Направата на връв е важно умение в много аспекти на живота в Дивото. Приложенията може да варират от нишка за шиене, до въже за теглене на тежки товари. Вървите, и другите начини за обвързване, могат да бъдат импровизирани от подръчни материали, и да послужат при направата на убежище, риболов, лов с примки, направа на оръжия, опаковане на багажа, и палене на огън.
М. Кочански
В древният свят, за да се привържат дадени предмети, са се използвали неща, не винаги наподобяващи връвта, която днес познаваме. Ремъците от обработена и сурова кожа, ленти от кора, размачкани и усукани клони, папур, борови и елови корени, дълги листа (напр. палмови), и т.н., са само част от материалите, използвани за омотаване и връзване на убежищата, инструментите, и багажа. Материали, които иначе са прекалено крехки за да се вържат на възел, може да бъдат омотани и усукани няколко пъти, за да станат по-здрави, превръщайки се по този начин в доста здрава връв.
Истинска усукана връв обаче ще ви е нужна, когато се цели направата на тетива за лъкове, мрежи, въжета, примки, и много други неща, за които не бихте и могли да си помислите, ако нямате парче от нея. Въжетата са свързани с лодките, конете, риболовът на големи риби, харпуните, примки за едър дивеч, връзването на големи дървени трупи, и т.н. Средните и дебелите въжета са всъщност направени от много на брой по-тънки двуснопови върви, усукани една около друга. Например 9 двуснопови върви могат да бъдат усукани в 3 триснопови, които да се превърнат в едно триснопово въже.
Техники за оплитане на връв
Най-простата връв, или въже, направена ръчно, е двусноповата. Отделният сноп може да съдържа различен брой влакна. Колкото по-дебел е той, толкова по-дебела и здрава ще е оплетената връв. Ако двата края на едно снопче се усучат достатъчно, всеки един по часовниковата стрелка, то в дадено място те ще се усучат спираловидно едно около друго, и ще образуват малък участък връв. Усукването по часовниковата стрелка се нарича „Z-усукване“, а обратно на нея – „S-усукване“.
Двусноповата усукана връв може да бъде направена по няколко техники: усукване върху бедрото, усукване на ръка, и усукване в уста. Усукването на ръка прави много плътна и здрава връв, която е желана при изготвянето на тетива, и по-естетически издържани парчета въже, но то е доста бавно, защото в даден момент се усуква само едното снопче влакна. Усукването в уста прави същата по качество връв, но доста по-бързо.
За да започнете изготвянето на парче връв:
1. Вземете снопче влакна с желаната дебелина.
2. Хванете го с палеца и показалеца на двете си ръце, на разстояние 8-10 см една от друга. Усучете краят в лявата ви ръка по посока навън от тялото, а с дясната – в посока към тялото ви.
3. Когато усучете здраво снопчето, то ще „иска“ от самосебе си да се прегъне в средата, и получените два снопа да се усучат спираловидно един около друг.
Това е началото на вашата връв. От тук нататък начинът на изпълнение се различава при различните споменати методи, но принципът е един и същ: двете свободни снопчета се усукват в една посока ( в случая по часовниковата стрелка), и след това се оставят сами да се усучат (може и с помощ при техниката на ръчното усукване) едно около друго. Готовата връв от само себе си се усуква също по часовниковата стрелка.
Усукване на ръка
Задръжте усукалият се край между пръстите на лявата ви ръка, след което можете да усуквате свободните краища. Това най-лесно става по следният начин:
- Хващате дясното снопче между палеца и показалеца на дясната ръка, усуквате го здраво по посока на часовниковата стрелка.
- След това, все още държащи го, хващате другото снопче между обратната страна на палеца, и средният ви пръст.
- Завъртате китката така, че да усучете двете снопчета обратно на часовниковата стрелка. Така лявото снопче идва на мястото на дясното.
- Премествате пръстите на лявата ръка, държащи снопчетата в местото на усукването им, малко по-напред, и повтаряте всичко отначало.
Усукване в уста
Тук вместо лявата ръка, използвате зъбите си, за да държите усукалите се снопчета. Двата края тук се усукват едновременно, тъй като и двете ви ръце са свободни.
Докато усуквате връвта по метода с държането в уста, стремете се сноповете постоянно да бъдат опънати. Така ще се натрупва напрежение, което ще се освободи при усукването им един около друг. Когато натрупате достатъчно напрежение, отпуснете края, който държите между зъбите си, и ще получите нов участък връв. Продължете до тогава, докато едно от снопчетата се нуждае от добавянето на още влакна. Двете снопчета влакна трябва да бъдат здраво усукани, преди да се оставят да се усучат едно около друго.
Колкото по-здраво са усукани снопчетата, толкова по-голям е ъгълът на усукванията във готовата връв, толкова повече здравина може да се очаква от нея, и толкова по-твърда е тя. Броят усуквания на единица дължина от връвта е пряко зависим от диаметъра на снопчетата. За твърда връв с дебелина от 4 мм, са необходими две усуквания на сантиметър, в сравнение с 12 усуквания на сантиметър за нишка с дебелина половин милиметър.
