xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

24 часа на Шуменското плато

Един 24 часов поход из Шуменското плато. 30 километров преход и една нощувка. 01.08.2008. Разказът можете да прочетете тук.

Виж в слайдшоу

Краят на вилната зона над Дивдядово. Нагоре към Платото.

8 часа сутринта е. Пътеката се оглася от силните песни на гигантски скакалци.

Вече съм на билото. Сядам за малка почивка. По храстите пред мен са се покатерили гущери, които се топлят на първите слънчеви лъчи.

Някой доста си е поиграл да нареди това огнище. Жалко, че не му е останал ентусиазъм и да го разпръсне и прикрие след това. Колкото по-малко човешки следи сред природата - толкова по-добре.

8:00 часа. Време за малка закуска. Сникърс и енергиийна напитка. Междувременно избирам и маршрута.

Мъглата в полетата още не се е вдигнала.

Вече влизам в гората. Тук е по-хладничко.

Борова горичка.

Полетата в ниското са все още обвити в сиво-синя мъгла.

Кръстопътят западно от Ченгелтабия. Някога тия полянки бяха по-широки и чисти.

Поляните отсреща също доста са се залесили. Преди 15-тина години бяха чисти като ниви.

След завоя ме очаква изненада. Едър див заек стои на сянка до един храст. Стигнах на около 20 метра от него преди да побегне.

Поглеждам назад към Ченгелтабия. Втората по височина точка на Шуменското плато - 482.6 м.н.в.

Вървя към Гарванлъка.

Светла букова гора около заслон Строител.

Борова горичка близо до Търновтабия.

Поляните до Ортабурун. Едни от най-хубавите, които съм виждал по платото.

Отново добре организирано място за почивка и банкет. И отново изоставено и неприкрито.

Пътеката към хижа "Букаците". Точно в моята посока.

Малка Халваджийска чешма. Надеждите ми за попълване на водните ми запаси с чиста и студена горска вода са попарени. Както изглежда чешмата е отдавна пресъхнала и вероятно разбита от иманяри.

Горната част на Троишкия боаз. Смятам да тръгна нагоре по него, към Търновтабия.

Някъде около Търновтабия.

Вече е доста тъмно.

Сенчестото и усойно място дава възможност на паяците да изплетат огромни и красиви мрежи.

В една падинка попадам на малко изворче. Вероятно е едно от тези, които са захранвали чешмата по-долу. За това подсказват стари глинени тръби, които се подават от пръстта наоколо.

С малко клечки, камъни и кал успявам да направя басейнче, в което да се събира изворната вода, за да е по-лесно да се напие човек или да напълни бутилката си.

Бутилка чиста и студена горска изворна вода. Водата не е мътна, просто бутилката се изпоти. Допълвам запасите си и продължавам нагоре.

В скалите на отсрещната страна се забелязва влажно петно, обрасло с мъх. Там изглежда също има вода.

Стигам до Голяма Халваджийска чешма. На пръв поглед и тя е пресъхнала.

Коментарът ви е добре дошъл!Cancel reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.