xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Реплика на Sand Dune Cave Atlatl

| коментара 8

Sand Dune Cave Atlatl Реплика

Това е реплика на един реален артефакт, която отдавна ми се щеше да направя. В тази публикация ще разкажа накратко за какво става дума, и ще покажа как съм се справил със задачата…

Този атлатъл е открит при разкопки в пещерата Sand Dune в югоизточна Юта (САЩ) през 1961 година. Това е вероятно най-добре запазилият се атлатъл, с който науката разполага в момента. Той е с характерния за културата на Кошничарите (Basketmaker) стил, и по точно за втората й ера – Basketmaker II.

Sand Dune Cave Atlatl - Оригиналната находка

Малко отклонение за Кошничарите:

BasketmakerII - Фрагмент от кошницаПраисторическата югоизточна американска култура е наречена „Кошничар“ (Basketmaker), заради огромният брой кошове, намерени в археологическите обекти от преди 2000 до 3000 години. Кошничарската култура е културата на древните Пуебло (Ancient Pueblo People), и започва от 1500-та година преди Христа, и продължава до 500-та година от нашето летоброене.

В ранната Basketmaker II ера те са живели като полу-номадски ловци-събирачи, със зачатъци на култивиране на царевицата, което от своя страна довежда до по-уседнал, земеделски начин на живот. Някои от тях са живеели и в пещерни убежища по реката Сан Хуан. Разкопките на техните домове са открили големи количества кошове и кошници, заради което културата е получила и името си, както и царевица и доказателства за човешки погребения.

През късната Basketmaker II ера (от 50-та  до 500-та година от нашето летоброене) хората са започнали да живеят в постоянни постройки – груби глинени къщи от трупи, клони и пръст. През втората част от този период се появява и грънчарството, което помага много в точното датиране на находките.

Характерна и забележителна черта за този атлатъл са сложно-съставните уши, и специалното им закрепване към тялото.

Sand Dune Cave Atlatl - УшитеSand Dune Cave Atlatl - Шпората

Това са данните за размера на атлатъла, които намерих в литературата:

  • Дължина:  ок. 60 см
  • Дебелина: 6.5 мм при дръжката, 10 мм при шпората
  • Ширина: 15 мм при дръжката, 26 мм при шпората
  • Шпора: женска, интегрална
  • Материал: дъб
  • Уши: кожа върху ядро от сухожилия
  • Фетиши: увити с връв от липово лико сини перца
  • Повърхности: полирани, плано-конвекс (горна плоска, долна изпъкнала)
  • Тежести: Няма свидетелства за прикрепяна към тялото тежест

По настоящем атлатъла се съхранява в Музея на Северна Аризона. Там заедно с него могат да бъдат видяни и част от другите находки от пещерата, като върхове и предстрели за атлатъл, инструменти за флинтнапинг и др.

Както вече упоменах, оригинала е направен от вид дъб. Аз се спрях на черницата. Имах известно количество готов за работа материал, а и тя също е плътно и жилаво дърво, родственик на маклурата (осейдж ориндж). Освен това ми харесва и цветът й. 🙂 Заготовката извадих от сърцевината на еднометрова цепеница, която беше с диаметър  около 12-13 см.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Цепеницата

Грубото премахване на беловината и излишният материал направих с малка брадвичка, а по-финото отнемане – с рукан последван от spoke shave.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Инструменти

Цветът на стърготините е много приятен!

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Груба заготовка

Така стигнах до права летвичка с размери малко по-големи от крайните за атлатъла, и върху нея с помощта на хартиен шаблон нанесох очертанията.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Очертаване

Направих атлатъла малко по-голям от размерите на оригинала, защото според някой специалисти в областта, размерите на атлатъла са в някаква закономерност спрямо тялото на ползвателя си. Тъй като древните Кошничари са били със среден ръст малко по-нисък от моя, то следователно и атлатъла им е бил малко по-къс.

Добра отправна точка при определянето на необходимата дължина на атлатъла е правилото, че той трябва да е дълъг от мишничната ямка, до основата на средния пръст на протегнатата ръка. При мен това разстояние излезе около 62-3 см. Ето защо направих и атлатъла си 63 см. Леко увеличих и ширините в различните части, за да спазим пропорцията.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Определяне на дължината

Ненужния материал от летвичката премахнах със spoke shave, последвана от пила за метал. През цялото време редовно мерех с шублер дебелините и ширините в ключови места по дължината на атлатъла, за да следвам нужните размери.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Крайни размери

След като получих крайните размери на тялото, начертах местоположението на шпората и на улеите за пръстите при бъдещите уши.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Маркиране на шпоратаSand Dune Cave Atlatl Реплика - Маркиране на улеите за пръстите

Дължината и местоположението на шпората може да се определи, като се използват трите пръста – показалец, среден и безименен. Когато ги сложите в края на атлатъла, там където те свършват трябва да се намира върха на шпората. Дължината на улея след нея е също равна на три пръста.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Шпората Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Измерване на шпората Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Измерване на жлеба

Дължината на дръжката също лесно може да бъде определена, като поставите четирите пръста на ръката си в долния край на атлатъла. Там, където те свършват, трябва да започнат улеите за ушите.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Измерване на дръжката

На тялото на атлатъла се придава т.нар. плано-конвексен профил (плоско-изпъкнал).

