xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полезни растения – Част Втора

| коментара 10

Див лук

Продължаваме със следващата част на поредицата „Полезни растения“

Горска пищялка (Angelica silvestris)

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо месесто коренище. Стъблото е до 1,5 м високо, право, цилиндрично, кухо, в горната част разклонено. Листата са двойно или тройно пересто разделени, с големи, силно издути влагалища.  Съцветието е сложен сенник с 20—40 главни лъча. Цветовете са жълтозеленикави. Цьфти юли—август.

Горска пищялка (Angelica silvestris) - Отличителни белезиГорска пищялка (Angelica silvestris) - Външен видГорска пищялка (Angelica silvestris) - Семена

Разпространение: Расте по влажни и сенчести места.

Ядливи и полезни части: В това семейство влизат и много силно токсични растения. Трябва много да се внимава при  идентификацията му! Основната му отличителна черта са дебелите или раздути основи на листните дръжки. Сгответе обелените стъбла, като сменяте няколко пъти водата, или сварете младите корени. Това е добра добавка в последната минута към различни яхнии, приготвени в полеви условия.

Градско омайниче (Geum urbanum)

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото е 30—70 см високо, леко влакнесто. Приосновните листа са прекъснато пересто лировидни, сближени в розетка. Стъбловите листа са тройни, с къси дръжки или най-горните са триделни. Цветовете са светложълти, 10—15 мм в диаметър. Плодниците са многобройни и при узряване образуват сферична главичка. Плодчетата са 3—6 мм дълги, влакнести, с дълго членесто стълбче. Цъфти от май до август.

Градско омайниче (Geum urbanum) - Отличителни белезиГрадско омайниче (Geum urbanum) - Външен видГрадско омайниче (Geum urbanum) - Плод

Разпространение: Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горски поляни, край горски пътеки, из селищата край огради, по дворове и пустеещи места от низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Свежото, цъфтящо растение или изсушеният и стрит корен може да бъде използван под формата на запарка за третиране на порязвания, рани и ожулвания. Слабата настойка (една ч. лъжица на една ч. чаша) може да се използва против стомашни разстройства и диария, въпреки че не е препоръчително да се самолекувате без мнението на специалист. Корените на градското омайниче имат мирис, подобен на карамфила, и стрити или счукани могат да бъдат използвани като заместител на този тип подправка. Понякога се използва като алтернатива на хинина.

Като билка

Действие. Препоръчва се от народната медицина като противо-възпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство.

Приложение. Използуват се при кървящи венци, хемороиди и др. Намират приложение и при други храносмилателни заболявания— колики, метеоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, червата, черния дроб. Използуват се за ускоряване заздравяването на рани. Препоръчват се като нервнотонизиращо средство.

Начин на употреба. Корените с коренището се прилагат в отвара — 2 чаени лъжички на 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Глог (Crataegus laevigata)

Описание: Разклонено дърво или храст (прил. 72), висок до 5 м, с после-дователни, най-често разсечени на 3—5 дяла листа; дяловете са неравномерно назъбени, в повечето случаи заоблени. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен, с 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Тичинките са много. Плодът е червен, топчест, месест, с една костилка. Цъфти през пролетта.
Глог (Crataegus laevigata) - Отличителни белезиГлог (Crataegus laevigata) - Външен видГлог (Crataegus laevigata) - Плод

Разпространение: Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Глогът е много полезно дърво. Дървесината му е плътна и твърда, но не е устойчива на огъване и удари и е склонна към напукване. Подходяща е за дърворезба и изработката на инструменти (където здравината на ясена не е необходима), и има атрактивен тъмно жълт цвят, който след изсушаване става оранжев. Образува много тръни и е идеален за направата на кукички за риба. Докато дървото расте, по-долните тръни умират и стават чупливи, което ги прави идеални фини разпалки за огън. Тези чупливи трънливи съчки са известни като „калайджийски пръчки“, защото калайджиите, циганите и другите номадски народи ги използват за своите огньове. Глогът е типично крайпътно дърво. „Калайджийските пръчки“ могат да се открият сухи под покривалото на по-свежите клонки дори след тежки порои.

Това здраво и жилаво дърво също предоставя и храна. Свежите млади пролетни листа могат да бъдат добавени към салати, а зрелите плодове могат да бъдат добавени към пемикана, след като им се премахнат семките. Глоговите храсталаци са идеално място за поставянето на капани. Много дребни бозайници изпозлват трънливото покритие за свой дом и защита.

