xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

„Злой дух Ямбуя“ – Григорий Анисимович Федосеев

| коментара 23

Злой дух ЯмбуяПреди ден-два прочетох книгата „Злой дух Ямбуя“ на един от великите руски писатели – Григорий Анисимович Федосеев. Чудя се как по-рано не съм попаднал на неговото творчество?! Макар и в оригинал (руски) и в електронен вид (на мобилния ми телефон), тя беше отлично четиво, което ми осигуряваше приятни сънища няколко нощи поред 🙂

Отдавна не бях чел приключенски книги, особено толкова добра, като тази. Тя определено успя да ме върне назад към годините, в които намирах книгите за едно от най-приятните развлечения.

Явно това е на път да се завърне!

Действието в книгата се развива в края на 40-те години на миналия век, в труднодостъпните райони на Източен Сибир. По време на геодезическите изследвания на една от експедициите, чиито ръководител е автора, един след друг изчезват трима души. Експедицията е застрашена да се провали. Авторът, заедно с още няколко човека тръгват да издирват загубените. Всички те са изчезнали недалеч от скалистият връх Ямбуй. По пътя попадат на племе евенки (местни жители), които им разказват още истории за Ямбуй и за бродещият там зъл дух Харги. От тях научават също, че освен геодезистите, там са изчезнали и два евенка. По-късно се разбира, че в района на върха се е появил мечок-човекоядец. Рискувайки живота си, старият евенк Карарбах и Федосеев проследяват и убиват „злият дух“.

В произведението се обръща внимание на детективският елемент със стремително развитие не сюжета и мъчителни опити за намиране на причините за изчезването на хората, както и финалният сблъсък с виновника – мечокът-човекоядец. Стилът е проза и разказът се води от първо лице – точно както ми харесва.

Невероятно детайлни и грабващи въображението описания, които те карат да се чувстваш сякаш си точно там, точно в същият момент. Приключения на границата на оцеляването. И като се прибави факта, че историята е истинска, а не художествена измислица, тя те кара да се възхитиш още повече на живота на едни истински герои, живели в един друг свят – по-истински, по-човешки.

Може още много да напиша за книгата, но ще ви оставя удоволствието да го научите сами, като я прочетете. Уверявам ви, че няма да сгрешите и ще бъдете наистина доволни! Аз лично нямам търпение да прочета и останалите, които съм намерил.

По повестта има заснет и филм, но той не може да бъде неин заместител, така че моята препоръка е да прочетете първо книгата.

Ето малко повечко за самият автор. Той и до днес е много уважаван и има много почитатели в родината си:

Григорий А. ФедосеевГригорий Анисимович Федосеев е руски писател, инженер-геодезист.

Роден е през 1899 година в Кардоникской, Ставрополски край. През 1926-та година завършва Кубанския политехнически институт. В 1930-та се премества в Новосибирск, където работи като инженер и участва в полеви геодезически работи в Забайкалието и Източен Саян. През 1938-ма година става началник на отряд, а по-късно – началник на експедиция. Ръководи топографски работи по река Ангара, по средното и долното течение на река Тунгуска, изследва Яблоновия и Становой хребети, крайбрежието на Охотско море, Джугджурския хребет. Освен това Федосеев взима участие в създаването на карти на районите Братской, Усть-Илимской, Богучанской и Зейской. През 1948-ма завършва Новосибирският институт за инженери по геодезия, аерофотоснимки и картография.

Федосеев прави геодезически измерванияПо време на експедициите Григорий Анисимович е събирал и предвавал като дарение на Академията на науките големи колекции растения, птици, кожи и рога на представителите на фауната на Сибир и Далечният изток.

Първият сборник от разкази на Федосеев – „Таёжные встречи“ („Срещи в тайгата“)- е публикуван през 1950-та година. Използвайки записките от дневниците си, по-късно той започва да сътрудничи със списанието „Сибирские огни“, в което неговите разкази се публикуват в рубриката „Записки на опитните хора“. По здравословни причини през 1956-та Федосеев се мести в Краснодар, където пише своите основни произведения.

