин. Не сте завързани с белезници за своята култура! Не е това начинът, по който е живяло човечеството хиляди и хиляди години преди това, и не е единственият начин, по който можете да живеете днес!“

Най-големият му проект е придобиването на собствена непокътната природна среда в Апалачите, която той нарича Търтъл Айлънд (“Островът на Костенурката” – от древните индиански предания). Търтъл Айлънд е резиденцията на Конуей, и се простира на площ от 1000 акра. В него има множество построени собственоръчно от природни материали сгради и помещения, собствен водоизточник, собствен воден електрически генератор, и т.н. и т.н.

В Търтъл Айлънд Юстас провежда лагери за обучение в умения за живот сред природата, както и за влизането в близка връзка с обкръжаващата среда. Всеки желаещ  да научи нещо повече, е поканен да стане чирак за 2 години, по време на които Юстас обещава да го научи на всичко важно, за да се превърне в един самодостатъчен човек.

И в момента Конуей живее в своя Търтъл Айлънд, но за съжаление, както става видно и в книгата, освен мечтател, идеалист, и изключително интелигентен и вещ в познанията си, той е и изключително сложен, нарцистичен и взискателен човек, който има и своите недостатъци. Точно те са и причината  практически всички негови близки хора и чираци в края на краищата да го напускат огорчени. С времето Юстас сякаш леко се уморява, заради отрезвяващата реалност на модерният свят, и трябва да преосмисли някои свои амбициозни мечти.

Книгата е много добра, и горещо ви я препоръчвам. Тя е едно от най-забележителните заглавия на Ню Йорк Таймс, и е била финалист в Наградите на националният кръг на литературните критици (National Book Critics Circle). В нея ще намерите много идеи, истини и добри моменти. Струва си да я прочетете!