Напоследък аз, а и много други хора, споменаваме думата Бушкрафт, когато искаме да определим насочеността на заниманията и интересите си. Какво точно обаче означава тази дума? Какво е точното значение на термина? Неговият произход? Кои са хората, които са го популяризирали? Какво включва като дейности? Каква роля има в днешният живот? Ето на тия въпроси ми се ще да дам отговори, пък макар и те да не са напълно изчерпателни. Събрах мнения и цитати от Интернет, и ги комбинирах с мои. Ето какво се получи…
Определение
Бушкрафт (Bushcraft) е термин, използван за да се опишат уменията, които ви позволяват да живеете комфортно и за неопределено дълго време в естествената природна среда, без никакви, или възможно най-малко промишлено произведени предмети, използвайки единствено природните ресурси, при това по отговорен и пестелив начин. Тези умения са били втора природа на нашите предци, но дори днес се практикуват от много самобитни племена и хора, скитащи се из горите. Понякога той се асоциира с Умения за Оцеляване, и в интерес на истината до известен степен двете неща се припокриват, но всъщност Бушкрафта е ориентиран повече към взаимодействието с природната среда, и придобиването на самостоятелност.
Корените на думата се крият в английските „bush“ – храсталак; шубрак; рядко населена земя; обширна област, обрасла с девствени гори; и „craft“ – занаят; професия; умение.
Бушкрафтът е най-старото занимание в света. Роден от необходимостта и желанието да се отговори на предизвикателствата на естествения свят, той определя нуждата от придобиване на умения и знания, необходими за живот и пътешествия сред Дивото. Бушкрафта илюстрира духът на пионерите, живеещи във, и пресичащи диви места. Със своят романтичен привкус и сурова действителност, той дава знания, и подготвя човека, тръгнал на експедиция или приключение, осигурявайки му по този начин силно чувство за идентичност и самостоятелност.
Уменията за живот сред Дивото са били развивани и подобрявани не само от коренните народи в отдалечените територии, но също и много по-близо до дома: от горските хора, ловците, траперите, природолюбителите, спасителните екипи, съвременните изследователи, и пионерите, които разкриха границите на Новия Свят. Това са уменията и знанията на тези, които са живели, работили и пътували през пустошта, за да предоставят ценна информация и по-цялостен поглед за днешните ентусиасти, природолюбители, туристи и приключенци.
Произход и история на термина
Думата „бушкрафт” е била използвана със сегашното си значение в Австралия най-малко от 1800-та година насам. Терминът е популяризиран от Лес Хидинс (Les Hiddins, „The Bush Tucker Man“) в Южното полукълбо, и от Морс Кочански (Mors Kochanski) в Северното. Голяма популярност в Англия и Европейските страни придобива покрай телевизионните сериали и книги на Рей Миърс (Ray Mears). Преди Миърс обаче, терминът Бушкрафт е бил използван също и от австралиеца с ирландски произход Ричард Грейвс.
Бушкрафт е популярен термин за Умения за живот в Дивото в Австралия, Нова Зеаландия и Южна Африка. В Южна Африка и Австралия се е използвал съпътстващият термин Бушмен (Bushman), с който се обозначавал всеки познавач на Бушкрафта. По-вероятно е обаче, за описание на някой, който се интересува от Бушкрафт, да чуете термина „бушкрафтър“ (bushcrafter).
Думата Бушрафт, и съпътстващите я термини, е използвана в следните книги (освен всички останали):
- „История на изследването на Австралия в периода 1788-1888„ от Ърнест Фавенк, публикувана през 1888 г. (The History of Australian Exploration from 1788 to 1888 by Ernest Favenc; published in 1888).
- „Моята брилянтна кариера“ от Майлс Франклин, публикувана през 1901 (My Brilliant Career by Miles Franklin; published in 1901.)
- „Военни снимки от Войната в Южна Африка (1899-1900)“ от А. Г. Хейлс, публикувана през 1901 г. (Campaign Pictures of the War in South Africa (1899-1900) by A. G. Hales; published in 1901).
- „Изследователите на Австралия, и техният живот“ от Ърнест Фавенк, публикувана през 1908 г. (The Explorers of Australia and their Life-work by Ernest Favenc; published in 1908).
