Всеки, който е гледал поне една серия от нашумелият напоследък сериал на Дискавъри „Двойно оцеляване“, не може да не е бил заинтригуван от босоногият мъж с хипарско излъчване, обут в къси панталони, който ходи така, независимо от температурите и условията на средата, и изповядващ идеята, че човек трябва да бъде възможно най-близо до Майката-Природа? Това е Коуди Лъндин! Кой е той – ще ви изложа накратко в следващата публикация.
Коуди Лъндин (Cody Lundin) е минималист, и експерт по оцеляване с примитивни умения и технологии. Подържа оцеляването, базирано върху близостта с Майката-Природа. Той е световно известен професионален инструктор по оцеляване, с над 20 годишен опит. Обучавал е частни, корпоративни, и правителствени агенции, стотици студенти, и десетки национални и международни медийни източници, акцентиращи върху уменията за живот сред дивото, и оцеляването и подготвеността в градска, и природна среда.
Ходи босоног вече повече от 20 години, което е част от неговата собствена философия на самостоятелност, и самодостатъчност.
Любовта на Коуди Лъндин към всичко, което те прави самостоятелен, и самодостатъчен в природни условия, се появява още в детството му, когато е разпалена от дядо му и баба му. Техният селски, Северно-Дакотски начин на живот близо до земята, и правенето на много, с помощта на малко, е първият му сблъсък с това, което фамилията и днес все още нарича „добрият стар пионерски дух“.
Единствено дете в семейство на военни, Коуди често сменя местожителството си. Живял е известно време дори в Европа. По време на тези години на миграция, без място, което да може наистина да нарече свой дом, природата се превръща в негов постоянен спътник – независимо дали в близката гора, или в задният двор.
По време на тийнейджърските си години в прериите и планините на Уайоминг, неговият интерес към тренировките в самостоятелност продължават. Той често пътува сам сред пустошта, със спартанска екипировка, и парче рибарска корда, с която прави импровизирани въдици за пъстърва. Завършил гимназия, Коуди прави първият си „комплект за оцеляване“, пригоден за живот по пътищата, и се качва на автобус, отпътуващ на запад, носейки само една торба и китарата си, правейки сурови избори, които едва ли не ще струват живота му не веднъж. Живее по градските улици, сам в горите, и в радикална комуна на няколко мили от Мексиканската граница, и като цяло се потапя в мрачните години, които той обича да нарича „моето обучение като войн“.
Животът на Лъндин се променя завинаги, когато той изживява трансформация в пустошта Ред Рок на Седона, Аризона. Това дълбоко преживяване с естественият свят го вдъхновява да промени живота си, и да споделя Природата с останалите. След това, той съзнателно навлиза в дългогодишен път на трудни избори, лишения, и самоусъвършенстване.
През 1991-ва година, Коуди основава „Училище за Коренни умения за живот“ (Aboriginal Living Skills School), използвайки същата страст, решителност, и психическа издръжливост, които е използвал и за преодоляването на личните си предизвикателства, и „излекуване“ на живота си. Там той преподава съвременни умения за оцеляване в дивата природа, примитивни умения за живот, оцеляване в градски условия, и домашна подготвеност.
Лъндин е световно известен професионалист в своята област, и автор на две книги-бестселъри на темата Оцеляване и Подготвеност: „98.6 Фаренхайт: Изкуството да запазиш задника си жив“ (98.6 Degrees: The Art of Keeping Your Ass Alive), и „Когато настане Ад под небето: Нещата, от които се нуждаете, за да оцелеете, когато бедствието удари“ (When All Hell Breaks Loose: Stuff You Need to Survive When Disaster Strikes).
Неговият опит в уменията му за живот на открито идват от житейският му опит, включващ две години прекарани в подслон от клони в гората, където спи върху постеля от борови иглички, и готви на открит огън. Като резултат на уменията и отдадеността му, Коуди е включен в десетки национални и международни медийни източници, включващи: „The Today Show“, „The Discovery Channel“, „The History Channel“, „Dateline NBC“, „CBS News“, „USA Today“, „The New York Times“, „The Donny and Marie Show“, „The Weather Channel“, „Newsweek magazine“ и „CBC Radio One; Canada“.
През септември 1999-та година, Коуди има честта да бъде третият човек в историята на списанието „Backpacker“, който се появява на корицата му, и в което е включена историята на неговите опит, умения, и философия за оцеляването. През Юли 2009-та, той е избран за участие в сериала на Дискавъри Ченъл „Двойно оцеляване“ (Dual Survival), където си партнира с Дейв Кентърбъри.
Когато не преподава в собственото си училище, Коуди е асистент-преподавател в Колежа Явапай (Yavapai College), и преподавател в Института в Екоса (Ecosa Institute). Той преподава с рядко срещана енергия и хумор на отделни хора, групи, училища, и различни организации в цяла Америка, и зад граница.
Коуди Лъндин живее в собственоръчно проектирано вкопано в земята жилище, захранвано от слънчева енергия (off-the-grid), във високата пустинна пустош на Северна Аризона. Там той улавя дъждовната вода, превръща отпадъците си в компост, и не плаща сметки за отопление и охлаждане. Той е единственият човек в Аризона, който има лиценз да лови риба с голи ръце!
Това е накратко Коуди! Да се надяваме, че и за напред ще ни радва с нови книги, и телевизионни участия!
11.01.2011 at 17:01
Явно много интересна личност, но за съжаление малко позната у нас.
11.01.2011 at 23:06
Поздравления! Сега чакаме и за Дейв. 😉
12.01.2011 at 8:42
Много интересна публикация!Благодаря!
12.01.2011 at 13:25
А от каде мога да мога да сваля сериал на Дискавъри „Двойно оцеляване“?
12.01.2011 at 13:34
Пробвай в някой торент тракер. Например този.
12.01.2011 at 21:17
Поздравления, Стояне, за поредната изчерпателна статия.
Все се каня да се включа, защото го чета тоз блог от доста време и ме радва че още си толкова нахъсан, продължавай все така:
РЕСПЕКТ!
Сигурен съм, че си подготвил нещо и за Дейв,
но ето за по- нетърпеливите:http://www.thepathfinderschoolllc.com/
13.01.2011 at 11:03
Най ми хареса „и не плаща сметки за отопление и охлаждане“ . Аз съм си мислил за такива неща , пък и ситуацията в България кара човек да се замисля в тази насока . Нещо като мечта ми е да си имам собствено жилище , независимо от компаниите осигуряващи услуги като ток,вода,парно , телефони и т.н. но засега няма как да стане . Възхищавам се на Коуди за стъпките , които е предприел и начина му на живот . Истински приключенски дух .
13.01.2011 at 20:14
Да, Коуди е привърженика на движението off-the-grid (OTG) – (букв. „извън мрежата“, „зад кордона“), който означава автономен начин на живот, без да се вързан за комунални и други услуги (вода, ток и пр.), които те поставят в зависимост.
Автономните къщи не разчитат на обществените водопровод, канализация, газова мрежа, ел. мрежа и пр. Такава къща (а в идеален вариант и цялостното жизнено обезпечение) използва само природните ресурси – слънце, вятър, вода и пр.
http://en.wikipedia.org/wiki/Off-the-grid
14.01.2011 at 16:36
Между другото Коуди не ползва ли една Mora 2.0?
14.01.2011 at 23:04
Класик 2 е май. 2/0 е доста по-малка. Може обаче и да е някоя друга от серията. Има още доста, и на външен вид всички си приличат.
17.01.2011 at 23:35
Много неща научих, коите не знаех за този забележителен човек. Поздравления за добрата статия! Нещо, което ми е интересно е, как чрез натурален начин на живот би могъл да изгради физика подобна на спортисти изпозващи анаболни стероиди и друга химия.