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Профил

От двете страни на улеите за ушите се правят жлебове, където в последствие ще се пристягат със сухожилия или черва.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Улеите за пръстите с жлебовете

Шпората и улеят за нея издълбах с малки длета за дърворезба. Оригинално всичко се е правело вероятно с тънки кремъчни люспи или кост.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Издълбаната шпора

Тялото на атлатъла се оглажда добре с фина шкурка.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика Sand Dune Cave Atlatl Реплика Sand Dune Cave Atlatl Реплика

Sand Dune Cave Atlatl - Направа на ушитеИдва ред на направата на ушите. Както казах, те са сложно-съставни (имат си ядро и увита около него кожа), и прикрепянето им е малко по-специфично.

Имах желание да фотографирам целия процес на направата на ушите, но тъй като работата е малко пипкава, лепкава и малко изнервяща като за първи път, не ми беше по възможностите да боравя и с фотоапарат. Снимах само шаблона за кожата и ядрото от оплетени върви от коприва.

Нужните материали за изготвянето на ушите:

  • тънка мека кожа (ярешка или агнешка например),
  • някакви здрави влакна за ядрото (в случая върви от коприва, но може и всякакви други растителни влакна, както и сухожилия)
  • естествени сухожилия или черва, с които да се прави обмотаването (в случая аз използвах сурови свински черва)
  • туткал (лепило от кожа, кости или сухожилия).

Първо си изрязвате парче кожа с ширина около 20 см. Дължината й е по-скоро на око, защото тя се навива на руло с дебелина около сантиметър-сантиметър и нещо, и там вече ще имат значение самата дебелина на кожата, както и количеството на материала за ядрото. Най-добре е просто да направите тестово навиване на парче кожа заедно с влакната за ядрото, и да прецените коя ширина би ви харесала най-добре.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Кожата за ушите

Парчето кожа, което има форма на латинската буква „Y” може както да бъде едно цяло с правоъгълното парче, което ще се навива, така и да бъде отделно и зашито към него. То служи за крайното надеждно фиксиране на ушите.

При навиването на кожата на руло, тя се маже обилно с рядък туткал. Това освен че помага за по-лесното и плътно навиване, в последствие ще направи ушите по-твърди.

Ако бях успял да направя снимки на процеса, щеше да ми бъде удобно да напиша подробните инструкции за направата на ушите, но сега ще се задоволя просто с показването на няколко илюстрации, както и доста подробното видео на колега от Paleoplanet форума, по чиито инструкции съм се водил и аз. Мисля, че дори и без превод ще разберете много добре кое и как се прави.

Използването на сухожилия или животински черва (в моя случай свински) има две предимства:  първо, че така атлатъла е по-автентичен, и второ – при изсъхването си тези материали чувствително се свиват и допълнително стягат и иначе стегнато направените намотки.

След като сухожилията или червата изсъхнат добре е препоръчително върху тях да нанесете няколко слоя туткал. Така те ще са малко по-предпазени от атмосферните въздействия (примерно влагата може да охлаби незащитените влакна сухожилия или черва). Ето как се получиха ушите накрая:

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Ушите отгоре Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Ушите отдолу

Като финал импрегнирах атлатъла на два етапа: първо с чисто ленено масло, което да пропие по-дълбоко, последван от намазване паста от равни количества ленено масло и пчелен восък. Атлатълът, освен, че получи добро предпазно покритие, се сдоби и с много приятен златист цвят, който се вижда на някои от снимките. Ето и как изглежда завършения атлатъл гледан отгоре, отстрани, и отдолу:

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - От различен ъгъл

Крайните размери:

  • Дължина: 63 см
  • Ширина: 18 мм при дръжката; 28 мм при шпората
  • Ширина при улеите за ушите: 14 мм
  • Дължина на шпората: 45 мм
  • Дължина на улея пред шпората: 45 мм
  • Дълбочина на улея пред шпората: 5 мм
  • Дебелина: 7 мм при дръжката; 10 мм при шпората
  • Радиус на ухото: 18 мм
  • Тегло: 80.5 гр.

Аз лично съм доволен от резултата! Мисля, че се получи добре. „Особено като за първи път!“ – както обичам да казвам… 🙂 Дано намирам достатъчно време да си похвърлям с него, за да видя как работи!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

8 коментара

  1. Поздравления за това велико дело
    Enhorabuena por este magnífico trabajo

  2. Този атлатъл как точно се използва?

  3. Стояне, само не мога да разбера защо си играеш да правиш атлатъл от голяма цепеница грубо дърво, като в същото време има перфектни летви в строителните магазини с всякакви сечения, форми и видове дърво?! Или може би правиш сухи тренировки за постапокалиптичния период.

  4. браво майсторе!

  5. Много добре! Очакваме репортаж за ползването на уреда по предназначение…;)

    • По предназначение – малко трудно, освен ако не отида някъде из щатите или Африка, където законите са малко по-хлабави. 🙂 Но това не пречи да знаем как се прави, и да се поупражняваме нали? Щото нереалностите днес може да се окажат реалности утре, нали?… 😉

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: