Реших да ви представя една от последните оптимизации в инструментариума на работилничката ми – компактен вариант на станока/дъската за плетене на тетива за лък.

Това приспособление бях представил накратко в една по-стара моя публикация, която обаче беше фокусирана основно върху изработката на тетивата. Там дъската беше доста по-голяма, и работата с нея – малко по-различна от тази, която ще покажа тук.

С въведената оптимизация успях да намаля размера на станока в пъти, което добавя удобство и по-добра нагледност при работата с него, особено ако работното ви място е с по-ограничени размери. И не на последно място – изглежда доста по-добре! 🙂

Как постигнах това намаляване на размера, като в същото време мога да плета също толкова дълги тетиви? Много просто – чрез добавяне на допълнителна сгъвка на влакното! За да мога да плета и къси тетиви, направих подвижни и два от щифтовете, около които влакното се обтяга. Като краен резултат се получи станок, на който мога да плета тетиви за лъкове с дължина от 40 до 80 инча (от 100 до 200 см, измерено от нок до нок)!

За да стане всичко по-ясно, първо ще обясня как се прави станока, а след това – и как се използва!

Първо: За основа се нуждаем от дъска с минимални размери 40 см дължина и 10 см ширина. Дебелината не е толкова важна, но да е поне около 2 см, за да има достатъчна дълбочина за стабилно пъхане на щифтовете. Оглаждаме я доколкото ни харесва, може и да я импрегнираме или лакираме, за да не се изметне случайно с времето.

Върху така подготвената дъска трябва да разпробием дупки, в посочената на схемата по-долу конфигурация. В тези дупки после ще влизат щифтовете, около които се обтяга влакното, така че трябва да съобразим техния размер с диаметъра на самите щифтове. Аз лично избрах скъсени поп-нитове, които напъхах с главата навътре в дупките, и визуално се получи доста добре!

Схемата, за по-лесно, може  да си я принтирате в мащаб 1:1, и да си я наложите върху дъската, а ако нямате принтер, или не знаете как – ето ви я и с посочени размери в милиметри:

 

Ще ви трябват общо 25 щифта. Както вече споменах – моите са от подкъсени поп-нитове. Някои от тях ще са подвижни, другите – фиксирани с лепило по избор. Неподвижните са отбелязани с червено на схемата по-долу:

Двата реда неподвижни щифтове в лявата част на схемата се използват за отброяване на влакната в снопа на тетивата. Сложил съм 9, макар по правило 7 да е максималната бройка нишки в снопа, преди част от тях да започнат да работят неефективно, и да се превърнат просто в мъртво тегло!

Подвижните щифтове са три на брой: два от тях вървят в комплект, и могат да заемат позициите, отбелязани с червено, а третия – позициите отбелязани със зелено:

Когато двойката подвижни щифтове в червено, е поставена в крайна позиция (лявата на схемата), положението на средния подвижен щитф по зелените позиции ще определя дължината на тетивата от 60 до 80 инча (цифрите от горната страна на централните дупки). Ако е в другата (по-дясна) позиция – от 40 до 60 инча). Позициите на средния щифт са през един инч, както става ясно и от схемата с размерите по-горе.

За да не ги броя всеки път, и за да не забравям коя позиция на подвижната двойка от каква до каква дължина позволява , съм си написал с пирограф цифри под и над линията от дупки, отбелязани със зелено.

Двете позиции на двойката подвижни щифтове (в червено) съм отбелязал съответно с една, и с две черти. За да знам за коя редица от цифри отговарят – съм подчертал и самите цифри съответно с една, или с две черти. (Сега от снимките виждам, че на моята дъска съм обърнал номерациите на дупките – късите отгоре, дългите отдолу – но това няма никакво значение, ако се спази правилото!)

С това изработката на станока е готова! Да обясня много накратко как работи:

Първо: Трябва да измерим дължината на лъка от нок до нок (жлебовете за тетивата). Да речем, че имаме лък с дължина 68 инча от нок до нок. Това е повече от 60 инча, така че ще използваме втората (по-лявата) позиция на двойката подвижни щифтове. След това поставяме и средният подвижен щифт на позиция 68“.

Някой ще каже: „Ама той лъкът е 68 инча, тетивата би трябвало да е по-дълга, заради плетеното ухо, и възелът в края!“ – Спокойно, джаджата така е разчетена, че финалната получена тетива ще е с нужната за конкретният лък дължина! Предвидено е да има достатъчно дължина, за да се оплете и ухото, и да се завърже възела в долният край (всъщност може и вместо възел да се оплете второ ухо, но това е друга тема!).

Така че ние спокойно си нагласяме щифтовете във съответните гнезда, и започваме намотаването на влакното. То става по следният начин:

Започваме със завързване на влакното към щитф номер 1, който на фигурата по-горе съм обозначил с буквата „Н“ – начало. Припомням, че нишките ще бъдат общо 7 – първата ще започне при щифт 1 и ще завърши при щифт 2, съответно – седмата ще започне при щифт 7 и ще завърши при щифт 8, както съм отбелязал на схемата с буквата „К“ – край! (Не обръщайте внимание, че на снимката влакното е намотано до позиция 4 – това, както и самото влакно – найлоново!, е само за онагледяване!)

Когато сме готови с намотаването, хващаме с пръсти, или още по-добре притискаме с щипки снопа с нишки близо до двата реда щифтове с номерация на броя влакна, за да не се разместят при последващото им срязване. За по-голямо удобство при срязването, на мястото, където то се прави, съм залепил летвичка от меко дърво, с прорязан в нея улей. Срязването става с остър нож.

Какво се прави от тук-нататък със сноповете влакна – вече съм обяснил тук. Само мога да добавя, че за улеснение на една от страните на дъската съм начертал линийка разграфена през инч, с дължина общо 9 инча. Тя се използва за бързо отмерване на дължината от краищата на сноповете, от която се започва плетенето на ухото. Обикновено при стандартна тетива се оставят 7 инча, но това може да варира ако тя е с друга дължина: при по-къси тетиви – по-малко разстояние, при по-дълги – по-голямо!

Ами това е като цяло! Надявам се на някого това решение да му е полезно!