xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полезни растения – Част Шеста

| 19 Comments

Сипеите може да са чист, но не толкова лесен път нагоре.

Предпоследната от заплануваните 7 части вече е готова! 😉

Седмолист (Aegopodium podagraria)

Описание: Името на това растение идва от характерната форма на листата – 7 делни (може да бъдат и с 3 или 9 дяла, като ако са 9, то първите 2 са сраснали един за друг). Те са тъмно-зелени на цвят с бяла или кремава линия по ръба. Приличат на тези на черният бъз. Растението е високо малко повече от метър. Цветовете са събрани във съцветия с формата на чадърче с плоска повърхност. Приличат на съцветията на дивият морков (Daucus carota). Цъфти през юни.

Разпространение: Обича сенчести места, обикновено в покрайнините на горите.

Ядливи и полезни части: Свежите листа и стръкове могат да бъдат консумирани както спанака. Това растение има стари традиции е медицината. Още от Средновековието то е култивирано в манастирите и народните лечители. В полеви условия то може да бъде използвано като запарка за промиване на рани, ожулвания и изгаряния. Под формата на компрес може да послужи за успокояване на ужилвания от насекоми.

Слез (Malva sylvestris)

Oписание: Едногодишно до многогодишно тревисто растение , с 25—150 см дълги, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10—15 см дълги дръжки и закръглено сърцевидни до бъбрековидни петури, почти цели или до 1/3 3—7-делни с кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3—4 см в диаметър, с 1 —4 см дълги дръжки, разположени по 2—5 в пазвите на листата. Чашката е петделна, а подчашката е от 3 продълговато лан-цетни до елипсовидни листчета. Венчелистчетата са розовочервени, 15—30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани. Тичинките са многобройни, сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5—10 мм в диаметър, разпадащ се па 9—12 странично сплескани, тъмнокафяви, бъбрековидни плодчета. Цъфти от май до септември.

Разпространение: Расте по тревисти места, край пътища и огради като рудерално растение в равнините и предпланините, но по-рядко в планините докъм 1400 м надморска височина из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Младите листа на това растение са добра зелена добавка към супи и яхнии. Семената, наричани понякога „сиренца“ от населението, също са много вкусни за хапване. Листата му винаги трябва да се измиват добре преди консумация, защото храсталаците, които формира слеза, привличат много насекоми.

Като билка

Приложение. Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища (пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица). В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, при възпалителни процеси на пикочните пътища, при липса на апетит, за стимулиране отделянето на млякото у кърмачки. Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания (циреи, фурункули), изгаряния, хемороиди.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Солянка европейска (Salicornia europaea)

Описание: Растенията от този род са малки, обикновено по-ниски от 30 см, сухолюбиви треви, с пълзящо хоризонтално основно стъбло и стърчащи нагоре странични разклонения. Листата са малки и приличат на люспи, така че самото растение може да изглежда безлистно. Много от видовете са зелени, но с настъпването на есента стават червеникави.

Разпространение: Расте по тинести и солени блата и заливани от прилива брегове. Защитен вид!

Ядливи и полезни части: Трябва да се събират само здравите яркозелени части. Могат да се сготвят на пара, или да се сварят в малко количество вода за около 10 минути. Тогава можете с помощта на зъбите си да отделите месестите от влакнестите части. Растението е богато на сода (натриев бикарбонат) и може да има интересни, макар и не чак толкова тревожни, ефекти върху храносмилателната ви система.

Сапуниче (Saponaria officinalis)

Описание: Многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, разклонено коренище и цилиндрични, отвън червенокафяви, надлъжно набраздени корени. Стъблата са
30—70 см а понякога и до 1 м високи, приповдигащи се или изправени, в горната част слабо разклонени. Листата са срещуположни, ланцетни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, заострени, 5 —12 см дълги, с 3 надлъжни жилки, в основата стеснени в много къса дръжка или приседнали. Цветовете са бели или бледорозови, разположени по 3—7 в пазвите на горните листа и образуващи на върха на стъблото метличести съцветия. Чашката е тръбеста, до 2 см дълга. Венчелистчетата са 5. Тичинките са 10. Плодът е продълговато яйцевидна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

Разпространение: Расте по влажни песъчливи и чакълести места край реки и потоци, из храсталаци и горски поляни в низините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Растението е отровно, но много полезно като заместител на сапуна. Листата и стъблата могат да се размачкат в малко вода и да се използват за измиващо средство. Някои казват, че няма сапун, който да остави кожата да се чувства толкова чиста и копринено мека, както прави този естествен заместител!

