Изкуството на организиране и поддържане на лагерния огън не е толкова просто, колкото изглежда. За да го практикувате успешно във всякакъв вид природни условия и региони, трябва да умеете да различавате дърветата едно от друго по вид. Да знаете техните относителни качества като гориво, които, както ще стане ясно и по-късно, могат да варират в доста широки граници. Трябва да знаете как горят , както когато са сухи, така и когато са сурови. Да различавате тези, които правят горещи и дълготрайни въглени , от тези, които бързо прегарят в сива пепел.
Някои дървесини пукат силно, когато горят, и разхвърлят наоколо горещи искри и въглени, които могат да прогорят дупки в платнищата и постелята, или да подпалят всичко наоколо. Други горят тихо, със чист, устойчив пламък. Някои са изключително твърди за цепене, а други едва дочакват удара на брадвата, за да се разделят на парчета.
Във влажно време опитният бушкрафтър трябва да знае къде да намери прахан, разпалки, и сухо дърво, да може да подбере естествено укритие, където да поддържа огъня и в буря, и в сняг, и в дъжд, когато той е най-необходим.
Има много джобни наръчници с чиято помощ можете да се научите да разпознавате различните видове дървета, обръщайки внимание на листата, кората, пъпките, или начина, по който растат. Те обаче едва ли ще ви предоставят информация за качествата им в ролята на гориво – нещо много важно от гледна точка на нашите занимания.
За нашите цели е удобно да разделим видовете дървета на две основни групи: твърди, и меки. Като основно правило, твърдите дървесини са добро, бавно изгарящо гориво, което прави трайни въглени. Меките дървесини от своя страна правят бърз, горещ пламък, който скоро прегаря и загасва. Но и двата типа имат особености, заради които си струва да ги разгледаме по-внимателно. Ключът към намирането на това, от което имате нужда в гората, е да разпознавате това, от което не се нуждаете, и да го отхвърлите още с първия поглед.
Труднозапалими дървесини
Следващите дървета са почти незапалими, когато са сурови: липа, ела, ясеноволистен явор, конски кестен, черен бор, бял бор, топола, ирга, явор. Ореха, и обикновения кестен горят много бавно, когато са сурови. Тези дървета, или поне тези от тях, които не пукат силно, и не разхвърлят искри и въглени, са подхоящи за направата на подържащи посудата трупчета, и за ограждане на огнища, които ще се използват по-продължително. Белият ясен, напротив – гори по-добре, когато е суров, отколкото изсъхнал. Мъртвият боров пън рядко гори добре, освен ако не е разцепен – отвън кората хваща пламъка лесно, но бързо се овъглява, и изгасва, ако не се подържа горещ пламък с помощта на по-тънки съчки.
Суровите дървета
Горят най-добре през есента и зимата, когато са бедни на сокове. Дърветата, които растат на високо и сухо място, горят по-добре от същите по вид, но расли на ниско и в по-влажна почва. Кестен, отсечен някъде по билото на някое възвишение, гори дори като е суров, а планинският бук гори също толкова жарко, колкото брезата. Сурово дърво, растящо на брега на река, е много трудно да бъде запалено.
„Избухливи“ дървета
Ясеноволистният явор, елата, лиственицата, смърча, и боровете пукат и хвърлят искри изключително много, докато горят. Някои твърди дървета, като клена, бука, и белият дъб трябва да бъдат наглеждани известно време след запалването на огъня, защото въглените, които разпръскват, са горещи и устойчиви, и са много по-опасни, но все пак са чудесно гориво.
Трудни за цепене дървета
Следващите дървета са много трудни за цепене: ясеноволистен явор, конски кестен, череша, бял бряст, гледичия, клен, бреза, явор.
Най-доброто гориво
В северните гори най-добрите дървесини за лагерен огън са дъба, габъра и дряна. Те изгарят до хубава, бяла пепел. Същото прави и ябълката. Черната бреза също попада в тази категория, като тя има свойството да се саморазпалва, тъй като в кората й се съдържат много масла. Всички брези са добро гориво. Захарният клен е бил любимо гориво на ловците, защото се запалва лесно, гори с чист, устойчив пламък, и прави хубави въглени.
Акацията е добро, дълго горящо дърво. Лесно се сече, и когато е сурова се цепи доста добре. Дебелата кора хваща пламъка бързо, а дървесината под нея гори бавно, с мек пламък, и оставя добри въглени. Отлично гориво за нощен огън. Черницата има подобни качества. Черешата прави приемлив огън. Белият бряст е лошо гориво.
В някои отношения, от суровите дървета най-добро гориво за лагерният огън може да се окаже белият ясен. Той се сече и цепи лесно. По-лек е за носене от повечето други твърди дървесини, и е толкова сух по природа, че дори суров се пали лесно. Гори с чист пламък и по-дълго време, отколкото което и да е друго дърво с неговото тегло. Можете да запалите огън само от суров бял ясен, като просто направите достатъчно тънки разпалки от него.
Меки дървета
Повечето от меките дървесини са добри само за разпалки, или за бързи огньове за готвене, и то само ако са сухи. За тези цели някои от тях са ненадминати, тъй като се цепят и дялат отлично, и хващат пламъка лесно. Върбата е лошо гориво. Сухият кестен прави горещ огън, но пука и не оставя жар. Елата, липата, и белият бор правят бързи огньове, но също толкова бързо прегарят и гаснат.
Смърчът е лошо гориво, но тъй като е смолист, гори лесно и прави добър пламък, заради което е подходящ за разпалване на огъня. Сухата топола е добра за огън за готвене, защото дава интензивна топлина с малко, или никакъв дим, и не опушва съдовете. Най-добрите за гориво сурови меки дървесини са на бялата бреза, черната топола, и трепетликата.
Като правило, дърветата, растящи по бреговете на големи реки, са с мека дървесина, следователно не е добре да се уповавате на плавея като основно гориво, освен ако не откриете голямо количество на едно място. Но плавея по морските брегове, напротив, е добро гориво.
По Х. Кипхарт
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
27.01.2012 at 8:28
Много полезна статия. Да кажа две думи за габъра – гори много добре както, сух така и суров. Но пропуснеш ли да го нацепиш докато е суров – жална ти майка като изсъхне 😉
27.01.2012 at 10:44
Ми то прочутото „желязно дърво“ (ironwood), си е всъщност… габър! 😉
27.01.2012 at 12:09
Не знам колко е прочуто и желязно, ама в моя скромен житейски път само камбаната не съм бил 😉 Та едно лято ми се наложи, за няколко месеца да си изкарвам хляба като дървар… и ако не нацепехме габриците още първия ден след бутането им, после си оплювахме брадите. Заклинвал съм 3 клина и брадва едновременно (може би защото съм много сръчен 😀 😀 :D)
27.01.2012 at 12:36
Към трудните за цепене дърва може да се добави ябълката, доколкото се среща извън дворовете.
27.01.2012 at 14:21
Имам много добри спомени от горенето на дива крива круша в снежна гора. Гори бавно и с много стабилен пламък – идеална е за поддържане на огън за по-дълго време (само да не се налага да се цепи, че си е направо мазохизъм 😉 )
27.01.2012 at 14:55
Принципа за избор на дървесина важи и за лъковете – Ако дървото расте на по-високо място, зимата има по-малко сокове.
27.01.2012 at 18:57
Бадема също гори дълго. Много твърда дървесина.
28.01.2012 at 4:04
не съм саглсен че върбата е лошо гориво.даже напротив върбата е отлично гориво
28.01.2012 at 11:28
Абе тя че гори – гори …като е добре изсъхнала. Ама в сравнение с другите… 🙂
28.01.2012 at 8:42
Portokal е прав! Върбата е отлично гориво, когато няма нищо друго, иначе… 😉
28.01.2012 at 23:04
За да не сме празнословни ето научното доказателство коя дървесина колко енергия отделя при горенето. http://www.stihl.bg/isapi/default.asp?contenturl=/knowhow/brennholz/holzarten/default.htm
29.01.2012 at 8:05
Изтървали са габъра и салкъма.
01.02.2012 at 4:07
върбата гори отлично дори и пресна директно отсечена,проверено изпитано и доказано !
01.02.2012 at 8:29
До Троян има едно село – Калейца. Старите троянци имат един лаф – кажи ми върбата дърво ли е,качамакът хляб ли е, да ти кажа калейчанинът чиляк ли е… 😉
02.02.2012 at 10:55
Ето и нещо по-различно но отново свързано с дървеният материал……. Ще се влюбите в тази къща http://www.insandals.net/2009/12/blog-post.html
Няма да е показвам на съпругата ми ,че до живот ще ми мрънка за такава… 😉
02.02.2012 at 15:15
Крушата и ябълката са едни от най-трудните дърва за цепене . Дрянът също поради възлестата си дървесина . Твърдите дървета се режат по лесно от меките като томола и върба примерно .
Тайната на поддържането на огън е съчетанието на дървата : твърди с меки или сурови със сухи . Това е !
02.02.2012 at 15:18
В Азия има една бреза на която и викат желязно дърво , а в Южна Америка май е съвсем друг вид . Както и да е , те и без това у нас не се срещат .
06.07.2012 at 15:43
Мисля, че списъка е доста непълен – поне като човек израстнал в планината бих добавил редица дървета като например: различнитв видове дъб, чам, слива, череша, бяла леска, елша, черника и т.н. Например за мен един от няй-трудните упоненти за цепене е била сухата слива – няма цепене дънера, то усукани жили … И крушата е тежка за цепене, но сливата е царя за мен. Дъба има навика да пука и хвърля искри, но пък прави една от най-добрите и трайни жарави. Върбата и Елшата са страхотни за горене, но само припламва като факел и докато осетиш трябва нова цепеница, особенно за върбата важи това. Степента на горене и издръжливост на жаравата са продиктувани от плътноста на дървото – колкото е по-плътно толкова по добре се държи в огъня когато е сухо, както и както беше отбелязано по горе на каква влажност е израстнало. Колко повече влага е приело дървото – толкова по крехко става.