Федосеев на една от експедициитеПисателят умира в Москва през 1968-ма, само половин година преди да навърши 70 години. По негово завещание, урната с праха му е погребана в Саяните в едно от разклоненията на най-високият връх на Източен Саян – Грандиозного, в проход, наречен на неговото име – Григорий Федосеев.

Литературна дейност

Повечето от произведенията на Федосеев са отпечатани в периода 1952-1989 от издателствата „Молодая гвардия“, „Художественная литература“, „Современник“, „Детгиз“ и „Детская литература“.

Между тези разкази и повести са:

  • Загадки леса (Загадките на гората);
  • В тисках Джугдыра (В плен на Джугдира);
  • Злой дух Ямбуя (Злият дух на Ямбуй);
  • Последний костер (Последното огнище);
  • Меченый (Белязания);
  • Мы идем по Восточному Саяну (Ние сме в Източен Саян);
  • Пашка из Медвежьего лога (Пашка от Мечия дол);
  • Смерть меня подождет (Смъртта ще ме почака);
  • Тропою испытаний (Пътеката на изпитанията).

Четири от разказите са били издадени и на Български език.

Оценка на творчеството

Григорий Федосеев е написал няколко книги за природата на Севера и Далечният Изток, описвайки тези земни кътчета, тяхната флора и фауна, коренните жители, както и трудностите, с които са се сблъсквали експедициите по пътя към своята цел.

Той описва бита и традициите на местното население, жовотът на път, ловът на снежни козли и опасностите, с които се е сблъсквал той и приятелите му. Всички разкази са написани от първо лице, но по такъв начин, че почти никъде не се среща името на автора, а и той самият като действащо лице остава на втори план.

Книгите „В тисках Джугджура“, „Тропою испьтаний“ и „Смерть меня подождёт“ е характерна точността на изложението. „Злой дух Ямбуя“ е романизирана.

Благодарение на Федосеев са признати заслугите на Сергей Трифонов – Улукиткан. Именно Улукиткан в ролята на водач е превел множество експедиционни отряди по непроходимите маршрути и накрая намира смъртта си. Улукиткан загубва живота си по време на пожар в един от лагерите. Тези събития подробно са описани в произведението на Федосеев „Последний костер“.

Всичките произведения се базират на дневниците, които Федосеев списва край огнището в лагерите. В тях практически няма измислени имена – личността на Улукиткан и другите геодезисти-разузнавачи са възпроизведени с биографична точност.

Ще завърша с цитат от един руски сайт, който се отнася за творчеството на Федосеев:

“ Но тези, които са по-силни от днешното обездушаване, у които грее вътрешният пламък на романтиката и духът на пътешественника – те винаги ще четат книгите на забележителния пътешественик и талантлив писател. Книги за истински хора, за благородство, целеустременост, дружба, взаимопомощ и себеотрицание. Книги за непристъпните скали и непроходимата тайга, за дивите животни и за скитниците-евенки. И у тях винаги ще възниква желанието да видят със собствените си очи този Истински свят, описан от Григорий Федосеев.“

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








23 коментара

  1. Според мен, членовете на експедицията са попаднали не в Ямбуй ами в Ямбол, инак другото от историята си е истина :Р
    Шегичка 🙂
    Книгите винаги са били приятно развлечение. Жалко, че сега на мен лично малко време ми остава.. Всеки ще каже – то човек има ли желание време се намира… И сигурно всеки ще осъзнава, че не е точно така.. То човек да работи ли, да почива ли, да се види с някой приятел ли, сред гората ли да излезе или да иде за риба.. Радвам се, че когато бях по малък, обичах да чета толкова много – сега пак обичам, ама не остава време.

  2. Зарадва ме много! 😉 Федосеев ми е много любим. Особено с образите на своите герои евенки. Винаги съм се кефел максимално на народите, за които това, което за нас е „survival“ е начин на живот и ежедневие. 🙂

    • Надявах се да се зарадваш Black Wolf. Нали именно от теб научих за Федосеев. 😉

      Божо, долу-горе уцелваш порядъка в отношението филм/книга. 🙂

  3. Ха, гледал съм филма, ама не знаех, че е по книга.
    Филмът много ми беше харесал, очаква се книгата да е поне 10 пъти по-добра 🙂

  4. Четейки темата се сетих за едно филмче,което гледах по някоя от документалните телемизии. Става дума за норвежкия изледовател Фритьоф Нансен и кораба му Фрам.
    Той и още един човек предприемат едно пътуване пеша (с кучета) на север, но се загубват и им се налага да оцеляват около година в тежки полярни условия. Беше много интересно.

  5. Когато Нансен разбира, че дрейфуващия в ледовете „Фрам“ няма да мине близо до полюса (на което е разчитал), през пролетта на 1895 г. той и Йохансен тръгват пеша към полюса, но виждат, че не могат да продължат и се връщат на о-в Земята на Франц Йосиф. Правят полуземлянка от камъни и моржови кожи и зимуват там при много трудни условия (под „зимуване“ се разбират 8 мес., септември-май, които прекарват там), разчитайки в значителна степен на ресурсите, които природата дава. Моржове, тюлени, мечки…
    Това си е истинска полярна „робинзониада“. 😉

    Лично аз мисля, че за полярните умения на Нансен важна роля изиграва принудителното му зимуване в Гренландия през 1888/89 г. След като прекосяват на ски Гренландия, Нансен и спътниците му за 1 ден изпускат последния кораб и са принудени да останат до пролетта, до следващата навигация при ескимосите. Тогава нансен усъвършенства „айскрафта“ си 😛 , научава се да кара кучешки впряг и пр.

  6. Намерих в библиотеката „Злият дух на Ямбуй“ на български и я прочетох на един дъх с голямо удоволствие. Много увлекателна книга и уникалнои описания. Отдавна не бях попадал на такава книга. Стояне,ако знаеш посочи някой руски линк за сваляне на книгите на Федосеев.

  7. Ами Стояне, още веднъж Браво! Какво да ти кажа… мислех, че съм изчел всичко за индианци, евенки, инуити, ескимоси, и ето ти ми доставяш огромно удоволствие. Живял съм в Коми, зная доста добре руски и ще изчета всичко, което си дал на линка, но за автора (за мой срам), не бях чувал. БЛАГОДАРЯ ТИ БРАТЛЕ!

  8. Ами прочетох днес „Пашка из медвежего лога“ и трябва да ти кажа, че като прочетеш „Дерсу Узала“ изпитваш същото – огромно уважение към хората от тайгата. Бил съм с тях – ловци и риболовци, и повече от вас зная душата им. В случая душата ми е още при тях. И ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ! Имам приятел от Чепеларе – „Вожда на горите“ и мисля, че с 38 годишният опит за оцеляване можем да ви дадем много полезна информация. Оставете ги тия US джижди-биджи и други учебници. Само Стоян мъничко знае! Иначе Вие сте лаици. Каква екипировка? Ние с Вожда от Чепеларе може само с наще си въоръжения да оцелеем повече от всичките ваши огнива, купени ножове и др. Аз съм майстор-ножар и съм продавал във Швеция ножове за по 800 евро!
    Хайде момчета, пишете. Аз съм оцелявал в тайгата при -38 градуса.

