Лайстър (leister), или какивак (kakivak) е копие за риболов, комбиниращо един промушващ връх с два сочещи назад (към рибаря) шипа, използвани за задържане на рибата към главата на копието, вместо убиването й от веднъж. Хваща риби със среден размер, като този на пъстървата и сьомгата например.

Дизайнът е характерен за Аляска, където страничните рамена са направени от рог на мускусен бик (овцебик), който предварително е размекнат в гореща вода и му е придадена нужната форма. Често използвана алтернатива е рог от карибу (северен елен). Инуитите са ползвали всеки наличен материал, и са приспособявали дизайна на копието към него. Названието „лайстър“ е разпространено в Англия, но копието е познато на много места по света (има артефакти и от крайбрежието на Калифорния).

Главата на лайстъра се е прикачала към дълъг прът (3-4 метра). В някои варианти тя може да се отделя от дръжката, като се привързва с въже към нея, подобно на харпун. Централният шип е единичен пронизващ остър връх. Под ъгъл към този централен шип са разположени други два, които сочат назад, и са закрепени към краищата на две гъвкави рамена. Те се наричат „kakivanjaqtutjuaq“.

Принципът на работа е следния:

При нанасянето на удара (обикновено вертикално откъм гърба), двата сочещи назад шипа минават около тялото на рибата, средният се забива в него (търсейки гръбнака). При движението назад шиповете се забиват в тялото на рибата и я фиксират към централния шип, не позволявайки й да се измъкне. Така рибата лесно може да бъде извадена на брега. Отделящата се глава е практична, когато рибата е по-едра, и мощните й движения заплашват да повредят копието.

Лайстъра се използва обикновено в дълбоки и бистри води (нужен е добър визуален контакт ), където рибата не може да бъде набучена и притисната към дъното (ако е тинесто). Добро приложение има и във водоеми с каменисто дъно, където върховете на друг тип копия и харпуни има опасност да бъдат подбити при съприкосновение с камък.

Инуитите често правят специални каменни заграждения (диги) в реките, където да ловуват с помощта на какивак големи количества риба. През зимата може да направят и дупка в леда, и да пронизват преминаващата и привлечена от обогатената на кислород вода риба. Рибата може да бъде допълнително подмамена и със специална примамка, подобна на сегашните риболовни воблери (изкуствени рибки).

Риболовът с какивак изисква голямо умение, търпение и силна ръка. Коренните народи, практикуващи този вид риболов, са тренирали децата си от малки с умалени версии на копието. Много от техните игри също са развивали силата им чрез хвърляне и промушване.