Принципно обичам автентичният, „або“ вид на нещата, които правя. Така е и със стрелите ми за лък. Използвайки ги за тренировъчна стрелба обаче забелязах, че естествените им цветове доста лесно успяват да ги слеят с околната среда. Неведнъж съм търсил по половин час стрела, която уж съм видял къде отлита! Ето защо реших, че би било добре поне една част на тренировъчните ми стрели да бъде оцветена в ярък, забелязващ се отдалеч цвят. Естествено, най-лесно (и най-често използвано) е тази част да е оперението.

 През Ebay си закупих боя, която е специално за оцветяване на протеинови влакна – вълна, коприна, козина, птичи пера и др. Казва се „Easyfix AllinOne“. Взех си два цвята – scarlet (алено червено) и golden yellow (златисто жълто).

Реших да боядисам само т.нар. „cock feather“ – перото, което се поставя перпендикулярно на тетивата, откъм страната на стрелеца. Обикновено то е с различен цвят за удобство, и досега го правех от бяло гъше перо. Белият цвят е най-лесен за боядисване, така или иначе!

Първо реших да опитам с алено червения цвят. Ето процеса на боядисване:

Първо си подготвих перата: Изрязах ненужните дебели „дръжки“, разцепих ги надлъжно, и взех само подходящите вътрешни страни. Понеже всичко опира до грамажи, няма нужда да боядисвам ненужни количества, които после да изхвърля.

Изтеглих материала в сухо състояние. В инструкциите пишеше, че за средна сила на цвета се използват 5 гр. (равна чаена лъжичка) боя на 50 гр. материал,  а за дълбок плътен цвят – 10 гр. на 50 гр. материал. Тъй като перата ми бяха бели, боядисването щеше да е по-лесно, затова използвах количеството за средна сила на цвета. Изчислих нужното количество боя и го претеглих с електронна везна.

Напълва се неръждаем или емайлиран съд (използвах втория) с топла вода, достатъчна да покрие перата. Ориентировъчно 30 мл на грам сух материал (20 гр – 600 мл).

Предварително разтворих кристалите в малко количество гореща вода, след което ги добавих в съда. Ако перата са мръсни или мазни, би било добре да се измият с топла вода и някакъв слабо пенещ се препарат.

Поставих съда с перата върху котлона и бавно започнах да повишавам температурата на водата до леко врене, след което изключих котлона и продължих боядисването до 25-30 минути, за да се получи желаният цвят. Боядисване над 30 мин не се препоръчва, защото може да повреди власинките на перата. От време на време перата трябва да се разместват и разтвора да се разбърква с дървена или неръждаема лъжица или шпатула.

Приключих със студено измиване, изплакване и изсушаване със сешоар.

 Както се вижда от заглавната снимка, цветът не се получи баш скарлет – т.е. алено. Нещо с вишнаво-розов оттенък стана (някой биха казали – „Е нямаше ли мъжки?!“ 🙂 ), но поне е наситен и ще се вижда добре отдалеч. Ще пробвам следващият път и златисто жълтото. Там предполагам ще е по-добре.