xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Кой е Коуди Лъндин?

| коментара 34

Всеки, който е гледал поне една серия от нашумелият напоследък сериал на Дискавъри „Двойно оцеляване“, не може да не е бил заинтригуван от босоногият мъж с хипарско излъчване, обут в къси панталони, който ходи така, независимо от температурите и условията на средата, и изповядващ идеята, че човек трябва да бъде възможно най-близо до Майката-Природа? Това е Коуди Лъндин! Кой е той – ще ви изложа накратко в следващата публикация.

Коуди Лъндин (Cody Lundin) е минималист, и експерт по оцеляване с примитивни умения и технологии. Подържа оцеляването, базирано върху близостта с Майката-Природа. Той е световно известен професионален инструктор по оцеляване, с над 20 годишен опит. Обучавал е частни, корпоративни, и правителствени агенции, стотици студенти, и десетки национални и международни медийни източници, акцентиращи върху уменията за живот сред дивото, и оцеляването и подготвеността в градска, и природна среда.

Ходи босоног вече повече от 20 години, което е част от неговата собствена философия на самостоятелност, и самодостатъчност.

Любовта на Коуди Лъндин към всичко, което те прави самостоятелен, и самодостатъчен в природни условия, се появява още в детството му, когато е разпалена от дядо му и баба му. Техният селски, Северно-Дакотски начин на живот близо до земята, и правенето на много, с помощта на малко, е първият му сблъсък с това, което фамилията и днес все още нарича „добрият стар пионерски дух“.

Единствено дете в семейство на военни, Коуди често сменя местожителството си. Живял е известно време дори в Европа. По време на тези години на миграция, без място, което да може наистина да нарече свой дом, природата се превръща в негов постоянен спътник – независимо дали в близката гора, или в задният двор.

По време на тийнейджърските си години в прериите и планините на Уайоминг, неговият интерес към тренировките в самостоятелност продължават. Той често пътува сам сред пустошта, със спартанска екипировка, и парче рибарска корда, с която прави импровизирани въдици за пъстърва. Завършил гимназия, Коуди прави първият си „комплект за оцеляване“, пригоден за живот по пътищата, и се качва на автобус, отпътуващ на запад, носейки само една торба и китарата си, правейки сурови избори, които едва ли не ще струват живота му не веднъж. Живее по градските улици, сам в горите, и в радикална комуна на няколко мили от Мексиканската граница, и като цяло се потапя в мрачните години, които той обича да нарича „моето обучение като войн“.

Животът на Лъндин се променя завинаги, когато той изживява трансформация в пустошта Ред Рок на Седона, Аризона. Това дълбоко преживяване с естественият свят го вдъхновява да промени живота си, и да споделя Природата с останалите. След това, той съзнателно навлиза в дългогодишен път на трудни избори, лишения, и самоусъвършенстване.

През 1991-ва година, Коуди основава „Училище за Коренни умения за живот“ (Aboriginal Living Skills School), използвайки същата страст, решителност, и психическа издръжливост, които е използвал и за преодоляването на личните си предизвикателства, и „излекуване“ на живота си. Там той преподава съвременни умения за оцеляване в дивата природа, примитивни умения за живот, оцеляване в градски условия, и домашна подготвеност.

Лъндин е световно известен професионалист в своята област, и автор на две книги-бестселъри на темата Оцеляване и Подготвеност: „98.6 Фаренхайт: Изкуството да запазиш задника си жив“ (98.6 Degrees: The Art of Keeping Your Ass Alive), и „Когато настане Ад под небето: Нещата, от които се нуждаете, за да оцелеете, когато бедствието удари“ (When All Hell Breaks Loose: Stuff You Need to Survive When Disaster Strikes).

Неговият опит в уменията му за живот на открито идват от житейският му опит, включващ две години прекарани в подслон от клони в гората, където спи върху постеля от борови иглички, и готви на открит огън. Като резултат на уменията и отдадеността му, Коуди е включен в десетки национални и международни медийни източници, включващи: „The Today Show“, „The Discovery Channel“, „The History Channel“, „Dateline NBC“, „CBS News“, „USA Today“, „The New York Times“, „The Donny and Marie Show“, „The Weather Channel“, „Newsweek magazine“ и „CBC Radio One; Canada“.

През септември 1999-та година, Коуди има честта да бъде третият човек в историята на списанието „Backpacker“, който се появява на корицата му, и в което е включена историята на неговите опит, умения, и философия за оцеляването. През Юли 2009-та, той е избран за участие в сериала на Дискавъри Ченъл „Двойно оцеляване“ (Dual Survival), където си партнира с Дейв Кентърбъри.

Когато не преподава в собственото си училище, Коуди е асистент-преподавател в Колежа Явапай (Yavapai College), и преподавател в Института в Екоса (Ecosa Institute). Той преподава с рядко срещана енергия и хумор на отделни хора, групи, училища, и различни организации в цяла Америка, и зад граница.

Коуди Лъндин живее в собственоръчно проектирано вкопано в земята жилище, захранвано от слънчева енергия (off-the-grid), във високата пустинна пустош на Северна Аризона. Там той улавя дъждовната вода, превръща отпадъците си в компост, и не плаща сметки за отопление и охлаждане. Той е единственият човек в Аризона, който има лиценз да лови риба с голи ръце!

Това е накратко Коуди! Да се надяваме, че и за напред ще ни радва с нови книги, и телевизионни участия!

По материали от: www.codylundin.com, Wikipedia, и Discovery Channel

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








34 коментара

  1. Явно много интересна личност, но за съжаление малко позната у нас.

  2. Поздравления! Сега чакаме и за Дейв. 😉

  3. Много интересна публикация!Благодаря!

  4. А от каде мога да мога да сваля сериал на Дискавъри „Двойно оцеляване“?

  5. Поздравления, Стояне, за поредната изчерпателна статия.
    Все се каня да се включа, защото го чета тоз блог от доста време и ме радва че още си толкова нахъсан, продължавай все така:
    РЕСПЕКТ!
    Сигурен съм, че си подготвил нещо и за Дейв,
    но ето за по- нетърпеливите:http://www.thepathfinderschoolllc.com/

  6. Най ми хареса „и не плаща сметки за отопление и охлаждане“ . Аз съм си мислил за такива неща , пък и ситуацията в България кара човек да се замисля в тази насока . Нещо като мечта ми е да си имам собствено жилище , независимо от компаниите осигуряващи услуги като ток,вода,парно , телефони и т.н. но засега няма как да стане . Възхищавам се на Коуди за стъпките , които е предприел и начина му на живот . Истински приключенски дух .

  7. Да, Коуди е привърженика на движението off-the-grid (OTG) – (букв. „извън мрежата“, „зад кордона“), който означава автономен начин на живот, без да се вързан за комунални и други услуги (вода, ток и пр.), които те поставят в зависимост.
    Автономните къщи не разчитат на обществените водопровод, канализация, газова мрежа, ел. мрежа и пр. Такава къща (а в идеален вариант и цялостното жизнено обезпечение) използва само природните ресурси – слънце, вятър, вода и пр.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Off-the-grid

  8. Между другото Коуди не ползва ли една Mora 2.0?

  9. Много неща научих, коите не знаех за този забележителен човек. Поздравления за добрата статия! Нещо, което ми е интересно е, как чрез натурален начин на живот би могъл да изгради физика подобна на спортисти изпозващи анаболни стероиди и друга химия.