Като билка

Действие. Широката популярност на сапунчето като отхрачващо средство е свързана с действието на съдържащите се в неговите корени сапонини. Те предизвикват втечняваме на гъстите бронхиални секрети и улесняват тяхното изхвърляне.

Приложение. Корените се използуват за лечение на бронхити, бронхиална астма н други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти, трудно отделящи се храчки и мъчителна кашлица. Дрогата има още слабително, потогонно и диуретично действие. В народната медицина се използува още като жлъчегонно средство при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм, ставни болки; подагра, при метеоризъм, кожни обриви.

Начин на употреба. Приготвя се воден извлек, като 1 чаена лъжичка стрити на прах корени се заливат с 250 см3 студена прева-рена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 ч. От прецедения извлек се пие по 1 кафена чашка няколко пъти дневно (за предпочитане след нахранване). Може да се приготви и отвара от 1 чаена лъжичка стрити корени и 250 см3 вряща вода. След като ври 5 мин, се оставя да изстине и се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно. Отхрачващото действие може да се засили, ако към нея се прибавят 5 г анасоново-спиртни капки и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. За подобряване на вкуса може да се прибави сироп.

Забележка. Препоръчваните дози трябва да се спазват стриктно, тъй като съдържащите се в дрогата сапонини са токсични и при предозиране могат да предизвикат гадене, повръщане, болки в корема, диарии.

Смирна (Myrrhis odorata)

Описание: Растение със сладникава миризма, достигащо височина до 1.5 м, с леко власати и често морави на цвят стъбла. Листата са перести, папратовидни на бели петънца и главичка от малки бели цветове. МОЖЕТЕ ДА ГО ОБЪРКАТЕ С БУЧИНИША, КОЙТО Е СМЪРТОНОСНО ОТРОВЕН!


Местообитание: В откритите гористи местности и безплодните каменисти места.

Ядливи и полезни части: За консумация стават листата, корена и семената. Листата са чудесни, ако се консумират сурови. Могат да се използват и като подправка за зеленчукови ястия. Растението образува свежи листа още от късната зима, почти до началото на следващата. Могат също да бъдат изсушени за по-нататъшна консумация. Коренът може да се консумира суров или сготвен. По вкус прилича на листата. Ако не е прекалено стар, може да бъде сварен и добавен към зеленчукови ястия и салати. Семената имат аромат на анасон. Използват се най-вече за подправка. От тях става прекрасен освежител за уста. От листата може да се направи чай.

Има антисептични, ароматни, газогонни, отхрачващи и успокояващи стомаха свойства. Полезно е при лечение на кашлица и газове, а също така е и лек стимулант на стомаха. Коренът е антисептичен и отварата от него може да бъде използвана за обработката на ухапвания от змия и кучета. Мехлем, направен от корените, може да се използва за лечението на подагра и успокояване на рани.

Листата и семената могат да се използват за полиране на дърво, като му придава прекрасен гланц и ароматен мирис.

Топола (Populus spp)

Описание: Тополите (Populus) са род бързорастящи влаголюбиви дървета със сравнително мека дървесина. Листата им са овални. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са широко разперена корона. Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги до 9 см и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които му помагат да се разнася надалеч от вятъра.

Разпространение: Срещат се в топлите и ниски части на страната, и то винаги край реките. Обичат песъчливите и каменливи почви. Растат много бързо и живеят до около 400 години.

Ядливи и полезни части: Дървесината ѝ е мека и се обработва лесно. Подходяща е за паленето на огън чрез триене. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използуват в народната медицина. От дървесината може да се приготви медицински въглен. Отвара от листата и кората на тополата може да се използват за обработката на рани и изгаряния, тъй като има антисептични свойства.

Туя (Thuja spp)

Описание: Туя (Thuja) е род иглолистни дървета в семейство Кипарисови (Cupressaceae). Има шест вида в този род, два произхождащи от Северна Америка и четири от Източна Азия. Понякога се посочва, че видовете са пет, тъй като източната туя (Thuja orientalis) се отделя в самостоятелен род, наречен Biota или също Platycladus. Туите са известни като arborvitae (от латински – дърво на живота), понеже са вечнозелени. Листата са вечно зелени, разположени два по два срещуположно и са сплеснати като стълбичка, по четири реда в едно разклонение (каквито са листата на кипарисите).

Разпространение: У нас се култивират три вида от рода. Това са източната туя (T. orientalis) от Китай, западната туя (T. occidentalis) от източните части на Северна Америка и гигантската туя (T. plicata или също T. gigantea) от тихоокеанските части на Северна Америка. Другите азиатски видове (T. standishii, T. koraiensis и T. sitchuenensis) са твърде топлолюбиви и не могат да издържат успешно условията у нас, поради което се отглеждат ограничено само в някои ботанически градини.

