Преди време бях писал една публикация за глада и оцеляването. Тъй като там не се навлизаше много в подробности, а се говореше най-общо, реших в следващата публикация да бъда малко по-конкретен. Четох един материал в една книга, и ми се стори, че доста подходящ за споменаване. 🙂

Чувството за глад медицинската литература определя като „съвкупност от усещания, изразяващи  физиологическата потребност на организма от храна“. Гладуването – това е „състоянието на организма при пълно отсъствие или недостатъчно постъпване на хранителни вещества“.

Основно се различават няколко типа гладуване:

• Абсолютно – когато няма нито храна, нито вода.
• Пълно – когато човек е лишен от всякаква храна, но не е ограничен във водопотреблението си.
• Непълно – когато се поемат ограничени количества храна, недостатъчни за възстановяване на разходваната енергия.
• Частично – когато при достатъчна по количество храна човек не получава с нея едно или няколко вещества – витамини, белтъци, въглехидрати и т.н.

При пълното гладуване организмът принудително преминава към вътрешно самообезпечаване, или казано по-разбираемо – започва да се самоизяжда. В началото се „изяждат“ запасите от мастна тъкан, след това белтъка на мускулите, гликогена на мускулите и гликогена от черният дроб. Едновременно се понижава интензивността на метаболизма и се съкращават енергийните разходи.

Колко дълъг период може да изкара човек, използвайки вътрешните си запаси от хранителни вещества? Да се опитаме да пресметнем:

Да уточним условието на задачата: От точка А за точка Б тръгва мъж на средна възраст, но не пристига в точка Б, тъй като попада в екстремна ситуация, изразяваща се в загуба на хранителните продукти.
Въпрос: Колко може да продължи периодът на безопасно гладуване, ако е известно, че теглото на мъжа е 70 кг, атмосферните условия са благоприятни (стайна температура, отсъствие на вятър и валежи,  водопотреблението е неограничено)?

Установено е, че човек с тегло 70 кг има около 15 кг мастна тъкан, което съответства на 135 хиляди килокалории (ккал);  6 кг мускулен белтък – 24 000 ккал; 0,15 кг мускулен гликоген – 600 ккал; 0,075 кг гликоген в черния дроб – 300 ккал. Сумарно енергетическите резерви на организма са около 160 000 ккал. 40-45% от тези резерви може да се изразходват без прака опасност за физическото ви съществуване. И така – разполагаме с 65-70 000 ккал.

Да превърнем калориите във време: За да подържа жизненоважните дейности на организма – работа на сърцето, белите дробове, мозъка и други органи – в състояние на абсолютен покой, на човек му е нужна една килокалория за час на килограм телесна маса. Умножаваме 70 ккал по 24 часа и получаваме около 1700 ккал. Това е, така да го наречем, неизбежните вътрешни енергоразходи, с които сме длъжни да се примирим. И така, оказва се, че нашият  средностатистически мъж може да гладува, без особена опасност за здравето, в продължение на 30-40 дни! Това е доста оптимистична цифра – 40 дни! За това време човек може да бъде спасен цели 7 пъти! Само че това е при условията, които уточнихме в началото на задачата. На практика обаче съществуват множество „но“.

Аварийната ситуация не винаги може да предложи на човек „стаен“ микроклимат. Ако попаднете в условия на принудителен глад някъде из труднодостъпните планини, а още по-зле – в Сибир, по крайжбрежието на Северният ледовит океан, или в някоя пустиня? Тогава не разчитайте на „стайни“ температури. Подгответе се за нещо съвсем друго – студ, сняг, жега и прочие капризи на времето. Съответно всеки допълнителен градус, приближаваш живачният стълб до отметката „0 градуса“ на скалата на термометъра, „изяжда“ допълнителни калории от резерва на организма. А можете да се сблъскате и с невероятна влажност, дъжд, вятър, или недай си боже – зимна буря. Това вече не са „стайните“ 1700 ккал, а цели 5000, ако се ръководим от нормите на  полярните хранителни рациони. Тях няма да вземете от килера, а от собственото си тяло!

Другата трудност идва от факта, че за подържане на енергоразхода в границите на основният обмен (1  ккал/час на 1 кг телесна маса), се подразбира, че трябва да сте в пълна неподвижност – т.е. нито да мигате, нито да въздишате и кихате излишно. Дори помръдването на кутрето ви „изгаря“ в мускулите му няколко допълнителни калории. Можете ли да си представите човек, неподвижно лежащ на постеля от мъх и нереагиращ нито на бурята, нито на близкият рев на мечок, нито на досадният писък на комара покрай ухото му? Аз лично – не! Така че дайте да прибавим в общата сума на енергоразхода и спринтовото спасяване от мечешкият рев, и ежеминутното шляпане по бузите и челото, както и ругатните: „Кръвопийци прокелти! Къш! Жив ме изядохте!“, и още много, много други. 🙂

Ако преизчисляването на всичко трудно се подава на числено изражение, то за много други дейности можем да направим това доста по-определено. Например:

• Ходенето в продължение на час по равна пътека със  скорост 4 км/час изразходва 200 ккал, със скорост 5 км/час – вече 300 ккал.
• Бягане със скорост 8 км/час – 600 ккал/час.
• Ски-бягане – до 720 ккал/час.
• При ходене със нормален темп и раница от 15 кг на гърба, разходите са 5 пъти по-големи от състоянието на покой.
• Ходене със ски с лек товар при скорост 10 км/час – десет пъти по-големи от състоянието на покой!

