xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

„Изпечен“ кремък?!

| коментара 8

Термично обработен ("изпечен") кремък?

При последното ми гостуване в Никопол (малко след Нова година), както обикновено не пропуснах и да се разходя малко по брега на Дунав. Измежду многото късове кремък, разхвърляни по брега, вниманието ми беше привлечено от ето това малко парченце, което видимо се отличаваше от останалите.

То имаше някакъв розово-червен оттенък (необичайна окраска за местните сиво-кафяви кремъци), а отчупените повърхности бяха някак си по-лъскави от тези на обичайно срещащите се кремъчни люспи. Разгледах го по-внимателно, и с беглия си опит във флинтнапинга предположих, че парчето носи следи от вероятна човешка намеса във формирането си. Затова го прибрах в джоба си.

Бях забравил за него, докато тия дни, покрай преместването на доста багаж из къщи, то отново не попадна пред очите ми. Търкаляйки го из дланта си в ума ми изплува факта, че при термична обработка повечето кремъци, ясписи и други силикатни минерали променят цвета си, и им избиват розови, червеникави и керемидени краски. Възможно ли е? Да – мисля, че това обяснява доста неща…

Първо кратко отклонение за термичната обработка на силикатните скали:

Термичната обработка на материалите за флинтнапинг представлява контролираната употреба на висока температура (традиционно огън), с цел подобряване на техните работни качества. Това свойство се обяснява с промяна на строежа на самите минерали, които обикновено са изградени от фини кристалчета (криптокристалинна структура). Високата температура успява някак си леко да разтопи тези кристалчета, правейки спойката между тях по-добра, което от своя страна повишава хомогенността на минерала. В следствие от това той започва да се цепи по-лесно, изисквайки прилагането на по-малка сила за отлюспване, люспите са по-правилни, а новообразувалите се повърхности са по-лъскави и наподобяващи тези на стъклото. Често тези промени във работните качества на минерала са съпътствани и от промяна на цвета му. Най-ранните свидетелства за термична обработка на кремъка датират от средата на Каменната ера.

И отново на въпроса, който си зададох – възможно ли е това парченце кремък да е термично обработвано преди много-много време?! – Защо не? Цветът му е точно розовеещ – нетипичен за скалите в района. Повърхностите на отчупените люспи са доста гладки и лъскави, докато тези на местните необработени кремъци са малко по-груби.

Термично обработен ("изпечен") кремък?

По страните му вървят паралелни белези от люспи, които практически няма вероятност да са се образували ей така от само себе си при случайни удари, а най-вероятно показват употребата на инструмент и премислена стратегия.

Термично обработен ("изпечен") кремък?

Единият ръб на парчето сякаш пази белези от употребата му като режещ или стръжещ инструмент, макар разбира се, да е възможно да са се появили и при случайните сблъсъци с други твърди материали (но ако пък е така, защо са концентрирани само по единият ръб, и почти липсват по другите?).

Термично обработен ("изпечен") кремък?

Не знам дали местната палеолитна култура е прилагала термична обработка на кремъка, но пък какво пречи и парченцето да е довлечено от реката от много по-голямо разстояние?!

Вероятно категорични отговори на тези мои подозрения може да даде само опитен археолог, но пък си съществува и вероятността да съм прав! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

8 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: