Експериментирам с нови рецепти за лепило от борова смола, защото ми трябва за някои нови проекти. Това на снимката е продукта от последния опит.
Рецептата е следната:
- 4 части борова смола
- 2 части фино стрит въглен
- 1 част растителни влакна
- 1 част пчелен восък
В момента нямах екскременти от див заек (идеални за източник на растителни влакна), затова просто напилих с пилата за метал малко стърготини от ясен.
Впечатления от резултата: Имам чувството, че лепилото запазва пластичността си по-дълго, след като бъде загрято, което дава допълнително време за работа. Това беше и целта! Както и малко по-голямата еластичност и устойчивост на чупене на вече изстиналата смес (поне така обещават майсторите в Мрежата).
Може би е добре да се експериментира с увеличаване на количеството на восъка, но като за начало бях по предпазлив, че да не си похабя (евентуално) материала. Според мен би могло да се сложи без проблеми поне двойно повече, но ще опитам по-нататък.
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!
29.03.2013 at 10:12
Добавянето на пчелен клей няма ли да подсили лепливостта?
29.03.2013 at 10:22
Може да се опита! Макар в разтопено състояние и така да си е доста лепкаво лепилото (щом залепва сериозно и по лъскавото неръждаемо канче, в което го приготвям). Клей лично нямам, ако ми попадне – може…
29.03.2013 at 10:33
Aко целиш лепилото да запазва пластичността си по- дълго, то тогава рецептата която аз изпробвах преди време, би ти била полезна 😉 .
Към смолата добавих въглен и мас. Не знам точно в какви пропорции, но трябва да е било нещо такова:
4 части борова смола
3 части мас
1 част сртит въглен
Лепилото остава пласитчно много дълго време, след като е било нагрято. Също така е и много лепкаво. Като правих лепило от смола само с растителни фибри и въглен, то почти нямаше залепващи свойства. Докато това с маста има 😉 .
А относно пластичността мисля, че даже може малко да съм прекалил с маста. Лепилото сякаш никога не засъхва напълно… Когато го оставиш на плоска повърхност, след няколко часа виждаш, че се е сплескало 😀 .Това предполагам идва от маста.. значи наистина може да се намали малко..
29.03.2013 at 10:46
Малко множко ми се струва това с маста… както и въглена е прекалено малко. Значи основното правило е, че общо пълнежа (въглен, фибри), трябва да е колкото, или малко по-малко от количеството на смолата. Маста и восъка не са точно пълнеж. Те добавят просто някои качества.
Ето сам казваш, че лепилото се разтичало, когато го оставиш – това не е целта на лепилото от борова смола. Ако си залепя примерно нож или връх на стрела, то като ги оставя някъде, или не дай си Боже се понагреят от слънцето… ;). На лепилото от смола трябва да се гледа по-скоро на нещо средно между пълнител и лепило, което да остава доста твърдо при нормални условия. Нещо като дърво, което можеш да разтопиш и оформиш, след което то пак да си стане дърво.
А това, че лепило от смола, въглен и фибри не е лепнело ме учудва! Да не си прекалил с пълнежа? Или да си прегорил нещо смолата? Или и двете?
29.03.2013 at 16:59
То лепилото не се разтича чак…. Мисълта ми беше, че ако го оставиш на едно място много дълго, се сплесква… Иначе си засъхва и се втвърдява много добре. Вече няколко върха на стрели съм залепил с него 😉 .Но наистина може да съм сложил прекалено много мас и много малко въглен…
А иначе за лепилото с растителни фирбри и въглен- ами то не, че не лепи, напротив залепва добре, но просто не толкова здраво. А все пак беше първото лепило от борова смола, което съм правил… така че не изключвам да съм сбъркал някиде в приготвянето.