    • На някои им е ген това, Алекс! 😉 Е, той определено спортува, но ако се храниш достатъчно и правилно с нормална храна, няма проблем да изглеждаш така. Примерно аз навремето, когато се потях със железата, никога не съм използвал химия (и не можех да си я позволя де!), но нямах проблем с нарастването на масата, и макар и бавно, след някоя друга година можех да си изглеждам така, но… мързел… 🙂

  10. а бе наистина си е ген щото братчеда е 200см 150кг а най тежкото нещо което е дигал е чашката разбира се
    стояне ти не беше ли казал в един пост че е по-добре да имаш леко коремче отколкото мускули (мисля че за крика нещо ставаше въпрос)

    • Хехе… за нормалният ни ежедневен живот едва ли едно коремче е по-добро от мускулите! 🙂 Вероятно е ставало дума за оцеляване, или дълъг престой на оскъдна диета (каквато е при продължителните бушкрафт и сървайвъл походи). Тогава многото мускули искат храна, а като я няма в достатъчно количество, енергичността рязко пада, и тялото започва да разгражда мускули. Тогава е добре да имаш малко (даже не малко!) мазнинки – универсално депо за енергия! 😉

  11. В много култури „коремчето“ се смята са белег на сила. В Източна Азия (Китай, Корея, Япония) майсторите на вътрешните стилове имат коремчета, макар че се казва, че това е хара, не шкембе. 😉 Корема според техните учения е вместилище на жизнената енергия.

    Главните вождове на дакота се наричат тежи-танка (букв. „големите кореми“). Да не забравяме „мъжете със шкембенца“ в Сицилия, т.е. хора със сила и кураж (така наричат шефовете на мафията). 😉

  12. Ген, значи……и ний имаме гени, а също и гънки….такова боди се прави само във фитнеса, плюс подходяща диета…..поредният добре рекламиран и приведен в подходящ вид търговец….две години спал на клонки?….вие наистина ли му Вервате?!?…;))))

    • Знаеш ли Чавдаре, някъде извън тая ш****на държава (държава?!?!?!), има места, където има хора, които някак си нямат нуждата да лъжат всеки. Има и места, където народа не е толкова мнителен (не че това нещо ни е помогнало, като гледам как ни мятат отново, и отново, уж наши си хора). Имали сме гънки… лошото е, че май повече ги ползваме за равновесие и дървено критикарство…

  13. Може и да си прав,Стояне. Вероятно има места, дето не са чували за чл.209 от НК.Да не говорим, че самото понятие „измама“ е доста разтегливо, особено в епохата на маркетинга и рекламата.Нито Чавдар обаче, нито,надявам се Стоян биха си купили каквото и да е, гледайки единствено честните очи на търговеца.Обикновено ти изпробваш на гърба си всички малки хитринки,които споделяш тук с нас и е добре да знаеш, че точно това е ценното на твоя блог.По отношение на мъдреците от неш****и държави, които ни представяш, не бих искал да останеш с впечатление, че те смятам за човек, който ги рекламира или ги ползва за пълнеж.Мисля, че си искрено заинтригуван от темата за общуването с природата(тъй да го наречем) и проявяваш радващ ентусиазъм за самообразоване и особено за споделяне на наученото.Лично аз притежавам може би повече от това, което АЗ бих нарекъл здравословен скептицизъм, та очаквам от хора като теб не превод на рекламен трейлър, а може би синтезираната мъдрост,знам ли ;)))….сори, ако съм те засегнал, или очаквам твърде много, но….аз съм вид потребител, а те са разглезени напоследък;)))

    • Извинявай, ако и аз съм те засегнал! Всъщност предходния ми коментар не беше насочен конкретно към теб. Не знам какво точно имаш предвид, като казваш „повече от здравословен скептицизъм“, но мен друго ме дразни в нашата народопсихология. Винаги и във всичко да се съмняваме. И то съвсем не здравословно, а твърдоглаво. Мислим си, че сме „голямата работа“, ‘щото знаем истината, и нас „никой не мой ни метне“. Не познаваме дадено нещо, не можем да докажем дали е вярно, или не, но веднага казваме – абе тва е шашма някаква… вие вервате ли?!

      „Е па нема такоа жуотно!“ – е това е синтеза на нашето глупаво упорство. Ето това ми е омръзнало вече – този наш Балкански синдром. Ние все сме лъгани, все сме прецаквани, все срещу нас има световни заговори, все знаем че ни лъжат (защото знаем „истината“!)… и все сме с двата крака вътре! Затова реагирам толкова остро, като се сблъскам с нещо подобно, и често си го изкарвам като за всички останали… 😉

      А всъщност как може човек да преценява какво може, и какво не може да преживее някой друг, който е на „другия край на света“? Какъв е критерия, „малкото петънце“, по което се разбира, че дадена лична история е измислена? Ако аз наистина живея 2 години сам в гората, разкажа след това историята си, и някой в Америка я прочете и каже : „Абе вие верно ли вервате на тоя?!“, то това всичко ще стане измислица и рекламен трик?!

      Аз лично не мога да докажа, че историята на Коуди е пълната истина (както и ти не можеш да докажеш обратното). Знам само, че той не е натрупал опита си, за който е така високо оценен, само като си е измислял истории…

  14. Вкарването на народопсихология ще ни отвее на места, различни от това, а на мен тук ми харесва.Категорично съм съгласен, че глупавото упорство носи само посмъртни ордени и то не винаги. Тъй като не владея достатъчно добре английски, очаквам тук полезни съвети от Коуди Лъндин, като , разбира се съм наясно, че най-големите мъдрости се преподават само в школото му…. 😉

  15. Ясно е, че това са само добре платени артисти. Естествено подбрани са с кастинг, за да им се вписва визията в ролята. Ако не беше така Гойко Митич щеше да е най-истинския индианец. А на Коуди му вижте следващия път розовите петички. Мисля след това спор няма да има!

  16. Човекът 1.-има умения и 2.-изкарва с тях пари…кое от двете е безспорно тази статия и коментарите под нея не ни казват…ако трябва ще гледаме Дискавъри внимателно…. 😉

  17. Едно нещо обаче категорично е доказано: някои хора не четат какво им е написано! Няма да цитирам неща, които са вече представени по-горе. Ако някой не може да свърже фактите – проблемът не е мой!

  18. какво общо има цвета на петичките? мойто вълче е с розови възглавнички ама не му пречи десетки километри на ден да минава 🙂
    незнам дали е артист ама тоя хипарията до тресе а тва да си цял живот на сок от моркови си е живо оцеляване

  19. Под „розови петички“ имах в предвид, че са прекалено нежни и чисти за човек, който ходи толкова години само бос. Даже нямат мазол. Като деца ходехме боси през лятото. Еми съвсем по друг начин ни изглеждаха петите, макар и само боси за около два, месеца. Такъв табан хващаха, че и с камък ги триехме и пак не ставаха „розови“ като на Коуди.

    • Hobo, вероятно разчиташ на факта, че тук няма други, които да са ходили дълго време боси. Е, аз също съм ходил много бос. Дори едно лято, когато бях на около 10-11, бях си поставил за цел да ходя максимална част от времето бос. Сега това едва ли някой би го направил, без да го помислят за мръднал, или циганин. И така – през пепелта, по асфалта, през треволяците и камъните – краката ми не станаха мазолести. Даже май се поизгладиха още. Единственото ми впечатление беше, че привикнаха към грубата земя, горещия асфалт, и тръните не ми правеха впечатление.

  20. Нещо ни стана навик, Стоян да пише очерци в раздел „Експерти“, ние да ги оплюваме като пълни шарлатани. 😀 Що не ги оставим тия неща за форумите?

  21. Спряхме!..;)))

  22. Момци и моми разбира се. Само аз ли не успях да намеря никъде в нета двете книги на Коуди?
    Вече се изчерпах и нищо. Някой да е успял?
    Помагайте моля.

  23. „98.6 градуса по Фаренхайт: Изкуството да запазиш задника си жив“ я има на руски в Нета.

  24. нет бальшой…..дай линк Ако имаш….

  25. Руския ми е сравнително добър само да я намеря…. Линкче???

  26. 🙂 – усмивка за разгорелите се спорове по горе..
    само да попитам това на финала за единствения човек в щата с лиценз за риболов с ръце „на ръка“ дет му викаме ние. това не разбрах плюс ли е минус ли е или?

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.