Ядливи и полезни части: Туята е много полезно дърво. Може да бъде използвана за направата на лъкове, за строителен материал и много лесно се огъва с помощта на пара. Някой племена по северното крайбрежие на Америка огъват на пара големи дъски от това дърво, и ги превръщат в кутии за готвене. Кората е много подходяща за плетенето на въжета и кошове. Дървесината е добър избор за палене на огън с триене. Вътрешната кора е хранителна и може да бъде превърната в брашно, във времена на недоимък.

Тръстика (Phragmites australis)

Описание: Това високо и грубо тревисто растение достига до височина 3.5 метра. Сиво-зелените му листа са широки до около 4 см, плоски, твърди, по краищата остро грапави. Има големи туфи кафеви цветове в началото на лятото. По-късно те стават мъхести и образуват зърна.

Разпространение: Среща се на открити влажни места, особенно тези, които се драгират. Позната е навсякъде в умерения климатичен пояс и в двете полукълба.

Ядливи и полезни части: Всички части на растението са годни за консумация сурови или сготвени. Съберете стеблата, който започват да се появяват от почвата, и ги сварете. Можете да ги събирате и малко преди да образуват цветове, след което ги изсушете и ги смачкайте на брашно. То е много богато на захари и може да бъде нагрято на огън, докато набъбне и заприлича на плодовете на слеза. Съблата може леко да бъдат смачкани, за да изтече от тях захарен сироп. Сгъстен или изсушен, той може да бъде използван като подсладител. Можете да изкопаете и да сварите подземните стебла, но те са по-жилави. Семената са годни за консумация сурови или сварени, но са по-трудни за събиране.

Стъблата могат да се превърнат в добри леки и бързи стрели. От листата и стъблата могат да се плетат рогозки, кошове, дори да се направи подслон.

Трънка (Prunus spinosa)

Описание: Силно разклонен бодлив храст, висок 1—3 м, с тъмносива кора. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, 2—4 см дълги, назъбени. Цветовете са бели, най-често единични, 1,5—2 см в диаметър, с 5—6 мм дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многобройни. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март—април.

Разпространение: Разпространено е из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Трънката има твърда и плътна дървесина с розово-оранжев цвят. Тя е предпочитана за иготвяне на пръчки и палки за хвърляне при лова на дребен дивеч. Бодлите могат да бъдат изпозвани за направата на риболовни кукички. Плодовете могат да бъдат изполвани за храна. След като им се премахнат костилките, те могат да бъдат изсушени и използвани при приготвянето на пемикан и брашно, или още по-добре – да се сварят във вода, която едва да ги покрива. Това премахва неприятният им тръпчив вкус, превръщайки ги в нещо като сливово пюре, много подходящо за направата на кифлички или други плодови печива в полеви условия.

Като билка

Действие. Запичащо, противовъзпалително.

Приложение. Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли вниманието на народните лечители. Те се прилагат като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства. Цветовете се използуват като успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство. Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния (невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и др.).

Начин на употреба. 6—8 изсушени плода се заливат с 250 см3 вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на 2—3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се изпива за 1 ден.

Теменужки (Viola odorata)

Описание: Многогодишно тревисто растение  със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10—25 см дълги, вкореня-ващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно, сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5—2,5 см високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миpизмa. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узрязане на 3 дяла. Цъфти март—април.

Разпространение: Расте из просветлени листопадни гори и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Богати на витамини, теменужките са още едно полезно растение. Младите листа могат да бъдат използвани като добавка към салати, или сготвени в яхнии и супи, или като зеленчук. От изсушените листа може да се прави чай. Под формата на запарка, листата може да се използват за ефективно третиране на рани в устата или възпалено гърло.

Като билка

Действие: Цветовете на миризливата теменуга имат секретолитично (втечняващо бронхиалните секрети), отхрачващо и дезинфекционно действие. Имат още потогонно действие и успокояват нервната система.

Приложение: Използуват се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма, коклюш. В народната медицина се прилагат още при нервно безпокойство, безсъние, нервно сърцебиене, хистерия.

Начин на употреба: Две чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см3 вода (студена) и се оставя 1 ден. Това е еднодневната доза. Може да се приготви и сироп: 50 г ситно нарязана дрога се залива с 200 см3 вряща вода и се оставя 24 часа, след което се прецежда п се смесва с 200 г захар. Приема се
по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Да се има предвид, че при по-големи дози може да се предизвика повръщане.

Тис обикновен (Taxus baccata)

Описание: Обикновеният тис достига височина до 27 m и диаметър до 1,5 m, но често се среща и като храст. Короната му е яйцевидно-цилиндрична, много гъста, често с повече от един връх. Кората е тънка, червено-кафява, при младите дървета гладка, а при по-възрастните – надлъжна напукана. Младите клонки са зелени и ръбести. По клонките се образуват множество спящи пъпки, които при благоприятни условия се развиват масово.

Листата на тиса са дълги 2 – 3 сm, широки 2 – 3 mm. От горната страна са лъскави, тъмнозелени , а от долната – матови и бледозелени. Те не съдържат смола и механични елементи. Задържат се по клонките 6 – 8, а понякога и 10 год. Семето е голямо колкото грахово зърно и има масленокафяв цвят. Разположено е в специфично образувание с червен цвят и чашковидна форма, наречен Арилус. Семената узряват за една година. Дървесината на обикновения тис е тежка (730 kg/m3), ядрова и се състои от червено-кафяво, лъскаво ядро и тясна, бледожълта беловина. Дървесината, листата и кората му съдържат отровни вещества.

Разпространение: Обикновеният тис е изключително бавнорастящ, сенкоиздръжлив и влаголюбив вид. По-добре расте на влажни и богати почви. Може да достигне до 2000-годишна възраст. Среща се в почти цяла Средна и Южна Европа, Северозападна Африка, Мала Азия и Кавказ, а у нас – в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша.

Ядливи и полезни части: Тисът е, както вече споменахме, отровно дърво. Особено неговите семена! Никога не използвайте сурова дървесина от тис за изготвянето на кухненска посуда или да палите огън за готвене с нея. От изсушената дървесина могат да се правят съдове и лъжици, но не задържайте дълго време храната в тях. Дървесината е твърда и еластична и е идеален избор за направата на върхове на копия и харпуни, както и е една от най-подходящите за изработка на традиционни лъкове.

Тученица (Portulaca oleracea)

Описание: Растението е едногодишно, сукулентно, на височина до 40 см. Разклонено е по-често в основата си настрани, отколото нагоре. размножава се бързо – за 6 седмици семената могат да поникнат, цъфнат и хвърлят семе.

Разпространение: Предпочита слънчеви и защитени от вятър места.

Ядливи и полезни части: Тученицата се използва за храна от хилядолетия, но напоследък е позабравена. Младите листа са леко кисели, солени, с вкус на ядки, а по-старите са горчиви. Съдържа големи количества витамин С (22 мг. на 100 гр.), както и по-малки количества витамин А, В и Е. Може да се използват при направата на салати. Заради геловите си субстанции тученицата се използва при лечение на киселини в стомаха, гастрит и запек. Твърди се, че сокът от тученица, задържан в устата, помага на клатещите се зъби да се стабилизират отново.

Дрян (Cornus mas)

Описание: Храст или ниско дърво, високо до 8 m. Листата са разположени срещуположно, дълги са 4-10 cm, яцевидни или елиптични, заострени, късовлакнести и целокрайни. Цветовете са жълти, развиват се преди разлистването на листата и са разположени пазвено, събрани в сенниковидни или главести съцветия. Чашката едва забележима, съставена от 4 зъбчета. Венчелистчетата 4, ланцетни. Тичинките също са 4 на брой. Плодовете (дрянки, дренки) са удължени, костилкови, с червена месеста част, дълги до 15 mm. Цъфти февруари-март.

Разпространение: Гори и храсталаци. Установен е в цялата страна между 0 и 1300 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Зрелите плодове (дренки) могат да се консумират сурови, въпреки, че са с малко тръпчив и кисел вкус. Дървесината е жилава и плътна. Подходяща е за изработване на импровизирани лъкове. Младите издънки растат доста прави и са подходящи за направата на стрели. От дрян могат да се изготвят и различни елементи от капани за животни, както и кошове и заграждения за лов на риба, шишове и скари за готвене на храната и т.н. и т.н.

Като билка

Действие. Запичащо, противовъзпалително, кръвоспиращо.
Приложение. Използуват се плодовете (пресни, кулинарно преработени и изсушени) при стомашно-чревни разстройства (гастрити, колити, диарии) с кървене. Кората и младите пъпки имат жлъчегонно и диуретично действие.

Начин на употреба. Най-често се употребява запарка от 5—10 г сухи плодове на 250 см3 вряща вода, която се изпива на 1—2 пъти. Може да се използува и за
гаргара при кървящи венци.