Усукване върху бедрото
Когато правите фина връв, като например конец за шиене, рибарска корда, или нишка за плетене на мрежа, усукването на ръка е бавен и отегчителен метод. Процесът може да се ускори, като отделните снопчета се усукват с ръка върху бедрото. Влакната, които ще се добавят към снопчетата, се подготвят предварително, като се овалват поотделно върху бедрото, или между двете длани.
Най-добре това става върху гол крак. За жалост обаче, рядко мъж в нашите ширини би се похвалил с толкова слабо окосмяване, че да не си направи кола-маска при тази процедура. 🙂 Вървите, усукани върху бедрото, са по-хлабави от тези, направени при ръчно усукване, или усукване в устата, и са за жалост някак по-слаби и по-малко издръжливи. Въпреки това те са достатъчно приложими за ред дейности и цели, и вероятно са били масово използвани от примитивните хора, защото са се изготвяли много бързо. Обикновено този метод се е използвал ако има спешна нужда от големи количества връв, от които ще се плете по-дебело въже.
При усукването върху бедрото, усукваните снопчета се държат с едната ръка в мястото на усукването им едно около друго, а с другата ръка двата свободни края се „претърколват“ с длан върху бедрото. Така те се усукват около себе си. Когато стигнете до коляното, двете снопчете вече няма да са на разстояние едно от друго, а вероятно ще се допират. Ако не – вниматлно, като внимавате да не се развият, ги допрете едно до друго, и ги претърколете обратно с длан нагоре по крака си. Така те ще се осучат едно около друго, и ще направят няколко сантиметра нова връв.
Усукването на дебели въжета не е особено удобно и лесно по показаните методи. В такъв случай се налага да си направите допълнителни приспособления, приличащи на вилки, на които да си навиете готовите по-тънки върви, и с тяхна помощ да ги усуквате, докато готовият край на въжето е закачен за стабилна опора. Освен директно закачване, краят на въжето може да бъде закачен и за импровизиран вирбел, който да улеснява усукването на двата/трите снопа/върви един около друг.
Добавяне на влакна
Следващите снимки показват два начина за добавяне на влакна към растящата на дължина връв – симетрично, и асиметрично.
При симетричното добавяне новото снопче се прегъва в средата, и всеки му край се усуква заедно със съответният край на старото снопче.
Асиметричното добавяне най-често се използва, когато единият край на старото снопче свърши доста преди другия. Тогава новото снопче влакна се прегъва асиметрично, като по-дългата му част се усуква заедно със свършилият край, а късото с другия.
Ако добавите наведнъж голямо количество нови влакна, или изчакате с добавянето докато единият от сноповете почти свърши, вашата връв ще стане „на бабунки“, или ще е слаба. Много е важно да добавяте новите влакна постепенно и равномерно, и да ги подреждате така, че да свършват постепенно, а не всички наведнъж. Добро добавяне е това, което е често, и на малки порции.
Пръстите, усукващи снопчетата, усещат по-добре промените в дебелината, отколкото може да бъде доловено с око. За да получите гладко, равномерно по дебелина въже, снопчето добавени влакна трябва да изтънява към краищата си. Новите влакна трябва да се добавят, като се поставят да лежат по дължината на старите, а стърчащите от готовата връв техни краища, трябва да бъдат подрязвани, или внимателно обгаряни, като тя се прекара внимателно през горещ пламък.
Завършената връв се разточва между две плоски повърхности, като например камък и тока на обувката, или между две летвички. Това ще я изглади, и дори ще премахне малките нееднородности в усукванията. Връвта се разточва и за да се извадят на повърхността влакната, които трябва да бъдат опърлени с пламъка.
Времето и усилията, отделени за направата на връвта, трябва да отговарят на важността и на предназначението й. Бързо и грубо направеното въже от трева ще свърши работа при изготвянето на убежището, но внимателно и прецизно усуканата тетива за лък, от която се очаква продължителна употреба и голямо натоварване, може да отнеме часове работа.
И като малък бонус, ето едно клипче за ръчното усукване на връв от влакна на коприва:
Вече знаете основните методи и принципи при изработката на връв от естествени материали (за самите материали – малко по-късно!). Следващият път, когато нямате достатъчно връв, но имате подходящи материали – знаете какво да направите! 😉
01.06.2011 at 22:30
Сууупер 🙂 Полезно, както винаги.
И като си говорим за върви – някой всъщност пробвал ли да си направи връв от коприва. Има я по нашите ширини, знам, че става за въжета, дори съм чувал, че през Първата световна германците правили раници от коприва, защото англичаните блокирали вноса на памук в Германия… Обаче, когато аз пробвам, въженцето държи само докато влакната изсъхнат. След това здравината изчезва и всичко се къса много лесно.