Като билка

Действие. Глогът се ползува с голяма популярност в народната медицина за лечение на различни заболявания на сърдечносъдовата система. Той засилва енергията на сърдечните съкращения, а в същото време успокоява сърцето (намалява неговата възбуднмост, премахва неприятните усещания на „сърцебиене“). Върху кръвоносните съдове действува разширяващо, подобрява кръвоснабдяването па сърцето, на мозъка, умерено снижава повишеното артериално налягане. Благоприятно влияе при заболявания на сърдечно-съдовата система. Има и свойството да успокоява централната нервна система. Глогът понижава холестероловото съдържание в кръвта.

Приложение. Използува се за лечение на сърдечно-съдови заболявания — леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние и нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др. Начин на употреба. Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура (1:5), от която се взема по 20 капки 2—3 пъти дневно. У нас е създаден препарат от глог, наречен кратемон, който се прилага за лечение на коронарна болест.

Глухарче (Taraxacum officinale)

Описание: Многогодишно тревисто растение (фиг. 36), високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо събло, на върха на което се намира една цветна кошничка. Листат са с неправилно изрязана петура, с едри заострени дялове, насочени към дръжката. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове. Обвивката на кошничката е с три реда зелени листчета, като най-чъншните са извити надолу. При лошо време и нощем кошничките се затварят. Плодът е елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги бели власинки. Растението развива късо коренище, което преминава в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента.

Глухарче (Taraxacum officinale) - Отличителни белезиГлухарче (Taraxacum officinale) - Външен видГлухарче (Taraxacum officinale) - Хвърчилка

Разпространение: Разпространено е из цялата страна по песъчливите места, из ливадите и пасищата, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини.

Ядливи и полезни части: Всички части на растението са ядливи. Консумирайте листата сурови или сварени. Сварете корените като зеленчук. Изпечените и стрити корени са добър заместител на кафето. Глухарчето е много богато на витамин А и С, както и на калций. Има успокояващ ефект върху храносмилателната система. Като стимулатор на апетита, то може да се използва като ценна и хранителна добавка към всяка салата. Белият сок (мляко) от цветните стъбла на глухарчето може да се използва като лепило.

Като билка

Действие. Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.

Приложение. В ранна пролет пресните листа на растението се използуват заприготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използуват и при приготвяне на лекарствени форми. Всичко това показва, че растението нe съдържа силно действуващи отровни вещества и може да бъде използувано в умерени дози за непродължително време без опасност от отравяне. Прилагат се предимно корените на растението. Съдържащите се в тях горчиви вещества, органични киселини, гликозиди и др. обуславят благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни заболявания. Използуват се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Прилагат се за засилване на апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства. Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет н някои кожни болести.

Начин на употреба. Използува се извлек, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

Горва ливадна (Cardamine pratensis)

Описание: Многогодишно тревисто растение с изправено голо стъбло, високо 20–50 см, обикновено неразклонено, в основата си с розетка от листа. Листата нечифтоперести, приосновните с дълга дръжка, с 1–7 двойки овални до бъбрековидни голи листчета, целокрайни или с малки зъбци, с къса дръжчица; връхното листче по-голямо, стъблените листа приседнали или с къса дръжка, с 2–5 двойки продълговати или линейни, целокрайни приседнали листчета. Съцветието отначало щитовидно, по-късно гроздовидно удължено, с 8–20 цвята, с къса дръжчица, дълга 1 –2 см. Чашелистчетата 4, овални, дълги около 3 мм. Венчелистчетата 4, дълги до 15 мм, бели или бледорозови. Тичинките 6. Плодът права шушулка, дълга 2–4 см, сплескана и при разпукването й капачетата й се извиват назад. Цъфти юни — август.

Горва ливадна (Cardamine pratensis) - Отличителни белезиГорва ливадна (Cardamine pratensis) - ЦвятГорва ливадна (Cardamine pratensis) - Лист

Местообитание: По влажни места в низините.

Ядливи и полезни части: Горвата е сигурен предвестник на пролетта. Тя е и полезно хранително растение, богато на витамин С. Това го прави ценна добавка към полеви салати, придаваща им деликатен пиперлив вкус.

Гарванов лук, Витлеемска звезда (Ornithogalum umbellatum)

Описание: Това растение принадлежи към семейството на лука и чесъна, стига височина до 30 см и има дълги листа с бяла линия по средата. Цъфти от април до юни с множество малки бели цветове със зелени черти. Те се отварят само в слънчеви дни.