Моля да коментирате само растенията, които са включени в тази част от поредицата! Както казах общият им брой е около 100, така че е много вероятно ако искате да коментирате някое друго полезно растение, то да бъде включено в някоя от следващите публикации. Да не разводняваме коментарите!

« Пета част

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








19 Comments

  1. Бучиниша мирише гадно и едва ли някой ще реши да го хапва или да си умирисва ръцете с него.

  2. Поздравления Стояне. Относно Смирната (Myrrhis odorata) по нашия край доста се среща отблизо съм го разглеждал растението и ако се водя по коментара на Георгиев, това дето съм го разглеждал не е от отвровните защото не ми миришеше на нищо лошо… Мислех да пробвам да го смачкам и да го разтрия в/у кожата си използвало се като репелент срещу комари, (в клип на Рей Миърс го видях) но се отказах, не бях много сигурен. Добре че сега го видях ще знам кое кое е ! 🙂

    • Абе аз и Вие няма да сбъркаме смирната с бучиниша, щото го знаем как смърди, ама някой друг знаете ли го какво ще реши… Като не знае нищо за двете растения, ще погледне картинката, ще каже „ха, същото сякаш… малко смърди, ама то сигурно така трябва…“, и станала белята! 🙂

  3. стояне поздражления а статията мн полезна дори използвах теменужките

  4. Пухчето от тополата освен да предизвиква алергия не става ли и за подпалки 🙂

    • Принципно трябва да става, но лично не съм го пробвал. ‘Щото някои подобни пухчета изглеждат запалими, но всъщност не са чак толкова добри. Не мога да се сетя сега за кои точно бях установил това.

  5. Пухчетата от топола не само сават за подпалки ами горят като барут, запалват се даже от случайно изтърван фас. Събираш повечко правиш ги на стегната топка щрагване със камъче от запалка и горят по добре от памук

  6. Тополата в България бива два вида. Не им знам научните имена, а народните. Едната е обикновенна с широка корона, а другата (наричат я кавак)е с гъсти клони , растящи нагоре близо до стеблото и кората е с бял отенък като брезата . Кавака е малко по-здраво дърво от другото. Тополата обича водата и расте често близо до реките. Дървесината е мека , лека , с малка плътност и на село е предпочитан материал за дъски , защото буболечките не ги ядат.
    Кората на млади сужи клонки е идеална за разпалка – образува едни нишки , които пламват много лесно, а и тънките клонки горят много добре.

    • Всъщност тополите в България са 4 вида: бяла топола (Populus alba), черна топола (Populus nigra), сива топола (Populus canescens) и трепетлика (Populus tremula) 😉 По тази причина ги разглеждах като цяло, а не на отделни видове 🙂
      Една от най-срещаните е черната топола, затова снимките към статията са нейни.

  7. Невероятна поредица. Може би най-полезната информация специфична за оцеляване в България. Браво!

  8. За жалост именно тези пухчета които пускат тополите една -две седмици послужиха за претекст да бъдат изсичани безжалостно .Сливен е един такъв пример.По трите реки преминаващи през града имаше великолепни насаждения от върби които бяха истинска зелена украса .Първо допуснаха да почнат да съхнат защото разрушиха вадите които ги пояха а след това започнаха да ги секат постепенно.Особено се отличи кмета Лечков който довърши унищожението.Стара Загора също не остана назад.За други градове не зная но е обща тенденция настъпващия бизнес да унищожава дърветата сигурно за да не пречат на камерите.Извинете ме за спама просто не се въздържах.

  9. Чудесна информация, само като идея можеш ли след смирната да вмъкнеш описание на бучиниша и да посочиш разликите. Аз не съм виждал нито едното нито другото разстение, а за бучиниша знам само че е бил последното питие на Сократ. 🙂

  10. Галимунди, ето малко информация за бучиниша и негови близки подобия: http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?pid=5885#p5885

  11. Хапнете си тученица на супичка с малко сиренце -страхотен вкус !
    Интересни и полезни публикации!
    Не сте ли ги издали?/ ако са издадени къде да ги открия?/

  12. А седма част къде да я открия ?

  13. Към Румяна Петкова,
    Господин стоянов е обединил всички части в 1 книжка която можете да си изтеглите от сайта му и да си я отпечатате. Търсете тук – Наръчник „Полезни растения““ Само, че е премахнал частите „Като билка“ за компакност предполагам . За мое ползване аз си ги добавих към моята книжка. Ако желаете ще Ви пратя файла в DOC формат .

  14. mnogo e hubavo da ima takiva blogove zashtoto horata veche ne obrushtat vnimanie na “izkustvoto da oceleesh“

  15. Има ядлив бучиниш , има и отровен

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.