xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Изработка на върви и въжета

| коментара 13

Направа на върви и въжета - Връв от коприва

Направата на връв е важно умение в много аспекти на живота в Дивото. Приложенията може да варират от нишка за шиене, до въже за теглене на тежки товари. Вървите, и другите начини за обвързване, могат да бъдат импровизирани от подръчни материали, и да послужат при направата на убежище, риболов, лов с примки, направа на оръжия, опаковане на багажа, и палене на огън.

М. Кочански

В древният свят, за да се привържат дадени предмети, са се използвали неща, не винаги наподобяващи връвта, която днес познаваме. Ремъците от обработена и сурова кожа, ленти от кора, размачкани и усукани клони, папур, борови и елови корени, дълги листа (напр. палмови), и т.н., са само част от материалите, използвани за омотаване и връзване на убежищата, инструментите, и багажа. Материали, които иначе са прекалено крехки за да се вържат на възел, може да бъдат омотани и усукани няколко пъти, за да станат по-здрави, превръщайки се по този начин в доста здрава връв.

Истинска усукана връв обаче ще ви е нужна, когато се цели направата на тетива за лъкове, мрежи, въжета, примки, и много други неща, за които не бихте и могли да си помислите, ако нямате парче от нея. Въжетата са свързани с лодките, конете, риболовът на големи риби, харпуните, примки за едър дивеч, връзването на големи дървени трупи, и т.н. Средните и дебелите въжета са всъщност направени от много на брой по-тънки двуснопови върви, усукани една около друга. Например 9 двуснопови върви могат да бъдат усукани в 3 триснопови, които да се превърнат в едно триснопово въже.

Техники за оплитане на връв

Най-простата връв, или въже, направена ръчно, е двусноповата. Отделният сноп може да съдържа различен брой влакна. Колкото по-дебел е той, толкова по-дебела и здрава ще е оплетената връв. Ако двата края на едно снопче се усучат достатъчно, всеки един по часовниковата стрелка, то в дадено място те ще се усучат спираловидно едно около друго, и ще образуват малък участък връв. Усукването по часовниковата стрелка се нарича „Z-усукване“, а обратно на нея – „S-усукване“.

Двусноповата усукана връв може да бъде направена по няколко техники: усукване върху бедрото, усукване на ръка, и усукване в уста. Усукването на ръка прави много плътна и здрава връв, която е желана при изготвянето на тетива, и по-естетически издържани парчета въже, но то е доста бавно, защото в даден момент се усуква само едното снопче влакна. Усукването в уста прави същата по качество връв, но доста по-бързо.

За да започнете изготвянето на парче връв:

1. Вземете снопче влакна с желаната дебелина.

Направа на върви и въжета - Влакна от коприва

2. Хванете го с палеца и показалеца на двете си ръце, на разстояние 8-10 см една от друга. Усучете краят в лявата ви ръка по посока навън от тялото, а с дясната – в посока към тялото ви.

Направа на върви и въжета - Техника на усукване - Начало

3. Когато усучете здраво снопчето, то ще „иска“ от самосебе си да се прегъне в средата, и получените два снопа да се усучат спираловидно един около друг.

Направа на върви и въжета - Техника на усукване - Начало

Това е началото на вашата връв. От тук нататък начинът на изпълнение се различава при различните споменати методи, но принципът е един и същ: двете свободни снопчета се усукват в една посока ( в случая по часовниковата стрелка), и след това се оставят сами да се усучат (може и с помощ при техниката на ръчното усукване) едно около друго. Готовата връв от само себе си се усуква също по часовниковата стрелка.

Направа на върви и въжета - Техника на усукван

Усукване на ръка

Задръжте усукалият се край между пръстите на лявата ви ръка, след което можете да усуквате свободните краища. Това най-лесно става по следният начин:

  1. Хващате дясното снопче между палеца и показалеца на дясната ръка, усуквате го здраво по посока на часовниковата стрелка.
  2. След това, все още държащи го, хващате другото снопче между обратната страна на палеца, и средният ви пръст.
  3. Завъртате китката така, че да усучете двете снопчета обратно на часовниковата стрелка. Така лявото снопче идва на мястото на дясното.
  4. Премествате пръстите на лявата ръка, държащи снопчетата в местото на усукването им, малко по-напред, и повтаряте всичко отначало.

Направа на върви и въжета - Ръчно усукванеНаправа на върви и въжета - Ръчно усукванеНаправа на върви и въжета - Ръчно усукване

Усукване в уста

Тук вместо лявата ръка, използвате зъбите си, за да държите усукалите се снопчета. Двата края тук се усукват едновременно, тъй като и двете ви ръце са свободни.

Докато усуквате връвта по метода с държането в уста, стремете се сноповете постоянно да бъдат опънати. Така ще се натрупва напрежение, което ще се освободи при усукването им един около друг. Когато натрупате достатъчно напрежение, отпуснете края, който държите между зъбите си, и ще получите нов участък връв. Продължете до тогава, докато едно от снопчетата се нуждае от добавянето на още влакна. Двете снопчета влакна трябва да бъдат здраво усукани, преди да се оставят да се усучат едно около друго.

Колкото по-здраво са усукани снопчетата, толкова по-голям е ъгълът на усукванията във готовата връв, толкова повече здравина може да се очаква от нея, и толкова по-твърда е тя. Броят усуквания на единица дължина от връвта е пряко зависим от диаметъра на снопчетата. За твърда връв с дебелина от 4 мм, са необходими две усуквания на сантиметър, в сравнение с 12 усуквания на сантиметър за нишка с дебелина половин милиметър.

