Когато писах публикацията за лайстъра (какивак), някои от редовните ми читатели правилно се усъмниха, че щом го правя – значи съм се заловил да майсторя такъв. 🙂 Да, оказаха се прави, затова – ето какви съм ги свършил…

Дизайнът е по-скоро английски, затова ще използвам думата лайстър. Какивакът е инуитски, и е малко по различен – както по дизайн, така и по използвани материали. Този лайстър е изработен от дърво (бряст и ясен), еленов рог, изкуствени сухожилия (но може и естествени), ленен конец и лепило от борова смола.

Да започнем първо с частите:

На следващата снимка са показани основните съставни части на лайстъра: 1 – рамена; 2 – странични шипове; 3 – централен шип; 4 – тяло.

Тялото направих от бряст – за здравина. По двете му страни издълбах с малки длета жлебове, в които влизат краищата на рамената. В удължената част съм пробил дупка за вмъкване на централният шип. Този лайстър реших да е с откачаща се глава, затова задната част на тялото е заострена. Така ще може да се вмъква в дупката (гнездото) на носещия прът.

В краищата на рамената също съм изрязал жлебове за закрепване на страничните шипове.

Самите рамена са изработени от ясен – жилавост и еластичност.

Шиповете са изработени от еленов рог. Двата странични са малко по-къси и леко извити, а централния е по-дълъг и прав.

Шиповете прикрепих към рамената на няколко етапа. Първо ги залепих в жлебовете с лепило от борова смола и восък.

След това по задната страна на рамената направих жлеб, който да спира изхлузването на навитите в последствие сухожилие и ленен конец.

От тук нататък последваха здраво притегнати слоеве от изкуствено сухожилие (може и естествено), ленен конец (може и от коприва), а накрая за херметичност и износоустойчивост – слой от лепило от борова смола.

След като рамената бяха готови, ги залепих в жлебовете на тялото отново с помощта на лепило от борова смола.

 Идва ред и на прикрепянето на централния шип, което също става с помощта на лепило от борова смола, както и на малко подсигуряване с намотки от ленен конец – всичко това отново покрито със смола.

Рамената не могат да бъдат държани към тялото само с помощта на лепилото от смола, затова се прави допълнително стегнато омотаване със различни материали. В моя случай бяха пак един слой изкуствено сухожилие, един слой ленен конец, и отгоре запечатване със борова смола.

Дупката с квадратно сечение, която се вижда на снимката, е за връвта, с която главата се привързва към носещия прът, за да не я загубим, когато хванем риба! 😉 Като финиш огладих дървените части с фина шкурка, гравирах малко инуитски мотиви (които видях от един амулет), и импрегнирах с ленено масло и пчелен восък.

Прътът за лайстъра направих от дълга лескова издънка, в дебелият край на която пробих отверстие-гнездо за заострения заден край на главата. Разцепих го на кръст, за да влиза и излиза малко по-лесно, без да се губи сцепление, и подсигурих срещу по-нататъшно разцепване с малко изкуствено сухожилие. Изпилих и лек улей, в който да пристягам връвчицата, държаща главата, и лайстърът беше готов!

Та това е всичко накратко… Мога само да допълня, че лайстърът е тестван и работи! 😉