Гарванов лук, Витлеемска звезда (Ornithogalum umbellatum) - Отличителни белезиГарванов лук, Витлеемска звезда (Ornithogalum umbellatum) - ЦвятГарванов лук, Витлеемска звезда (Ornithogalum umbellatum) - Луковица
Метообитание: Растението обича отворените пространства и сухата почва.

Ядливи и полезни части: В суров вид растението е токсично, поради съдържанието на два сърдечно действащи гликозида, подобни на дигиталиса, съдържащи се във всички растителни части, но особено в луковиците (повече информация тук). Листата и луковиците на растението обаче могат да станат ядливи след подходящата термична обработка (най-често варене). Цветовете могат да бъдат добавени към печен хляб или сладкиши. Все пак към консумирането на големи количества от това растение трябва да се подхожда с предпазливост!

Дъб (Quercus spp)

Описание: Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта. Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодниковите са единични или групирани но няколко в съцветие. Растенията са еднодомни Жълъдите в основата си са обвити с чашка-паннчка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.

Дъб (Quercus spp) - Отличителни белезиДъб (Quercus spp) - Плод (жълъди)Дъб (Quercus spp) - Кора

Разпространение: Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб който пък е широко разпространен в предпланинския и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Като изключим легендарната здравина на дъбовата дървесина, това дърво предлага едни от най-важните диви плодове – жълъдите. Единственият проблем е, че високата концентрация на танин в тях ги прави доста горчиви. Има няколко начина да се премахне този вкус: например жълъдите може да се заровят за през зимата, докато горчивината им намалее, или да бъдат поставени в кош, който да се потопи в течаща вода за няколко дни. Друг лесен начин е да извадите ядките от обвивката, да ги натрошите леко, за да получите едрозърнеста маса. След това ги поставете в торба от рехав плат и ги затиснете в дълбок съд със вода. Варете ги и сменяйте водата, докато тя престане да се оцветява в кафяво от танина. След като направите всичко това, готовите жълъди можете веднага да приготвите подобно на овесена каша, или да ги изсушите и стриете, за да получите висококачествено брашно. Жълъдите също така може да бъдат изпечени и използвани като заместител на кафето.

Като билка

Действие. Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.

Приложение. Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използуват предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората ка дъба се използуват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.

Начин на употреба. За външно приложение се приготвя отвара от 500 г счукана кора с 3—4 л вода, която се вари 30 мин. Отварата се прибавя към водата за баня. С нея (в по-малки количества) се правят укрепващи бани и на малки деца против рахит. Използува се и за промивки и компреси, разредена наполовина с вода. За вътрешна употреба се прави студен извлек от 1 чаена лъжичка кора с 1/2 л вода, която кисне 8 часа. Не трябва да се дава на деца. Българската народна медицина препоръчва отвара с червено вино, която се използува вътрешно и външно при горепосочените заболявания.

Джулюн, Воден орех (Trapa natans)

Видът е ЗАЩИТЕН от закона за биологичното разнообразие.

Описание: Едногодишно (според някои източници многогодишно) тревисто водно растение. Стъблото достига 2 и повече метра дължина. Листата са два вида: подводни – наделени на нишковидни дялове и надводни – с мехуресто подути дръжки изпълнени с въздухоносна тъкан и с листна петура с ромбична форма с назъбен външен ръб. Надводните листа образуват плаваща на повърхността розетка. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е орех с дебела, черна, твърда обвивка и с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Цъфти юни-юли.

Джулюн, Воден орех (Trapa natans) - Отличителни белезиДжулюн, Воден орех (Trapa natans) - Външен видДжулюн, Воден орех (Trapa natans) - Плод

Местообитание: Блата и бавно течащи води. Установен е в следните фитогеографски райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара Планина (източна), Родопи (източни) и Тракийска низина. От 0 до 500 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Плодовете на джулюна са богати на скорбяла и имат приятен вкус (наподобяват на варен картоф или кестен, но по сладки), поради което се използват за храна от човека от дълбока древност, включително и в България. Консумират се сурови или след сваряване и обелване на твърдата обвивка.