Освен това различните заболявания значително съкращават продължителността на безопасното гладуване. Така се отразяват и повишената емоционалност, страхът и другите физически и психически състояния, ускоряващи обмяната на веществата в организма на човека. По тази причина, както и да го пресмятаме, отговорът на задачата е най-вероятно 20-25 дни. Уви!

Разбира се, тук може да има и други варианти. Например хората в по-напреднала възраст по-леко и по-дълго понасят отсъствието на храна, тъй като техният метаболизъм е понижен. И обратното – при младият,  растящ организъм енергоразходите са с 15-20% по-високи от средното ниво. Основният обмен при децата може да достига 1,15 ккал на час на килограм телесна маса. Жените понасят гладуването по-леко от мъжете. Показателна в това отношение е печалната статистика от блокираният през войната Ленинград. Както е  известно, първи от глад започнали да умират момчетата на възраст 14-18 години, след това младите мъже, след това момичетата и накрая жените. Най-дълго от всички останали живи най-старите хора. За  подържането на живота си, те се нуждаели от съвсем малко храна…

Естествено по-пълните и добре хранили се хора разполагат с по-големи енергийни резерви. Но, както показва практиката, даже при хора на еднаква възраст, еднакъв пол, телосложение, намиращи се при съвършено еднакви условия, пределните срокове на преживяване могат да бъдат различни, в зависимост от  индивидуалните особености на организма и психиката им в момента на гладуването. Известни са случаи, когато хора не са приемали храна по 40, 50 и даже 60 денонощия, и са оцелявали. И напротив – има примери за хора, загинали от изтощение в рамките на 20-25 дневен срок. Обикновено при пълно гладуване смъртта  настъпва при загуба на 30-40% от началното телесно тегло!

Да опишем типичните симптоми на дългото гладуване:

В началният период, който обикновено продължава 2-4 денонощия, възниква силно чувство на глад. Апетитът рязко се повишава. В някои случаи може да се усеща парене, натиск и даже болка „под лъжичката“, гадене. Възможни са световъртеж, главоболие, стомашни спазми. Чувствително се обостря обонянието. При наличие на вода се повишава слюноотделянето. Човек непрекъснато мисли само за храна. В първите четири дни масата на тялото намалява средно с един килограм на ден, в районите с горещ климат – до 1,5 кг. След това всекидневните загуби намаляват.

По нататък чувството за глад отслабва. Апетитът изчезва. Понякога човек дори изпитва известна бодрост. Езикът често се покрива с белезникав налеп, а в дъха може да се усети миризма на ацетон. Слюноотделянето не се повишава дори при вида на храната. Може да се наблюдава лош сън, продължително главоболие, повишена раздразнителност. При дълго гладуване човек изпада в апатия, вялост и сънливост.

И въпреки всичко, гладът, като причина за гибелта на човек в аварийни ситуации, на практика се среща  крайно рядко. Но това не е защото хората, попаднали в беда, не гладуват. Не, гладът в такива ситуации не е рядкост. Той е бил, е, и ще бъде вечният спътник на оцеляващия. Просто потърпевшите рядко умират именно от глад. Гладът е страшен и с това, че усилва поражаващото действие на повечето неблагоприятни  фактори. Той изсмуква силите на човека отвътре, след което върху него се нахвърлят други, не по-малко  опасни от самият глад проблеми, които в крайна сметка го довършват…

Гладният човек замръзва няколко пъти по-бързо, отколкото сития. Той по-често заболява и по-тежко понася развитието на болестта. При продължителни гладувания се забавят реакциите, отслабва умствената дейност. Рязко пада работоспособността. Ето защо при отсъствие на запаси от продутки, при невъзможност за набавянето им чрез лов, риболов и събиране на ядливи растения, следва да се придържате към пасивната тактика на оцеляване – т.е. да очаквате помощта в непосредствена близост до местото на катастрофата.

С цел икономия на енергийните ресурси трябва да се стараете да не напускате убежището без крайна нужда. Повече да лежите, да спите, и всяка активна дейност (работа в лагера, преходи и т.н.), да сведете до минимум, изпълнявайки само най-необходимата работа. Дежурствата, а в задължението на дежурният влизат и  събирането и приготвянето на дърва, подържане на огъня, ремонт на убежището, наблюдение на  местността, намиране на вода, следва да се редуват, разбивайки дневното и нощното време на кратки, по един-два часа смени.

Освобождаване от дежурство е допустимо само за ранените, болните и малолетните деца. Всички останали са длъжни да се включат в дежуренето в точно определен ред. При голям брой хора може да се назначат по два дежурни едновременно. Подобен порядък е необходим на първо място за навременното откриване и предупреждение на признаците на нарастваща апатия, униние, и песимистично настроение, които могат да възникнат в резултат на дългото пасивно пребиваване в убежището. Разбира се, ако съществува дори малка възможност за попълване на хранителните запаси с продукти от околността, то в това следва да се приложат всички възможни усилия!