01.06.2011 at 23:11
Николай, ми снимките и клипа с връвта от коприва са мои, и логично аз би трябвало да съм правил :). Правил съм много пъти връв от коприва, но аз ги правя от сухи влакна, така че момента със „докато влакната изсъхнат“ го няма. 🙂 Доста здраво се получава. Мисля, че по здравина от растителните влакна само ленените превъзхождат тия на копривата (говорейки за нашенските, разбира се!) 😉
01.06.2011 at 23:44
Като цяло статията ми хареса, но материята – предвид спецификата на движенията и сръчността, която трябва да притежава човек, материята е малко сложна при обяснението й с само думи.
Макар, че автора се е постарал да обясни всичко много детайлно, когато липсавт конкретни видео-примери за всяка група движения и действия, подробностите се възприемат доста по-трудно и човек се обърква при четенето.
Тези познания и умения са много полезни и много интересни, но считам, че ако човек иска да пробва методите – трябва да вземе дадено влакно и четейки да прилага и учи прийомите. Но така е, занаят не се научава лесно. Пък това си е занаят.
СапАни = въжета. СапАнджии = хора, които плетат въжета. /Турцизъм, ако не греша/
П.П. Видеото в края е най-показателно, за каква нагледност говоря. 🙂
02.06.2011 at 8:43
Стояне, добре би било да представиш и някакъв тест за издържливост на така изготвеното въженце. Завържи въженцето за таван или някаква греда, а от другия му край връзвай(окачвай) тежести за да видим при колко килограма ще се скъса. Все пак от едно въже искаме да е достатъчно здраво.
02.06.2011 at 8:54
Добра идея, zoso, ама все пак темата на статията беше основно друга. 🙂 По-нататък, при по сгоден случай, може да се направи. Ориентировъчно мога да кажа, че бях изплел връвчица от копривени влакна, с дебелина колкото, или малко повече от шивашки конец, от едно снопче, без добавяне на нови влакна – и аз, и баща ми, не можахме да я скъсаме с ръце! (е, може би и ‘щото не беше много дълга) 😉 Ще видим как ще е с по-дългите, по-дебели, и „фнаждани“ такива. 🙂
02.06.2011 at 13:55
Поздравления Стояне,улучил си една много важна тема за оцеляването.С интерес ще очаквам и продължение за подготовка на материалите.Би било добре и ако разшириш темата за плетене от природни материали -например на рогозки ,кошове ,кошници.На времето в казармата ми показваха и как се плате рибарска мрежа ,но първо нямах време а после материали и докато се наканя забравих как ставаше.Вярно е,че това е голяма тема и ще са ти необходими доста време и усилия но няма безполезно познание а и ако не пипнеш с ръце нищо не става.Пожелавам ти успех.
02.06.2011 at 15:32
Освен от коприва ,лен и коноп от какви български растения може да се произведат влакна за въжета ?
Малко встрани от темата : в миналото са правили въжета още от конски косми,коса и ставали доста здрави даже , но днес вероятно по-трудно ще се намерят такива материали .
02.06.2011 at 15:48
Отговорът на този въпрос си го бях оставил като тема за някоя следваща публикация, но ако целиш дискусия – може във форума, че да не изпреварваме събитията тук! 😉
11.06.2011 at 20:27
Усуквал съм стотици метри различни върви. От тънки конци до доста дебели въжета. Но винаги ми е било нужно широко простронство. Усуквам връвта по цялата дължина, после прегъвам. Абе сложна работа. Винаги ми е било чудно как се прави без цялата излишна работа, която си създавам, на малко пространство. Е, тази статия ми отговори. Хубава работа, благодаря!
Pingback: Тетива за лък: Фламандска плетка | xenos::bushcraft
20.07.2011 at 12:42
Поздрави за това което правите.Продължавайте смело напред.Чета Ви редовно, но не съм имал какво да допълня.Сега мисля, че имам.
За „Самотния вълк“
Има един много простичък,но страшно ефикасен инструмент за сукане на върви.Дядо ми казваше,че е рибарско вретено.С него в нормална стая можеш да усучеш връв с дължина колкото ти е необходима.Материала го подготвям и скоро ще го кача на моят сайт в секцията „Стари практики“.Ако някой се интересува – да ми пише.Ще предоставя пълно практическо ръководство.
28.08.2013 at 0:12
Здравейте на всички сръчковци във форума!
Включвам се с молба за съвет. Как мога да оплета кръг с диаметър 120см. и вътре да бъде също запълнено с подходяща оплетка? За по-лесно ще прикача линк, искам да направя същата люлка.Благодаря на всички, които откликват!
http://magazin.kolichki.com/index.php?m=320&lang=1&magazin=29524&pc_kolichki=29519&firma_magazin=2383&magazin_id=3359&tursene=%D0%9B%D0%AE%D0%9B%D0%9A%D0%98
03.09.2013 at 23:43
Аз бих използвал „Паракорд“ за целта.
За външната оплетка – 6 шнура ,оплитани 3 x 3 с възел „Букаро“,през които ще се вплита вътршната оплетка
За „ушите“, през които ще минават носещите въжета – бих използвал кръгъл,или така наречения „конски“ възел.
Самата вътрешност е лесна,тоест оплетките вървят една отгоре,една отдолу…!
Ако не е особено ясно , нямам против да ти я оплета 🙂
От теб,“Паракорд“ 🙂
Успех!