В тази публикация гост-авторът Цветан Диковски ще ни запознае със своето решение за собственоръчно изработено зимно пончо от вълнено одеяло…
Пончото, като специфична дреха, се появява в пределите на Южна Америка много преди пристигането на испанските колонизатори. Названието навлиза в испанския език от езика на племето Кечуа. Характерно е за инките и обитателите на Андите. Смята се за традиционна дреха в пределите на Колумбия, Боливия, Перу, Чили и Еквадор. Различните индиански племена го изработват с различни цветове и орнаментика. В класическия си вид то е представлявало правоъгълно парче плат с отвор за главата. Носи се като връхна дреха за запазване температурата на тялото в студено време. Дължината и ширината му варират.В средата на двадесети век този традиционен за Латинска Америка атрибут става популярен по целия свят. Основното, което заимстват, е отвора за главата и отсъствието на ръкави. Иначе формата му е доста разнообразна – от квадратна до овална или ромбоидна, конусовидна пелерина и пр. Има също и много варианти на пончо-дъждобран от изкуствени и промазани материи. Вероятно интересът се дължи на факта, че много хора са сметнали пончото за удобна и практична дреха. То е било облекло за лов и риболов, за езда и пътуване на дълги разстояния, както и за всекидневна работа.
Пончото става атрибут на герои от известни уестърни. Един от най- емблематичните модели е този, с който Клинт Истууд участва в популярни кинопродукции.
В началото на зимата ми дойде идеята да си направя пончо за моите разходки сред природата. Тъй като ги организирам за един ден и не нося много багаж, сметнах, че този тип връхно облекло ми импонира. Доста се порових в Интернет, докато попаднах на няколко интересни варианта. Спрях се на един, който, освен че топли е и нискобюджетен – от порядъка на трийсетина лева.
За основа се използва военно одеяло от старите, които все още се срещат по складовете, а нерядко се предлагат и по битаците, заедно с мешки, манерки, сухарни торби и пр. След известно търсене си набавих нужното одеяло. Една от причините да избера такъв тип одеяло е неутралният цвят – сив. По магазините за нови стоки и тези за дрехи втора ръка не ми попадна нищо подходящо. Разбира се, всеки би могъл да използва друг цвят одеяло, например зелено или кафяво.
След като скицирах модела, намерих и шивач с достатъчно мощна шевна машина, който да го ушие. Той вече имаше свой готов вариант на кройка за качулката, който ме устройва. След няколко дни можех да се порадвам на новата придобивка и да си направя първата разходка в извънградска среда. Така установих, че дрехата, освен че топли, предпазва от вятър и от слаб дъжд. Под полите на пончото се помества окачената на колана екипировка – манерка, нож, авариен комплект или походна аптечка. Под него може да се носи и чанта с презрамка или неголяма раница – например 10 – 20 литра.
Като начало се определят размерите. Всички размери по скиците са в сантиметри. Реших да запазя оригиналната дължина от около 210 см. Останалото го свърши шивачът по скицата, която му оставих. Ширината е 138 см. Измерва се с леко разперени встрани ръце от китката, по дължината на ръката, над раменете и зад врата, по дължината на другата ръка, до другата китка. Целта е, да осигури възможност, дланите да остават извън пончото, като в същото време, при спуснато състояние, то покрива тялото до пояса. Тук всеки може да подходи индивидуално. Изрязва се нужната ширина. В моя случай съм предвидил и около два сантиметра за подгъв. В оригиналния си изтъкан вид одеялото няма нужда от странични подгъви и оверлог, но след като се среже те са неизбежни.
Определят се дължините на предната и задната част. Идеята ми беше да стига някъде малко над коленете. Задната част остава с десетина сантиметра по-дълга.
Заобля се в четирите краища, като ъглите се изрязват. Това най-добре ще го направи шивач с подходящ линеал, но може да си го направите и сами с шаблон..
Размерът на отвора се определя, след като се измери обиколката на главата. При мен е с диаметър 25 см. Главата трябва свободно да влиза през него. Има и вариант да се стесни около шията и да се закопчава с едно или две копчета. Спрях се на този с по-широкия отвор.
Центърът на отвора трябва да се фиксира в пресечната точка на осовите линии по дължина и ширина. Очертава се с шаблон и се изрязва. Предвиждат се един-два сантиметра за подгъв. Разкроеното пончо се минава по всички ръбове и около врата на оверлог, а след това се прави и подгъв.
От останалия плат се разкроява и ушива качулката от три части. Тази кройка не е задължителна, може да се направи и от две парчета. Нещата зависят и от материала, който ще остане от одеялото. Първо всички парчета се минават на оверлог. После се съшиват.
Извитата част на кройката на двете странични парчета се пада откъм тила. Накрая ръбовете от плата, които са обърнати навътре, се подгъват и се пришиват нагоре към плата. Това е за да не подпират в главата. Качулката се подгъва в предната част около лицето /2 сантиметра/, за да може да се пристяга с шнурче.
Качулката се пришива паралелно на отвора за главата. През подгъва в предната й част се прокарва шнурчето за пристягане. Вече може да го наметнете през главата и да се огледате в близкото огледало.
Едно от предимствата на пончото е, че може да се ползва и за завивка при необходимост. В случая качулката пада върху отвора за главата и го покрива. По желание може да се пришие джоб или да се сложат копчета с илици, които да затварят долната част при ветровито време.
Ако се наложи, може да се привърже в областта на кръста с колан или въженце. При силен дъжд, върху него може да се облече и пончо дъждобран. В случая е нужно, размера на вълненото пончо да бъде по-малък, за да може дъждобранът да го покрие.
Освен из пущинаците го пробвах в градска среда. Намирам, че е удобно и за градски условия. А това, че привлича внимание не е проблем, стига да не ви пука от реплики: „Какъв е тоя опънджак?”, „Да не си станал мексиканец?” и пр.
Цветан Диковски