xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Реплика на Sand Dune Cave Atlatl

| коментара 8

Sand Dune Cave Atlatl Реплика

Това е реплика на един реален артефакт, която отдавна ми се щеше да направя. В тази публикация ще разкажа накратко за какво става дума, и ще покажа как съм се справил със задачата…

Този атлатъл е открит при разкопки в пещерата Sand Dune в югоизточна Юта (САЩ) през 1961 година. Това е вероятно най-добре запазилият се атлатъл, с който науката разполага в момента. Той е с характерния за културата на Кошничарите (Basketmaker) стил, и по точно за втората й ера – Basketmaker II.

Sand Dune Cave Atlatl - Оригиналната находка

Малко отклонение за Кошничарите:

BasketmakerII - Фрагмент от кошницаПраисторическата югоизточна американска култура е наречена „Кошничар“ (Basketmaker), заради огромният брой кошове, намерени в археологическите обекти от преди 2000 до 3000 години. Кошничарската култура е културата на древните Пуебло (Ancient Pueblo People), и започва от 1500-та година преди Христа, и продължава до 500-та година от нашето летоброене.

В ранната Basketmaker II ера те са живели като полу-номадски ловци-събирачи, със зачатъци на култивиране на царевицата, което от своя страна довежда до по-уседнал, земеделски начин на живот. Някои от тях са живеели и в пещерни убежища по реката Сан Хуан. Разкопките на техните домове са открили големи количества кошове и кошници, заради което културата е получила и името си, както и царевица и доказателства за човешки погребения.

През късната Basketmaker II ера (от 50-та  до 500-та година от нашето летоброене) хората са започнали да живеят в постоянни постройки – груби глинени къщи от трупи, клони и пръст. През втората част от този период се появява и грънчарството, което помага много в точното датиране на находките.

Характерна и забележителна черта за този атлатъл са сложно-съставните уши, и специалното им закрепване към тялото.

Sand Dune Cave Atlatl - УшитеSand Dune Cave Atlatl - Шпората

Това са данните за размера на атлатъла, които намерих в литературата:

  • Дължина:  ок. 60 см
  • Дебелина: 6.5 мм при дръжката, 10 мм при шпората
  • Ширина: 15 мм при дръжката, 26 мм при шпората
  • Шпора: женска, интегрална
  • Материал: дъб
  • Уши: кожа върху ядро от сухожилия
  • Фетиши: увити с връв от липово лико сини перца
  • Повърхности: полирани, плано-конвекс (горна плоска, долна изпъкнала)
  • Тежести: Няма свидетелства за прикрепяна към тялото тежест

По настоящем атлатъла се съхранява в Музея на Северна Аризона. Там заедно с него могат да бъдат видяни и част от другите находки от пещерата, като върхове и предстрели за атлатъл, инструменти за флинтнапинг и др.

Както вече упоменах, оригинала е направен от вид дъб. Аз се спрях на черницата. Имах известно количество готов за работа материал, а и тя също е плътно и жилаво дърво, родственик на маклурата (осейдж ориндж). Освен това ми харесва и цветът й. 🙂 Заготовката извадих от сърцевината на еднометрова цепеница, която беше с диаметър  около 12-13 см.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Цепеницата

Грубото премахване на беловината и излишният материал направих с малка брадвичка, а по-финото отнемане – с рукан последван от spoke shave.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Инструменти

Цветът на стърготините е много приятен!

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Груба заготовка

Така стигнах до права летвичка с размери малко по-големи от крайните за атлатъла, и върху нея с помощта на хартиен шаблон нанесох очертанията.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Очертаване

Направих атлатъла малко по-голям от размерите на оригинала, защото според някой специалисти в областта, размерите на атлатъла са в някаква закономерност спрямо тялото на ползвателя си. Тъй като древните Кошничари са били със среден ръст малко по-нисък от моя, то следователно и атлатъла им е бил малко по-къс.

Добра отправна точка при определянето на необходимата дължина на атлатъла е правилото, че той трябва да е дълъг от мишничната ямка, до основата на средния пръст на протегнатата ръка. При мен това разстояние излезе около 62-3 см. Ето защо направих и атлатъла си 63 см. Леко увеличих и ширините в различните части, за да спазим пропорцията.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Определяне на дължината

Ненужния материал от летвичката премахнах със spoke shave, последвана от пила за метал. През цялото време редовно мерех с шублер дебелините и ширините в ключови места по дължината на атлатъла, за да следвам нужните размери.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Крайни размери

След като получих крайните размери на тялото, начертах местоположението на шпората и на улеите за пръстите при бъдещите уши.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Маркиране на шпоратаSand Dune Cave Atlatl Реплика - Маркиране на улеите за пръстите

Дължината и местоположението на шпората може да се определи, като се използват трите пръста – показалец, среден и безименен. Когато ги сложите в края на атлатъла, там където те свършват трябва да се намира върха на шпората. Дължината на улея след нея е също равна на три пръста.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Шпората Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Измерване на шпората Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Измерване на жлеба

Дължината на дръжката също лесно може да бъде определена, като поставите четирите пръста на ръката си в долния край на атлатъла. Там, където те свършват, трябва да започнат улеите за ушите.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Измерване на дръжката

На тялото на атлатъла се придава т.нар. плано-конвексен профил (плоско-изпъкнал).

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Профил

От двете страни на улеите за ушите се правят жлебове, където в последствие ще се пристягат със сухожилия или черва.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Улеите за пръстите с жлебовете

Шпората и улеят за нея издълбах с малки длета за дърворезба. Оригинално всичко се е правело вероятно с тънки кремъчни люспи или кост.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Издълбаната шпора

Тялото на атлатъла се оглажда добре с фина шкурка.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика Sand Dune Cave Atlatl Реплика Sand Dune Cave Atlatl Реплика

Sand Dune Cave Atlatl - Направа на ушитеИдва ред на направата на ушите. Както казах, те са сложно-съставни (имат си ядро и увита около него кожа), и прикрепянето им е малко по-специфично.

Имах желание да фотографирам целия процес на направата на ушите, но тъй като работата е малко пипкава, лепкава и малко изнервяща като за първи път, не ми беше по възможностите да боравя и с фотоапарат. Снимах само шаблона за кожата и ядрото от оплетени върви от коприва.

Нужните материали за изготвянето на ушите:

  • тънка мека кожа (ярешка или агнешка например),
  • някакви здрави влакна за ядрото (в случая върви от коприва, но може и всякакви други растителни влакна, както и сухожилия)
  • естествени сухожилия или черва, с които да се прави обмотаването (в случая аз използвах сурови свински черва)
  • туткал (лепило от кожа, кости или сухожилия).

Първо си изрязвате парче кожа с ширина около 20 см. Дължината й е по-скоро на око, защото тя се навива на руло с дебелина около сантиметър-сантиметър и нещо, и там вече ще имат значение самата дебелина на кожата, както и количеството на материала за ядрото. Най-добре е просто да направите тестово навиване на парче кожа заедно с влакната за ядрото, и да прецените коя ширина би ви харесала най-добре.

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Кожата за ушите

Парчето кожа, което има форма на латинската буква „Y” може както да бъде едно цяло с правоъгълното парче, което ще се навива, така и да бъде отделно и зашито към него. То служи за крайното надеждно фиксиране на ушите.

При навиването на кожата на руло, тя се маже обилно с рядък туткал. Това освен че помага за по-лесното и плътно навиване, в последствие ще направи ушите по-твърди.

Ако бях успял да направя снимки на процеса, щеше да ми бъде удобно да напиша подробните инструкции за направата на ушите, но сега ще се задоволя просто с показването на няколко илюстрации, както и доста подробното видео на колега от Paleoplanet форума, по чиито инструкции съм се водил и аз. Мисля, че дори и без превод ще разберете много добре кое и как се прави.

Използването на сухожилия или животински черва (в моя случай свински) има две предимства:  първо, че така атлатъла е по-автентичен, и второ – при изсъхването си тези материали чувствително се свиват и допълнително стягат и иначе стегнато направените намотки.

След като сухожилията или червата изсъхнат добре е препоръчително върху тях да нанесете няколко слоя туткал. Така те ще са малко по-предпазени от атмосферните въздействия (примерно влагата може да охлаби незащитените влакна сухожилия или черва). Ето как се получиха ушите накрая:

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Ушите отгоре Sand Dune Cave Atlatl Реплика - Ушите отдолу

Като финал импрегнирах атлатъла на два етапа: първо с чисто ленено масло, което да пропие по-дълбоко, последван от намазване паста от равни количества ленено масло и пчелен восък. Атлатълът, освен, че получи добро предпазно покритие, се сдоби и с много приятен златист цвят, който се вижда на някои от снимките. Ето и как изглежда завършения атлатъл гледан отгоре, отстрани, и отдолу:

Sand Dune Cave Atlatl Реплика - От различен ъгъл

Крайните размери:

  • Дължина: 63 см
  • Ширина: 18 мм при дръжката; 28 мм при шпората
  • Ширина при улеите за ушите: 14 мм
  • Дължина на шпората: 45 мм
  • Дължина на улея пред шпората: 45 мм
  • Дълбочина на улея пред шпората: 5 мм
  • Дебелина: 7 мм при дръжката; 10 мм при шпората
  • Радиус на ухото: 18 мм
  • Тегло: 80.5 гр.

Аз лично съм доволен от резултата! Мисля, че се получи добре. „Особено като за първи път!“ – както обичам да казвам… 🙂 Дано намирам достатъчно време да си похвърлям с него, за да видя как работи!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

8 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: