xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

По Шуменското плато – 12.07.2008.

Една разходка по Шуменското плато на 12 юли 2008 година.

Виж в слайдшоу

Първа спирка - нашето лозе. Поглед към Дивдядово.

Край на вилната зона. Започва гората.

Сипеите може да са чист, но не толкова лесен път нагоре.

Ако не искате да останете без дъх, препоръчителни са кратките почивки. А и гледката назад е красива.

Може да седнете на някой по-голям камък и да изпънете крака надолу. Действа релаксиращо.

Драскотините са нещо нормално за всеки, който е решил да върви извън пътеките.

Вече сме на върха. Панорамна снимка на Дивдядово.

Да огледаме за лесен път нагоре.

Сипеите обикновенно свършват до скалата, от която са образувани. Ше изкачим и нея.

От тази снимка личи, колко е стръмен всъщност склона. Сипеят е с приблизително същият наклон.

И тази скала е преодоляна. Поглед надолу към дребните покриви на вилите.

Това не можах да разпозная от зайци ли е, или от сърни?

Малко по-нагоре отново попадаме на скална стена, обрасла с дървета. Прилича на изгубен в джунглата град на инките.

Вече сме на равното. Кратка почивка върху дънера на повалено от бурите дърво.

Ето една стара пътека, удобно ориентирана точно в посоката в която вървим.

Случайно преобърнат камък ни разкрива камерата с ларвите на един мравуняк. В условията на оцеляване, това би било истинска находка. Това е храна 3 пъти по-калорична от телешкото месо. Пред нас лежи цяла телешка пържола :)

Пътеките винаги водят нанякъде. В случая нашата ни отвежда до едно дере.

Деретата са удобен начин, да слезеш в ниското. Просто трябва да ги следваш.

Една пролука в гъсталака ни открива красива гледка към скалите отсреща.

Но удобните за слизане дерета понякога могат да ни подготвят изненада. Като например 6-7 метров скален отвес. Ако не сте добри в катеренето, по добре е да намерите друг път.

Във влажните горски долчинки могат да се намерят огромни охлюви. Верно, че това тук са само черупки, но при повече желание, могат да се намерят и живи. Не много калорична, но все пак някаква храна, ако сте в беда.

Занемарена каптажна шахта. Ето, че и вода можете да намерите, ако търсите по-старателно.

Скобите изглеждат стари и ненадеждни, но вероятно ще ви издържат. Въпреки това, ще е добре, ако се подсигурите с въже при 10-тина метровото слизане.

Ето, че попаднахме и на маркировка. Вече със сигурност сме на пътека, която ще ни изведе от гората.

Пътеката става все по-широка и гората все по-светла. Явно сме близо до края на разходката.

Гората свърши. Пред нас е комплекс "Бохеми". Време е да се прибираме.

3 Comments

Leave a reply →

Lina
07.02.2009 at 7:48

MNogo mi se iska da stigna do Шумен. 🙂 Отдаде ми се само веднъж, но можах да посетя само джамията. От природата, която ви заобикаля не видях нищо. ПОздрави

Reply
Сандо
23.02.2009 at 14:35

Говненцата на 11тата снимка са заешки. Сърнешките са с едно заострено крайче, а тези са кат питки – обли отвсякъде 😉

Reply
Стоян Стоянов
23.02.2009 at 15:11

Да, после разбрах, че са заешки (за каквито си ги мислех и отначало де), но вече го бях написал. 🙂

Reply

Коментарът ви е добре дошъл!Cancel reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.