- „Ние от Никога-Никога“ от Джени Гън, публикувана през 1908 г. (We of the Never-Never by Jeannie Gunn; published in 1908).
- „Животът на Капитан Матю Флиндърс“ от Ърнест Скот, публикувана през 1914 г. (The Life of Captain Matthew Flinders by Ernest Scott; published in 1914).
В Интернет терминът Бушкрафт е популяризиран от Андрю Прайс (Andrew Price) в популярната поредица „Бушкрафт от А до Я“ (A-Z of Bushcraft).
Какво включва Бушкрафта
Основните аспекти на Бушкрафта включват:
- Наблюдение и изучаване на естественият свят: различните модели на времето (метеорологичното); навигация; рационално и щадящо използване на природните ресурси; изучаване на животните, поведението им; следотърсачество; и др.
- Препитание: Основни риболовни техники; лов; разпознаване на растенията; изграждане на необходимите знания за оползотворяване на дивата храна; добиване на годна за пиене вода, пречистването й; готвене в полеви условия; и т.н.
- Умение за палене и поддържане на огън: знания за това, как да направите безопасен и ефективен огън, в различни природни условия; как да използвате огъня за топлина, готвене, стерилизиране и удобство. Изучаване на методите за палене на огън с подръчни материали (напр. огън чрез триене), което ви дава една по-голяма независимост.
- Убежище: Използване ма минимална екипировка и оборудване, и предимно на естествени материали, за да направите убежище, което да ви предпазва от стихиите.
- Използване на различни инструменти: правилно и безопасно боравене с нож, брадва, трион и т.н.
- Изготвяне на различни предмети от естествени материали: съдове; инструменти; обработка на кремък, кост и дърво; изготвяне на въжета;
- Бушкрафтът е също и отмора и възстановяване. Изработката на инструменти и други неща, като например въжета и съдове от естествени материали сам, или в група, е приятно, забавно и възнаграждава положените усилия.
Тъй като Бушкрафта включва толкова разнообразни дейности, то един живот не би ви стигнал, за да научите всичко, което трябва да знаете. Но точно това търсене и преследване на невъзможното, прави заниманията с Бушкрафт толкова завладяващи, и струващи си. Много хора избират да се специализират в специфично умение, като например Следотърсачество, Събиране на дива храна, Обработка на кремък, Изработка на лъкове и т.н. Други се опитват да научат поне основното от колкото се може повече области (като мен например). За прохождащия в тази област, първата стъпка към живота в Дивото може да изглежда като много обезсърчителна перспектива, просто защото се налага толкова много неща да научиш наведнъж. Но за тези, които упорстват, кривата на обучението може да бъде много стръмна, а усещането за удовлетворение – поразително.
Логичното заключение от всичко казано дотук е, че за да се занимаваш и обучаваш в Бушкрафт, както и да станеш добър бушкрафтър, не се изисква чак толкова много. Трябва ти желание, постоянство, и място, където природните условия да са най-близки до естествените. Място, където има всичко необходимо (условия, източници и материали), за да практикуваш изброените аспекти на Бушкрафта: различни растения и дървета, вода, животни, скали и минерали. Няколко хектара от спокойно диво местенце са напълно достатъчни.
Бушкрафтът днес
Днес, за жалост, да се върнем към примитивният начин на живот за дълъг период от време, не е по възможностите на повечето от нас. Ние имаме работа, кариера и други отговорности в живота си, които ни правят напълно затворници на Модерният свят. За нас Бушкрафта може да бъде нещо като почивка, откъсване от забързаният ни, зает модерен начин живот. Едно „измъкване“ навън, за да се учим да бъдем самостоятелни и независими в суровата природна среда, изучавайки умения, които са доказали себе си през хилядолетната история на човешкият род. Да използваме природните ресурси по пестелив начин, изготвяйки си сами това, което ни е нужно. Процесът на общуване с Природата, докато правим всичко това,има своя собствена вътрешна стойност. За много от нас, пътуването към пълното разбиране на Бушкрафта не е само от сантименталност – то по-скоро е мощен инструмент, позволяващ ни да се се свържем отново със корените си, и заобикалящият ни естествен свят.
Друг ценен плюс на изучаването на Природата чрез Бушкрафта е, че така се подобрява възможността на човек да преценява риска, и да се научи как да се справя с него ефективно. Съществува обществена нагласа, която ни убеждава да държим децата и младите хора далеч от потенциално опасни места и занимания, което в краткосрочен план изглежда изпълнено със доста смисъл. Същевременно обаче, пречейки на младите хора да придобиват опит от преживяванията си сред реалния свят, ние им отнемаме възможността да развият своя собствена възможност за оценка на опасностите, и да могат сами да взимат решения – нещо, което сме свикнали да приемаме като задължително и необходимо умение.
Много от проблемите и опасностите, с които в днешно време трябва да се справят младите хора, са предизвикани от тяхното обкръжение. Неща, като злоупотребата с наркотични вещества, престъпления и насилие, са чест модел на поведение, който им помага да оцеляват в урбанизирана среда. Ако младите хора трупат опита си основно върху преживяванията си в един синтетичен, циментов свят, то те трудно биха успели да избягат от обръча на тези модели на поведение. Преживяванията и натрупаният опит сред естествена среда често може да се окаже катализатора за промените в поведението. Може дори да вдъхнови много от нас да виждат света по по-позитивен начин. Ето защо Бушкрафта е особено препоръчителен за младите хора.
Една от причините Бушкрафта да стане толкова популярен в днешно време е, че той може да е съпътстващ за голямо разнообразие от други занимания на открито, и да предостави умения за измъкване невредими от ситуации, в които нещата излизат извън първоначалният план. Появиха се множество училища, клубове, организации, експерти и т.н., които предлагат различни курсове на обучение и занимания с Бушкрафт.
За жалост, в последните години точно тази прекалена популярност породи опасността той да се комерсиализира, и да се използва като платформа за маркетинг. Това противоречи на основният му дух на независимост, самостоятелност, нуждата само от основна, безотказна екипировка, и знания и умения, които се изграждат само с години практика. От вас зависи, доколко ще се подадете на тези провокации, и къде ще сложите границата между необходимото, и традиционното. Да не забравяме, че макар някои материи и инструменти да противоречат на духа на Бушкрафта, то те може да се окажат и необходимият минимум за осигуряването на основната ни безопасност сред Дивото! Поне докато не станем наистина опитни! 😉
[wp:svejo-net]
12.07.2010 at 11:35
За първи път правя нещо, което принципно избягвам – да редактирам сериозно публикация, която вече съм пуснал. Така като гледам обаче, имаше пасажи, които засегнаха много хора. Не беше това целта им, но щом така се получи, реших да ги премахна. Премахнах и коментарите дотук, защото всички бяха като реакция именно на тия пасажи. Надявам се така публикацията да ви харесва повече. Дали смятам, че премахнатото е грешно, или не – няма никакво значение. С времето (надявам се), всеки ще разбере сам истината.
12.07.2010 at 13:02
Не, не, не и пак НЕ! Такива неща не трябва да правиш. Да си приказва кой каквото ще. Това е ТВОЙ блог, ти си автора и ти решеваш кое как да бъде.
Който иска да чете, който не му харесва – негова си работа.
12.07.2010 at 13:10
Не Black Wolf, засегнах много от редовните си читатели, затова трябваше нещо да направя. Не го заслужават, па макар и да е било неволно. Все пак мисля, че публикацията е запазила основните неща, с които исках да запозная хората. Мисля, че след време ще се съгласят и с премахнатото. Просто изпреварих времето, предполагам.
12.07.2010 at 13:33
А също смятам , че това е грешка Стояне. Ти не може да угодиш на всички , а и не трябва. Блога си е твой и на когото не му харесва да не го чете . Сега ще се намерят други текстове , които да не се харесат от някои читатели . Освен това всеки един може да не хареса нещо от тази или онази статия , затова не трябва ти да се съобразяваш с всички (което е практически невъзможно) , а обратното. Българина угодия няма . Все пак ти си решаваш какво да правиш .
Лично на мен статията ми харесваше повече в първоначалният й вариант – по-пълна беше , макар някои неща да не ги приемам напълно . Точно в това е интересното – кой какво не харесва и защо.
