Да мислиш като Планината

Дълбок, гръден вой отеква от урва на урва надолу по планината, и заглъхва далеч в чернотата на нощта. Изблик на дива, предизвикваща мъка и на презрение към всички несгоди в този свят.

Всяко живо същество (а вероятно и много от мъртвите такива), се заслушва внимателно в този зов. За сърната това е напомняне за естественият път на всяка плът; за бора – предсказание за нощна схватка и кръв върху белия сняг; за койота – обещание за остатъци от трапезата; за краваря – опасност от червено мастило в банката; за ловеца – предизвикателство от зъба към куршума. Но зад тези очевидни и непосредствени очаквания и страхове, се крие едно по-дълбоко значение, което само Планината може да разбере. Само Планината живее достатъчно дълго, за да слуша безпристрастно вълчият вой.

Continue Reading →

„Трагедия от първа величина е факта, че милиони хора са престанали да използват ръцете си като ръце. Те са велик дар, даден ни от Природата! Ако лудостта по механизацията продължи, много вероятно e да дойде време, в което ние ще бъдем толкова недееспособни и слаби, че ще започнем да се проклинаме за това, че сме забравили как да използваме тези живи машини, дарени ни от Бог.“

Махатма Ганди

Continue Reading →