    • rahata, респект към това, което си преживял и научил, но недей така да засягаш и подценяваш хората, които пишат тук. Смятам, че сред тях са доста тия, които знаят не по-малко от мен, да не кажа повече. Аз и те може наистина на знаем мъничко, но поне имаме желание да става повече. Смятам, че истинските лаици не са точно в този блог. С времето около него се образува една групичка хора, които наистина се опитват да вникват в нещата и да стават все по-добри. Надявам се да им помагам. Няма нужда да се обиждаме, защото предполагам по-честолюбивите от тях може да отвърнат по същият начин, и ще се завърти едно безкрайно колело на забележки и нападки, което не е никак продуктивно. Нека просто да споделяме опита си, без да категоризираме никого. Има доста теми в блога, които засягат основните неща в оцеляването. Ако имаш желание, можеш да изкажеш своето мнение и опит за тях. Със сигурност ще си полезен!

      Иначе и аз скоро прочетох „Пашка из медвежего лога“. Наистина много смисъл и уважение има в тази книга. Скоро може да направя ревю и на нея. Споменаваш „Дерсу Узала“. Чувал съм със същата книга да сравняват и „Злой дух Ямбуя“.

      А… и още веднъж те каня да се регистрираш във форума към блога ми, който е на този адрес: http://xenos-bushcraft.com/forum
      Там също можеш да бъдеш полезен, ако желаеш!

  9. Искам чистосърдечно да се извиня на всички, защото всеки има желание по някакъв начин да обогати познанията ни, и не и прилича такова поведение. Нещо дребно ме подразни, просто ИЗВИНЕТЕ, ако можете разбира се! Стояне, човек който има сили да популяризира и разбира толкова много душевно четиво, вече е влязъл в душата ми. Обичам всичко, което расте и живее на прекрасната ни планета, и затова се радвам, че си се нагърбил с такава тежка работа, затова ще се помъча да помогна с моите познания. Имах щастието да стана приятел с професионален ловец на ценни кожи, местен Комянин, и от него понаучих кое-що. Само да убивам живинки не можах. Та той е нещо като водача на Федосеев. Дядя Ваня беше на 82 години, но в сняг до кръста винаги вървеше отпред и не отстъпваше никому тази чест, а е бил на фронта през цялата война.
    В интерес на истината сутринта се събудих с чувство за вина, и ти благодаря, че ме сложи на място. В Коми бях преди 30 години.

    • Няма проблем, rahata! Поне от моя страна. Не съм имал намерение „да те слагам на място“, но просто исках да те осведомя за редовните читатели на този блог. 🙂 Ще се радвам, ако споделяш натрупаният „от извора“ опит.

      Само нещо дребно ще те помоля: ако можеш да пишеш на кирилица, защото много трудно се чете написаното на латиница. Досега съм си поиграл да „преведа“ всеки един от коментарите ти, защото са смислени, затова в момента се виждат на кирилица. Само че това е двойна работа, и ако наистина имаш възможност – добре ще е да пишеш на кирилица.

  10. Дерсу има много общо с книгите на Григорий. И автора на Узала е геолог по тия краища. Но се опитай приятелю, да изтеглиш от някъде филма на Акира Куросава „Дерсу Узала“. Тогава ще научиш много за оцеляването в натуралният живот. Ще останеш потресен от съдбата на тоя невероятно влюбен във всичко живо в тайгата човек. Намери го и дай Бог да има повече като теб и мен!

    За жалост не мога да свикна с кирилицата, а съм националист, в добрият смисъл. Благодаря ти братко за превода, но повечето от блога са млади и едва ли се затрудняват. Вече се регистрирах в форума ти и написах нещо професионално за точенето на ножове. Ще те помоля да ме светнеш как да кача снимки и видео за нагледност!

    • Ще потърся филма rahata, ама сякаш първо ми се ще книгата да намеря. Предполагам ще е по-хубава. Благодаря!