18.01.2011 at 8:56
На някои им е ген това, Алекс! 😉 Е, той определено спортува, но ако се храниш достатъчно и правилно с нормална храна, няма проблем да изглеждаш така. Примерно аз навремето, когато се потях със железата, никога не съм използвал химия (и не можех да си я позволя де!), но нямах проблем с нарастването на масата, и макар и бавно, след някоя друга година можех да си изглеждам така, но… мързел… 🙂
18.01.2011 at 9:11
а бе наистина си е ген щото братчеда е 200см 150кг а най тежкото нещо което е дигал е чашката разбира се
стояне ти не беше ли казал в един пост че е по-добре да имаш леко коремче отколкото мускули (мисля че за крика нещо ставаше въпрос)
18.01.2011 at 9:15
Хехе… за нормалният ни ежедневен живот едва ли едно коремче е по-добро от мускулите! 🙂 Вероятно е ставало дума за оцеляване, или дълъг престой на оскъдна диета (каквато е при продължителните бушкрафт и сървайвъл походи). Тогава многото мускули искат храна, а като я няма в достатъчно количество, енергичността рязко пада, и тялото започва да разгражда мускули. Тогава е добре да имаш малко (даже не малко!) мазнинки – универсално депо за енергия! 😉
18.01.2011 at 10:38
В много култури „коремчето“ се смята са белег на сила. В Източна Азия (Китай, Корея, Япония) майсторите на вътрешните стилове имат коремчета, макар че се казва, че това е хара, не шкембе. 😉 Корема според техните учения е вместилище на жизнената енергия.
Главните вождове на дакота се наричат тежи-танка (букв. „големите кореми“). Да не забравяме „мъжете със шкембенца“ в Сицилия, т.е. хора със сила и кураж (така наричат шефовете на мафията). 😉
18.01.2011 at 20:06
Ген, значи……и ний имаме гени, а също и гънки….такова боди се прави само във фитнеса, плюс подходяща диета…..поредният добре рекламиран и приведен в подходящ вид търговец….две години спал на клонки?….вие наистина ли му Вервате?!?…;))))
18.01.2011 at 20:21
Знаеш ли Чавдаре, някъде извън тая ш****на държава (държава?!?!?!), има места, където има хора, които някак си нямат нуждата да лъжат всеки. Има и места, където народа не е толкова мнителен (не че това нещо ни е помогнало, като гледам как ни мятат отново, и отново, уж наши си хора). Имали сме гънки… лошото е, че май повече ги ползваме за равновесие и дървено критикарство…
24.01.2011 at 19:04
Може и да си прав,Стояне. Вероятно има места, дето не са чували за чл.209 от НК.Да не говорим, че самото понятие „измама“ е доста разтегливо, особено в епохата на маркетинга и рекламата.Нито Чавдар обаче, нито,надявам се Стоян биха си купили каквото и да е, гледайки единствено честните очи на търговеца.Обикновено ти изпробваш на гърба си всички малки хитринки,които споделяш тук с нас и е добре да знаеш, че точно това е ценното на твоя блог.По отношение на мъдреците от неш****и държави, които ни представяш, не бих искал да останеш с впечатление, че те смятам за човек, който ги рекламира или ги ползва за пълнеж.Мисля, че си искрено заинтригуван от темата за общуването с природата(тъй да го наречем) и проявяваш радващ ентусиазъм за самообразоване и особено за споделяне на наученото.Лично аз притежавам може би повече от това, което АЗ бих нарекъл здравословен скептицизъм, та очаквам от хора като теб не превод на рекламен трейлър, а може би синтезираната мъдрост,знам ли ;)))….сори, ако съм те засегнал, или очаквам твърде много, но….аз съм вид потребител, а те са разглезени напоследък;)))
25.01.2011 at 8:57
Извинявай, ако и аз съм те засегнал! Всъщност предходния ми коментар не беше насочен конкретно към теб. Не знам какво точно имаш предвид, като казваш „повече от здравословен скептицизъм“, но мен друго ме дразни в нашата народопсихология. Винаги и във всичко да се съмняваме. И то съвсем не здравословно, а твърдоглаво. Мислим си, че сме „голямата работа“, ‘щото знаем истината, и нас „никой не мой ни метне“. Не познаваме дадено нещо, не можем да докажем дали е вярно, или не, но веднага казваме – абе тва е шашма някаква… вие вервате ли?!
„Е па нема такоа жуотно!“ – е това е синтеза на нашето глупаво упорство. Ето това ми е омръзнало вече – този наш Балкански синдром. Ние все сме лъгани, все сме прецаквани, все срещу нас има световни заговори, все знаем че ни лъжат (защото знаем „истината“!)… и все сме с двата крака вътре! Затова реагирам толкова остро, като се сблъскам с нещо подобно, и често си го изкарвам като за всички останали… 😉
А всъщност как може човек да преценява какво може, и какво не може да преживее някой друг, който е на „другия край на света“? Какъв е критерия, „малкото петънце“, по което се разбира, че дадена лична история е измислена? Ако аз наистина живея 2 години сам в гората, разкажа след това историята си, и някой в Америка я прочете и каже : „Абе вие верно ли вервате на тоя?!“, то това всичко ще стане измислица и рекламен трик?!
