За да не кажат хората, че „на обущаря децата ходят боси“, реших да направя и един хубав детски лък за големият ми син! Така хем ще събудя интереса му (надявам се!) – хем ще ходим да си стреляме заедно…

Лъкчето се получи красиво, и прилично силно (даже мисля, че попрекалих). Направено е от бряст, а кафявият цвят е от воден байц палисандър. Има лепени подложки от маклура на ноковете.

Ето по-конкретни параметри:

• Обща дължина – 105.5 см (41.5 in)
• Дължина от нок до нок (ntn) – 103.5 см (40.7 in)
• Дължина на дръжката – 7 см (2.8 in)
• Ширина на дръжката – 2 см (0.8 in)
• Дебелина на дръжката – 2.2 см (0.9 in)
• Ширина на рамото до дръжката – 27.5 мм (1.08 in)
• Ширина в средата на рамото – 24.5 мм (~ 1 in)
• Ширина при ноковете – 10 мм (0.4 in)
• Дебелина на рамото при дръжката – 9 мм (0.4 in)
• Дебелина в средата на рамото – 6.5 мм (o.26 in)
• Дебелина на рамото при нока – 5 мм (0.2 in)
• Сила – 7.260 кг при 46 см (16# @ 18“)
• Тегло – 144 грама

Това е първият приличен детски лък който правя. Какви са ми впечатленията от работата: На пръв поглед изглежда, че да се направи малък лък е лесна работа. Реално обаче, нещата са даже малко по-трудни. При такива размери и дебелини на рамото, тилеринга става малко сложна задача, защото дори миниатюрно отнемане на материал от корема на лъка оказва забележима промяна в извивката на рамото. Трябва да се работи много бавно и внимателно. Финалният тилеринг съм го правил с шкурка 250, защото и циклата ми се струваше, че взима много.

Заготовката имаше изявен рефлекс в горното рамо, който в голяма част се запази и в завършеният лък. Долното рамо беше с по-незабележим и се изправи. Хубавото е, че дори след стотици опъвания до пълен опън (46 см, че дори и до 48), лъкчето продължава да запазва рефлекса си в отпуснато състояние, което е знак, че съм работил добре! 🙂

Тетивата е направена от 6 нишки здрав ленен конец, със сървинг от издръжливо синтетично влакно. Брейстът (разстоянието от тетивата до дръжката на на натегнат лък), е 4 инча (10 см).

Дръжката е увита стегнато с ленен конец…

…а на обратната й страна са отбелязани силата и опъна на лъка, както и името на притежателя му!

Ноковете, както казах, са с лепени подложки от маклура, и придават интересен акцент на върховете.

Като за начало, направих една 50 сантиметрова стрела от леска с общо тегло около 11-12 грама (малко над оптималната за лък с такава сила). Оперението й е с 3 инчови пера тип „Щит“. Върхът изпилих от парче месингова пръчка. Нокът е оставен малко по-дебел и коничен, за да може да се стреля и с т.нар. „първичен захват“, който е по-удобен за малките деца, а и за неопитните.

И така, ето ни и готови за първи проби!

Вече казах, че вероятно съм прекалил със силата на лъка, което си личи от следващата снимка. Или ще трябва да минем на упражнения и усвояване на техниката, или да направя още един лък, който да е малко по-слаб, и да служи за преминаване към този. Ще видим…

Айде татко да покаже как трябва!

Въпреки това, малкия много хареса лъка си! Смееше се с пълно гърло всеки път, когато успееше да направи сполучлив и далечен изстрел. Особено беше впечатлен от огромното (според неговите представи) разстояние, което прелетя стрелата, когато направих с него далечен изстрел! Дано интересът му да остане и за напред!