Преди време, когато търсех информация за атлатъл и за направата на стрели за него, в списъка с подходящи материали бях попаднал на един вид едра тръстика, която се оказа, че вирее и у нас. За съжаление, бях я виждал само при пътуванията ми, и не можех да открия находище в приемлива близост, за да я използвам.

С времето в литературата започнах да откривам и доста други полезни нейни приложения, и изведнъж тя се оказа едно наистина много „бушкрафт“ растение! Тръстиката носи латинското название Arundo donax, и най-често я наричат Гигантска тръстика. В тази публикация ще се опитам най-накратко да ви запозная с нейните особености и приложения.

 

Описание

Arundo donax е висока, многогодишна тръстика, вирееща върху влажни почви, както пресни, така и средно засолени. Местен вид е за южна Азия, Средиземноморието, и вероятно за части от Африка и южните части на Арабският полуостров.

Тя е широко култивирана и натурализирана в умерените, субтропичните и тропичните региони и в двете полукълба, особено в Средиземноморието, Калифорния, западният Пасифик и Карибите. Формира гъсти насаждения върху замърсени площи, пясъчни дюни, блата и мочурища.

Обикновено Арундо донакс достига до 6 метра височина и диаметър на стъблото от 2 до 3 сантиметра. В идеални условия може да надхвърли 10 метра височина и диаметър на стъблото 5 сантиметра. Има възлесто стъбло, подобно на бамбуковото. Листата са последователно и срещуположно разположени, 30 до 60 см дълги и 2 до 6 см широки, изтъняващи и заострящи се към върха. В основата си имат туфички власинки. Като цяло растението наподобява извънредно голяма обикновена тръстика (Phragmites australis), или бамбук.

Биология

Арундо донакс е адаптирана към голямо разнообразие от екологични условия, но като цяло е свързана с речни системи и влажни зони (блата, мочурища). Може да расте върху най-разнообразни почви – от плътни глинести, до пясък и чакъл, но предпочита влажни, дренирани почви, където образува еднотипни гъсталаци. Забелязано е, че расте по-бързо върху почви замърсени с арсеник, кадмий и олово, като показва висока толерантност към тежките метали и слаба тяхна дистрибуция от корените към надземната част.

Цъфти късно през лятото, пускайки на върха си 40 до 60 см дълги класове метли, които обикновено са без семена, или семената рядко са фертилни (жизнеспособни). Вместо това растението се размножава основно вегетативно чрез ризоми (удебелени и видоизменени подземни стъблени части). Ризомите са твърди, жилави и обрзуват възлест, разпространяващ се във всички посоки килим, който прониква дълбоко в почвата (до 1 метър).

Стъбла и ризоми по-къси от 5 см, и съдържащи поне един възел, лесно пускат издънки при най-разнообразни условия на средата. Този тип растеж е добра адаптация към местообитания с чести наводнения и порои, които могат да разкъсат отделни туфи Арундо донакс, разпръсквайки отделните части, които в последствие могат да се вкоренят някъде надолу по течението.

В достатъчно топли местообитания цикълът на растеж на Арундо донакс е следният: Новите издънки избиват през март, растат бързо през юни-юли, образувайки листа и стъбла. В края на юли долните листа започват да съхнат, в следствие от сезонният ход на температурите. Съхненето на надземните части се ускорява през есента, когато се появяват и класовете (от началото на октомври, до края на ноември). На този етап водното съдържание в растителната маса пада значително. През зимният период растението прекратява растежа си, заради ниските температури, за да го възобнови отново на пролет. Най-ниската докладвана температура на растеж на Арундо донакс е 7°C, а най-високата – 30°C.

 

Генетична история

В по-голямата част от регионите, в които расте Арундо донакс (Средиземноморието и САЩ), класовете не образуват жизнеспособни семена. Това пречи за прилагането на изкуствена селекция и получаването на различни сортове. Безполовото размножаване драстично ограничава генетичното разнообразие на вида. Генетичният анализ показва един и същ генетичен клон на Арундо донакс за цялата територия на САЩ, макар там растението  да е внасяно по различно време и на различни места. Подобни са резултатите и от изследванията в Средиземноморието. Така е проследен и общият предшественик, който е започнал разпространението си от Азия през Средиземноморието.

Екология

По днешни данни Арундо не предоставя никакъв източник на храна или условия за гнездене на животните. Лесно измества местните видове и влошава условията в хабитата и функционирането на екосистемата. Силицият и алкалоидите в листата отблъскват почти всички тревопасни животни. Някои преживни обаче могат да се хранят с нея – овце, кози и говеда.

Арундо се явява добре адаптирана към пожарите. Тя е силнозапалима през горещите и сухи месеци на годината (от юли до октомври). След опожаряване ризомите бързо пускат издънки, изпреварвайки по този начин растежа на останалите растения.

Хвърля по-малко сянка върху водните повърхности, което може да повиши температурата на водата и да намали наситеността й с кислород. Когато се явява чужд, внесен вид за местната флора, гиганската тръстика има малко естествени неприятели, които да ограничават растежа и разпространението й. Попаднала в големи речни системи, тя може да излезе извън контрол, и бързо да превземе екосистемата. По тази причина в Америка често се смята за опасен и силно инвазивен вид.

При правилно култивиране обаче (избягване на речни системи, особено с бързо течение, и райони предразположени към наводнения и порои), арундо не проявява никакви признаци на силно инвазивен вид. У нас това е още по-трудно, защото по-студената зима унищожава всички надземни части, и това забавя разпространението й. Въпреки това е добре да се внимава, когато се правят опити за култивация около речни системи и в обширни, трудно контролируеми хабитати.

 

Приложения

Арундо донакс е култивирана из Азия, Южна Европа, Северна Африка и Близкият и Среден Изток от хилядолетия насам. Древните египтяни са увивали в листата й своите мъртви.

Тази тръстика съдържа силиций, който вероятно е причина за нейната трайност и издръжливост, което я прави подходяща за изработката на риболовни пръти и тояги и бастуни за подпиране.

Материалът на стъблото е едновременно здрав и гъвкав. Ето защо Арундо е основен източник на материал за направата на дървени духови инструменти, като например обой, фагот, кларинет и саксофон. Тя е и често използвана за ручила и гайдуници на различни типове гайди.

Арундо донакс е използвана за направата на примитивни флейти от преди повече от 5000 години. Пан-флейтите са направени от 10 или повече цеви тръстика. Твърдите стъбла също се използват и като опора при култивирането на катерещи се растения и лози. Някои индиански племена я използват за направата на традиционните си флейти.

Отглежда се като източник на биомаса и гориво. На нея се възлагат големи надежди в ролята й на т.нар. „energy crop”. Energy crop се наричат растенията, които изискват много малка или никаква грижа при култивирането си, а продуцират голямо количество биомаса, която да бъде след това използвана за производството на биогориво (биоетанол), електроенергия или топлоенергия. При директно запалване сухата маса отделя значително количество топлина.

Зрелите стъбла арундо са използвани като суровина в строителството, заради отличните си свойства и цилиндричната си форма. Приликата й с бамбука позволява комбинирането им в постройки, макар арундо да е по-гъвкава. По здравина е съизмерима с бамбук със същите размери.

От гледна точка на бушкрафта, тя би била отличен материал за направата на разнообразни по вид заслони.

В селските райони на Испания от векове съществува техника, наречена canizo – правоъгълни плоскости с размери приблизително 2 на 1 метър, направени от преплетени стъбла тръстика, върху които се нанася глина или гипс. Добре изолирани тези плоскости , поставени като покрив, могат да запазят своите механични свойства над 60 години. Това се дължи на високото съдържание на силиций в тръстиковите стъбла. В момента различни асоциации, колективи и някои испански университети полагат усилия тази техника да се върне в ежедневието на хората.

В България арундо също се е използвала като строителен материал – за направата на покриви. Лично аз съм виждал много от покривите на стари къщи да са покрити с оплетена такава тръстика, измазана с пръст. Върху този слой се поставят керемидите.

Друго, за което знам, че нашите пра-баби са ползвали арундо за цеви, върху които се е навивала преждата за различни чакръци, совалки и т.н. За съжаление, тези приложения отдавна са забравени, и от иначе повсеместно разпространен в страната вид (в почти всяко населено място), тя е изчезнала почти навсякъде, и е останало тук-там някое малко находище.

От класовете могат да бъдат направени метли, а самите насаждения да бъдат използвани за жив плет, противовятърен пояс и стабилизиране на почвата, склонна към ерозия.

От стеблата могат да бъдат направени плетени покриви и навеси, а листата да се оплетат в рогозки и други изделия. От разцепените на ленти стъбла могат да се плетат кошници, паравани, рогозки, стени на къщи и т.н.

Стъблата са служели и за направа на лули за пушене. Фибрите в тях са подходящи за направата на хартия с добро качество. От полена (цветния прашец) може да се извлече жълта боя.

Арундо се смята за един от най-добрите материали за направата на стрели за атлатъл. Те са леки, здрави и гъвкави, и са достатъчно дълги и прави.

От арундо могат да се направят и стрели за лък. С тази цел е използвана в древен Египет, както и от някои коренни индиански племена.

 

От стъблата може да се направи дори и примитивен лък, като показания на снимката по-долу.

Традиционно е използвана и за направата на сарбакан – тръба за изстрелване на малки стрелички, използвана като оръжие за лов на дребен дивеч.

Макар не толкова често, тя е използвана и за направата на тръстикови лодки, подобни на тия, които правят коренните жители около езерото Титикака.

Арундо донакс може да бъде използвана и за храна. Ризомите са годни за консумация сурови или сготвени. Могат да бъдат и изсушени и смлени на брашно, което обикновено да се използва в комбинация с други зърнени брашна. Ризомите могат да бъдат и изпечени или сварени. Листата могат да бъдат сварени и консумирани като зеленчуци, но са горчиви. Затова се използват млади издънки.

От гледна точка на медицината: Корените са с диуретично действие. Паста от коренището може да се постави върху челото за лечение на главоболие. Ризомите и корените се използват за лечение на воднянка. Сварени във вино с мед, ризомите и корените са използвани за лечение на рак. Стъблата могат да се използват като шини за счупени крайници.

Заключение

Със сигурност пропускам още полезни приложения на гигантската тръстика, а също вярвам, че по-находчивите могат да открият и много нови. Но дори само от казаното до тук предполагам сте съгласни, че за нас – бушкрафтърите, реенакторите и увличащите се по примитивни технологии, това растение има голяма ценност! По тази причина ще се опитам през идните години да го култивирам на някое по-близко до дома място, където да не пречи на никого, и което да се превърне в източник на материал за проектите ми. За целта трябва обаче да си набавя достатъчно количество здрави коренища. В момента имам две (от Средна гора и от Тополовград), а на пролет имам уговорки за доставяне на още. Дано се получи!