Усукване върху бедрото

Когато правите фина връв, като например конец за шиене, рибарска корда, или нишка за плетене на мрежа, усукването на ръка е бавен и отегчителен метод. Процесът може да се ускори, като отделните снопчета се усукват с ръка върху бедрото. Влакната, които ще се добавят към снопчетата, се подготвят предварително, като се овалват поотделно върху бедрото, или между двете длани.

Направа на върви и въжета - Усукване върху бедротоНай-добре това става върху гол крак. За жалост обаче, рядко мъж в нашите ширини би се похвалил с толкова слабо окосмяване, че да не си направи кола-маска при тази процедура. 🙂 Вървите, усукани върху бедрото, са по-хлабави от тези, направени при ръчно усукване, или усукване в устата, и са за жалост някак по-слаби и по-малко издръжливи. Въпреки това те са достатъчно приложими за ред дейности и цели, и вероятно са били масово използвани от примитивните хора, защото са се изготвяли много бързо. Обикновено този метод се е използвал ако има спешна нужда от големи количества връв, от които ще се плете по-дебело въже.

При усукването върху бедрото, усукваните снопчета се държат с едната ръка в мястото на усукването им едно около друго, а с другата ръка двата свободни края се „претърколват“ с длан върху бедрото. Така те се усукват около себе си. Когато стигнете до коляното, двете снопчете вече няма да са на разстояние едно от друго, а вероятно ще се допират. Ако не – вниматлно, като внимавате да не се развият, ги допрете едно до друго, и ги претърколете обратно с длан нагоре по крака си. Така те ще се осучат едно около друго, и ще направят няколко сантиметра нова връв.

На места, като Микронезия и Централна Южна Африка, по този метод хората изплитат километри връв за направата на мрежи и хамаци. Те могат да направят над 15 см връв само с едно движение.

Усукването на дебели въжета не е особено удобно и лесно по показаните методи. В такъв случай се налага да си направите допълнителни приспособления, приличащи на вилки, на които да си навиете готовите по-тънки върви, и с тяхна помощ да ги усуквате, докато готовият край на въжето е закачен за стабилна опора. Освен директно закачване, краят на въжето може да бъде закачен и за импровизиран вирбел, който да улеснява усукването на двата/трите снопа/върви един около друг.

Добавяне на влакна

Следващите снимки показват два начина за добавяне на влакна към растящата на дължина връв – симетрично, и асиметрично.

Направа на върви и въжета - Добавяне на влакна - ДвустранноПри симетричното добавяне новото снопче се прегъва в средата, и всеки му край се усуква заедно със съответният край на старото снопче.

Направа на върви и въжета - Добавяне на влакна - ЕдностранноАсиметричното добавяне най-често се използва, когато единият край на старото снопче свърши доста преди другия. Тогава новото снопче влакна се прегъва асиметрично, като по-дългата му част се усуква заедно със свършилият край, а късото с другия.

Ако добавите наведнъж голямо количество нови влакна, или изчакате с добавянето докато единият от сноповете почти свърши, вашата връв ще стане „на бабунки“, или ще е слаба. Много е важно да добавяте новите влакна постепенно и равномерно, и да ги подреждате така, че да свършват постепенно, а не всички наведнъж. Добро добавяне е това, което е често, и на малки порции.

За да избегнете слабите места във връвта, влакната, които добавяте, докато дължината й расте, трябва да са разпределени равномерно, и усукванията на всяко снопче трябва да са еквивалентни на усукванията на другото.

Пръстите, усукващи снопчетата, усещат по-добре промените в дебелината, отколкото може да бъде доловено с око. За да получите гладко, равномерно по дебелина въже, снопчето добавени влакна трябва да изтънява към краищата си. Новите влакна трябва да се добавят, като се поставят да лежат по дължината на старите, а стърчащите от готовата връв техни краища, трябва да бъдат подрязвани, или внимателно обгаряни, като тя се прекара внимателно през горещ пламък.

Добавянето на трето снопче увеличава почти двойно здравината и издръжливостта на въжето. Първо се прави двуснопово въже, след което се вмъква третият сноп, но може и още в самото начало да се започне със три снопчета.

Завършената връв се разточва между две плоски повърхности, като например камък и тока на обувката, или между две летвички. Това ще я изглади, и дори ще премахне малките нееднородности в усукванията. Връвта се разточва и за да се извадят на повърхността влакната, които трябва да бъдат опърлени с пламъка.

Направа на върви и въжета - Готова връв

Времето и усилията, отделени за направата на връвта, трябва да отговарят на важността и на предназначението й. Бързо и грубо направеното въже от трева ще свърши работа при изготвянето на убежището, но внимателно и прецизно усуканата тетива за лък, от която се очаква продължителна употреба и голямо натоварване, може да отнеме часове работа.

И като малък бонус, ето едно клипче за ръчното усукване на връв от влакна на коприва:

Вече знаете основните методи и принципи при изработката на връв от естествени материали (за самите материали – малко по-късно!). Следващият път, когато нямате достатъчно връв, но имате подходящи материали – знаете какво да направите! 😉

По М. Кочански, С. Едхолм и Т. Уайлдър

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







13 коментара

  1. Pingback: Тетива за лък: Фламандска плетка | xenos::bushcraft

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: