Рифовият, или още прав възел, е прост, но древен възел, използван за завързването на въже или лента около обект, или сноп от предмети. Заедно с булина, стремето и осморката  са в основата на почти всички видове възли.

История

Съдържание

• История
• Употреба
• Направа
• Видео
• Разновидности
• Сигурност

Рифовият възел (reef knot) е на поне 4000 до 9000 години! Името му датира от 1794 г., и произлиза от честата му употреба при мачтовите кораби, където се е използвал за завързване на част от платното с цел намаляване на ефективната му повърхност при бурни ветрове. За да отвърже възела, морякът е трябвало само да издърпа с една ръка един от краищата на възела докато той се „преобърне“, и развърже от самосебе си, а тежестта на платното да свърши останалата работа. Точно това негово поведение го прави ненадежден при свързването на краищата на две въжета. Името  „квадратен възел“ (square knot) се споменава за първи път през 1841 г. в „A Seaman’s Friend“.

Употреба

Рифовият възел се използва за привързването на двата края на едно и също въже един за друг, така че то да обвърже нещо – например руло или сноп от предмети, като не се очаква  те да се движат много. Използва се във ветроходството за навиване и пристягане на платната.

Възелът лежи плоско, когато е направен от плат, и затова е използван от хилядолетия при направата на превръзки. Като такъв е бил известен на древните гърци, които са го наричали „Херкулесов възел“, и все още се използва широко в медицината. В своята „Естествена история“ Плиний споменава вярването, че раните зарастват по-бързо, когато са превързани с Херкулесов възел. Още от древността се е използвал за завързването на колани и пояси.

Когато единият, или двата свободни края на възела се оставят подпъхнати в него, се получават така популярните възли за завързване на обувки. Подходящ е и за завързването на полиетиленови пликове, защото така двете усукани и завързани един за друг краища на плика образуват нещо като дръжка за носене. Със същото приложение може да се използва и при завързването на срещуположните краища на квадратно парче плат, с цел да се направи вързоп за носене на различни неща (т.нар. „бохча“ ).

Рифовият възел заема и почетно място в Световното скаутско движение. Включен е в международният бадж за членство, както и в много скаутски награди. Едно от изискванията към всички момчета за приемането им в скаутската програма, е да демонстрират правилно завързване на рифов възел.

Направа

Рифовият възел е вероятно първият възел, който въобще научава всеки един от нас, когато се учи да завързва връзките на обувките си. Разбира се, тогава правим „ухо“ (уши) за бързо развързване, но в основата си това си остава рифов възел.

Почти по същото време научаваме и колко незадоволително се представя той – приплъзва, развързва се, „заяжда“, и е толкова лесно вместо него да се направите т.нар. „бабешки“ възел, който пък от своя страна се представя още по-зле от него.

Рифовият възел е образуван от завързването на ляво ориентиран преметнат възел, последван от дясно ориентиран (или обратното).

1. Вземете двата края (показани са с различен цвят за по-голяма нагледност).

2. Прекарайте левия край над десния

3. Усучете го около него, докато докато пак сочи нагоре.

4. Сега прекарайте десния край над левия…

5. …и след това отново ги усучете.

6. Затегнете възела чрез издърпване на краищата.

7. Възелът е готов!

Проверете възела – двете примки трябва да се плъзнат една в друга. Ако не – значи сте направили „бабешки“ възел (granny knot).

Лесен за запомняне мнемоничен израз при направата на двете усуквания (полу-възли) е: „ дясно върху ляво, ляво върху дясно…“.

Видео

Разновидности

Ако и двата преметнати възела са еднакво ориентирани, то се получава т.нар. „бабешки възел“ (granny knot). Двата свободни края трябва да стърчат от едната страна на възела. Ако са от различни страни – получава се т.нар. „възел на крадеца“ (thief knot).

Популярните възли за връзки на обувки са всъщност разновидности на рифовия възел, при които единият, или и двата свободни края, са оставени подпъхнати вътре във възела, образувайки „уши“ за бързо развързване, и същевременно скъсяват дължината на свободните краища.

Хирургическият възел е по-сигурна разновидност при която е добавено още едно пресукване при всеки полу-възел, за да се постигне по-добро сцепление на всеки етап от завързването на възела. В резултат на това се получава по-здрав и сигурен възел. Ако хирургическият възел се направи с „ухо“ за по-бързо развързване, той се превръща в много по-надежден възел за обувки.

Сигурност

Рифовият възел е доста опасен, когато е приложен неправилно. Популярността, лекотата на завързване, и очевидната му симетрия прикриват неговите недостатъци. Той трябва да бъде използван само като обвързващ възел, който лежи плътно върху повърхността на това, което обвързва, и не се движи.

За съжаление, той често е използван като съединяващ две въжета, или осигуряващ към опора, и е предизвикал смъртта на много хора. Използвайки го за тази цел, той може неочаквано да се „преобърне“ и да се развърже (показано е във видеото). Което е още по-лошо – често той изглежда, че „държи“ много здраво, давайки на хората измамното усещане за сигурност, което може да доведе до трагедия, когато възелът покаже истинската си нестабилна природа. Рифовият възел ще приплъзва, когато не е под напрежение, както и когато е направен с найлоново въже.

Авторитетът Клифърд Ашли (Clifford Ashley) твърди, че неправилната употреба на рифовият възел е причинила много повече смъртни случаи и наранявания, отколкото всички други възли взети заедно. Освен това той много лесно може да бъде сбъркан с т.нар. „бабешки“ възел, който е дори още по-лош.

Дори малки разлики в размера, текстурата или твърдостта на това, което повечето хора приемат за „нормално“ въже, може да окажат огромно влияние върху нестабилността на рифовия възел. Той също така е силно податлив на развързване, когато се издърпва през ръбове или по неравна повърхност, особено ако свободният край се закачи някъде.

Внимание – дори и серия от рифови възли може да се „преобърне“ и развърже чрез издърпването на свободния край на едното въже!

За да стане рифовият възел малко по-сигурен, на двата му свободни края могат да бъдат направени по един прост контролен възел, както е показано на по-горната снимка.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!