Много често в бушкрафта, когато стане дума за запалване на огън, се споменават и употребяват т.нар. пръчки-пера (feather sticks). Всички виждат простият им външен вид, или това как умело ги прави някой с опит, поклащат с глава „А да, и аз така ще направя!“, и решават, че няма нужда от допълнителни обяснения. Истината е обаче, че за да направите добри (не някакви си), пръчки-пера, трябва да знаете няколко важни подробности.

Разпалки от дървесни стружки (каквото се явяват всъщност самите пера), могат да се направят с помощта на остър нож от всяко сухо, и без чепове, правожилно дърво. Когато намерените в естествен вид разпалки (кора, трева, съчки и др.), не са в добро състояние, брадвичката (или големият нож) може да ви помогне да отсечете, и да нацепите подходящото за дялкане дърво. Стружки могат да бъдат направени и директно на ствола на правостоящо, или паднало дърво, ако то е достатъчно сухо.

Идеално за направата на пръчки-пера, е мъртвото, сухо, но не гниещо дърво, което се разпознава по дълбоките цепнатини в дървесината, и липсата на парчета кора. То трябва да стои абсолютно вертикално, за да сте сигурни в сухотата му. Ако може да бъде обхванато с палеца и средният пръст на двете ви ръце, то е прекалено тънко, за да остане сухо при интензивен и продължителен дъжд. Имайте го предвид, когато се опитвате да палите огън в много влажни условия.

Нацепете свободна от възли секция от дървото на парчета. Идеалната пръчка за направата на пръчки-пера е с дължина колкото лакътя ви, и дебелина около един пръст. Ако вали дъжд, нацепването на пръчките, и надялкването на стружките става в наведена, или клекнала позиция, като гърбът ви пази дървото от падащата вода, докато огънят не се разпали стабилно.

Най-добри стружки се получават от страната, перпендикулярна на годишните пръстени при иглолистните дървета (бор, ела, смърч и др.), и от тангентата (допирателната) на годишните кръгове при широколистните (топола, върба, явор, леска, и т.н.) (Фиг.2).

Най-лесно стружките се правят с извитата част на острието (Фиг.3-b) на бръснещо остър нож. За по-добър контрол подпрете края на пръчката върху стабилна опора. Дръжте режещата ръка изпъната, и правете стружките чрез движение на тялото (натиск с рамото) (Фиг.3-а), вместо със разгъване в лакътя. Острието трябва да легне на скоса си върху дървото (Фиг.3-d), и да се внимава този ъгъл да не се променя. Повече сила се използва за това острието да лежи плътно върху дървото (Фиг.3-с), отколкото при режещото движение надолу. В края на движението леко извийте навън острието, за да можете да прегънете леко стружката навън – така допълнително ще „разрошите“ разпалките.

Дялкането трябва да се извършва върху поне 2/3-ти от дължината на пръчката. Идеалните стружки имат няколко завивки (Фиг.1-а). За приемливи се смятат и тези, които имат поне една завършена завивка (Фиг.1-b), тъй като така тя се запалва почти моментално, и е устойва на счупване. Лошо направени са пръчките-пера, при които стружките са от двете противоположни страни на пръчката (Фиг.1-с), тези, които нямат поне една завивка (Фиг.1-d), или късичките и безразборно направени надялквания (Фиг.1-е).

В идеалният случай, ненадялканата част от пръчката трябва да изгори, преди пламъкът да загасне. Чрез проба и грешка ще достигнете до заключение кое е работещото решение във всеки един случай. Пръчките-пера се запалват изключително лесно, и горят със доста силен пламък. За да сте сигурни обаче, че огънят ви ще има добър старт, използвайте поне шест клечки-пера, от които поне две добре направени.

„Типи“ подреждането не е толкова стабилно, както подпирането на по-голямо парче дърво. Над „перата“ положете десет, или повече пръчки с дебелина колкото пръста ви. След тях – две с дебелината на китката ви, а най-отгоре – две с дебелината на глезена ви. Когато огънят се разгори добре, можете да промените формата му.

Това е основното, което трябва да знаете за направата на пръчки-пера (feather sticks). Но и то не е достатъчно, за да успявате да ги направите майсторски всеки път. Ръката трябва да „запамети“ това движение, и за това ще ви помогне само практиката. Аз самият все още не съм чак толкова умел в направата на feather sticks, макар нерядко да ги ползвам. Ако палите всяка вечер печка на дърва (както ми се налага и на мен 😉 ), добро упражнение би било да се опитвате да го направите само по този начин – без хартия, без нафта и т.н. 😉

Надявам се, да съм ви бил полезен!

по М. Кочански