В края на месец март по книжарниците излезе книгата на Беър Грилс – „Оцеляване в дивата природа“ (Living Wild), издадена от Издателство „Вакон“. Реших да споделя част от впечатленията си за нея.

Първо външният вид и оформлението – направена е добре, с приятни корици, с цветни илюстрации, ясни схеми и карета в различен цвят, акцентиращи върху различни важни моменти – опасности, съвети, импровизации, тренировки…

Сега за съдържанието:

На първо място – то не е точно това, което много хора очакват, асоциирайки Беър Грилс с телевизионните му изяви (които, да не си кривим душата – не са на особена почит в бушкрафт средите)! Тук няма да видите „шоуто“ – съвети за катерене на непристъпни скали, спускане в непознати пещери, скачане в ледено студени водопади и прочее. Няма го и така зрелищното ядене на всичко живо (и не само!), което ви се изпречи (преимуществено в не особено апетитни форми). Няма го дори и емблематичното пиене на собствената урина! Не, напротив – смятам, че съдържанието на книгата е напълно практично и реалистично. Дори могат да се забележат много типично бушкрафт съвети и практики  (като принципа „не оставяй следа“ например).

Вероятно идеята на книгата е да е нещо като скаутски наръчник – посветена е на скаутското движение, и Беър Грилс я пише от званието си „главен скаут на Великобритания“. Но за истинска таргет група може да се приеме по-скоро широк кръг от читатели, на които достъпния език, разбираемото съдържание и увлекателния стил биха помогнали да усвоят по-добре материята, и евентуално биха ги „грабнали“ и запалили да се поинтересуват и научат повече.

Книгата покрива основите на практически всички предизвикателства, пред които би ви изправил престоя сред дивата природа (неслучайно оригиналното й заглавие е „Living Wild” – “Да живееш диво”!). Не прекалява с изобилие от суха теория за всякакви условия по земното кълбо, както например армейските наръчници. Синтезирано е най-важното за нашите условия – умерените ширини. Т.е. съдържанието е напълно актуално и приложимо и на наша територия. В дадени глави то дори ми напомня това на „Northern Bushcraft“ на Морс Кохански, както и на пасажи от книгите на Рей Миърс и други известни автори.

Харесва ми как между пасажите теория автора вмъква и свой опит и истории, което освежава съдържанието и увлича читателя. Освен това показва реалната приложимост и нужда от представените техники и знания.

Харесва ми и включването на глава за физическата форма и подготовка, и за мотивацията – обикновено тези неща се пропускат в книги от този тип, а са от особена важност, защото едно е да имаш всички знания да направиш дадено нещо, а съвсем друго е да имаш физическата и психическа възможност да ги осъществиш! Защото понякога нещата може да опрат до проста физическа сила, издръжливост и воля!

Разбира се, много от по-напредналите читатели ще сметнат, че съдържанието е по-скоро стандартно, и че не се показват кой-знае колко тънкости и нови неща. Да, това е така, защото книгата е ориентирана предимно към прохождащите в материята (младите скаути например), а написаното е напълно достатъчно като база. Истински практичните и достатъчни неща не са толкова много, и са измислени отдавна!

Като цяло, смятам, че от гледна точка на нашата тематика,  „Оцеляване в дивата природа“ е една добра книга на българския пазар. Бих ви я препоръчал, особено ако сте от „новозапалените“, или ако още не сте си купували книга от този тип. Но дори и да не сте в тези две категории – книгата е добре оформена и написана, и смятам, че няма да ви разочарова!

P.S.  А, да… щях да забравя! Предполагам познавате консултанта… 😉

Приятно четене! 😉