xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

В пещерата Бисерна…

| 10 Comments

Бисерна - Сталактон

Достатъчно ви разхождах по Шуменското плато. Да ви разходя малко и под него… 😉

Това е кратък фотоотчет от една бърза разходка с приятели в пещерата Бисерна, която направихме в началото на месеца.

Малко информация за пещерата...

Бисерна (Зандана) е най-дългата и най-красива пещера на Шуменското плато. Нарича се още Бисерна. Нейната дължина е 2200 m, а експедиция през 2003 г. извършена от пещерен клуб „Мадарски конник“ открива нови галерии и установява, че дължината на пещерата е от 2716 m. Входът към нея е в местността Кьошковете в природен парк Шуменско плато на около 1 km от град Шумен. Той е със североизточно изложение на 404 m надморска височина.

Първите съобщения за пещерата са от 1928 г. от френския географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж (Jean-Denis Barbié du Bocage). Въпреки това обаче едва през 1968 г. е извършено първото ѝ сериозно проучване. В периода 1976 – 1985 г. пещерата е благоустроена, но не е открита за посещения.

Пещерата е развита в два етажа (Горна и Долна галерия). Долният етаж е подземна река, чиито среден дебит е 8 l/s. Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка. Голямата зала е най-красивата част от пещерата. Таванът ѝ е богато украсен с хиляди различни по големина и цвят сталактити. Температурата на въздуха в нея е в рамките на 9 – 13,2°C, а на водата – 6,6 – 11°C.

Wikipedia

Въпреки сериозните поражения по пещерните образувания, нанесени от вандалите (и благоустрояващите я) през годините, пещерата все пак си е красива, и това можете да се види от следващите снимки…

Бисерна - Голямата зала Бисерна - Смяна на батерии Бисерна - В голямата зала

Бисерна - Образувания в голямата зала

Образувания в Голямата зала…

 Бисерна - Смяната на батерии продължава Бисерна - Тавани... Бисерна - Сталагмити

Бисерна - СталагмитиСтотици сталактити висят по таваните…

Бисерна - Малки сталактити Бисерна - Щрак Бисерна - Малки сталактити

Бисерна - В галериите Бисерна - Големи сталактити Бисерна - В галериите

Бисерна - Подземната рекичкаПодземната рекичка…

Бисерна - Безброй сталактити Бисерна - По пътеката Бисерна - Мост

Бисерна - Огромен сталагмит Бисерна - Огромен сталагмит Бисерна - Бисерите

Поглеждайки нагоре към стотиците надвиснали над главите ни сталактити, блещукащите капки по върховете им ме карат да се замисля за вероятната причина пещерата да получи това свое име…

Бисерна - Ето ги бисерите!

Бисерна - Към изхода Бисерна - Към изхода Бисерна - По галериите към изхода

Едни от най-големите образувания се подреждат в интересни композиции…

Бисерна - СталактонМалко преди входа ни изпращат и стопаните на пещерата…

Бисерна - Стопаните на пещерата Бисерна - Стопаните на пещерата Бисерна - Прилепи

А следващият кадър, излязъл сякаш от сцена във филм на ужасите, ще оставя без коментар. След него ни очаква дневната светлина.

Бисерна - Хорър сцена Бисерна - Усвояване на парите по проекта Бисерна - Пред входа

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

10 Comments

  1. Първите снимки (изобщо и професионални) в пещерата направи художник-фотографът от Шумен Марк Маркарян през 1968 г. Използвахме светлината на петромаксови лампи и цветни светофилтри пред тях. С част от снимките направихме изложба в града и участвахме в предаване на БНТ (за съжаление, тогава още черно-бяла). В самото начало на 1969 г. (зимната ученическа ваканция) проведохме първата голяма „експедиция“ за картиране на пещерата.

  2. Значи вие сте я видели в истинската й, недокосната красота! Завиждам ви!

    • Беше интересно (да не казвам: вълнуващо). При това, с приятеля ми, с който най-много движехме нещата, бяхме по на 17 – 18 години. На всичко отгоре, първите месеци (близо 6) влизахме нелегално – нощем, през една дупка в насипа пред стария вход.
      Не знам, дали е още в Шумен дъщерята на Бай Марко – Силвия Маркарян (тя наследи ателието му).
      Поздрави! Бъдете жив и здрав!

      • Много благодаря за разходката и … запознанстата. Ще се отчетем и ние с някой близко място.

  3. ей, това розово-червено д… от втората снимка ми е познато:)
    красиво място!!!

  4. Пещерата си е доста красива ! Чудя се дали има данни и надодки от оръжия и оръдия на труда на прачовеци обитавали я? Сигурен съм ,че Стоян старателно я е поогледал 😉
    Благодарство за споделените кадри!

    • Някога, когато нямаше интернет, а аз бях един библиотечен книжен плъх, бях попадал на източник (който вече не мога да си спомня), в който се твърдеше, че първите влезли в пещерата през тогавашния й оригинален и единствен вход (който е тесен комин, започващ над дупка в скалата, от която излиза рекичката в пещерата), са намерили праисторическо огнище точно там където комина излиза на пещерния под. Този вход е бил единственото място, през което е можело да бъдат донесени въпросните дърва. Съжалявам, че не съм запомнил подробности, а и едва ли пак ще ми попадне същата книга. 🙁

  5. Доколкото разбирам от тези неща, пещерата няма зали, подходящи за обитаване. Помня, през 50-те години на миналия век ходихме да събираме бигор под каптажа на входа й (за училищния алпинеум – у-ще „Илия Р. Блъсков“). Тъй като пещерата е образувана от „пропадане“ на коритото на подземна река, малко вероятни е да е предоставяла подходящо жилище за древните хора. Затова и аз съжалявам, че г-н Стоянов е „изгубил“ въпросната книга – подобна информация би била много интересна. Все пак, предполагам, че това е по-скоро хипотеза; проучил съм старите шуменски краеведи – няма такива, проучвали пещерата, историците от ОИМ-Шумен от времето на 50 – 60-те години – също.

    • Да, много съжалявам, че едва ли вече ще попадна на тази книжка, но съм абсолютно сигурен, че такава информация съществува. Това е нещото, което най-много ми направи впечатление в прочетеното. Ставаше дума обаче не за постоянно огнище (т.е. обитавана пещера), а по-скоро еднократно – някой се е изкачил по комина, носейки със себе си дървата, вероятно да запали огън и да огледа. Неандерталците и кроманьонците доказано са обичали такива трудно достъпни пещери, в които са правели свои „светилища“. Тази обаче явно не им е харесала. Или пък въобще не са я проучили?!

  6. Е как, едва сега, краят на 2018 попадам на този блог. И аз съм отраснал в Шумен. Като хлапе съм влизал в пещерата, нелегално – през стария вход. Първия път беше късна пролет – след майските дъждове. Под течаща почти отвесно от скалите вода, през изкъртена решетка навлязохме в земните недра. Наскоро бяхме гледали по кината първа част на „Индиана Джоунс и….“. Светехме с разни кибрити, свещи,фенерчета – тип съветски с големите батерии, и даже самоделна факла от пръчка, парцал, и разредител АМБ. Голяма тръпка и голам провал. Факлата лумна и едва на ни запали. Добре, че десетина метра след входа има отвор към долното ниво, където тече подземна река. Малко по-късно кибритите, а след тях и свещите умряха. Останаха само два прожектора – от тея с големите батерии. И както се казва -„Страхът е Голямо Шубе“. То последните от 7-8 човека едва бяха влезли и първите хукнахме назад.
    Две години по-късно посетих отново пещерата. Като начинаещ спелеолог.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.