Кисел трън (Berberis vulgaris)

Описание: Листопаден бодлив храст. Достига височина 1,5 (3) метра. Бодлите тройноразделени до 2 cm дълги. Листата са прости, овални или широко елиптични до обратно яйцевидни, с мрежесто жилкуване, бодливо назъбени по ръба, дълги 2,5-5,5 cm, стеснени в къса дръжка, събрани в снопчета по 2-12. Цветовете жълти, ароматни, събрани по 15-30 в увиснали, дълги 3-6 cm гроздовидни съцветия. Тичинките са 6 с широки тичинкови дръжки. Плодът сочна, цилиндрична кисела червена ягода, дълга до 1 cm, широка до 0,5 cm, с по 2-3 семена. Цъфти април-юни.

Кисел трън (Berberis vulgaris) - Отличителни белезиКисел трън (Berberis vulgaris) - ПлодКисел трън (Berberis vulgaris) - Цвят

Местообитание: В храсталаци и сухи, каменисти и песъкливи места. Видът е установен в цяла България докъм 1000 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Яркочервените му, много кисели плодове са богати на витамин С.

Като билка

Действие. Жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично.

Приложение. Плодчетата могат да се консумират като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се използуват като тонизиращо и кръво-спиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др. Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.

Начин на употреба. От корите на корените се прави отвара, като 1 супена лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ядене. От алкалоида берберин е получен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство.

Диво грозде (Vitis vinifera)

Описание: Дивото грозде се изкачва по заобикалящите го растения и предмети с помощта на ластари. Повечето видове диво грозде имат дълбоко нарязани листни петури, подобни на тези на култивираното грозде. Плодовете са под формата на пирамидални висящи гроздове и са с черно-син, кехлибарен или бял цвят, когато узреят.

Диво грозде (Vitis vinifera) - Отличителни белезиДиво грозде (Vitis vinifera) - Външен видДиво грозде (Vitis vinifera) - Плод

Местообитание: Разпространение са по цялото земно кълбо. Повечето са катерещи се видове. Най-добрите места, където да търсите, са покрайнините на гористите места.

Ядливи и полезни части: Зрялото диво грозде е чудесна храна. Плодовете са богати на естествени захари и по тази причина са много ценни като източник на енергия за бедстващия. Няма отровни видове.

Див лук (Allium cernuum)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Той е един от многото видове диви лукове и чесън, които се разпознават лесно по своята специфична миризма. Стъблото високо 20-60 cm. Тичинките 1,5-2 пъти по-дълги от околоцветника. Околоцветникът на цветовете розово-виолетов. Съцветието без луковички. Цъфти юли – август.

Див лук (Allium cernuum) - Външен видДив лук (Allium cernuum) - ЦвятДив лук (Allium cernuum) - Луковица

Местообитание: Скали и скалисти места. Установен е в следните флористични райони: Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Западни гранични планини, Знеполски район, Средна гора, Беласица, Софийски район, Витошки район, Родопи, Странджа и Рила; между 1000 и 2000 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Луковиците и младите листа са годни за консумация сурови или сготвени. Използвайте ги за супи или за овкусяване на месо.

Жълт енчец, Златна пръчица (Solidago virgaurea)

Описание: Многогодишно тревисто растение с 20—60 см високо стъбло, раз-клонено само в горната част. Листата са последователни, приосновните са с дълги дръжки, елипсовидни, назъбени, а горните — ланцетни, с къси дръжки или приседнали. Цветните кошнички са групирани на върха на стъблото в сложно метличесто съцветие. Цветовете са жълти, перифериите са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са с хвърчилка от много реснички. Цъфти юли—септември.

Жълт енчец, Златна пръчица (Solidago virgaurea) - Отличителни белезиЖълт енчец, Златна пръчица (Solidago virgaurea) - Външен видЖълт енчец, Златна пръчица (Solidago virgaurea) - Цвят

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори, по тревисти и скалисти места в равнините и планините из цялата страна до 2200 м надморска височина.

Полезни и ядливи части: Изсушените листа на това растение могат да бъдат сварени за да се получи чай, подобен на ликьор. Цветовете могат да бъдат използвани с успех под формата на запарка при третирането както на порязвания и ожулвания, така и при изгаряния.

Като билка

Действие и приложение. Надземната част от растението се използува при заболявания на отделителната система — възпаления, пясък и камъни в бъбреците и мехура с албумин в урината. Прилага се и при отоци от различен произход, подагра, ревматизъм, ентероколити и др. Разчита се на болкоуспокояващото, противовъзпалителното и пикочогонното действие на билката. Растението намира приложение и външно при гнойни рани, циреи и други кожни възпаления.

