Как да си направим сами ефектна кания от естествена кожа за любимият си нож – ще ни покаже Петър Драгоев!

Аз в никакъв случай не съм експерт в работата с кожа… но се уча 😉 ! Така че това няма да е перфектно описание на процеса на изработка на кания, но ще ви даде идея за това как се прави, какви инструменти се използват и т.н.

Канията, която ще правим, е така наречената „мокро оформена” (wet formed). Това значи, че кожата ще бъде оформена по такъв начин, че да пасва точно около дръжката на съответния нож и няма да позволява той да изпадне.

Нека да започваме!

 Инструменти

Можете да се справите съвсем задоволително и без да използвате никакви инструменти, но с тях изделието ви ще изглежда доста по–добре.

Ето основните инструменти, които се използват в кожарството.

Моят набор от инструменти е същият, с тази разлика, че почти всичките съм си ги направил аз. Нека обаче разясним кой инструмент за какво се ползва.

1. хубав макетен нож
2. шило
3. инструмент, който прави каналче в кожата, където влиза шевът
4. инструмент, който заобля ръбовете
5. колело, маркиращо шева

А шестият инструмент е този отляво — загладено (на практика полирано) парче дърво с един по–тънък и един по–дебел край, което се използва за оформяне на кожата. Може да забележите също така, че както дървеният инструмент, така и инструментът за правене на каналчета имат изпилено по едно улейче — то служи за заглаждане на ръбовете на кожата, както ще покажа по–късно.

 Кожата

Кожата, която се ползва за такъв тип кании, се нарича „растително дъбена”. Това значи, че, намокрена, тя може да бъде огъвана, оформяна и т.н. и после ще запази формата си. В случая аз използвам 3мм дебела кожа (по–светлата на снимката), като може да се ползва и малко по–дебела (3,5- 4мм).

 Изработката

Първата стъпка в изработката на кания е да се направи хартиен шаблон. Започва се по следния начин:

По дължината на лист хартия се чертае права линия, до която се слага гърбът на ножа.

След това се рисува линия, която следва извивката на острието, но при дръжката се прави по–широка. Там кожата ще трябва да се оформи около дръжката и затова трябва да се остави повече място.

Накрая се чертае една външна линия — това фактически е формата на канията — тя не е задължително да следва формата на ножа.

Когато кожата се сгъне, за да се образува канията, на защрихованото място се поставя парче кожа, което ще предпазва шева.

След като всичко това е готово, шаблонът се прегъва по централната линия и можем да го изрежем. После остава да определим колко дълбока ще бъде канията (колко навътре ще влиза ножът в нея) и да изрежем окончателната форма, заедно с ухото на колан, чиято дължина трябва да бъде съобразена така, че да пасва на ширината на колана ви.

След като шаблонът е изрязан, можете да проверите повторно дали пасва на ножа.

Забележка: По–късно видях, че съм направил разширението за дръжката на ножа да започва прекалено високо (вижда се на снимката) и коригирах това при изрязването на кожата, както ще се види после. Също така промених и формата на канията малко, което също може да бъде забелязано на следващи снимки. Затова не се чудете на несъответствието между шаблона на сегашните снимки и канията после.

След като шаблонът е готов, можете да го начертаете върху кожата и да го изрежете. Преди да го изрежете, проверете отново дали не сте го начертали върху кожата на обратно (случвало ми се е…). Чертаейки върху гърба на кожата, ухото за колан трябва да е от лявата страна.

За изрязването е необходимо да споменем следното:

Първо, както писах за инструментите — добре е ножът, който ползвате, да е хубав. Второ — аз лично, преди да започна с рязането, използвам доста фин точилен камък, за да приточа съвсем мъничко острието на ножа. По този начин съм сигурен, че той винаги ще е максимално остър, което от своя стана осигурява по–лесно рязане и по–гладък ръб.

След като сме изрязали кожата, трябва да заоблим и загладим ръбовете — засега само тези на ухото за колан и горния ръб на канията. За тази цел, както вече казахме, се използва четвъртият инструмент, който е направен така, че да изрязва само ръбчето на кожата.

След като ръбовете са заоблени (заоблянето се прави както от лицевата, така и от долната страна на кожата), трябва да ги загладим. За тази цел с влажна гъба съвсем леко намокряме кожата. После използваме онова каналче, изпилено в дървения инструмент, и с него търкаме ръба, докато се „полира” — това въобще не отнема много време.

Ето как изглежда ръбът преди заобляне и „полиране”…

… и след това.

Сега стигаме до най–сложната част от работата: оформянето на кожата.

Както вече казахме, този вид кожа се оформя мокра, затова първото нещо, което трябва да направим, е да сипем в една купа топла вода и да потопим кожата вътре два–три пъти, няма нужда да я оставяме да се „кисне” във водата, само я потапяме. Другото нещо — увийте целия нож в прозрачно фолио. Това ще предпази острието (а и дръжката, ако е дървена) от влагата, докато оформяте канията по ножа.

Като начало сгъваме кожата по средата и поставяме ножа вътре, като острието трябва да сочи навън.

След това затваряме кожата до край и я притискаме около дръжката на ножа.

С дървения инструмент започваме да оформяме кожата около дръжката. Това правим с умерен натиск, като първо използваме по–тънкия край на инструмента, а после минаваме пак по същите линии с по–дебелия край. Така местата, на които натискаме, няма да се отбележат върху кожата (което би си проличало по–късно).

Оформяне е готово след като се уверим, че канията се затваря напълно, а около дръжката кожата сякаш се е издула и така се оформя достатъчно място за самата дръжка.

На този етап, докато кожата още е влажна, можем да добавим някакви декорации. Ако искаме да „нарисуваме” нещо върху канията — можем или да си го измислим на момента, или да използваме шаблон. Аз в случая съм си харесал две картинки на дъбови листа. Прехвърлянето на картинката върху кожата не е трудно.

Поставяме шаблона там, където искаме да се отбележи на канията, държим го здраво на място и с молив (не много остър!) минаваме върху всички линии, докато повторим цялата картинка. Причината за използването на молив е тази, че ако картинката е сравнително сложна — моливът оцветява всички линии, по които сме минали, и така няма начин да се объркаме и да пропуснем някой детайл.

Картинката се отпечатва върху кожата заради натиска (всъщност няма нужда да натискате повече, отколкото ако просто пишете). След като нарисуваме това, което сме искали, можем да махнем шаблона и да повторим линиите, този път върху самата кожа, с метален писец с объл връх (този път използвайки лек натиск). За целта съвсем добра работа ще свърши желязна пръчица или дебела тел със заострен (но объл!) връх.

След като сме приключили цялото оформяне и украсяване на канията, можем да я оставим да изсъхне. Пълното изсъхване ще отнеме около два дена…

Ако ще боядисваме канията, това се прави на този етап. Специалните бои за кожа трудно се намират и трябва да се поръчват от разни сайтове и т.н., но байцовете за дърво (както на водна, така и на спиртна основа) работят съвсем добре за целта. В зависимост от това какъв цвят сте избрали, може да трябва неколкократно нанасяне на байца.

В случая аз използвам воден байц с цвят „орех”. Нанася се лесно с памучно тампонче.

Хубаво е да се боядиса и вътрешността на канията или поне горната ѝ половина.

Вече можем да пристъпим към „сглобяването” на канията. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се залепи и зашие ухото за колан. За самия процес на шиене и всичко свързано с него ще пиша по–подробно като стигнем до главния шев на канията, затова тук ще бъда по–кратък.

Първо се прави каналчето за шева, след което в него се отбелязва бодът с маркиращото колело.

След като залепим ухото се пробиват дупките и после остава само зашиването.

Сега вече можем да „затворим ” канията. Както казахме и по–рано, когато правим това, по средата се слага трето парче кожа, в него ще влезе шевът и това ще го предпазва от срязване. За да получа формата на това парче кожа, постъпвам по следния начин:

Слагам в канията един лист хартия и после пъхам ножа вътре. След това очертавам отвътре формата на ножа.

Накрая затварям канията и чертая, следвайки външния ръб.

След което получавам точната форма на парчето кожа. Изрязвам хартията за шаблон и после изрязвам и съответно кожата.

Шиене

Готови сме да започнем целия процес по зашиване на канията, който отнема време и търпение, но си заслужава да го направим както трябва.

Преди да се шие каквото и да било, съответните части трябва да се залепят. За целта използвам универсалното лепило на “Moment”,за което съм се уверил, че работи много добре за целта.

Такъв тип лепила се използват на следния принцип: нанася се лепило и на двете повърхности, след което се изчаква да изсъхне; щом лепилото е сухо на допир, двете части се залепят и се прилага колкото се може по–голям натиск, няма нужда да е продължително.

Пропуснах да спомена, че за да е успешно залепянето, и двете повърхности трябва да са грапави. От вътрешната страна на кожата няма проблем, но лицевата страна трябва да бъде потъркана с шкурка. Така първо лепим средното парче кожа за едната страна на канията. А след като се уверим, че всичко е както трябва — мажем с лепило и от другата страна и внимателно залепяме, защото този път вече затваряме канията и не искаме да се получи накриво…

 

Сега канията вече изглежда като такава и е напълно функционална, но, разбира се, трябва да я зашием. Ако средното парче кожа стърчи малко, можете да изрежете излишъка, след което ръбът на канията трябва да бъде изтъркан с груба шкурка, докато стане равен.

След това се прави каналчето за шева. Този инструмент работи така, че се води по ръба на кожата и затова е важно той да е заравнен. След като сме направили каналчето, намокряме го с вода, използвайки малка четчица. Така маркиращото колело по–добре ще отбележи дупките за шева. А след като отбележим дупките е хубаво ги боднем съвсем леко с върха на шилото, за да се виждат по–ясно.

Дупките се пробиват с бормашина или дремел, с каквото разполагате. Много помага, ако имате стойка за бормашина — така ще можете да направите дупките много точно и няма вероятност шевът да се изкриви от задната страна, което не е изключено, ако пробивате на ръка.

Аз самият нямам стойка и затова много внимателно и най–вече бавно пробивам дупките на ръка. Колко голяма бургия използвате зависи от дебелината на конеца, с който ще шиете. В случая аз използвам бургия 1.5мм.

