Преди ден-два прочетох книгата „Злой дух Ямбуя“ на един от великите руски писатели – Григорий Анисимович Федосеев. Чудя се как по-рано не съм попаднал на неговото творчество?! Макар и в оригинал (руски) и в електронен вид (на мобилния ми телефон), тя беше отлично четиво, което ми осигуряваше приятни сънища няколко нощи поред 🙂

Отдавна не бях чел приключенски книги, особено толкова добра, като тази. Тя определено успя да ме върне назад към годините, в които намирах книгите за едно от най-приятните развлечения.

Явно това е на път да се завърне!

Действието в книгата се развива в края на 40-те години на миналия век, в труднодостъпните райони на Източен Сибир. По време на геодезическите изследвания на една от експедициите, чиито ръководител е автора, един след друг изчезват трима души. Експедицията е застрашена да се провали. Авторът, заедно с още няколко човека тръгват да издирват загубените. Всички те са изчезнали недалеч от скалистият връх Ямбуй. По пътя попадат на племе евенки (местни жители), които им разказват още истории за Ямбуй и за бродещият там зъл дух Харги. От тях научават също, че освен геодезистите, там са изчезнали и два евенка. По-късно се разбира, че в района на върха се е появил мечок-човекоядец. Рискувайки живота си, старият евенк Карарбах и Федосеев проследяват и убиват „злият дух“.

В произведението се обръща внимание на детективският елемент със стремително развитие не сюжета и мъчителни опити за намиране на причините за изчезването на хората, както и финалният сблъсък с виновника – мечокът-човекоядец. Стилът е проза и разказът се води от първо лице – точно както ми харесва.

Невероятно детайлни и грабващи въображението описания, които те карат да се чувстваш сякаш си точно там, точно в същият момент. Приключения на границата на оцеляването. И като се прибави факта, че историята е истинска, а не художествена измислица, тя те кара да се възхитиш още повече на живота на едни истински герои, живели в един друг свят – по-истински, по-човешки.

Може още много да напиша за книгата, но ще ви оставя удоволствието да го научите сами, като я прочетете. Уверявам ви, че няма да сгрешите и ще бъдете наистина доволни! Аз лично нямам търпение да прочета и останалите, които съм намерил.

По повестта има заснет и филм, но той не може да бъде неин заместител, така че моята препоръка е да прочетете първо книгата.

Ето малко повечко за самият автор. Той и до днес е много уважаван и има много почитатели в родината си:

Григорий Анисимович Федосеев е руски писател, инженер-геодезист.

Роден е през 1899 година в Кардоникской, Ставрополски край. През 1926-та година завършва Кубанския политехнически институт. В 1930-та се премества в Новосибирск, където работи като инженер и участва в полеви геодезически работи в Забайкалието и Източен Саян. През 1938-ма година става началник на отряд, а по-късно – началник на експедиция. Ръководи топографски работи по река Ангара, по средното и долното течение на река Тунгуска, изследва Яблоновия и Становой хребети, крайбрежието на Охотско море, Джугджурския хребет. Освен това Федосеев взима участие в създаването на карти на районите Братской, Усть-Илимской, Богучанской и Зейской. През 1948-ма завършва Новосибирският институт за инженери по геодезия, аерофотоснимки и картография.

По време на експедициите Григорий Анисимович е събирал и предвавал като дарение на Академията на науките големи колекции растения, птици, кожи и рога на представителите на фауната на Сибир и Далечният изток.

Първият сборник от разкази на Федосеев – „Таёжные встречи“ („Срещи в тайгата“)- е публикуван през 1950-та година. Използвайки записките от дневниците си, по-късно той започва да сътрудничи със списанието „Сибирские огни“, в което неговите разкази се публикуват в рубриката „Записки на опитните хора“. По здравословни причини през 1956-та Федосеев се мести в Краснодар, където пише своите основни произведения.

Писателят умира в Москва през 1968-ма, само половин година преди да навърши 70 години. По негово завещание, урната с праха му е погребана в Саяните в едно от разклоненията на най-високият връх на Източен Саян – Грандиозного, в проход, наречен на неговото име – Григорий Федосеев.

Литературна дейност

Повечето от произведенията на Федосеев са отпечатани в периода 1952-1989 от издателствата „Молодая гвардия“, „Художественная литература“, „Современник“, „Детгиз“ и „Детская литература“.

Между тези разкази и повести са:

• Загадки леса (Загадките на гората);
• В тисках Джугдыра (В плен на Джугдира);
• Злой дух Ямбуя (Злият дух на Ямбуй);
• Последний костер (Последното огнище);
• Меченый (Белязания);
• Мы идем по Восточному Саяну (Ние сме в Източен Саян);
• Пашка из Медвежьего лога (Пашка от Мечия дол);
• Смерть меня подождет (Смъртта ще ме почака);
• Тропою испытаний (Пътеката на изпитанията).

Четири от разказите са били издадени и на Български език.

Оценка на творчеството

Григорий Федосеев е написал няколко книги за природата на Севера и Далечният Изток, описвайки тези земни кътчета, тяхната флора и фауна, коренните жители, както и трудностите, с които са се сблъсквали експедициите по пътя към своята цел.

Той описва бита и традициите на местното население, жовотът на път, ловът на снежни козли и опасностите, с които се е сблъсквал той и приятелите му. Всички разкази са написани от първо лице, но по такъв начин, че почти никъде не се среща името на автора, а и той самият като действащо лице остава на втори план.

Книгите „В тисках Джугджура“, „Тропою испьтаний“ и „Смерть меня подождёт“ е характерна точността на изложението. „Злой дух Ямбуя“ е романизирана.

Благодарение на Федосеев са признати заслугите на Сергей Трифонов – Улукиткан. Именно Улукиткан в ролята на водач е превел множество експедиционни отряди по непроходимите маршрути и накрая намира смъртта си. Улукиткан загубва живота си по време на пожар в един от лагерите. Тези събития подробно са описани в произведението на Федосеев „Последний костер“.

Всичките произведения се базират на дневниците, които Федосеев списва край огнището в лагерите. В тях практически няма измислени имена – личността на Улукиткан и другите геодезисти-разузнавачи са възпроизведени с биографична точност.

Ще завърша с цитат от един руски сайт, който се отнася за творчеството на Федосеев:

“ Но тези, които са по-силни от днешното обездушаване, у които грее вътрешният пламък на романтиката и духът на пътешественника – те винаги ще четат книгите на забележителния пътешественик и талантлив писател. Книги за истински хора, за благородство, целеустременост, дружба, взаимопомощ и себеотрицание. Книги за непристъпните скали и непроходимата тайга, за дивите животни и за скитниците-евенки. И у тях винаги ще възниква желанието да видят със собствените си очи този Истински свят, описан от Григорий Федосеев.“