Аз лично не мога да докажа, че историята на Коуди е пълната истина (както и ти не можеш да докажеш обратното). Знам само, че той не е натрупал опита си, за който е така високо оценен, само като си е измислял истории…
25.01.2011 at 18:45
Вкарването на народопсихология ще ни отвее на места, различни от това, а на мен тук ми харесва.Категорично съм съгласен, че глупавото упорство носи само посмъртни ордени и то не винаги. Тъй като не владея достатъчно добре английски, очаквам тук полезни съвети от Коуди Лъндин, като , разбира се съм наясно, че най-големите мъдрости се преподават само в школото му…. 😉
26.01.2011 at 9:53
Ясно е, че това са само добре платени артисти. Естествено подбрани са с кастинг, за да им се вписва визията в ролята. Ако не беше така Гойко Митич щеше да е най-истинския индианец. А на Коуди му вижте следващия път розовите петички. Мисля след това спор няма да има!
26.01.2011 at 10:02
За Балкански синдром ли говорехме! 😉
26.01.2011 at 20:08
Човекът 1.-има умения и 2.-изкарва с тях пари…кое от двете е безспорно тази статия и коментарите под нея не ни казват…ако трябва ще гледаме Дискавъри внимателно…. 😉
26.01.2011 at 20:30
Едно нещо обаче категорично е доказано: някои хора не четат какво им е написано! Няма да цитирам неща, които са вече представени по-горе. Ако някой не може да свърже фактите – проблемът не е мой!
26.01.2011 at 21:47
какво общо има цвета на петичките? мойто вълче е с розови възглавнички ама не му пречи десетки километри на ден да минава 🙂
незнам дали е артист ама тоя хипарията до тресе а тва да си цял живот на сок от моркови си е живо оцеляване
27.01.2011 at 1:01
Под „розови петички“ имах в предвид, че са прекалено нежни и чисти за човек, който ходи толкова години само бос. Даже нямат мазол. Като деца ходехме боси през лятото. Еми съвсем по друг начин ни изглеждаха петите, макар и само боси за около два, месеца. Такъв табан хващаха, че и с камък ги триехме и пак не ставаха „розови“ като на Коуди.
27.01.2011 at 8:27
Hobo, вероятно разчиташ на факта, че тук няма други, които да са ходили дълго време боси. Е, аз също съм ходил много бос. Дори едно лято, когато бях на около 10-11, бях си поставил за цел да ходя максимална част от времето бос. Сега това едва ли някой би го направил, без да го помислят за мръднал, или циганин. И така – през пепелта, по асфалта, през треволяците и камъните – краката ми не станаха мазолести. Даже май се поизгладиха още. Единственото ми впечатление беше, че привикнаха към грубата земя, горещия асфалт, и тръните не ми правеха впечатление.
27.01.2011 at 15:16
Нещо ни стана навик, Стоян да пише очерци в раздел „Експерти“, ние да ги оплюваме като пълни шарлатани. 😀 Що не ги оставим тия неща за форумите?
30.01.2011 at 20:10
Спряхме!..;)))
05.02.2011 at 14:03
Момци и моми разбира се. Само аз ли не успях да намеря никъде в нета двете книги на Коуди?
Вече се изчерпах и нищо. Някой да е успял?
Помагайте моля.
06.02.2011 at 19:02
„98.6 градуса по Фаренхайт: Изкуството да запазиш задника си жив“ я има на руски в Нета.
06.02.2011 at 23:01
нет бальшой…..дай линк Ако имаш….
07.02.2011 at 7:26
Руския ми е сравнително добър само да я намеря…. Линкче???
10.02.2011 at 20:52
🙂 – усмивка за разгорелите се спорове по горе..
само да попитам това на финала за единствения човек в щата с лиценз за риболов с ръце „на ръка“ дет му викаме ние. това не разбрах плюс ли е минус ли е или?