Щом дупките са пробити, трябва да се направи каналчето и от задната част на канията. Понеже в моя случай тя не следва извивката на острието на ножа, има една част от шева, която инструментът на може да направи, тъй като, както казахме той се води по ръба. Затова използвам шаблон от парче кожа, за да върви по него инструмента.

Останаха само още няколко неща, преди да преминем към същинското шиене. Намокряме отново каналчето за шева с помощта на малка четчица и с маркиращото колело минаваме отново през дупките с известен натиск. Това ще направи дупките да изглеждат пo като шев и всъщност оформя „легло” за шева, в което конецът ще влезе по–късно. Последната работа е със същата тази четчица внимателно да боядисаме каналчето за шева, защото след като го издълбаем то ще е по–светло.

И ето че канията най–накрая може да бъде зашита. За целта е хубаво да имате още един инструмент или по–скоро приспособление, което за щастие лесно може да се направи. Става дума за така нареченото „пони за шиене” (stitch pony). В най–общия случай понито представлява просто две вертикални летвички, монтирани върху основа, между които се захваща коженото изделие. По този начин и двете ръце са свободни, което е важно за шиенето. Понито се слага на стол между краката ви и така всичко седи стабилно.

Моето пони не е нищо повече от една по- широка летвичка за основа, към която прикрепих две вертикални, оставяйки малко разстояние между тях. Така слагам работното парче между тях и използвам една голяма стяга, за да го защипя на място. Може да се направи и доста по–стабилно и по–добре изглеждащо, но и това върши чудесна работа, което в крайна сметка е от значение. Както се вижда, в горния си край „ръцете” на понито имат залепена кожа, което предпазва съответното кожено изделие, но аз слагам и още две парчета мека кожа, когато защипвам нещо в него.

Относно конеца, ползвам така наречения „восъчен конец” — здрав синтетичен конец, промазан с восък, идеален за кожени изделия. Може да се намери в повечето кинкалерии.

Дължината на конеца, която ще отмерите, зависи от дебелината на това, което ще се шие. В случая имаме три парчета кожа, дебела 3,5мм, това прави общо около 10мм. Като цяло за по–дебели неща аз отмервам конец около 5 пъти дължината на самия шев. За по–тънки изделия до три пъти по–дълъг конец ще свърши работа.

С макетното ножче краищата на конеца се отрязват леко под ъгъл, така по- лесно могат да бъдат вдянати в иглата. Самите игли няма нужда да са специални — просто трябва да имат достатъчно голямо ухо, за да се вдене съответният конец. По–специален обаче е начинът, по който конецът се „заключва”, след като бъде вдянат в иглата.

След като конецът се вдене в иглата от другата страна се издърпват около 5-6 см. След това с иглата пробождате конеца на около 3см от края му. После издърпвате края на конеца право нагоре, докато не премине през иглата.

Стягате получилия се възел и готово! По този начин се слагат две игли в двата края на конеца.

Вече може да започнем зашиването на канията. За целта избирате в кой край на шева ще започнете (аз обикновено започвам в долния край на канията) и прекарвате конеца до средата му, така че от двете страни да имате равни дължини. След това минавате с едната игла през следващата дупка, а после и с другата, като накрая дърпате силно конеца от двете страни, за да се получи хубав и стегнат шев.

Има различни техники на шиене, но няма да се спирам на тях, понеже самият аз не съм експерт. Само ще кажа, че е важно на всяка нова дупка да започвате с иглата винаги от една и съща страна (обикновено винаги се започва първо с иглата откъм лицевата страна на изделието) и да внимавате при влизането с втората игла да не продупчите конеца, който вече е в дупката. И така, докато стигнете до края…

Когато завършите, в горния край на канията двата конеца ще излизат от двете страни през последната дупка. Промушете единия конец още веднъж една дупка назад, така че и двата да излизат в задния край на канията.

След като още веднъж издърпате хубаво конеца, за да се уверите, че е стегнат, можете да го отрежете — оставете да стърчи не повече от милиметър, тоест отрежете го много близко до повърхността на кожата. След това със запалка или клечка кибрит за секунда стопете краищата на конеца и ги натиснете, за да влязат в каналчето на шева.

Остава само едно нещо! Да се заобли и заглади ръбът на канията. Това става по вече посочения по–рано начин, само че преди да използваме инструмента за заобляне е хубаво да загладим ръба с фина шкурка, за да се уверим, че е напълно равен. След това заобляме ръбовете, навлажняваме кожата и с парче полиран рог или дървения инструмент търкаме ръба, докато самият той се полира.

И ето че канията е готова! Само трябва да я импрегнираме, за да я предпазим от влагата (което е още по- важно, ако ползваме байц на водна основа). За целта аз използвам паста от ленено масло и пчелен восък, съотношението на които е около 50:50. Хубаво намажете външната част на канията (може и повторно), както и вътрешността, докъдето можете да достигнете.

Това е всичко! Сега вече имате една здрава, функционална и добре изглеждаща кания 😉 !

Надявам се, че съм бил полезен!