      Иначе за кирилицата – настрой си (или ако не можеш ти, помоли някой, който знае как) да не използваш БДС а фонетична подредба на кирилицата ти. Тогава ще пишеш като на латиница, но ще е на кирилица. Е… само няколко букви ще са на друго място, но те са от рядко използваните, така че няма да имаш проблем.
      Иначе аз ще се пробвам винаги да „превеждам“ коментарите ти, за да са в добър за читателите вид. 🙂

      Видях, че си се регистрирал във форума. Видео не може да се вмъкне, освен адреса на вече качено някъде. Снимки могат, но трябва и те да са някъде вече качени. Иначе ето ти адреса на едно пояснение за тези неща: http://xenos-bushcraft.com/forum/topic.php?id=19
      Надявам се да не те затрудни! 🙂

  11. Филмът на Куросава май го имаше в Замунда. Във всеки случай аз го имам някъде по дисковете, ще гледам тези дни да го кача някъде и да дам линк.
    Във всеки случай книгите на Арсениев са по-интересни – както обикновено се слечва при книгите и филмите. Филмът е много добър, според мен чудесно отразява основните идеи на автора, но просто не може да обхване много неща от книгата, а те са интересни.

  12. Безспорно книгата е жив бисер! Автора е вмъкнал по страхотен начин изрази от местния руско-евенкски диалект, а преводача е предал всичко много точно. Момчета, и аз ще търся, но ако намерите нещо друго от Арсениев – напишете. Черен Вълк, и ти си от добро тесто момче! Радвам се, че ви намерих! А Стояне, влез във bTV Friends, там съм регистриран като rahata1. Имам албум: „Красотата около нас“. Прегледай го. Смятам, че ще ти хареса нещо да качиш. Пак там в приятели на Райко Рашев ще видиш Петър Талев. Виж и неговият албум. Той е същински трапер и е отдал живота си на това. Той знае много за лъковете, и живота такъв, какъвто е.

    Израсъл съм в красиво селце под вр. Ботев в Стара планина, и по цял ден играехме на трапери и индианци. От там тая любов към волният живот. Имам братовчед от Шумен. Зная къде е Дивдядово. Ходил съм по Платото. Преди Коледа им бях на гости – някъде от 14-ти до 20.01 ще идвам пак в Шумен. Снимките в албума ми са умалени до необходимият размер.

  13. Имах индианско име – „Волен орел“. Повече от всичко исках да имам диадема от орлови пера, но уви… Докато един ден комшията не уби Карагуй (вид сокол), който ни взимаше пилетата. Е тогава вече представи си какво беше, но като прочетох „Дерсу Узала“, вече не исках да съм никой друг, така ме потресе тая книга!

    Стояне, сложи ми едно емотиконче орел, ако намериш, и ми прости, че се размекна старото ми сърце!

  14. Sthte pi6a po izklu4enie na latiniza,pro4etohZloi duh Qmbuq.no vidqh,4e v linka ima i kniga na Arseniev!Pro4eti i negov razkaz i togava, 6te pravim komentari!Molqte pro4eti i togava 6te ima istinska polemika po temata, pone megdu nas i blek wolv ,ei ,bogu kompetenten ot vsqkade 4 ovek,kato moderator samo toi moge da ni podkara,razbira se,ti kato 6ef ima6 posledna duma, no az ne se 4uvstvam malovagen i 6te otvorq diskusiq,/ izvini me/, na taq tema.Haide iztrii drugite mi komentari ,kakto pisa i da po4nem s drugite na 4isto.Molq te!O6te ne si mi otgovoril vidq li ne6tata vpikasa/noga i komplekta za ozelqvane/.Pisa,4e si nameril adreza v pikasa!Molq te! http://picasaweb.google.com/raikor733

  15. Май Blak Wolf ми е обиден,но и той мъничко/меко казано/ме сръга, както и да е,но моля да продалжим, още повече ,че и аз мога да изпратя снимки от една моя зимна разходка из Троянския балкан.

  16. Злой дух Ямбуя

    Злият дух над Ямбуя ‘ е прекрасен фиилм ….като хлепе съм го гледал …и много време го търсех …
    Намерих го …в торент.РУ …в раздел приключенски

    vase455722@abv.bg

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: