Паленето на огън с искри е един от най-древните методи, познати на човека. Всички сме виждали картинка, на която древен човек удря два камъка, от които изскачат искри. С времето този метод се е усъвършенствал, и е довел до появата на специални инструменти и прахан, които са повишили значително ефективността му. За всичко това ще стане дума в следващата публикация.

До много скоро в нашата история, кремъкът и огнивото са били обикновени, и широко разпространени инструменти за палене на огън. Днес производителите на „екипировка за оцеляване“ продават синтетични огнива (ферород и магнезиеви запалки), с чиято помощ можете да „засипете“ праханта с дъжд от горещи искри, и да я възпламените. Произвеждането на искри по естествен начин, с естествени материали обаче, е много по-трудно. Тяхното количество е много по-малко, а температурата им по-ниска, което изисква много по-грижливо подбрана и приготвена прахан, както и по-прецизна техника.

Паленето на огън с искри има и своите предимства: Вятърът например, е сериозен проблем, когато палите огън с клечки кибрит. Кремъкът и огнивото, от своя страна, използват вятъра като предимство – той разпалва още повече тлеещата прахан. Другото предимство е, че като изключим праханта, останалите компоненти са водоустойчиви, и ще проработят дори след неопределен по време престой под вода. Паленето на огън с искри обаче, не е толкова сигурен начин за получаването на истински пламък при всякакви условия, какъвто е кибрита. Но когато са ви останали само десетина кибритени клечки, може би бихте предпочели да ги запазите като резерв, и да използвате кремъка и огнивото.

Методите за палене на огън с искри изискват наличието на три основни компонента:

• огниво – материалът, който дава искри
• парче твърда скала с остри ръбове – кремък, кварц и др. (за краткост ще използваме думата „кремък“)
• прахан – материалът, който след като „улови“ искрата, започва да тлее, и играе ролята на посредник между искрата, и истинският пламък

Кремъкът

Всяка скала, която е по-твърда от въглеродната стомана, може да свърши работа. Обикновено камъкът трябва да бъде разчупен, за да се открият остри ръбове с ъгъл по-малък от 90 градуса, върху които да се правят ударите с огнивото. Когато стоманата се плъзне с лек удар по този ръб, от нея се отделя миниатюрна стружка метал, която се нагрява толкова силно, че се възпламенява. Кремъкът сам по себе си е прекалено чуплив, за да произведе сам добра искра. (повече за твърдите скали).

Огнивото

Пиритът е естественият минерал, който може да бъде използван като огниво, дори и без наличието на кремък. По време на златната треска пиритът често карал златотърсачите да го бъркат със златото, защото се намирал по същите места в реките като него, и го наподобявал на външен вид. Ето защо той си спечелил името „златото на глупаците“.

Но местните жители знаели, че когато вятърът донесе студ, и когато дърветата започнат да се разцепват под натиска на замръзналите си сокове, „златото на глупаците“ можело да бъде наистина безценен дар от Природата. Две парчета пирит могат да се удрят едно в друго, за да произведат искра. Трудно е обаче да се направи искра с чисто желязо, или неръждаема стомана.

Стоманеното огниво ( по народному „чакмак“) е много по-ефективен „доставчик“ на искри. То трябва да бъде направено от закалена въглеродна стомана, за да произвежда добри искри. Макар много други метали да могат да правят искра, рядко тя е толкова концентрирана, интензивна, и гореща, като тази на горящото парченце въглеродна стомана.

Тези специално изготвени инструменти били стандартният метод, осигуряващ огън на белите първопроходци. Те бързо били усвоени и от коренното население на новите земи. Европейските огнива (чакмаци) основно били „U“-образни, и се държали неподвижно над праханта (обикновено поставена в метална кутийка), докато по тях се удряло с парче кремък, правейки дъжд от оранжево-червени искри. Този начин условно можем да наречем „европейски стил“.

Местните, както и по-северните народи, предпочитали да държат неподвижно кремъка, и да нанасят удари с огнивото по ръба му. Това насочвало потока искри нагоре към праханта, която се държала с пръст върху самият кремък – да го наречем „северен стил“. При този начин кремъкът, огнивото, и праханта обикновено се носели в малки кесийки от обработена кожа, висящи на врата, където били далеч от влагата.

Не всеки може да има под ръка един от тези прекрасни инструменти, но можете да импровизирате, като използвате парче пила, или гърбът на ножа ви. Не всички ножове обаче стават за тази задача – тези от неръждаема стомана не са подходящи. Няма да се получи и с карбоновите, ако са слабо закалени.

Праханта

При методите за палене на огън с искри, най-важният аспект се явява праханта. Тя трябва да се изключително суха, и внимателно подготвена.

В северните гори се използват основно два типа прахан:

1. Естествена прахан: В апогея си, огнивата са се използвали заедно със специална прахан, направена от пухестата строма на същинската праханова, или лъжливата праханова гъба, която е обработена със селитра. Тя обаче не е достъпна в пущинака, и трябва да я замените с луга от пепелта от огнището. Ето подробно как става това.

Като естествена прахан може да се използват и пухестите части на различни растения (напр. папур), разпрашени сухи растителни влакна, или разпрашено гниещо (но не влажно!) дърво. С изключение на някои пухове, тези субстанции ще тлеят, вместо да се запалят с пламък. Процедирайте с тях така, както с въгленчето, получено при палене на огън с триене на дърво.

2. Изкуствена прахан: Веднъж запалили огън с естествена прахан, вие можете да си направите доста по-надеждна „изкуствена“ такава. Прави се, като се овъглят някакви растителни влакна (като например памук, лен, и юта). Какъв е точно процеса на изготвяне съм написал в една по-стара публикация. Тук обаче малко се получава парадокса на яйцето и кокошката – за да си направите този вид прахан, се нуждаете от огън!

Един малък трик, който използвам: за да имате винаги под ръка метален контейнер, в който да овъглявате материите, изберете си някоя малка метална кутийка с плътно прилягащ капак. В нея можете да си съхранявате готовата прахан. Вместо да правите дупка върху капака, която да наруши херметичността на кутийката, направете я по страничният ръб на долната половинка на кутийката, където да бъде затворена, когато се постави капака. Когато праханта ви свърши, или искате да попълните запасите си, просто поставете в кутийката материала за овъгляване, поставете капака под ъгъл така, че дупчицата да е отворена, и сложете кутийката върху горещата жар от огъня.

Ако нямате подходящ контейнер за овъгляването, можете да нарежете материята на ивици, да ги оставите да пламнат добре, и бързо да ги задушите, като ги заровите с пясък, или ги настъпете с обувката си. Резултатът ще е малко по-ниско качествена прахан от овъглен плат, но тя пак ще може да хваща искрата от огнивото.

Техника на изпълнение

Изисква се практика, за да започнете да правите добра искра. Ако използвате северният стил (който е и разпространен в България), направете гъвкаво дъговидно движение на китката, за да извършите лек, плъзгащ се удар с огнивото по ръба на кремъка. Вижте колко близо можете да замахнете до него, без да го пропуснете. Ако сте избрали европейският стил – дръжте неподвижно огнивото в едната ръка над праханта, и ударете под ъгъл с кремъка по него.

Можете да считате, че имате добро огниво и кремък, ако можете да направите искри, които да достигнат до земята, както сте в изправена позиция.

М. Кочански

При европейският стил обикновено праханта е поставена в метална кутийка, и при произвеждането на искрите често се запалват едновременно няколко парчета от нея. Това е добра стратегия, ако например искате да подпалите растителен пух, или сухо гнило дърво. Ако искате обаче да запалите само едно парченце прахан – използвайте северният стил. (повече за праханта тук)

Ако използвате вместо огниво ножът си, има два начина да го направите:

Първият е, като използвате гърбът на ножа. Това е най-ефективният начин. Трябва да се внимава острието да се държи здраво между пръстите в момента на удара, за да не ви пореже. Техниката отговаря на северният стил на използване на огнивото. Може да го направите и по европейския, като подпрете ножа прав над праханта, и удряте по гърба му с кремъка.

Вторият начин е да използвате върхът на ножа, с който да нанесете дъговиден удар по парче подходяща скала, държейки ножа за дръжката. Това е по-безопасният начин, но искрите са по-слаби, траекторията им по-непредвидима, а върхът се износва доста бързо.

Ако имате сгъваем нож от карбонова стомана, също можете да го използвате вместо огниво. Ако го правите по северният стил, то няма нужда да отваряте ножа, а просто го хванете здраво за дръжката, и удряйте с гърба му по кремъка. Ако ще използвате европейския стил, можете леко да отворите острието (с върха надолу), за да не си ударите пръстите с кремъка, и да нанасяте ударите по гърба му.

Вместо нож, можете да използвате и главата на брадвичката ви, ако е от карбонова стомана. Тук се използва европейският стил, защото би ви било трудно да нанасяте точни удари по кремъка с нещо толкова тежко и обемисто.

За да превърнете тлеещата прахан в открит пламък, направете топка от сух материал – трева, вътрешна кора на дървета, и др. подобни разпалки. Оформете я като гнездо, поставете в центъра му тлеещото парченце прахан, и го раздухайте внимателно, докато пламне. В тази връзка, в комплекта си нося и канап от юта, коноп, или лен. Като разнищя и разроша парче от него, се получава доста добра начална разпалка, с която (след раздухване) мога да постигна лесно открит пламък.

Синтетични огнива

Както споменах в началото, в наши дни производителите на армейска екипировка, и тези на „екипировка за оцеляване“, пуснаха на пазара „синтетични“ огнива, които да са заместители на старите такива. Това са пръчки от специални сплави на няколко вида метали (желязо, церий, лантан, неодим, празеодим и магнезий), накратко наречени ферород (ferrocerium rod, ferrorod), които при остъргване с по-твърд предмет правят дъжд от искри с много висока температура (~3000°C), които са способни да запалят и по-трудни видове прахан, с които кремъкът и стоманата не биха се справили. Когато към подобна ферород запалка се прибави и блокче магнезий, се получава т.нар магнезиева запалка, която си има и един вид подсигурена водоустойчива прахан (магнезиевите стружки).

Тези модерни инструменти са наистина страшно ефективни и практични, но вече излизат от графата „примитивни методи и умения“. Но това е само подробност. Лично аз бих ви посъветвал винаги да имате едно такова в джоба си – за всеки случай! 😉 С тяхна помощ може и да започнете да се упражнявате в паленето на огън със искри, и когато натрупате опит, да се качите едно стъпало по-нагоре – паленето с огниво и кремък.

Ето и едно кратко клипче с основните техники при паленето на огън с искри (ако движенията ви се струват леко нескопосани, това е защото е трудно между теб и ръцете ти да има трипод с фотоапарат, който да внимаваш да не събориш, и в същото време да следиш всичко да влиза в кадър! 😉 ):

Това са най-важните неща, които е добре да знаете за паленето на огън с искри. Успех! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!