12.07.2010 at 14:26
Позволи ми един съвет. Не променяй произведенията си под натиска на „общественото мнение“. Казвам ти го като човек, който има няколко публикувани неща. На публиката не може да се угоди, но редакциите на едно произведение трябва да са по вътрешно убеждание на автора, не за да се угоди на читателите. Това, че някои критикувахме статията е израз на различно мнение, не заяждане или обида. Ако някой се е обидил от статията, проблема си е негов, да не я чете. Всъщност ценнотов нея е че, публикацията ти предизвика дискусия.
12.07.2010 at 14:39
Късно е вече! А макар и мои убеждения, премахнатите пасажи не бяха чак толкова ключови, и сметнах, че мога да се откажа от тях в полза на общото благо. Жест на добра воля! Иначе смятам този компромис да е единственият, който ще съм направил в писанията си!
12.07.2010 at 20:36
Нали ти писах в предния коментар че ще затвориш устите на 10-20 и ще се отворят на други 20-30 човека та така че както каза Black Wolf блога си е твой! Предлагам да се съберем и да обсъдим как да се казва тази дума в Бг край огъня някъде на палатки.
12.07.2010 at 22:04
Нямаше нужда да променяш нищо.Блога си е твой и ще пишеш каквото си искаш.Мен друго ме притеснява обаче.От тук нататък,аз няма да смея да изразя личното си мнение по някой въпрос,за да не си навлека не твоя гняв Стояне,а на някой от твоите читатели.И от мен един съвет ако приемаш разбира се.Пази се от тия дето само те хвалят,а не от тия дето понякога те критикуват.Повтарям за някой твои читатели,критикуват,а не обиждат.
Миро,идеята за палатките ми допада,още снощи мислех да предложа.Мисля че Стоян трябва да организира нещо подобно.Ако не сега,то колкото се може по скоро. 🙂
13.07.2010 at 11:09
Бе и мен ми се ще сбор някъде, но за съжаление ми се струва, че това лято не мога да мърдам много надалеч 🙁 Виж, ако ми е някъде по-наблизо… платото примерно…
13.07.2010 at 13:48
Само го споменаваме това плато и нищо не правим, айде да се поразмърдаме малко.. 🙂 . И аз съм за 1 ни среща да е на платото.. от там тръгна всичко, пък и както казва Стоян , там му е най-близо 🙂
13.07.2010 at 14:08
Бе нека не съм аз причината. Като не мога – не мога… Аз ще се радвам да има сбирка където и да е, даже и без мен да е. Мисля, че групата, събрала се около моя блог и форум, има нужда от това!
21.07.2010 at 11:25
Здравейте!
Благодаря за приятното четиво!
Там където съм отраснал, а то е в Троянски балкан, на горските хора (не служителите на горското) им се казваше „Горяни“. Според мен това винаги е бил удачен начин да назовеш човек живеещ близо до природата, а и в дивото. По отношение на Шуменското плато изпитвам носталгични чувства. Малка част от живота ми премина в този край на България.
Поздрави на всички тук.
21.07.2010 at 13:49
Здравей Ivas! Радвам се, че ти е харесало! Надявам се и занапред да е така! 😉
Pingback: Кой е Морс Кочански? | xenos::life
07.08.2010 at 0:46
Ха, това за „горяни“ -те съм го чувал от бащата.И той е родом от троян. Аз на хора от балкана казвам планинци-пак горяни…
08.08.2010 at 22:04
Малко off-topic но съм съм от Варна (тоест Шумен ми е близо) и ще се радвам да се съберем няколко човека на нещо като bushcraft workshop 😉
07.02.2011 at 23:02
http://www.youtube.com/user/YionTihi#p/a/u/0/f-PsHI6kRxw
Минутка от моя бушкрафт 🙂
Pingback: Бушкрафт или живот сред природата | Обратно към природата
17.09.2013 at 20:52
За прохождащия в тази област, първата стъпка към живота в Дивото може да изглежда като много обезсърчителна перспектива, просто защото се налага толкова много неща да научиш наведнъж. Но за тези, които упорстват, кривата на обучението може да бъде много стръмна, а усещането за удовлетворение – поразително.
доста насърчително
31.10.2015 at 18:43
Казвам се Коста и също ходя по гората от малък. Момчетата са прави. Угода няма. Така си искал така си го написал. Може ли да угодиш на всички?
19.01.2016 at 2:47
Привет, има ли възможност да прочета оригинала?
20.01.2016 at 9:59
За съжаление – не!