Това е първият ми ( и засега единствен) колчан, който направих преди повече от година, но сега се сещам, че не съм го показвал тук. Той е от т.нар. „индиански тип“, който много ми харесва, и затова реших да напиша няколко реда за него.

Много от коренните северно-американски стрелци са носели стрелите си в подобни на този колчани, висящи на дълъг ремък/презрамка, преметнати през рамото. Това позволявало те да висят на височината на кръста, и да се поставят в различни удобни положения.

Тези колчани са се правели от мека, но и достатъчно дебела кожа, която да не се нагъва от самосебе си, и при вмъкване на стрелата. Бъкскина (мека кожа, щавена с мозък) е идеален за целта. Понякога се е използвала и цяла кожа с косъм от различни животни (видра, лисица, койот и т.н.). Моят е от промишлено обработена мека кожа (просто такава намерих за момента), и е съшит с изкуствено сухожилие.

За придаване на постоянна форма, и за да не увисват и да се сгъват, когато са празни, в по горния ръб на колчаните се е прикрепяла пръчка от твърдо дърво, която по размери и дължина е била подобна на използваните стрели. Моята вмъкнах в специално ушит канал, защото така ми харесва повече (на снимките се вижда подаващият й се от горния ръб край).

Често тези колчани се е правели така, че да покриват цялото оперение на стрелите, оставяйки навън да стърчат само ноковете им. Може да ви се стори, че това ще навреди на перата, но всъщност практиката показва точно обратното – защитени са още по-добре!  Особено срещу разрошване при промъкване през гъсталаци, както и триене в различни предмети и облекло.

В моят случай аз оставих малко повече от оперението навън (2-3 см), а на някои от снимките перата нарочно са извадени целите.

Стрелите могат да се изваждат внимателно и с минимално движение, което е добре по време на лов – вниманието на животните не бива привлечено. Те стоят сигурно вътре, дори когато отворът на колчана се наклони значително надолу.

Към ремъците, с които  е пристегната презрамката към колчана, може да се привърже калъф за лък, или просто временно да си окачите лъка, вместо да го носите в ръка например.

Освен това, самата презрамка може да бъде направена от две парчета, които да позволяват регулирането на дължината й.

Към колчана може да се прикачи и малка чантичка или джоб, в който да се носят полезни неща – резервна тетива, върхове за стрели, почистваща кърпа, пчелен восък или паста, стрингър и т.н., каквото решите, и колкото ви позволява мястото.

Обикновено тези колчани са проектирани да висят почти хоризонтално, със отвора и ноковете на стрелите сочещи напред към ръката, държаща стрелата.

По време на езда колчанът се е премятал отзад, и се е намирал ниско над кръста, със нокове сочещи на ляво за стрелци-десняци.

Когато индианците са се промъквали или пълзели през гъсталака, колчанът се премятал отпред пред гърдите, и се притискал към тялото с помощта на ръката, държаща лъка.

Ако ви харесва, можете да го преметнете през рамо и по познатият на всички начин – отзад на гърба, с отвор сочещ нагоре, и нокове на стрелите стърчащи над рамото.

Като заключение…

Почти перфектният колчан – тих, стрелите не тракат, традиционен, и изглежда добре! Пази стрелите на сигурно място, и можете да ги изваждате с минимални движения. Можете да се промъквате без проблем с него през гъсталака, и може да побира и дузина стрели. Може да го носите в различни положения, според изискванията на ситуацията. Както казах – на мен лично много ми харесва!