Начин на употреба. Прилага се извлек от надземната част, който се приготвя от 6 чаени лъжички билка, извлечена на студено с 1/2 л вода за 8 часа. Извлекът се изпива на глътки за 1 ден. Външно се прилага под формата на лапи от стрити пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.

Живовляк широколистен (Plantago major)

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 10), високо 12—30 см, с приосновна розетка от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни до яйцевидни, целокрайни, съc силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, cветлокафяви, ципести, събрани в съцветие цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4—10 семена. Цъфти през цялото лято.

Живовляк широколистен (Plantago major) - Отличителни белезиЖивовляк широколистен (Plantago major) - Външен видЖивовляк широколистен (Plantago major) - Лист

Разпространение. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна.

Ядливи и полезни части: Това често срещано порай пътеките растение е полезен източник на храна поради своето широко разпространение. Добре измитите свежи млади листа могат да бъдат консумирани сурови като салата, или сварени като зеленчуци, но при повечето случаи те остават малко по-горчиви, отколкото би ви харесало. Семената от „опашката на плъха“ могат да бъдат събирани за добавка към супи и яхнии. Най-доброто приложение на растението е като антисептик под формата на запарка или лапа. За да се избавите от болката в някоя рана, измийте и сдъвчете малко част от растението, след което я поставете върху мястото. За да лекувате диария, изпиите чай от 30 гр. от растението, варени в половин литър вода. Семената и обвивките им са слабително действие.

Като билка

Действие. Билката има омекчаващо, ранозаздравяващо, проти-вомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.

Приложение. Дрогата се използува широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища, при храносмилателни разстройстза — гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.

Начин на употреба. Извлеци от листата се използуват за улесняване заздравяването на рани. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 минути, запарката се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използува се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.

Жиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica)

Описание: Малко растение с бели цветове и листа с формата на сърце със заострен връх. Листата са концентрирани в основата на растението. Напомнят на тези на широколистният живовлек, откъдето идва и името й.

Жиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica) - Отличителни белезиЖиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica) - Външен видЖиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica) - Цвят
Местообитание: Търсете го около пресноводни водоеми, където може да расте както във самата вода, така и на влажни слъчеви участъци.

Ядливи и полезни части: Коренищата са добър източник на нишесте. Сварете ги, или ги накиснете във вода, за да премахнете горчивият им вкус.

Моля да коментирате само растенията, които са включени в тази част от поредицата! Както казах общият им брой е около 100, така че е много вероятно ако искате да коментирате някое друго полезно растение, то да бъде включено в някоя от следващите публикации. Да не разводняваме коментарите.

<< Първа част | Трета част >>

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







10 коментара

  1. Много полезна информация е това за растенията,имам книги с билки,но някои неща не са написани там.

  2. Прекрасно, Опитвал съм киселия трън, но не смеех да ям, че знае ли човек. Супер инфо. Има ли още? 🙂

  3. Струва ми се ,че тази Дива лоза (Vitis vinifera)всъщност е използваната за „подложка“на европейската- Американска дива лоза.

  4. Стояне защо си пропуснал дряна ?

    • И аз това се чудих оня ден! 😉 Може в следващата част, ако не забравя.

      П.П. Майсе сетих, защо се е получило така. Източниците, от които събирам информацията ми са основно чуждестранни. Може там да не е известен! 🙂

  5. Не, тук трябва да го добавиш на буквата Д.

    • Абе тука, ама доста хора няма да погледнат, понеже тая публикация вече я имат за „прочетена“ и… То това с азбучността беше някакво принципно организиране на материала от мен. Не съм целял индексираност и т.н. Даже ако се вгледаш, че и в другите публикации тук там се появяват растения, чието име започва с буква, която не е въобще в тоя ред. Ако пък гледаме латинските имена, нещата стават съвсем различни. Виж ако някой иска да се ориентира дадено растение в коя статия да го види, то търсачката в блога работи идеално! 🙂

  6. Здравеите Стоян Стоянов 🙂 искам да ви искажа огромни благодарности относно този блог има невероятна информация за хора които харесват природата в всички аспекти 🙂 Искам да ви попитам знаете ли за растение което може да се направи на мазило или да се яде против болки в ставите ? Мерси
    Поздрави Петър

  7. Благодаря! Много интересна информация! Успехи!

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE