Достатъчно ви разхождах по Шуменското плато. Да ви разходя малко и под него… 😉
Това е кратък фотоотчет от една бърза разходка с приятели в пещерата Бисерна, която направихме в началото на месеца.
Малко информация за пещерата...
Бисерна (Зандана) е най-дългата и най-красива пещера на Шуменското плато. Нарича се още Бисерна. Нейната дължина е 2200 m, а експедиция през 2003 г. извършена от пещерен клуб „Мадарски конник“ открива нови галерии и установява, че дължината на пещерата е от 2716 m. Входът към нея е в местността Кьошковете в природен парк Шуменско плато на около 1 km от град Шумен. Той е със североизточно изложение на 404 m надморска височина.
Първите съобщения за пещерата са от 1928 г. от френския географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж (Jean-Denis Barbié du Bocage). Въпреки това обаче едва през 1968 г. е извършено първото ѝ сериозно проучване. В периода 1976 – 1985 г. пещерата е благоустроена, но не е открита за посещения.
Пещерата е развита в два етажа (Горна и Долна галерия). Долният етаж е подземна река, чиито среден дебит е 8 l/s. Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка. Голямата зала е най-красивата част от пещерата. Таванът ѝ е богато украсен с хиляди различни по големина и цвят сталактити. Температурата на въздуха в нея е в рамките на 9 – 13,2°C, а на водата – 6,6 – 11°C.
Wikipedia
Въпреки сериозните поражения по пещерните образувания, нанесени от вандалите (и благоустрояващите я) през годините, пещерата все пак си е красива, и това можете да се види от следващите снимки…
Образувания в Голямата зала…
Стотици сталактити висят по таваните…
Подземната рекичка…
Поглеждайки нагоре към стотиците надвиснали над главите ни сталактити, блещукащите капки по върховете им ме карат да се замисля за вероятната причина пещерата да получи това свое име…
Едни от най-големите образувания се подреждат в интересни композиции…
Малко преди входа ни изпращат и стопаните на пещерата…
А следващият кадър, излязъл сякаш от сцена във филм на ужасите, ще оставя без коментар. След него ни очаква дневната светлина.
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!
Like this:
Like Loading...
Related
27.09.2013 at 16:43
Първите снимки (изобщо и професионални) в пещерата направи художник-фотографът от Шумен Марк Маркарян през 1968 г. Използвахме светлината на петромаксови лампи и цветни светофилтри пред тях. С част от снимките направихме изложба в града и участвахме в предаване на БНТ (за съжаление, тогава още черно-бяла). В самото начало на 1969 г. (зимната ученическа ваканция) проведохме първата голяма „експедиция“ за картиране на пещерата.
27.09.2013 at 21:33
Значи вие сте я видели в истинската й, недокосната красота! Завиждам ви!
27.09.2013 at 23:36
Беше интересно (да не казвам: вълнуващо). При това, с приятеля ми, с който най-много движехме нещата, бяхме по на 17 – 18 години. На всичко отгоре, първите месеци (близо 6) влизахме нелегално – нощем, през една дупка в насипа пред стария вход.
Не знам, дали е още в Шумен дъщерята на Бай Марко – Силвия Маркарян (тя наследи ателието му).
Поздрави! Бъдете жив и здрав!
29.09.2013 at 14:02
Много благодаря за разходката и … запознанстата. Ще се отчетем и ние с някой близко място.
30.09.2013 at 9:32
ей, това розово-червено д… от втората снимка ми е познато:)
красиво място!!!
03.10.2013 at 18:19
Пещерата си е доста красива ! Чудя се дали има данни и надодки от оръжия и оръдия на труда на прачовеци обитавали я? Сигурен съм ,че Стоян старателно я е поогледал 😉
Благодарство за споделените кадри!
03.10.2013 at 22:01
Някога, когато нямаше интернет, а аз бях един библиотечен книжен плъх, бях попадал на източник (който вече не мога да си спомня), в който се твърдеше, че първите влезли в пещерата през тогавашния й оригинален и единствен вход (който е тесен комин, започващ над дупка в скалата, от която излиза рекичката в пещерата), са намерили праисторическо огнище точно там където комина излиза на пещерния под. Този вход е бил единственото място, през което е можело да бъдат донесени въпросните дърва. Съжалявам, че не съм запомнил подробности, а и едва ли пак ще ми попадне същата книга. 🙁
04.10.2013 at 0:46
Доколкото разбирам от тези неща, пещерата няма зали, подходящи за обитаване. Помня, през 50-те години на миналия век ходихме да събираме бигор под каптажа на входа й (за училищния алпинеум – у-ще „Илия Р. Блъсков“). Тъй като пещерата е образувана от „пропадане“ на коритото на подземна река, малко вероятни е да е предоставяла подходящо жилище за древните хора. Затова и аз съжалявам, че г-н Стоянов е „изгубил“ въпросната книга – подобна информация би била много интересна. Все пак, предполагам, че това е по-скоро хипотеза; проучил съм старите шуменски краеведи – няма такива, проучвали пещерата, историците от ОИМ-Шумен от времето на 50 – 60-те години – също.
04.10.2013 at 9:00
Да, много съжалявам, че едва ли вече ще попадна на тази книжка, но съм абсолютно сигурен, че такава информация съществува. Това е нещото, което най-много ми направи впечатление в прочетеното. Ставаше дума обаче не за постоянно огнище (т.е. обитавана пещера), а по-скоро еднократно – някой се е изкачил по комина, носейки със себе си дървата, вероятно да запали огън и да огледа. Неандерталците и кроманьонците доказано са обичали такива трудно достъпни пещери, в които са правели свои „светилища“. Тази обаче явно не им е харесала. Или пък въобще не са я проучили?!
18.12.2018 at 23:09
Е как, едва сега, краят на 2018 попадам на този блог. И аз съм отраснал в Шумен. Като хлапе съм влизал в пещерата, нелегално – през стария вход. Първия път беше късна пролет – след майските дъждове. Под течаща почти отвесно от скалите вода, през изкъртена решетка навлязохме в земните недра. Наскоро бяхме гледали по кината първа част на „Индиана Джоунс и….“. Светехме с разни кибрити, свещи,фенерчета – тип съветски с големите батерии, и даже самоделна факла от пръчка, парцал, и разредител АМБ. Голяма тръпка и голам провал. Факлата лумна и едва на ни запали. Добре, че десетина метра след входа има отвор към долното ниво, където тече подземна река. Малко по-късно кибритите, а след тях и свещите умряха. Останаха само два прожектора – от тея с големите батерии. И както се казва -„Страхът е Голямо Шубе“. То последните от 7-8 човека едва бяха влезли и първите хукнахме назад.
Две години по-късно посетих отново пещерата. Като начинаещ спелеолог.